Да гласуваме за този, който лъже най-художествено
на фотографията: проф. Ивайло Дичев
Напред върви политическият башибозук (думата идва от „ развалена глава “, неорганизирани, недисциплинирани помагачи). Говоря за тези дребни партии, които надали ще влязат в идващия парламент, по тази причина пък употребяват медийното време, с цел да ни объркан с концепциите си. Един деятел разгласи, че ще уволнят 90% от администрацията и ще трансфорат България в корпорация. Друг още веднъж идва с партия от професори, изготвили система за оправяне на България (по-рано на мода беше „ немската система “). Трети съобщи, че парите били просто хартийки, които можем да си печатаме по избор. Партия „ Правото “ пък била на пострадалите жители. Липсва ми партията на сърдечноболните от 90-те, нека са още живи и здрави!
Особено привлекателна за дебютантите е идеологията на щрауса: в случай че си заровим главата в пясъка (сиреч почнем да си ядем сами доматите и да развиваме античната си духовност), няма да ни засягат международните рецесии, войни и инфлации. В името на заравянето, естествено, би трябвало да се противопоставяме на Брюксел – един претендент предизвести, че оттова ни карат да приемем секса с деца и животни, та даже човекоядството. Но общият консенсус на „ развалените глави “ е към ценностното инатене: никога да не одобряваме Европейската зелена договорка, бежанците, солидарността с Украйна, присъединяване в обща защита, с една дума всичко, което може да помрачи светлия ни народен нарцисизъм.
Как се събира протестен избор
Кое е най-радикалното нещо, с което можеш да привлечеш протестния избор? Досещате се – да застанеш на страната на врага, който насочва от север против нас нуклеарните си ракети. Това ви изяснява за какво множеството дребни партии избират твърдо русофилски позиции. Едни ви приказват за неизбежността на съветския газ. Други вършат странното от логическа позиция умозаключение, че в случай че се присъединим към една воюваща страна, няма да се замесим във войната. От партията на русофилите заподозряха, че търсенето на шистов газ в Добруджа щяло да бъде прикритие за градеж на ракетни установки против Москва. На едно от тези ТВ-плата Волен Сидеров чак се учуди на единодушието по тематиките, които той бил въвел (заедно с доста от конкуриращите го политици). Никой не възрази даже на радикалната му теза, че мястото ни е в Евразия. В анимационния клип на партията му едно детенце яде алена гъбка и се отравя, откъдето поуката е – не яжте отровни (евразийски?) двойници. Само тъпо, че не направи обичайния си скандал в „ Панорама “; май и той взе да остарява.
Големите партии също не ни глезят с автентичност. Предлага ни се непоклатимост, продължение на започнатото, разсъдък. Дори „ Възраждане “ се е отказала от стилистиката на предходния си клип (взет от сериала на Зеленски) с избиването на депутатите и в този момент предлага да ни „ вкара в релси “. Изключение прави Има Такъв Народ с чудноватата си самореклама, съчетаваща вица за 7-те самурая, които в действителност били трима, с холивудски фрагменти от зомби-атака.
Странна символика
Посланието е, че трифоновистите са „ сами против всички “. Не разбрах единствено ние, гласоподавателите, ли сме зомбитата, които самураите ще доубиват. Предизборният концерт на тази партия, за който са поканили група „ Ахат “, провокира любопитен изблик на ревнивост в обществените мрежи: по какъв начин по този начин рокът, заветен признак на десните, може да се продаде на чалгата? „ Сам си избрах тази орис да бъда на Слави овца “, разяснява Мартин Иванов във ФБ. А в това време почитателите не престават на вятъра да чакат концерт на Фейсбук-божеството.
Предизборният рап на Хазарта е от различен порядък: той играе с всичките обвинявания, които се насочат към него и партията му. „ Според мен за всичко е отговорен депутатът Христо “ – който взима 70 стотинки от фамозното левче за бензина, носи 30 стотинки на Асен и към този момент 8 месеца нищо не е приключил в Народното събрание. Всичко това по един древен тв приемник от соцвреме. Избирателите естествено ще се разделят на такива, които схващат иронията, и такива, които… абе те по този начин или другояче слушат други музикални жанрове.
Всеки със символиката си. „ Просветените патриоти “, както са се нарекли, се изобразяват на клипа си в потури, които явно считат за синоним на Просвещението; стожерът на десетилетната „ непоклатимост “ Бойко Борисов театралничи с безконечната и святата Лили Иванова; а Демократична България ни се показват с нелепа лодка, която подвига платната (какво, отпътуват ли?). На този декор Политическа партия май са се отказали от обичайна видео-пропаганда и към този момент участват в мрежата главно със срещите си в провинцията. И по някоя, допуска се, остроумна имитация като това за свинско със зеле, дето свинското било за другари на ГЕРБ, а зелето за народа. Не знам до каква степен тази тактика работи – би трябвало малките екрани да отразяват тия срещи, както правеха с джипката на Борисов, но пусто в този момент не го вършат.
Усещане за „ огромна загадка “
Нов миг са подправените контра-реклами. Например сякаш непринудено приближилото до Петков детенце, което му споделя, че „ Възраждане “ ще ви бият. Можем единствено да се досещаме кой е провел тази спонтанност. Или вземете сякаш изтеклите опорки на Политическа партия, които се размятаха из мрежата като някакъв голям скандал. Всъщност и да са същински, в тях няма нищо изключително, тъй като всяка партия дефинира някаква линия на държание. Нямаше нищо изключително и в подслушаната парламентарна група на Демократична България, дала мотив на Трифонов да разтури държавното управление. Въпросът е да се сътвори чувство за някаква страшна загадка, която крият от нас. А ние така и така сме разсеяни, нямаме време да се задълбочаваме.
Объркването на публиката този път доближи апогея си. Има ли газ, няма ли, безценен ли е съветският, на ниска цена ли е? Кой е подкупен, разобличеният или разобличителят? И въобще ще мрем ли тази зима, както твърдеше Кутев? Или в случай че гласуваме вярно, ще може да поживеем още малко? Не знаем към този момент взе участие ли в изборите служебното държавно управление и в случай че не, за какво се нахвърли по този начин върху две от участващите партии? Някаква смяна в конституцията ли се е случила, без да разберем? В медийния безпорядък всеки може да откри доказателства за личните си позиции. И това е най-хубавата тактика против смяна на обществото: оферират се на всеки обособен гласоподавател причини да се усеща уютно в предубежденията си.
Все по-активно в димната завеса взеха да включват социологията. Вече няма партия, която да не ви каже, че има „ лични изследвания “, които демонстрират едни други (благоприятни точно за тях) резултати. Разчита се на резултата „ ремарке “, при който гласоподавателят се прикача към спечелилия и взема решение да не хаби гласа си за някой, който няма да влезе. След „ Възраждане “, с тяхната измислена „ Рисърч груп “ и социолозите-доброволци, които удвояваха резултатите им, в този момент „ Справедлива България “ ни излезе с някаква „ Омега Рисърч “. Но казусът е по-сериозен: подкопан е непоправимо един от ориентирите в предизборната битка. Знаем, че социолозите взеха от ден на ден да бъркат – и освен у нас, знаем, че някои от тях умишлено ни манипулират, само че тук сме в напълно нов стадий: с демоскопските данни стартират да се държат като с предизборни клипове, а ние да одобряваме това за обикновено – ами избори са, всеки лъже.
Кой по какъв начин харчи парите
Едно проучване на Института за развиване на обществената среда дава забавни данни за средствата, изхарчени от партиите в първите 10 дни на акцията. Най-много средства са изразходвали ГЕРБ-СДС: парите им са ориентирани към трите ефирни малките екрани, несъмнено и към правилните им „ 24 часа “ и „ Труд “, само че и към доста локални вестници. След тях по масраф – учудващо! – са Българска социалистическа партия. Което може би приказва за упоритостта на тази партия и на нейното управление да оцелее. Профилът на „ Промяната “ е напълно друг от този на главния им съперник – тук няма нито една телевизия; разчитат главно на многочислени интернет-медии, чиято аудитория сякаш спада към по-високия културен етаж.
Неочаквано за мен беше, че на едно от първите места по усвоени пари от другите партии стои в. „ Стандарт “, който надали е най-влиятелната медия. Изглежда това се дължи на някакъв по-сложен ангажимент с мрежа от уеб страниците „ Брадва “ и „ Петел “, чиято стойност и роля няма смисъл да обсъждаме. Има Такъв Народ харчи всичките си пари за телевизия 7/8, което се чудя по какъв начин да пояснявам – дали малкия екран е закъсала и има потребност, наместо да оказва помощ, да бъде подкрепяна?
Над какво би трябвало да помислим
Ще кажете – боже мой, каква скука! Но пък би трябвало ли да са занимателни едни избори? Да се мотивираме от това кой лети с кайтсърф, кой гушка внуците си, кой се разхожда с букети, кой пее национална ария в колата си?
Трябва съществено да помислим желаеме ли тази страна да бъде ръководена или отново ще си отмъщаваме на страната с протестен избор. Ако желаеме, идва второ мислене – кои партии биха могли да сглобят обичайно държавно управление и кои никого не желаят и/или никой не ги желае? Не е забавно, дори малко уморително идва да мислиш, нека ни се случва по-рядко!
Текстът е оповестен в „ Дойче веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Напред върви политическият башибозук (думата идва от „ развалена глава “, неорганизирани, недисциплинирани помагачи). Говоря за тези дребни партии, които надали ще влязат в идващия парламент, по тази причина пък употребяват медийното време, с цел да ни объркан с концепциите си. Един деятел разгласи, че ще уволнят 90% от администрацията и ще трансфорат България в корпорация. Друг още веднъж идва с партия от професори, изготвили система за оправяне на България (по-рано на мода беше „ немската система “). Трети съобщи, че парите били просто хартийки, които можем да си печатаме по избор. Партия „ Правото “ пък била на пострадалите жители. Липсва ми партията на сърдечноболните от 90-те, нека са още живи и здрави!
Особено привлекателна за дебютантите е идеологията на щрауса: в случай че си заровим главата в пясъка (сиреч почнем да си ядем сами доматите и да развиваме античната си духовност), няма да ни засягат международните рецесии, войни и инфлации. В името на заравянето, естествено, би трябвало да се противопоставяме на Брюксел – един претендент предизвести, че оттова ни карат да приемем секса с деца и животни, та даже човекоядството. Но общият консенсус на „ развалените глави “ е към ценностното инатене: никога да не одобряваме Европейската зелена договорка, бежанците, солидарността с Украйна, присъединяване в обща защита, с една дума всичко, което може да помрачи светлия ни народен нарцисизъм.
Как се събира протестен избор
Кое е най-радикалното нещо, с което можеш да привлечеш протестния избор? Досещате се – да застанеш на страната на врага, който насочва от север против нас нуклеарните си ракети. Това ви изяснява за какво множеството дребни партии избират твърдо русофилски позиции. Едни ви приказват за неизбежността на съветския газ. Други вършат странното от логическа позиция умозаключение, че в случай че се присъединим към една воюваща страна, няма да се замесим във войната. От партията на русофилите заподозряха, че търсенето на шистов газ в Добруджа щяло да бъде прикритие за градеж на ракетни установки против Москва. На едно от тези ТВ-плата Волен Сидеров чак се учуди на единодушието по тематиките, които той бил въвел (заедно с доста от конкуриращите го политици). Никой не възрази даже на радикалната му теза, че мястото ни е в Евразия. В анимационния клип на партията му едно детенце яде алена гъбка и се отравя, откъдето поуката е – не яжте отровни (евразийски?) двойници. Само тъпо, че не направи обичайния си скандал в „ Панорама “; май и той взе да остарява.
Големите партии също не ни глезят с автентичност. Предлага ни се непоклатимост, продължение на започнатото, разсъдък. Дори „ Възраждане “ се е отказала от стилистиката на предходния си клип (взет от сериала на Зеленски) с избиването на депутатите и в този момент предлага да ни „ вкара в релси “. Изключение прави Има Такъв Народ с чудноватата си самореклама, съчетаваща вица за 7-те самурая, които в действителност били трима, с холивудски фрагменти от зомби-атака.
Странна символика
Посланието е, че трифоновистите са „ сами против всички “. Не разбрах единствено ние, гласоподавателите, ли сме зомбитата, които самураите ще доубиват. Предизборният концерт на тази партия, за който са поканили група „ Ахат “, провокира любопитен изблик на ревнивост в обществените мрежи: по какъв начин по този начин рокът, заветен признак на десните, може да се продаде на чалгата? „ Сам си избрах тази орис да бъда на Слави овца “, разяснява Мартин Иванов във ФБ. А в това време почитателите не престават на вятъра да чакат концерт на Фейсбук-божеството.
Предизборният рап на Хазарта е от различен порядък: той играе с всичките обвинявания, които се насочат към него и партията му. „ Според мен за всичко е отговорен депутатът Христо “ – който взима 70 стотинки от фамозното левче за бензина, носи 30 стотинки на Асен и към този момент 8 месеца нищо не е приключил в Народното събрание. Всичко това по един древен тв приемник от соцвреме. Избирателите естествено ще се разделят на такива, които схващат иронията, и такива, които… абе те по този начин или другояче слушат други музикални жанрове.
Всеки със символиката си. „ Просветените патриоти “, както са се нарекли, се изобразяват на клипа си в потури, които явно считат за синоним на Просвещението; стожерът на десетилетната „ непоклатимост “ Бойко Борисов театралничи с безконечната и святата Лили Иванова; а Демократична България ни се показват с нелепа лодка, която подвига платната (какво, отпътуват ли?). На този декор Политическа партия май са се отказали от обичайна видео-пропаганда и към този момент участват в мрежата главно със срещите си в провинцията. И по някоя, допуска се, остроумна имитация като това за свинско със зеле, дето свинското било за другари на ГЕРБ, а зелето за народа. Не знам до каква степен тази тактика работи – би трябвало малките екрани да отразяват тия срещи, както правеха с джипката на Борисов, но пусто в този момент не го вършат.
Усещане за „ огромна загадка “
Нов миг са подправените контра-реклами. Например сякаш непринудено приближилото до Петков детенце, което му споделя, че „ Възраждане “ ще ви бият. Можем единствено да се досещаме кой е провел тази спонтанност. Или вземете сякаш изтеклите опорки на Политическа партия, които се размятаха из мрежата като някакъв голям скандал. Всъщност и да са същински, в тях няма нищо изключително, тъй като всяка партия дефинира някаква линия на държание. Нямаше нищо изключително и в подслушаната парламентарна група на Демократична България, дала мотив на Трифонов да разтури държавното управление. Въпросът е да се сътвори чувство за някаква страшна загадка, която крият от нас. А ние така и така сме разсеяни, нямаме време да се задълбочаваме.
Объркването на публиката този път доближи апогея си. Има ли газ, няма ли, безценен ли е съветският, на ниска цена ли е? Кой е подкупен, разобличеният или разобличителят? И въобще ще мрем ли тази зима, както твърдеше Кутев? Или в случай че гласуваме вярно, ще може да поживеем още малко? Не знаем към този момент взе участие ли в изборите служебното държавно управление и в случай че не, за какво се нахвърли по този начин върху две от участващите партии? Някаква смяна в конституцията ли се е случила, без да разберем? В медийния безпорядък всеки може да откри доказателства за личните си позиции. И това е най-хубавата тактика против смяна на обществото: оферират се на всеки обособен гласоподавател причини да се усеща уютно в предубежденията си.
Все по-активно в димната завеса взеха да включват социологията. Вече няма партия, която да не ви каже, че има „ лични изследвания “, които демонстрират едни други (благоприятни точно за тях) резултати. Разчита се на резултата „ ремарке “, при който гласоподавателят се прикача към спечелилия и взема решение да не хаби гласа си за някой, който няма да влезе. След „ Възраждане “, с тяхната измислена „ Рисърч груп “ и социолозите-доброволци, които удвояваха резултатите им, в този момент „ Справедлива България “ ни излезе с някаква „ Омега Рисърч “. Но казусът е по-сериозен: подкопан е непоправимо един от ориентирите в предизборната битка. Знаем, че социолозите взеха от ден на ден да бъркат – и освен у нас, знаем, че някои от тях умишлено ни манипулират, само че тук сме в напълно нов стадий: с демоскопските данни стартират да се държат като с предизборни клипове, а ние да одобряваме това за обикновено – ами избори са, всеки лъже.
Кой по какъв начин харчи парите
Едно проучване на Института за развиване на обществената среда дава забавни данни за средствата, изхарчени от партиите в първите 10 дни на акцията. Най-много средства са изразходвали ГЕРБ-СДС: парите им са ориентирани към трите ефирни малките екрани, несъмнено и към правилните им „ 24 часа “ и „ Труд “, само че и към доста локални вестници. След тях по масраф – учудващо! – са Българска социалистическа партия. Което може би приказва за упоритостта на тази партия и на нейното управление да оцелее. Профилът на „ Промяната “ е напълно друг от този на главния им съперник – тук няма нито една телевизия; разчитат главно на многочислени интернет-медии, чиято аудитория сякаш спада към по-високия културен етаж.
Неочаквано за мен беше, че на едно от първите места по усвоени пари от другите партии стои в. „ Стандарт “, който надали е най-влиятелната медия. Изглежда това се дължи на някакъв по-сложен ангажимент с мрежа от уеб страниците „ Брадва “ и „ Петел “, чиято стойност и роля няма смисъл да обсъждаме. Има Такъв Народ харчи всичките си пари за телевизия 7/8, което се чудя по какъв начин да пояснявам – дали малкия екран е закъсала и има потребност, наместо да оказва помощ, да бъде подкрепяна?
Над какво би трябвало да помислим
Ще кажете – боже мой, каква скука! Но пък би трябвало ли да са занимателни едни избори? Да се мотивираме от това кой лети с кайтсърф, кой гушка внуците си, кой се разхожда с букети, кой пее национална ария в колата си?
Трябва съществено да помислим желаеме ли тази страна да бъде ръководена или отново ще си отмъщаваме на страната с протестен избор. Ако желаеме, идва второ мислене – кои партии биха могли да сглобят обичайно държавно управление и кои никого не желаят и/или никой не ги желае? Не е забавно, дори малко уморително идва да мислиш, нека ни се случва по-рядко!
Текстът е оповестен в „ Дойче веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ