Новият най-голям враг на Орбан
на фотографията: министър председателят на Унгария Виктор Орбан
Рано сутринта, когато пътува от жилището си до посолството на Съединени американски щати, Дейвид Пресман следи деликатно ситуацията към себе си.
Вижте – сподели новият дипломат на Съединени американски щати в Унгария, акцентирайки финансираните от държавното управление билборди по улиците на Будапеща.
„ Санкциите на Брюксел ни унищожават! “ – обявяваха те, а думата „ наказания “ бе изписана върху летяща бомба.
Един след различен плакатите се разминаваха, като изричаха същото злокобно предизвестие.
Подобни знаци са присъщи за пейзажа на Будапеща от години, създавайки тайна изложба от задгранични врагове, които унгарският министър-председател Виктор Орбан употребява, с цел да всява боязън и яд в унгарското население, до момента в който се бори да резервира властта си.
Но в исторически проект Съединени американски щати – както и доста от западните им сътрудници – резервират релативно безмълвие в общественото пространство по отношение на тези целенасочени акции за разпространяване на известия и усилването на антизападната държавна изразителност, която постоянно отразява демократичното оттегляне на страната и локалното въздействие на съветската агитация.
С Пресман това се промени. Самото наличие на Пресман е заобиколен укор към програмата на Орбан за силоваци и културни войни. Пресман е юрист по правата на индивида, има сътрудник от мъжки пол и е работил в тясно съдействие с Джордж Клуни – тотем на „ холивудския демократичен хайлайф “, както го назовават от Fox News.
Само за два месеца на работа новият американски дипломат стана прочут в Будапеща с готовността си да подлага на критика – и даже да троли – искрено пропагандните и тайни бомбастични изявления на държавното управление на Орбан.
В първото си изявление след встъпването си в служба Пресман съобщи, че е „ належащо да бъдем както уважителни, по този начин и по-открити във връзка с това, което виждаме “.
Неотдавна посолството на Съединени американски щати разгласява немислима в миналото видеовикторина, която предизвикваше хората да отгатнат дали цитатите са от маджарски обществени персони или от съветския президент Владимир Путин. Отговорът, несъмнено, в никакъв случай не беше Путин.
„ Обезпокоен съм, когато виждам по какъв начин ракети летят от Москва към детски площадки в Киев – и виждам по какъв начин външният министър на Унгария лети в Москва, с цел да прави конференции онлайн във Фейсбук от централата на „ Газпром “ – сподели посланикът пред POLITICO.
Заради този метод Пресман се трансформира в най-новия външен зложелател в Будапеща.
Вестниците го отразяват постоянно – „ Клоунска дипломация “, афишира един от тях. Държавните и другарските настроени към Орбан телевизионни канали са също по този начин захласнати, представяйки американския дипломат като скришен колониален владетел, изпратен да се намесва във вътрешните работи на Унгария.
А в страна, която неотдавна забрани представянето на ЛГБТ+ наличие пред малолетни, Пресман изложи на показ персоналния си живот, публикувайки фотоси на колегата си и двете им деца.
„ Мисля, че това приказва единствено за себе си “, споделя Пресман. „ Понякога силата на образеца “, добави той, „ е най-силният метод, по който можем да споделяме за споделените полезности и проблеми “.
В доста връзки историята на Пресман е емблематична за развиването на по-широките връзки сред Съединени американски щати и Унгария. В продължение на години посланическият пост в Будапеща се считаше най-вече за алегорична роля, непокътната за богати политически донори без опит във външната политика.
Унгария, както се смяташе, беше благонадежден член на Европейския съюз и НАТО, който не се нуждаеше от в допълнение внимание от страна на Вашингтон. Но ерозията на демократичните правила – в комбиниране с въздействието на Москва в Будапеща и съветските бомбардировки в Украйна – промени сметките.
„ Залогът сега е голям “, споделя посланикът. „ Политизирането и партизирането на връзките “, добави той, „ не е стабилно. “
Прагматичен мечтател
Пресман, за разлика от доста от своите прародители, не е дилетант във външната политика на Съединени американски щати.
Като млад правист той си партнира с Клуни в акция, целяща да накара ръководещите да извърнат внимание на зверствата в Дарфур – по-късно Клуни му дава прякора „ Куз “. По време на ръководството на Обама той се спряга и като асистент на държавния секретар Мадлин Олбрайт, чиновник в Министерството на вътрешната сигурност и в Белия дом. През 2014 година се открива в Ню Йорк като дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации по специфичните политически въпроси.
Този опит – и произлизащите от него връзки в цялото държавно управление – дават на Пресман поддръжката да направи обилни промени в метода на Съединени американски щати към държавното управление на Орбан.
Саманта Пауър, носителката на премията „ Пулицър “, трансформирала се в посланик, беше тази, която докара 32-годишния тогава Пресман в Белия дом, преди да работят в тясно съдействие в Ню Йорк, когато тя стана дипломат на Организация на обединените нации. Пресман, споделя тя, е бил индивидът, който я е привличал при сложни задания.
Веднъж, спомня си тя, чиновниците ѝ трябвало да убедят Китай да се причисли към глобите против Северна Корея след нуклеарен опит.
„ Дейвид – сподели тя пред „ Политико “ – е индивидът, на който поверих ежедневната работа с китайския дипломат, с цел да се реализира допустимо най-солиден набор от наказания “.
Пресман, споделя Пауър, е бил толкоз добре квалифициран, че като че ли е „ получил докторска степен по трафик на желязна руда “. Подготвителната му работа също се е отплатила. „ Никой не беше вложил повече преди нуклеарните опити в връзките с китайския си сътрудник, на които той можеше да се позове, когато това беше от голяма важност за Съединените щати “, добави тя.
Сега Унгария е от голяма важност за Съединените щати. През последните 12 години ръководещата партия „ Фидес “ на Орбан пое контрола върху огромна част от медийната среда, сложи свои съдружници отпред на самостоятелни държавни институции, насочи държавни средства за политически акции и поддържа връзки с Москва и Пекин. Развитието на събитията натежа в основите на международния либерален ред.
В един от последните есенни дни посланикът предложения „ Политико “ да посети дома му в 7:30 ч. сутринта, когато синовете му се готвеха да тръгнат на учебно заведение. След това той прекара деня в препускане сред срещи с специалисти по антикорупция, член-основател на ръководещата партия „ Фидес “ на Орбан, маджарски студенти и сътрудник дипломат.
По време на полемиката с деятели за битка с корупцията Пресман сложи огромен бележник на масата и стартира да написа, до момента в който задаваше голям брой въпроси: Кой е забъркан? Как се случва това? Откъде знаете това?
По-късно Пресман влезе в украсена с графити механа и се настани измежду група гимназисти и студенти. Въпросите още веднъж заваляха бързо: Как вашите връстници виждат Съединени американски щати? Има ли някой в държавното управление, на който имате доверие? Какво се сещате за Русия?
Пресман е прочут като мечтател. Като шеф на Съвета за национална сигурност на Белия дом по въпросите на военните закононарушения и жестокостите, той украси кабинета си – не по-голям от два огромни шкафа за документи – със фотоси на упрекнати военнопрестъпници, които Съединени американски щати се опитваха да заловят – напомни Пауър.
Но той към момента изповядва прагматичен метод. Целта му, упорства той, е да построи взаимоотношения с унгарското държавно управление – даже когато го набеждава за антидемократично държание. Двете страни могат да работят дружно, отбелязва той.
„ Когато виждаме, че в унгарските медии се препредават безумни кремълски истории, ние ще се обадим, тъй като би трябвало да го създадем “, сподели той.
Но, добави Пресман, „ всичко това е за да ни сближи, а не да ни отдалечи “.
Проблемни връзки
Още преди идването на посланика антиамериканската изразителност в Унгария се засилваше.
В следената от държавното управление преса Съединени американски щати са както страшилището, което стои зад нахлуването в Украйна, по този начин и господарят на марионетките на унгарските опозиционни партии. Свързани с „ Фидес “ издания даже популяризират параноични тайни теории за американски посланик, умрял при пътнотранспортно произшествие.
Но през последните седмици стъкмистиката – и персоналните нападки против Пресман – доближиха трескава степен.
Една от острите ескалации настъпи, откакто Пресман разгласява своя фотография от среща с двама съдии от Националния правосъден съвет.
Бюрократичното име на групата не дава отговор на нейното огромно алегорично и политическо значение в Унгария.
Съветът има за цел да подкрепя надзора на правосъдната система в Унгария. Тъй като съдружниците на Орбан стегнаха хватката си върху правосъдната система, Европейски Съюз и други страни трансфораха укрепването на съвета в собствен приоритет.
Решението на Пресман, единствено няколко седмици откакто стартира работа, да седне на масата с представителите на съвета провокира десетки публикации с нападки против него и безспирни телевизионни репортажи.
„ Безпрецедентна сериозна интервенция в правосъдната система “, гласеше заглавие в обвързвания с държавното управление новинарски портал Origo. „ Днес това, което ни идва мислено, е, че в случай че имаме такива другари, тогава нямаме потребност от врагове “, произнесе се обвързваният с Орбан вестник Magyar Nemzet.
Дори и на четири очи унгарските публични лица се замислиха. „ Срещата му с двама скандални съдии – сподели един от високопоставените маджарски чиновници – беше много злощастно начало “. Говорител на унгарското държавно управление не отговори на въпросите за Пресман.
Съдията Чаба Васвари – представител на съвета и една от фигурите, които са се срещнали с посланика – съобщи пред POLITICO, че общественото порицаване подхранва „ мощен вцепеняващ резултат “ в правосъдната система.
Вместо да остави това без последици, Пресман отвърна на удара – в собствен личен жанр.
Посолството на Съединени американски щати разгласява голям брой фотоси на политици и високопоставени дипломати, които се срещат със съдии – в това число безсрамно ухилен по-млад Орбан, застанал до някогашния арбитър от Върховния съд на Съединени американски щати Антъни Кенеди.
„ Това, което не подхожда на естествената дипломатическа процедура сред съдружници – се споделя в обществено изказване на посолството – е неотдавнашната координирана медийна офанзива против представителя и интернационалната връзка на Националния правосъден съвет, която наподобява като опит да се внуши боязън на тези, които желаят да поддържат връзка с представители на Съединените щати “.
Политизиран съюз
Орбан и неговото държавно управление не крият пренебрежението си към демократите.
Според тях демократите желаят да наложат демократичната си идеология в Унгария. Те са тези, които са развалили връзките с Унгария. На тях им липсват фамилни полезности. Те не са християнско държавно управление.
Републиканците са тъкмо противоположното, в описа на държавното управление. Самият Орбан персонално е ухажвал MAGA на тяхната лична суперкупа – CPAC. Той беше хазаин на Тъкър Карлсън в Будапеща. В Туитър той копнее за завръщането на Доналд Тръмп.
„ Винаги е ужасно да се чуем с нашия добър другар. Нека създадем връзките сред Съединени американски щати и Унгария още веднъж страхотни! “, Орбан неотдавна написа в Туитър по адрес на някогашния президент Доналд Тръмп, който получи възбрана за присъединяване в Туитър.
Точно този вид подхвърлени мнения към този момент не минават без реакция.
„ С оглед на това, че Унгария е изправена пред стопански провокации и войната на Владимир Путин на прага ѝ, време ли е за страхотни връзки сред Съединени американски щати и Унгария? Точно в този момент “, отвърна Пресман на шегата.
Това не беше и първият подигравателен реплики на двамата в Туитър. Когато унгарският водач се причисли към платформата за първи път през октомври и риторично попита къде е Тръмп, Пресман също скочи.
„ Докато се оглеждате за своя другар, може би би трябвало да последвате различен другар: президента на Съединените щати “, отвърна той, преди да предложи хитро кимване на критиците си: „ Но както биха споделили унгарските медии: няма напън “.
Такива режещи мистерии в Twitter не се харесват на всички. Някои даже упорстват, че те имат резултата на бумеранг, като поевтиняват дипломацията и в допълнение утежняват американско-унгарските връзки.
Двама някогашни чиновници на разузнаването от ерата на Тръмп неотдавна разкритикуваха метода на Пресман в „ Уолстрийт джърнъл “, като нарекоха закачливата видеовикторина „ жалък образец за събудената добродетел на Държавния департамент “.
„ Когато Съединени американски щати имат проблеми с задгранични водачи, те би трябвало да ги вземат решение посредством дипломация за възрастни “, прибавиха те. „ Вместо това дипломатическите ни старания под управлението на президента Байдън, самопровъзгласил се специалист по външна политика, могат да се обобщят като „ всеки, който не ми харесва, е Путин “.
Администрацията на Байдън отхвърли всички опасения.
Когато POLITICO потърси коментар за работата на посланика, Държавният департамент побърза да изрази „ цялостното доверие “ на администрацията към Пресман и да съобщи двупартийната поддръжка на Синди Маккейн, вдовицата на републиканския водач и вълшебник на външната политика Джон Маккейн.
Маккейн, която в този момент е в Рим като посланик на Съединени американски щати, описа, че познава Пресман от „ близо две десетилетия “ и съобщи, че той е „ спечелил дълбокото почитание на водачите в региона на националната сигурност и външната политика както в Републиканската, по този начин и в Демократическата партия “.
От своя страна Пресман упорства, че посолството няма партийни цели и просто желае по-добри връзки с унгарските управляващи.
„ Нашата работа не е обвързвана с демократични политики. Тя не е обвързвана с консервативни политики “, сподели той. „ Но в основата си е за споделени съществени полезности, които се основават на демокрацията “.
Ако има някаква обща цел, то тя е да се провокира съветската агитация – като в същото време се обърне внимание на това по какъв начин унгарското държавно управление се отнася към малцинствата.
„ Съединените щати постоянно ще се ангажират от името на общности, които са уязвими или маргинализирани и които са подложени на напън – и тук, в Унгария, има няколко такива “, сподели посланикът, като означи, че групите имат поддръжката на Вашингтон, защото „ се стремят да вземат участие в личния си либерален развой “.
Ако оставим настрани кардиналните позиции, обстановката несъмнено е странна: Дипломат от съюзническа страна става публичен зложелател № 1 – и това е водещата вест. В една от последните неделни вечери свързаната с „ Фидес “ телевизия HírTV отделя съвсем половин час на Пресман.
Пресман упорства, че не го приема персонално. Но „ одобряваме ли го съществено? Абсолютно “, споделя той.
„ Аз съм представител на Съединените американски щати “, добави той. „ Необичайно е да се окажеш – означи той с подценяване – в „ среда като тази “.
Текстът е оповестен в „ Политико “, негов създател е Лили Байер. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Рано сутринта, когато пътува от жилището си до посолството на Съединени американски щати, Дейвид Пресман следи деликатно ситуацията към себе си.
Вижте – сподели новият дипломат на Съединени американски щати в Унгария, акцентирайки финансираните от държавното управление билборди по улиците на Будапеща.
„ Санкциите на Брюксел ни унищожават! “ – обявяваха те, а думата „ наказания “ бе изписана върху летяща бомба.
Един след различен плакатите се разминаваха, като изричаха същото злокобно предизвестие.
Подобни знаци са присъщи за пейзажа на Будапеща от години, създавайки тайна изложба от задгранични врагове, които унгарският министър-председател Виктор Орбан употребява, с цел да всява боязън и яд в унгарското население, до момента в който се бори да резервира властта си.
Но в исторически проект Съединени американски щати – както и доста от западните им сътрудници – резервират релативно безмълвие в общественото пространство по отношение на тези целенасочени акции за разпространяване на известия и усилването на антизападната държавна изразителност, която постоянно отразява демократичното оттегляне на страната и локалното въздействие на съветската агитация.
С Пресман това се промени. Самото наличие на Пресман е заобиколен укор към програмата на Орбан за силоваци и културни войни. Пресман е юрист по правата на индивида, има сътрудник от мъжки пол и е работил в тясно съдействие с Джордж Клуни – тотем на „ холивудския демократичен хайлайф “, както го назовават от Fox News.
Само за два месеца на работа новият американски дипломат стана прочут в Будапеща с готовността си да подлага на критика – и даже да троли – искрено пропагандните и тайни бомбастични изявления на държавното управление на Орбан.
В първото си изявление след встъпването си в служба Пресман съобщи, че е „ належащо да бъдем както уважителни, по този начин и по-открити във връзка с това, което виждаме “.
Неотдавна посолството на Съединени американски щати разгласява немислима в миналото видеовикторина, която предизвикваше хората да отгатнат дали цитатите са от маджарски обществени персони или от съветския президент Владимир Путин. Отговорът, несъмнено, в никакъв случай не беше Путин.
„ Обезпокоен съм, когато виждам по какъв начин ракети летят от Москва към детски площадки в Киев – и виждам по какъв начин външният министър на Унгария лети в Москва, с цел да прави конференции онлайн във Фейсбук от централата на „ Газпром “ – сподели посланикът пред POLITICO.
Заради този метод Пресман се трансформира в най-новия външен зложелател в Будапеща.
Вестниците го отразяват постоянно – „ Клоунска дипломация “, афишира един от тях. Държавните и другарските настроени към Орбан телевизионни канали са също по този начин захласнати, представяйки американския дипломат като скришен колониален владетел, изпратен да се намесва във вътрешните работи на Унгария.
А в страна, която неотдавна забрани представянето на ЛГБТ+ наличие пред малолетни, Пресман изложи на показ персоналния си живот, публикувайки фотоси на колегата си и двете им деца.
„ Мисля, че това приказва единствено за себе си “, споделя Пресман. „ Понякога силата на образеца “, добави той, „ е най-силният метод, по който можем да споделяме за споделените полезности и проблеми “.
В доста връзки историята на Пресман е емблематична за развиването на по-широките връзки сред Съединени американски щати и Унгария. В продължение на години посланическият пост в Будапеща се считаше най-вече за алегорична роля, непокътната за богати политически донори без опит във външната политика.
Унгария, както се смяташе, беше благонадежден член на Европейския съюз и НАТО, който не се нуждаеше от в допълнение внимание от страна на Вашингтон. Но ерозията на демократичните правила – в комбиниране с въздействието на Москва в Будапеща и съветските бомбардировки в Украйна – промени сметките.
„ Залогът сега е голям “, споделя посланикът. „ Политизирането и партизирането на връзките “, добави той, „ не е стабилно. “
Прагматичен мечтател
Пресман, за разлика от доста от своите прародители, не е дилетант във външната политика на Съединени американски щати.
Като млад правист той си партнира с Клуни в акция, целяща да накара ръководещите да извърнат внимание на зверствата в Дарфур – по-късно Клуни му дава прякора „ Куз “. По време на ръководството на Обама той се спряга и като асистент на държавния секретар Мадлин Олбрайт, чиновник в Министерството на вътрешната сигурност и в Белия дом. През 2014 година се открива в Ню Йорк като дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации по специфичните политически въпроси.
Този опит – и произлизащите от него връзки в цялото държавно управление – дават на Пресман поддръжката да направи обилни промени в метода на Съединени американски щати към държавното управление на Орбан.
Саманта Пауър, носителката на премията „ Пулицър “, трансформирала се в посланик, беше тази, която докара 32-годишния тогава Пресман в Белия дом, преди да работят в тясно съдействие в Ню Йорк, когато тя стана дипломат на Организация на обединените нации. Пресман, споделя тя, е бил индивидът, който я е привличал при сложни задания.
Веднъж, спомня си тя, чиновниците ѝ трябвало да убедят Китай да се причисли към глобите против Северна Корея след нуклеарен опит.
„ Дейвид – сподели тя пред „ Политико “ – е индивидът, на който поверих ежедневната работа с китайския дипломат, с цел да се реализира допустимо най-солиден набор от наказания “.
Пресман, споделя Пауър, е бил толкоз добре квалифициран, че като че ли е „ получил докторска степен по трафик на желязна руда “. Подготвителната му работа също се е отплатила. „ Никой не беше вложил повече преди нуклеарните опити в връзките с китайския си сътрудник, на които той можеше да се позове, когато това беше от голяма важност за Съединените щати “, добави тя.
Сега Унгария е от голяма важност за Съединените щати. През последните 12 години ръководещата партия „ Фидес “ на Орбан пое контрола върху огромна част от медийната среда, сложи свои съдружници отпред на самостоятелни държавни институции, насочи държавни средства за политически акции и поддържа връзки с Москва и Пекин. Развитието на събитията натежа в основите на международния либерален ред.
В един от последните есенни дни посланикът предложения „ Политико “ да посети дома му в 7:30 ч. сутринта, когато синовете му се готвеха да тръгнат на учебно заведение. След това той прекара деня в препускане сред срещи с специалисти по антикорупция, член-основател на ръководещата партия „ Фидес “ на Орбан, маджарски студенти и сътрудник дипломат.
По време на полемиката с деятели за битка с корупцията Пресман сложи огромен бележник на масата и стартира да написа, до момента в който задаваше голям брой въпроси: Кой е забъркан? Как се случва това? Откъде знаете това?
По-късно Пресман влезе в украсена с графити механа и се настани измежду група гимназисти и студенти. Въпросите още веднъж заваляха бързо: Как вашите връстници виждат Съединени американски щати? Има ли някой в държавното управление, на който имате доверие? Какво се сещате за Русия?
Пресман е прочут като мечтател. Като шеф на Съвета за национална сигурност на Белия дом по въпросите на военните закононарушения и жестокостите, той украси кабинета си – не по-голям от два огромни шкафа за документи – със фотоси на упрекнати военнопрестъпници, които Съединени американски щати се опитваха да заловят – напомни Пауър.
Но той към момента изповядва прагматичен метод. Целта му, упорства той, е да построи взаимоотношения с унгарското държавно управление – даже когато го набеждава за антидемократично държание. Двете страни могат да работят дружно, отбелязва той.
„ Когато виждаме, че в унгарските медии се препредават безумни кремълски истории, ние ще се обадим, тъй като би трябвало да го създадем “, сподели той.
Но, добави Пресман, „ всичко това е за да ни сближи, а не да ни отдалечи “.
Проблемни връзки
Още преди идването на посланика антиамериканската изразителност в Унгария се засилваше.
В следената от държавното управление преса Съединени американски щати са както страшилището, което стои зад нахлуването в Украйна, по този начин и господарят на марионетките на унгарските опозиционни партии. Свързани с „ Фидес “ издания даже популяризират параноични тайни теории за американски посланик, умрял при пътнотранспортно произшествие.
Но през последните седмици стъкмистиката – и персоналните нападки против Пресман – доближиха трескава степен.
Една от острите ескалации настъпи, откакто Пресман разгласява своя фотография от среща с двама съдии от Националния правосъден съвет.
Бюрократичното име на групата не дава отговор на нейното огромно алегорично и политическо значение в Унгария.
Съветът има за цел да подкрепя надзора на правосъдната система в Унгария. Тъй като съдружниците на Орбан стегнаха хватката си върху правосъдната система, Европейски Съюз и други страни трансфораха укрепването на съвета в собствен приоритет.
Решението на Пресман, единствено няколко седмици откакто стартира работа, да седне на масата с представителите на съвета провокира десетки публикации с нападки против него и безспирни телевизионни репортажи.
„ Безпрецедентна сериозна интервенция в правосъдната система “, гласеше заглавие в обвързвания с държавното управление новинарски портал Origo. „ Днес това, което ни идва мислено, е, че в случай че имаме такива другари, тогава нямаме потребност от врагове “, произнесе се обвързваният с Орбан вестник Magyar Nemzet.
Дори и на четири очи унгарските публични лица се замислиха. „ Срещата му с двама скандални съдии – сподели един от високопоставените маджарски чиновници – беше много злощастно начало “. Говорител на унгарското държавно управление не отговори на въпросите за Пресман.
Съдията Чаба Васвари – представител на съвета и една от фигурите, които са се срещнали с посланика – съобщи пред POLITICO, че общественото порицаване подхранва „ мощен вцепеняващ резултат “ в правосъдната система.
Вместо да остави това без последици, Пресман отвърна на удара – в собствен личен жанр.
Посолството на Съединени американски щати разгласява голям брой фотоси на политици и високопоставени дипломати, които се срещат със съдии – в това число безсрамно ухилен по-млад Орбан, застанал до някогашния арбитър от Върховния съд на Съединени американски щати Антъни Кенеди.
„ Това, което не подхожда на естествената дипломатическа процедура сред съдружници – се споделя в обществено изказване на посолството – е неотдавнашната координирана медийна офанзива против представителя и интернационалната връзка на Националния правосъден съвет, която наподобява като опит да се внуши боязън на тези, които желаят да поддържат връзка с представители на Съединените щати “.
Политизиран съюз
Орбан и неговото държавно управление не крият пренебрежението си към демократите.
Според тях демократите желаят да наложат демократичната си идеология в Унгария. Те са тези, които са развалили връзките с Унгария. На тях им липсват фамилни полезности. Те не са християнско държавно управление.
Републиканците са тъкмо противоположното, в описа на държавното управление. Самият Орбан персонално е ухажвал MAGA на тяхната лична суперкупа – CPAC. Той беше хазаин на Тъкър Карлсън в Будапеща. В Туитър той копнее за завръщането на Доналд Тръмп.
„ Винаги е ужасно да се чуем с нашия добър другар. Нека създадем връзките сред Съединени американски щати и Унгария още веднъж страхотни! “, Орбан неотдавна написа в Туитър по адрес на някогашния президент Доналд Тръмп, който получи възбрана за присъединяване в Туитър.
Точно този вид подхвърлени мнения към този момент не минават без реакция.
„ С оглед на това, че Унгария е изправена пред стопански провокации и войната на Владимир Путин на прага ѝ, време ли е за страхотни връзки сред Съединени американски щати и Унгария? Точно в този момент “, отвърна Пресман на шегата.
Това не беше и първият подигравателен реплики на двамата в Туитър. Когато унгарският водач се причисли към платформата за първи път през октомври и риторично попита къде е Тръмп, Пресман също скочи.
„ Докато се оглеждате за своя другар, може би би трябвало да последвате различен другар: президента на Съединените щати “, отвърна той, преди да предложи хитро кимване на критиците си: „ Но както биха споделили унгарските медии: няма напън “.
Такива режещи мистерии в Twitter не се харесват на всички. Някои даже упорстват, че те имат резултата на бумеранг, като поевтиняват дипломацията и в допълнение утежняват американско-унгарските връзки.
Двама някогашни чиновници на разузнаването от ерата на Тръмп неотдавна разкритикуваха метода на Пресман в „ Уолстрийт джърнъл “, като нарекоха закачливата видеовикторина „ жалък образец за събудената добродетел на Държавния департамент “.
„ Когато Съединени американски щати имат проблеми с задгранични водачи, те би трябвало да ги вземат решение посредством дипломация за възрастни “, прибавиха те. „ Вместо това дипломатическите ни старания под управлението на президента Байдън, самопровъзгласил се специалист по външна политика, могат да се обобщят като „ всеки, който не ми харесва, е Путин “.
Администрацията на Байдън отхвърли всички опасения.
Когато POLITICO потърси коментар за работата на посланика, Държавният департамент побърза да изрази „ цялостното доверие “ на администрацията към Пресман и да съобщи двупартийната поддръжка на Синди Маккейн, вдовицата на републиканския водач и вълшебник на външната политика Джон Маккейн.
Маккейн, която в този момент е в Рим като посланик на Съединени американски щати, описа, че познава Пресман от „ близо две десетилетия “ и съобщи, че той е „ спечелил дълбокото почитание на водачите в региона на националната сигурност и външната политика както в Републиканската, по този начин и в Демократическата партия “.
От своя страна Пресман упорства, че посолството няма партийни цели и просто желае по-добри връзки с унгарските управляващи.
„ Нашата работа не е обвързвана с демократични политики. Тя не е обвързвана с консервативни политики “, сподели той. „ Но в основата си е за споделени съществени полезности, които се основават на демокрацията “.
Ако има някаква обща цел, то тя е да се провокира съветската агитация – като в същото време се обърне внимание на това по какъв начин унгарското държавно управление се отнася към малцинствата.
„ Съединените щати постоянно ще се ангажират от името на общности, които са уязвими или маргинализирани и които са подложени на напън – и тук, в Унгария, има няколко такива “, сподели посланикът, като означи, че групите имат поддръжката на Вашингтон, защото „ се стремят да вземат участие в личния си либерален развой “.
Ако оставим настрани кардиналните позиции, обстановката несъмнено е странна: Дипломат от съюзническа страна става публичен зложелател № 1 – и това е водещата вест. В една от последните неделни вечери свързаната с „ Фидес “ телевизия HírTV отделя съвсем половин час на Пресман.
Пресман упорства, че не го приема персонално. Но „ одобряваме ли го съществено? Абсолютно “, споделя той.
„ Аз съм представител на Съединените американски щати “, добави той. „ Необичайно е да се окажеш – означи той с подценяване – в „ среда като тази “.
Текстът е оповестен в „ Политико “, негов създател е Лили Байер. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ