Огнян Минчев: Нека да има още един ден на любовта, много омраза ни се събра
На фотографията: Огнян Минчев
Има една забележителна група от хора в обществото, която непрестанно ни навежда на мисълта, че с цел да бъдеш родолюбец, безусловно би трябвало да си кон с капаци. Представители на тази група строго бдят в България да се честват единствено „ български празници “.
Всъщност, ние постоянно сме чествали и български, и европейски, и международни празници. Част от тях сме оцветили в национални краски, друга част в действителност са преди всичко български – и като такива са зародили, а трети са добити от близо и надалеч в резултат на естествения исторически развой на културно взаимоотношение с другите нации по света. Рождество Христово, Възкресение Христово, Богоявление … да споменем единствено най-значимите – са празници, които сме оцветили в българската национална традиция, въпреки че ги споделяме с всички християни по света. Нова година честваме с целия цивилизован свят. Денят на старобългарската книжовност – 24 май честваме като изконно български празник, само че дружно с други нации, на които сме предали наследството на светите братя Кирил и Методи, на светите техни възпитаници Климент, Наум, Ангеларий. Празнуваме 24 май с цяла Европа, тъй като Свети Кирил и Методий са оповестени за настойници на Европа.
„ Нямаме нищо общо нито с Хелоуин, нито със Св. Валентин “, ръмжат блюстителите на национална непорочност в празничния календар на българите. Когато един народ живее дружно с доста други нации – обменя с тях културата си. За 24 май – огромния принос на българите към международната просвета – към този момент споменахме.
Аз персонално нямам уязвимост към празници като Хелоуин, само че мисля, че техният смисъл би трябвало да се коментира – изключително на децата и юношите, тъй като те го честват на драго сърце. И това наслаждение е естествено – карнавалното отношение към света е най-характерно за най-младите. А Хелоуин е карнавал – първо ирландски, по-късно американски, само че също и на доста други нации, които на Вси светии „ пускат “ духовете на злото с цел да им се надсмеят и да ги затворят наред в тяхната преизподня за идващите 364 дни в годината. Езически празник, окултурен в християнската традиция като празник на Вси светии.
Разликата сред Св. Трифон и Св. Валентин е, че единият е „ пристигнал “ по нашите земи доста по-рано от другия. Това не е задоволително съображение да прогоним втория от празничното ни другарство. Ако Св. Валентин е ден на любовта – не ни пречи, мисля, още един ден да посветим на любовта, най-малкото тъй като доста ни се събра от омразата – или на мен по този начин ми се коства. Ако „ полеем “ любовта с чаша хубаво вино – какво по-хубаво от това…
Човек би трябвало да тачи своите обичаи и празниците, наследени от предците си и да бъде с отворени очи и сърце към традицията и празниците на другите. Ако имаме мощна и спокойна българска еднаквост – нищо непознато не може да ни навреди. Още повече, че салдото сред непознато и свое се трансформира в интерес на „ своето “ с извечното другарство сред хората, народите и тяхната просвета.
Честит празник на виното и на любовта – хубаво вървят дружно, стига да не прекаляваме с едното от двете.
Коментарът е оповестен във фейсбук профила на политолога. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!4ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
14.02.2023, 18:40
14.02.2023, 18:25
14.02.2023, 18:04
14.02.2023, 17:30
Последни публикации-14.02.2023, 18:57-14.02.2023, 18:40-14.02.2023, 18:25Партньори
Има една забележителна група от хора в обществото, която непрестанно ни навежда на мисълта, че с цел да бъдеш родолюбец, безусловно би трябвало да си кон с капаци. Представители на тази група строго бдят в България да се честват единствено „ български празници “.
Всъщност, ние постоянно сме чествали и български, и европейски, и международни празници. Част от тях сме оцветили в национални краски, друга част в действителност са преди всичко български – и като такива са зародили, а трети са добити от близо и надалеч в резултат на естествения исторически развой на културно взаимоотношение с другите нации по света. Рождество Христово, Възкресение Христово, Богоявление … да споменем единствено най-значимите – са празници, които сме оцветили в българската национална традиция, въпреки че ги споделяме с всички християни по света. Нова година честваме с целия цивилизован свят. Денят на старобългарската книжовност – 24 май честваме като изконно български празник, само че дружно с други нации, на които сме предали наследството на светите братя Кирил и Методи, на светите техни възпитаници Климент, Наум, Ангеларий. Празнуваме 24 май с цяла Европа, тъй като Свети Кирил и Методий са оповестени за настойници на Европа.
„ Нямаме нищо общо нито с Хелоуин, нито със Св. Валентин “, ръмжат блюстителите на национална непорочност в празничния календар на българите. Когато един народ живее дружно с доста други нации – обменя с тях културата си. За 24 май – огромния принос на българите към международната просвета – към този момент споменахме.
Аз персонално нямам уязвимост към празници като Хелоуин, само че мисля, че техният смисъл би трябвало да се коментира – изключително на децата и юношите, тъй като те го честват на драго сърце. И това наслаждение е естествено – карнавалното отношение към света е най-характерно за най-младите. А Хелоуин е карнавал – първо ирландски, по-късно американски, само че също и на доста други нации, които на Вси светии „ пускат “ духовете на злото с цел да им се надсмеят и да ги затворят наред в тяхната преизподня за идващите 364 дни в годината. Езически празник, окултурен в християнската традиция като празник на Вси светии.
Разликата сред Св. Трифон и Св. Валентин е, че единият е „ пристигнал “ по нашите земи доста по-рано от другия. Това не е задоволително съображение да прогоним втория от празничното ни другарство. Ако Св. Валентин е ден на любовта – не ни пречи, мисля, още един ден да посветим на любовта, най-малкото тъй като доста ни се събра от омразата – или на мен по този начин ми се коства. Ако „ полеем “ любовта с чаша хубаво вино – какво по-хубаво от това…
Човек би трябвало да тачи своите обичаи и празниците, наследени от предците си и да бъде с отворени очи и сърце към традицията и празниците на другите. Ако имаме мощна и спокойна българска еднаквост – нищо непознато не може да ни навреди. Още повече, че салдото сред непознато и свое се трансформира в интерес на „ своето “ с извечното другарство сред хората, народите и тяхната просвета.
Честит празник на виното и на любовта – хубаво вървят дружно, стига да не прекаляваме с едното от двете.
Коментарът е оповестен във фейсбук профила на политолога. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!4ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
14.02.2023, 18:40
14.02.2023, 18:25
14.02.2023, 18:04
14.02.2023, 17:30
Последни публикации-14.02.2023, 18:57-14.02.2023, 18:40-14.02.2023, 18:25Партньори
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ