На снимката: Монументът на окупационната Червена армия, или както е

На фотографията: Монументът на окупационната Червена войска, или както е формалното му име - Паметник на Съветската войска.
Промени в Закона за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен, импортирани от „ Демократична България “, отпред с народния представител Мартин Димитров, плануват унищожаване от обществените места на всевъзможни знаци, лозунги, надписи, знаци, снимки и обекти от комунистическия режим в България, открит от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година. Предвижда се още премахването на знаци във прослава на комунистическия режим и на Българската комунистическа партия и нейните управления и управителни дейци.

Мартин Димитров и „ Демократична България “ оферират още картините, фотосите, скулпторите, пресъздаващи идеологията на комунистическия режим, които въпреки всичко не могат да бъдат преместени, най-малко да бъдат обозначени с табела, че „ комустистическият режим в България от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година, довел страната до национална злополука, и активността на Българската комунистическа партия са оповестени за незаконни със закон, признат от 38-то Народно заседание “.

Законът за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен е признат на 26 април 2000 година от 38-ото Народно заседание.

Той се състои от четири члена. В член 1 е посочено, че „ Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 година благодарение на непозната мощ, оповестила война на България, и в нарушаване на настоящата Търновска конституция “ и че „ Българската комунистическа партия е виновна за ръководството на страната във времето от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година, довело страната до национална злополука “.

Член 2 гласа Ръководствата и управителните дейци на Българската комунистическа партия са виновни за целенасоченото и преднамереното заличаване на обичайните полезности на европейската цивилизация; съзнателното нарушение на главните човешки права и свободи; невижданата кавга с народните представители от ХХV Народно заседание и всички почтено наказани от по този начин наречения „ Народен съд “. Комунистическият режим пък е виновен за това, че „ отнемаше на жителите всяка опция за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за ситуацията в страната и ги принуждаваше да показват обществено единодушие за обстоятелства и условия с цялостното схващане за тяхната нечестност и даже това, че те съставляват престъпления; това то постигаше посредством гонене и закани от гонене към обособената персона, нейното семейство и близки “.

Третият член от закона гласи, че комунистическият режим в България от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година е незаконен. „ Българската комунистическа партия е била незаконна организация, сходно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в активността си са били ориентирани към потъпкване на човешките права и демократичната система “, се споделя още в него.

Член 4 споделя, че „ всички дейности на лица, които през посочения интервал са били ориентирани към опозиция и отменяне на комунистическия режим и неговата идеология, са обективни, морално оправдани и почтени за респект “.