Мартин Димитров за ДЕБАТИ: Държава има достатъчно пари, ако се харчат, както трябва
На фотографията: Мартин ДимитровМартин Димитров е роден на 13 април 1977 година в София. Завършил УНСС със компетентност „ Международни стопански връзки “. От 2000 година работи в Института за пазарна стопанска система като икономист. През 2005 година Димитров е определен за депутат в 40-тото Народно заседание от листата на обединението Обединени демократични сили и до 2007 година е секретар на парламентарната група. След присъединението на България към Европейския съюз е евродепутат. Като водач на Съюз на демократичните сили, при започване на 2009 година, Мартин Димитров става съпредседател на новоучредената политическа коалиция от партии Синята коалиция. Бил е част от политическото управление на дясното обединяване Нова Република от януари 2017 година депутат от „ Реформаторски блок “ в 43-тия Парламент. Народен представител от гражданската квота на коалиция „ Демократична България “ е в 45-тото, 46-тото, 47-мото и 48-мото Народно заседание. Председател на Комисията по икономическа политика и нововъведения в сегашния парламент.
Г-н Димитров, за какво служебното държавно управление рисува по-мрачна картина, в сравнение с е в реалност – със заложения размер на недостига да вземем за пример?
Служебният кабинет от първия си ден обича да рисува пагубни картини. Те първо споделиха, че без съветския газ не можем – оказа се, че това не е правилно. Справихме се доста добре и даже те, от днешна позиция, биха го признали. След това обясниха по какъв начин интерконекторът с Гърция не може да бъде приключен в период, което също се оказа погрешно – оказа се, че е приключен в период и евтиният азерски газ към този момент се купува.
Сега третата пагубна картина, която чертаят, е за финансова рецесия. Това не е добър сигнал за финансовите пазари. Когато обясняваш по какъв начин ще удвоиш дълга за три години – нещо, което никой не ги пита и до което няма да се стигне, и по едно и също време с това се опитваш да имитираш дълг и да набираш средства, интервенцията се оскъпява. Служебният кабинет не е прав да рисува такива пагубни картини.
За мен те, за жалост, вземат политическа роля и желаят да покажат, че предходното постоянно държавно управление не се е справило. Не мога да кажа с какви претекстове го вършат, дано хората преценяват, само че логиката е тази – непрекъснато се пробват да покажат, че последното постоянно държавно управление не е направило нещо както би трябвало.
Какво би трябвало да направи Парламентът незабавно по повод бюджета за 2023 година, тъй че да сме сигурни, че отговаряме на Маастрихтските критерии за влизане в Еврозоната, в случай, че през вчерашния ден служебният финансов министър сподели, че в случай че няма постоянно държавно управление, те ще внесат единствено удължение на бюджета от актуалната година?
Служебният кабинет не извършва Закона за обществените финанси, тъй като там написа, че не се прави разлика сред служебно и постоянно държавно управление и че в края на октомври се внася планът за бюджет за идната година. Решили са да не изпълнят закона. Възниква и разумният въпрос, че откакто са решили да не изпълнят този закон, има ли и други закони, които са решили, че няма да извършват.
Посланието, което на чуването във вторник насочи служебният финансов министър към Народното събрание е – „ щом желаете бюджет, изберете си постоянно държавно управление и си го приемайте “. От моят позиция, това не е виновната позиция. Конституцията и законите не вършат разлика сред служебно и постоянно държавно управление като пълномощия и функционалности. Би трябвало служебният кабинет да си върви работата, както би трябвало. Единствените, които имат пълномощия да внасят бюджет, са държавните управления. Парламентът самичък не може да си напише бюджет и не може да си го внесе.
Според Вас ще има ли „ болшинство на бюджетния разсъдък “?
„ Демократична България “ опитахме в дебата във вторник да успокоим пристрастеностите, да кажем, че има повишени разноски в България, само че ги има в цяла Европа, да кажем, че би трябвало да приемем проект за тригодишно понижаване на недостига под 3%, каквито са европейските критерии – дефицитът няма да бъде 6,5% още следващата година, а доста по-малък, да кажем на българските жители, че обстановката е под надзор. Аз съм срещу насажданите страхове, които единствено ни вредят.
В дебатите при чуването на финансовия министър излезе алтернативата дали да има пари за обществено подкрепяне, или за пътища – има ли такава алтернатива, или има средства и за двете?
Не може да има такава алтернатива. Разбира се, че би трябвало да има подкрепяне на обществено слабите, само че то да е доста фокусирано – да бъде за обществено слабите, а не за всички. Няма мисъл да подкрепяме хора, които не са обществено слаби. Трябва да има доста фокусирана политика.
В това, с изключение на държавната роля, доста значима роля има и частният бранш. В предишния парламент променихме законите, тъй че премахнахме маркирането на храни, което пречеше на частните дарения. Увеличихме и прагът от половин на 1 % в Закона за Данък добавена стойност. Очакваме частните дарения на храни, които са в период на валидност, да се усилят и тези храни да се подаряват, вместо да се унищожават. Социална роля има освен страната, само че и частният бранш. С премахването на пречките пред даренията – като първо ги освободихме от ДСС преди шест години – чакам и усилване на частната роля в обществената функционалност.
Как оценявате положението на външния ни дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт сега – пораснал ли е по отношение на времето на Борисов, затънали ли сме в задължения?
България има второто най-ниско – след Естония – съответствие на държавния ни дълг като съответствие по отношение на брутния вътрешен в целия Европейски съюз. Съотношението е към 30%. Не сме затънали в задължения, в противен случай – противоположното е правилно. Фикция върху нереалност върху нереалност са изказванията на служебния кабинет, че в случай че три следващи години се взимат големи задължения, дългът ще се удвои. Това е измислена история и още веднъж втълпяване на боязън в обществото. Нямаме потребност от такова неща. Служебният кабинет не би трябвало да насажда сходни страхове.
Повечето европейски страни имат външен дълг, доста по-голям от този на България и все пак висок стандарт на живот. Според Вас дали е време да стартираме да мислим за жителите, или за външния дълг?
Ние оказваме помощ най-вече на жителите, в случай че има висок напредък на стопанската система. Когато стопанска система пораства, порастват приходите, заплатите, пенсиите. Колкото по-нисък е дългът, толкоз предпоставките за напредък са по-високи и по-благоприятни. Колкото е по-нисък дългът, толкоз по-ниски са лихвените условия за жителите и за бизнеса, когато се пробват да вземат заеми. Когато държавният и държавно обезпеченият дълг е по-нисък, това благоприятства лихвените проценти за жителите и бизнеса.
Най-важното, което можем и би трябвало да се направи за българското общество, е стопанската система да продължи да пораства. Това е алтернативата за 2023 година – огромна част от света навлиза в криза, т.е. в спад. Ще бъде сериозно значимо България да продължи да пораства.
Помощта за жителите покрива ли се от самия бюджет, страната ни има ли задоволително пари?
Държава има задоволително пари, в случай че се харчат, както би трябвало. Затова хората би трябвало да бъдат спокойни. Има увеличени разноски, само че по този начин е в целия свят сега. При едно рационално бюджетно държание, обстановката е изцяло решима.
Какво би трябвало да се заложи в бюджета за 2023 година, защо ще упорства „ Демократична България “?
Много значима антикризисна мярка е дефицитът да бъде рационален – да е непосредствен до 3%, да не се усилват налозите, да има обезщетения за тока, газа и парното, само че те да са доста фокусирани, да има две цени и за трите, което да подтиква спестяването и рационалното ползване, да се изпълнят промените и законодателните ограничения, свързани с Плана за възобновяване и резистентност, тъй че тези пари да бъдат вложени в българската стопанска система и да не бъдат изгубени. Всичко това ще докара до напредък на стопанската система и освен до опазване на работните места, само че и нови работни места.
Г-н Димитров, за какво служебното държавно управление рисува по-мрачна картина, в сравнение с е в реалност – със заложения размер на недостига да вземем за пример?
Служебният кабинет от първия си ден обича да рисува пагубни картини. Те първо споделиха, че без съветския газ не можем – оказа се, че това не е правилно. Справихме се доста добре и даже те, от днешна позиция, биха го признали. След това обясниха по какъв начин интерконекторът с Гърция не може да бъде приключен в период, което също се оказа погрешно – оказа се, че е приключен в период и евтиният азерски газ към този момент се купува.
Сега третата пагубна картина, която чертаят, е за финансова рецесия. Това не е добър сигнал за финансовите пазари. Когато обясняваш по какъв начин ще удвоиш дълга за три години – нещо, което никой не ги пита и до което няма да се стигне, и по едно и също време с това се опитваш да имитираш дълг и да набираш средства, интервенцията се оскъпява. Служебният кабинет не е прав да рисува такива пагубни картини.
За мен те, за жалост, вземат политическа роля и желаят да покажат, че предходното постоянно държавно управление не се е справило. Не мога да кажа с какви претекстове го вършат, дано хората преценяват, само че логиката е тази – непрекъснато се пробват да покажат, че последното постоянно държавно управление не е направило нещо както би трябвало.
Какво би трябвало да направи Парламентът незабавно по повод бюджета за 2023 година, тъй че да сме сигурни, че отговаряме на Маастрихтските критерии за влизане в Еврозоната, в случай, че през вчерашния ден служебният финансов министър сподели, че в случай че няма постоянно държавно управление, те ще внесат единствено удължение на бюджета от актуалната година?
Служебният кабинет не извършва Закона за обществените финанси, тъй като там написа, че не се прави разлика сред служебно и постоянно държавно управление и че в края на октомври се внася планът за бюджет за идната година. Решили са да не изпълнят закона. Възниква и разумният въпрос, че откакто са решили да не изпълнят този закон, има ли и други закони, които са решили, че няма да извършват.
Посланието, което на чуването във вторник насочи служебният финансов министър към Народното събрание е – „ щом желаете бюджет, изберете си постоянно държавно управление и си го приемайте “. От моят позиция, това не е виновната позиция. Конституцията и законите не вършат разлика сред служебно и постоянно държавно управление като пълномощия и функционалности. Би трябвало служебният кабинет да си върви работата, както би трябвало. Единствените, които имат пълномощия да внасят бюджет, са държавните управления. Парламентът самичък не може да си напише бюджет и не може да си го внесе.
Според Вас ще има ли „ болшинство на бюджетния разсъдък “?
„ Демократична България “ опитахме в дебата във вторник да успокоим пристрастеностите, да кажем, че има повишени разноски в България, само че ги има в цяла Европа, да кажем, че би трябвало да приемем проект за тригодишно понижаване на недостига под 3%, каквито са европейските критерии – дефицитът няма да бъде 6,5% още следващата година, а доста по-малък, да кажем на българските жители, че обстановката е под надзор. Аз съм срещу насажданите страхове, които единствено ни вредят.
В дебатите при чуването на финансовия министър излезе алтернативата дали да има пари за обществено подкрепяне, или за пътища – има ли такава алтернатива, или има средства и за двете?
Не може да има такава алтернатива. Разбира се, че би трябвало да има подкрепяне на обществено слабите, само че то да е доста фокусирано – да бъде за обществено слабите, а не за всички. Няма мисъл да подкрепяме хора, които не са обществено слаби. Трябва да има доста фокусирана политика.
В това, с изключение на държавната роля, доста значима роля има и частният бранш. В предишния парламент променихме законите, тъй че премахнахме маркирането на храни, което пречеше на частните дарения. Увеличихме и прагът от половин на 1 % в Закона за Данък добавена стойност. Очакваме частните дарения на храни, които са в период на валидност, да се усилят и тези храни да се подаряват, вместо да се унищожават. Социална роля има освен страната, само че и частният бранш. С премахването на пречките пред даренията – като първо ги освободихме от ДСС преди шест години – чакам и усилване на частната роля в обществената функционалност.
Как оценявате положението на външния ни дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт сега – пораснал ли е по отношение на времето на Борисов, затънали ли сме в задължения?
България има второто най-ниско – след Естония – съответствие на държавния ни дълг като съответствие по отношение на брутния вътрешен в целия Европейски съюз. Съотношението е към 30%. Не сме затънали в задължения, в противен случай – противоположното е правилно. Фикция върху нереалност върху нереалност са изказванията на служебния кабинет, че в случай че три следващи години се взимат големи задължения, дългът ще се удвои. Това е измислена история и още веднъж втълпяване на боязън в обществото. Нямаме потребност от такова неща. Служебният кабинет не би трябвало да насажда сходни страхове.
Повечето европейски страни имат външен дълг, доста по-голям от този на България и все пак висок стандарт на живот. Според Вас дали е време да стартираме да мислим за жителите, или за външния дълг?
Ние оказваме помощ най-вече на жителите, в случай че има висок напредък на стопанската система. Когато стопанска система пораства, порастват приходите, заплатите, пенсиите. Колкото по-нисък е дългът, толкоз предпоставките за напредък са по-високи и по-благоприятни. Колкото е по-нисък дългът, толкоз по-ниски са лихвените условия за жителите и за бизнеса, когато се пробват да вземат заеми. Когато държавният и държавно обезпеченият дълг е по-нисък, това благоприятства лихвените проценти за жителите и бизнеса.
Най-важното, което можем и би трябвало да се направи за българското общество, е стопанската система да продължи да пораства. Това е алтернативата за 2023 година – огромна част от света навлиза в криза, т.е. в спад. Ще бъде сериозно значимо България да продължи да пораства.
Помощта за жителите покрива ли се от самия бюджет, страната ни има ли задоволително пари?
Държава има задоволително пари, в случай че се харчат, както би трябвало. Затова хората би трябвало да бъдат спокойни. Има увеличени разноски, само че по този начин е в целия свят сега. При едно рационално бюджетно държание, обстановката е изцяло решима.
Какво би трябвало да се заложи в бюджета за 2023 година, защо ще упорства „ Демократична България “?
Много значима антикризисна мярка е дефицитът да бъде рационален – да е непосредствен до 3%, да не се усилват налозите, да има обезщетения за тока, газа и парното, само че те да са доста фокусирани, да има две цени и за трите, което да подтиква спестяването и рационалното ползване, да се изпълнят промените и законодателните ограничения, свързани с Плана за възобновяване и резистентност, тъй че тези пари да бъдат вложени в българската стопанска система и да не бъдат изгубени. Всичко това ще докара до напредък на стопанската система и освен до опазване на работните места, само че и нови работни места.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ