Рой Чапман Андрюс – истинският Индиана Джоунс
На фотографията горе може елементарно да сбъркаме Андрюс с Индиана Джоунс. Всъщност животът на Рой Чапман Андрюс фактически наподобява на филм за Индиана Джоунс, единствено че без нацистите. И това не е изненада, защото необятно се спекулира, че точно на него е основан целият облик на Джоунс. (Въпреки че никой от хората, свързани по някакъв метод с филмите, не е потвърждавал публично това и мнозина считат, че връзката е косвена, тъй като Андрюс въодушевява не съответен облик, а целия модел на приключенеца във филмите от 40-те и 50-те години на предишния век, което от своя страна повлиява и на Лукас, когато основава своя персонаж).
Рой Чапман Андрюс
Роден на 26 януари 1884 година в Белойт, Уисконсин, очарованието на Андрюс към природата стартира още когато е малко дете. По-късно, в „ This Business of Exploring “, той написа: „ Роден съм, с цел да бъда изследовател… Никога не е имало някакво решение за взимане, някакво съмнение. Не бих могъл да върша нищо друго и да бъда благополучен. “ Той прекарва детството си в скитничество из природата на Уисконсин, изследвайки всичко – от гората до водите. Развива уменията си като стрелец и употребява парите, извоювани от това занимание, с цел да заплати за образованието си в колежа Белио.
След това стартира кариера в Американския природонаучен музей в Ню Йорк… като чистач. Докато мете пода на отдела по препариране, той донася и няколко животни, които самичък е препарирал, да се изложат за проявление. През идващите няколко години постепенно, само че несъмнено се издига в музея, до момента в който в същото време работи и по магистърската си степен по териология (наука за бозайниците).
Северен черен кит, именуван още Байрдов клюномуцунест кит
Големият му пробив идва през 1908 година, когато е поканен от музея да пътува по света, с цел да учи китове. Андрюс незабавно приема предлагането и прекарва идващите 8 години по борда на разнообразни китоловни кораби. С тях обикаля земното кълбо два пъти като изключително се интересува от клюномуцунестите китове, само че те, става известно, не се интересуват изключително от него и го заобикалят. По-късно той намира скелет на подобен тип кит в сбирката на Природонаучния музей го кръщава Mesoplodon bowdoini – на индивида, който финансира експедицията му.
Първата брачна половинка на Андрюс, Ивет, храни малко мече, 1917
През 1922 година Андрюс организира първата си експедиция в суровата пустиня Гоби. Основните цели са да се картографира регионът и да се вземат вкаменелости и живи същества, с които вероятно да потвърдят теорията на шефа на музея, че целият живот произтича от Централна Азия.
По време на експедицията Андрюс употребява и камили, и коли, с цел да пътува през пустинята – необичайно комбиниране, а поради използването на коли в пустинята го назовават „ простак “, само че в последна сметка те му правят работа. Между 1922 и 1930 година Андрюс и неговият екип вършат пет разнообразни експедиции в района.
В пустинята Гоби, „ до момента в който палеонтологът му използваше четка с косми от камила, Андрюс копаеше напряко с кирката “. Но в този случай неговите научнo-каубойски способи работеха – екипът му откри страхотни съкровища: огромни и дребни вкаменелости на динозаври, череп на ранен бозайник и най-важното – гнездо от яйца на динозаври – първото открито в света.
Експедицията взема общо 25 динозавърски яйца и ги занася сполучливо, без жертви, в музея. Рой по-късно продава едно от тях на търг, с цел да помогне с финансирането на още пътувания. Яйцето е продадено за 5000 $ (около 64 700 $ днес) на господин Колгейт, само че търгът също по този начин набира и над 50 000 $ от дарения. Хората желаят да видят каква друга чудеса на естествена се крият в пустинята Гоби.
Пейзаж от пустинята Гоби
Но откриването на нови типове динозаври и техните гнезда не е единственото премеждие, в което Андрюс и екипът му вземат участие. Един ден, до момента в който Андрюс върви по стръмен, лъкатушен път, той вижда група бандити с коне и пушки, които го чакат в подножието на хълма, от който слиза. Андрюс не можа да се върне нагоре по ската, тъй като няма място да се обърне, само че не можеше и да остави бандитите да вземат находките, които бе намерил. И по този начин, какво направи? По същински Индиана Джоунс обичай той реши, че най-хубавият ход е да премине с огромна скорост напряко през въоръжените мъже.
Една нощ пък, смъртоносни змии проникват в целият лагер! Те бяха семейство отровни гърмящи змии – не най-дружелюбния тип – и откакто някой подвига суматоха и разсънва всички, настъпва битка сред влечуги и хора. В мелето са убити общо 47 змии. Що се отнася до Андрюс, в края на вечерта той инцидентно стъпва върху нещо дълго и меко покрай леглото му и изкрещява. Оказа се обаче, че е просто въже, а не змия. За благополучие на експедицията, всички посрещат сутринта невредими (освен може би гордостта на Андрюс) – тъй като по-хладните температури означаваха, че змиите не са във върхова форма.
Това обаче не беше краят за Андрюс. През 1934 година той става шеф на Американския природонаучен музей – много огромна стъпка за един чистач. Той също е i президент на клуб „ Изследовател “ в Ню Йорк от 1931 до 1934 година, в който в началото се причислява през 1908 година Пенсионира се през 1942 година и живее в Калифорния до гибелта си през 1960г.
