Георги Ганев за ДЕБАТИ: България може да разчита на над 70 млрд. лева приходи за 2023 г.
На фотографията: Георги Ганев
Георги Ганев е икономист, програмен шеф на Центъра за демократични тактики и помощник. От 2003 е помощник в Стопански факултет на Софийския университет. От 2003 е и член на УС на Българската макроикономическа асоциация, като в интервала 2005-2009 година е и негов ръководител. През 2021 на два пъти е определен за депутат от „ Демократична България “, като в 45-ото Народно събрание е ръководител, а в 46-ото Народно събрание – заместник-председател на Комисия по бюджет и финанси. Доктор е по стопанска система от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, Съединени американски щати.
Преди дни излязоха данните на Национален статистически институт за растежа на брутния вътрешен артикул за третото тримесечие на годината – какво споделят тези данни данни, какъв е растежът, какви трендове забелязвате?
На годишна основа растежът на Брутният вътрешен продукт е към 3% – зависи дали се гледат сезонно изгладените, или несезонно изгладените данни. Засега в първите три тримесечия на 2022 година по отношение на първите три тримесечия на 2021 година действителният растеж е над 5%. Ръстът се забавя с всяко последващо тримесечие. С оглед конюнктурата, това по никакъв начин не е ненадейно.
Забавянето е много по-ниско от плануваното. Вече сме към края на четвъртото тримесечие на годината. Ако нещо беше тръгнало доста на зле, щеше да се усеща към нас. Може би тримесечието не е блестящо, само че не наподобява и доста зле.
Можем да създадем допускания, че действителният напредък за 2022 година ще излезе по-висок, в сравнение с го залагаха множеството прогнози. Може би растежът ще излезе към 3%. Това не е ослепителен резултат. С оглед прогнозите обаче – изключително след началото на войната, за спад под 2%, растежът е много повече от предстоящото.
Какво ни споделя това – че войната не ни се отразява толкоз мощно, че стопанската система ни е постоянна?
Войната се отразява. Забавянето се вижда, като то се държи и на стягането на паричната политика в развитите стопански системи. Това няма по какъв начин да не се отрази и на нас. Оказа се обаче, че първичните прогнози са били по-песимистични. Засега най-малко стопанската система ни не е толкоз съществено наранена, въпреки че това, което се случва не е липса на обида.
Национален статистически институт постоянно са деликатни – споделят, че това са предварителни данни. Тази година имаше голяма проверка на данните за 2021 година. Изобщо не можем да изключим, в случай че следващата година има проверка на данните, които обсъждаме в този момент. В общи линии наклонността е за понижаване на растежа, само че с по-малко, в сравнение с се очакваше.
Какви пари има страната в запас и дали при осъществяването на бюджета за 2022 година ще има остатък?
Дали ще има остатък, доста зависи от това по какъв начин Министерството на финансите ще се отнесе към наличните благоприятни условия за харчене в обновения бюджет. Според мен е изцяло допустимо – при положително предпочитание, бюджетът да приключи на някакъв недостиг, само че той никога да не е прекомерно огромен и да не надвишава 3%.
Досега обсъждахме действителния напредък. Хубаво е да отчетем и номиналностите. До момента за последните четири тримесечия – в това число и последното на 2021 година, брутният вътрешен артикул е 158 милиарда лв.. Последните тримесечия нараства с 5-7 милиарда на тримесечие, по отношение на съответното тримесечие на миналата година. Това значи, че и за четвъртото тримесечие от тази година, имаме Брутният вътрешен продукт, по-голям от Брутният вътрешен продукт в последното тримесечие на 2021 година с 5-6 милиарда лв..
Това значи, че за 2022 година може да чакаме брутният вътрешен артикул да е към 164 милиарда лв..
Обикновено българската страна събира 38-40% от Брутният вътрешен продукт като доходи. Приходите евентуално ще бъдат по-високи, в сравнение с се е очаквало. Идеята е, откакто приходите идват по-високи, в сравнение с са предстоящи, те да не бъдат харчени, а да идат за сметка по-малък недостиг.
Що се отнася за 2023 година, която седи сирота без бюджет, даже при снижен напредък – което е изцяло разумно да се чака, с оглед рестриктивната парична политика в развития свят; даже при влизане в криза на редица стопански системи – и оттук, и отвъд Атлантическия океан; даже при закъснение на инфлацията – т.е. при по-малък действителен напредък, по-ниска инфлация от тази година; даже тогава при едни 8-10% номинално нарастване на Брутният вътрешен продукт по отношение на тазгодишния – а то евентуално ще е към 20%, Брутният вътрешен продукт отново ще е над 180 милиарда лв..
За мен би било реалистично да се възнамеряват приходите върху тези цифри. Ако условно страната вземе 40% от 180 милиарда лв., тя може да разчита на над 70 милиарда лв. доходи. Приходите се събират въз основа на данъчните закони и не се въздействат от това, че няма признат бюджет. Ако няма нарастване на разноските, току-виж следващата година сме излезли на сериозен остатък. Аз обаче чакам нарастване на разноските.
Какъв ще е остатъкът след осъществяване на бюджета за 2022 година напълно от Министерството на финансите ли зависи?
Не мисля, че тази година ще приключим на остатък. В края на ноември, съгласно предварителните планове на министерството, към този момент бяхме на нула. Декември пък постоянно има натоварване на разноски в бюджета.
Освен това, чакам с удължаването на бюджета за идната година, като разноски за тази година да се запишат средства, които да се употребяват през идната. Това се случи и предходната година. Съответно тези средства ще се отчетат като недостиг.
В предишния парламент опозицията доста ревеше „ 9 милиарда за 9 дни “. Голяма част от тези 9 милиарда бяха такива записи – ще ги харчим следващата година, само че в този момент ги записваме за изразходвани, с цел да са в границите на годишния бюджет. Нещо сходно чакам да се случи и в този момент.
Трудно мога да си показва да приключим годината на нулев недостиг, само че най-вероятно ще е доста по-нисък от заложения. Бих се изненадал в случай че надвиши 3%, само че ние сме кадърни в харченето, тъй че кой знае.
Надявам се, да се прави умишлен опит дефицитът да е под 3%, с оглед желанието за кандидатстване публично в еврозоната. Но по какъв начин ще стават нещата с неприет бюджет е мъчно да се предскаже.
На този макроикономически декор повдигането на минималната работна заплата на 850 лв. – както гласоподаваха депутатите на първо четене в пленарна зала, би ли било търпимо за бюджета за идната година?
В бюджета нормално минималната работна заплата е неутрално нещо и съвсем не се отразява съществено на проходните и разходните елементи. В случая приказваме за нарастване от към 100 лв., което е 13-14%. По тази линия биха се нараснали някакви разноски на страната, доколкото тя наема хора на минимална работна заплата.
Същевременно, въпреки това, върху всички хора, които до момента се водят на минимална работна заплата, в случай че тя се усили, ще има по-големи осигурителни доходи. 28 лв. повече на всеки 100 лв. ще отиват в Национален осигурителен институт. Това значи по-големи доходи в тази система.
Обикновено повдигането ма минималната работна заплата не визира бюджета и салдото му по някакъв видим метод. То визира плащащите или работодателите. Винаги споделям, че минималната работна заплата да се дефинира от страната, е като да се прави помен с непозната пита.
Ако има някакви усложнения, те ще проявят в няколко направления. Първо, доста хора на минимална работна заплата получават спомагателни хонорари под масата. Реалният резултат от сходна мярка би бил работодателят да продължи да заделя същата сума, която заделя за този служащ досега, със съответните нараствания, или работодателят, заради по-голямата ведомост, да би трябвало да задели по-големи осигурителни заплащания – и по този начин ще се дават по-малко под масата. Тоест ще се извърши прекачване от джоба на получаващия заплащане към Национален осигурителен институт.
Второто, което може да се случи, е хората, които в действителност са на минимална работна заплата и в действителност получават толкоз, да получат нарастване на приходите с тези 100 лв. – в случай че останат на работа.
Третият вид е хора да бъдат освободени или наети заради увеличената минимална работна заплата, тъй като тяхната продуктивност не е като за 850 за техния шеф.
Според Вас в идната година ще изпаднем ли в парадокса да имаме продължаваща политическа рецесия, само че пък стопанската система ни да пораства, приходът ни да е по-голям и надлежно по този метод да се усилват приходите на хората?
Не е доста евентуално, тъй като света го чакат стопански усложнения, изключително със затягащата парична политика на главните международни централни банки. Заради това няма по какъв начин ние да сме някакъв благословен остров. Знаем, че огромна част от нашата стопанска система се движи от експорт. Няма по какъв начин европейската и международната стопанска система да са затруднени и ние да не го усетим. Най-малко можем да изнасяме по-малко, тъй като, когато спада търсенето, спада и нашият експорт и произвеждане.
Трудно може да си представим вид, при който предстоящата от всички влошена обстановка през идната година, няма да се отрази тук.
2021 е годината с безспорен връх на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията за този век. Това беше годината, в която никой не знаеше кой ръководи, по какъв начин се ръководи, накъде се ръководи, какво ще става – цялостна политическа неизясненост. И същата тази 2021 година отбелязва абсолютния връх като стопански напредък за този век.
През първата половина от 2022 година имаше закърпена политическа обстановка, само че пък тогава ни халоса войната, която сама по себе си постоянно усилва несигурността, след което падна държавното управление. Пак сме в цялостна неизясненост, какво може да стане, има ли някакъв излаз от тази обстановка. Икономиката е посочила, че не се въздейства трагично от сходни политически рецесии.
Виждали сме сходен стопански напредък на фона на политическа рецесия и в Италия, и в Белгия, и в Израел. Възможно ли е това да се случи и у нас?
В Белгия образуваха държавно управление единствено тъй като се уплашиха, че хората по този начин добре се оправят и без него. Но дано не забравяме, че в Белгия има доста мощни поднационални управнически структури, разнообразни общности и така нататък Тя нямаше загуба на управническа система, до момента в който тук сме много унитарна и централизирана страна. Тоест когато има рецесия в София, на всички места има рецесия.
За мен сюжетът, при който ще има някакво проясняване, са локалните избори. Можем да се надяваме стопанската система да продължи да има лична динамичност и да не се въздейства от неяснотите в политиката.
За общия растеж на стопанската система имам оптимистичен сюжет, който е сред 2% и 3% действителен растеж. Средният, на който нормално му споделят реален, само че не желая въобще да го товаря с концепцията, че може да има някаква висока възможност, е жестоко казано стагнираща стопанска система към 1%, може би 0%.
Разбира се, има го и разновидността, при който международните спешни процеси ни се отразяват дотам, че и при нас има спад. Не чакам да е доста огромен, само че въпреки всичко няма да е прелестно този сюжет да се развие. Мога да предложа единствено сюжети, само че не мога да прикача възможност към всеки от тях.
Георги Ганев е икономист, програмен шеф на Центъра за демократични тактики и помощник. От 2003 е помощник в Стопански факултет на Софийския университет. От 2003 е и член на УС на Българската макроикономическа асоциация, като в интервала 2005-2009 година е и негов ръководител. През 2021 на два пъти е определен за депутат от „ Демократична България “, като в 45-ото Народно събрание е ръководител, а в 46-ото Народно събрание – заместник-председател на Комисия по бюджет и финанси. Доктор е по стопанска система от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, Съединени американски щати.
Преди дни излязоха данните на Национален статистически институт за растежа на брутния вътрешен артикул за третото тримесечие на годината – какво споделят тези данни данни, какъв е растежът, какви трендове забелязвате?
На годишна основа растежът на Брутният вътрешен продукт е към 3% – зависи дали се гледат сезонно изгладените, или несезонно изгладените данни. Засега в първите три тримесечия на 2022 година по отношение на първите три тримесечия на 2021 година действителният растеж е над 5%. Ръстът се забавя с всяко последващо тримесечие. С оглед конюнктурата, това по никакъв начин не е ненадейно.
Забавянето е много по-ниско от плануваното. Вече сме към края на четвъртото тримесечие на годината. Ако нещо беше тръгнало доста на зле, щеше да се усеща към нас. Може би тримесечието не е блестящо, само че не наподобява и доста зле.
Можем да създадем допускания, че действителният напредък за 2022 година ще излезе по-висок, в сравнение с го залагаха множеството прогнози. Може би растежът ще излезе към 3%. Това не е ослепителен резултат. С оглед прогнозите обаче – изключително след началото на войната, за спад под 2%, растежът е много повече от предстоящото.
Какво ни споделя това – че войната не ни се отразява толкоз мощно, че стопанската система ни е постоянна?
Войната се отразява. Забавянето се вижда, като то се държи и на стягането на паричната политика в развитите стопански системи. Това няма по какъв начин да не се отрази и на нас. Оказа се обаче, че първичните прогнози са били по-песимистични. Засега най-малко стопанската система ни не е толкоз съществено наранена, въпреки че това, което се случва не е липса на обида.
Национален статистически институт постоянно са деликатни – споделят, че това са предварителни данни. Тази година имаше голяма проверка на данните за 2021 година. Изобщо не можем да изключим, в случай че следващата година има проверка на данните, които обсъждаме в този момент. В общи линии наклонността е за понижаване на растежа, само че с по-малко, в сравнение с се очакваше.
Какви пари има страната в запас и дали при осъществяването на бюджета за 2022 година ще има остатък?
Дали ще има остатък, доста зависи от това по какъв начин Министерството на финансите ще се отнесе към наличните благоприятни условия за харчене в обновения бюджет. Според мен е изцяло допустимо – при положително предпочитание, бюджетът да приключи на някакъв недостиг, само че той никога да не е прекомерно огромен и да не надвишава 3%.
Досега обсъждахме действителния напредък. Хубаво е да отчетем и номиналностите. До момента за последните четири тримесечия – в това число и последното на 2021 година, брутният вътрешен артикул е 158 милиарда лв.. Последните тримесечия нараства с 5-7 милиарда на тримесечие, по отношение на съответното тримесечие на миналата година. Това значи, че и за четвъртото тримесечие от тази година, имаме Брутният вътрешен продукт, по-голям от Брутният вътрешен продукт в последното тримесечие на 2021 година с 5-6 милиарда лв..
Това значи, че за 2022 година може да чакаме брутният вътрешен артикул да е към 164 милиарда лв..
Обикновено българската страна събира 38-40% от Брутният вътрешен продукт като доходи. Приходите евентуално ще бъдат по-високи, в сравнение с се е очаквало. Идеята е, откакто приходите идват по-високи, в сравнение с са предстоящи, те да не бъдат харчени, а да идат за сметка по-малък недостиг.
Що се отнася за 2023 година, която седи сирота без бюджет, даже при снижен напредък – което е изцяло разумно да се чака, с оглед рестриктивната парична политика в развития свят; даже при влизане в криза на редица стопански системи – и оттук, и отвъд Атлантическия океан; даже при закъснение на инфлацията – т.е. при по-малък действителен напредък, по-ниска инфлация от тази година; даже тогава при едни 8-10% номинално нарастване на Брутният вътрешен продукт по отношение на тазгодишния – а то евентуално ще е към 20%, Брутният вътрешен продукт отново ще е над 180 милиарда лв..
За мен би било реалистично да се възнамеряват приходите върху тези цифри. Ако условно страната вземе 40% от 180 милиарда лв., тя може да разчита на над 70 милиарда лв. доходи. Приходите се събират въз основа на данъчните закони и не се въздействат от това, че няма признат бюджет. Ако няма нарастване на разноските, току-виж следващата година сме излезли на сериозен остатък. Аз обаче чакам нарастване на разноските.
Какъв ще е остатъкът след осъществяване на бюджета за 2022 година напълно от Министерството на финансите ли зависи?
Не мисля, че тази година ще приключим на остатък. В края на ноември, съгласно предварителните планове на министерството, към този момент бяхме на нула. Декември пък постоянно има натоварване на разноски в бюджета.
Освен това, чакам с удължаването на бюджета за идната година, като разноски за тази година да се запишат средства, които да се употребяват през идната. Това се случи и предходната година. Съответно тези средства ще се отчетат като недостиг.
В предишния парламент опозицията доста ревеше „ 9 милиарда за 9 дни “. Голяма част от тези 9 милиарда бяха такива записи – ще ги харчим следващата година, само че в този момент ги записваме за изразходвани, с цел да са в границите на годишния бюджет. Нещо сходно чакам да се случи и в този момент.
Трудно мога да си показва да приключим годината на нулев недостиг, само че най-вероятно ще е доста по-нисък от заложения. Бих се изненадал в случай че надвиши 3%, само че ние сме кадърни в харченето, тъй че кой знае.
Надявам се, да се прави умишлен опит дефицитът да е под 3%, с оглед желанието за кандидатстване публично в еврозоната. Но по какъв начин ще стават нещата с неприет бюджет е мъчно да се предскаже.
На този макроикономически декор повдигането на минималната работна заплата на 850 лв. – както гласоподаваха депутатите на първо четене в пленарна зала, би ли било търпимо за бюджета за идната година?
В бюджета нормално минималната работна заплата е неутрално нещо и съвсем не се отразява съществено на проходните и разходните елементи. В случая приказваме за нарастване от към 100 лв., което е 13-14%. По тази линия биха се нараснали някакви разноски на страната, доколкото тя наема хора на минимална работна заплата.
Същевременно, въпреки това, върху всички хора, които до момента се водят на минимална работна заплата, в случай че тя се усили, ще има по-големи осигурителни доходи. 28 лв. повече на всеки 100 лв. ще отиват в Национален осигурителен институт. Това значи по-големи доходи в тази система.
Обикновено повдигането ма минималната работна заплата не визира бюджета и салдото му по някакъв видим метод. То визира плащащите или работодателите. Винаги споделям, че минималната работна заплата да се дефинира от страната, е като да се прави помен с непозната пита.
Ако има някакви усложнения, те ще проявят в няколко направления. Първо, доста хора на минимална работна заплата получават спомагателни хонорари под масата. Реалният резултат от сходна мярка би бил работодателят да продължи да заделя същата сума, която заделя за този служащ досега, със съответните нараствания, или работодателят, заради по-голямата ведомост, да би трябвало да задели по-големи осигурителни заплащания – и по този начин ще се дават по-малко под масата. Тоест ще се извърши прекачване от джоба на получаващия заплащане към Национален осигурителен институт.
Второто, което може да се случи, е хората, които в действителност са на минимална работна заплата и в действителност получават толкоз, да получат нарастване на приходите с тези 100 лв. – в случай че останат на работа.
Третият вид е хора да бъдат освободени или наети заради увеличената минимална работна заплата, тъй като тяхната продуктивност не е като за 850 за техния шеф.
Според Вас в идната година ще изпаднем ли в парадокса да имаме продължаваща политическа рецесия, само че пък стопанската система ни да пораства, приходът ни да е по-голям и надлежно по този метод да се усилват приходите на хората?
Не е доста евентуално, тъй като света го чакат стопански усложнения, изключително със затягащата парична политика на главните международни централни банки. Заради това няма по какъв начин ние да сме някакъв благословен остров. Знаем, че огромна част от нашата стопанска система се движи от експорт. Няма по какъв начин европейската и международната стопанска система да са затруднени и ние да не го усетим. Най-малко можем да изнасяме по-малко, тъй като, когато спада търсенето, спада и нашият експорт и произвеждане.
Трудно може да си представим вид, при който предстоящата от всички влошена обстановка през идната година, няма да се отрази тук.
2021 е годината с безспорен връх на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията за този век. Това беше годината, в която никой не знаеше кой ръководи, по какъв начин се ръководи, накъде се ръководи, какво ще става – цялостна политическа неизясненост. И същата тази 2021 година отбелязва абсолютния връх като стопански напредък за този век.
През първата половина от 2022 година имаше закърпена политическа обстановка, само че пък тогава ни халоса войната, която сама по себе си постоянно усилва несигурността, след което падна държавното управление. Пак сме в цялостна неизясненост, какво може да стане, има ли някакъв излаз от тази обстановка. Икономиката е посочила, че не се въздейства трагично от сходни политически рецесии.
Виждали сме сходен стопански напредък на фона на политическа рецесия и в Италия, и в Белгия, и в Израел. Възможно ли е това да се случи и у нас?
В Белгия образуваха държавно управление единствено тъй като се уплашиха, че хората по този начин добре се оправят и без него. Но дано не забравяме, че в Белгия има доста мощни поднационални управнически структури, разнообразни общности и така нататък Тя нямаше загуба на управническа система, до момента в който тук сме много унитарна и централизирана страна. Тоест когато има рецесия в София, на всички места има рецесия.
За мен сюжетът, при който ще има някакво проясняване, са локалните избори. Можем да се надяваме стопанската система да продължи да има лична динамичност и да не се въздейства от неяснотите в политиката.
За общия растеж на стопанската система имам оптимистичен сюжет, който е сред 2% и 3% действителен растеж. Средният, на който нормално му споделят реален, само че не желая въобще да го товаря с концепцията, че може да има някаква висока възможност, е жестоко казано стагнираща стопанска система към 1%, може би 0%.
Разбира се, има го и разновидността, при който международните спешни процеси ни се отразяват дотам, че и при нас има спад. Не чакам да е доста огромен, само че въпреки всичко няма да е прелестно този сюжет да се развие. Мога да предложа единствено сюжети, само че не мога да прикача възможност към всеки от тях.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ