Георги Ганев за ДЕБАТИ: Заемите от миналата година бяха за връщане на стари заеми, взети от предните правителства
На фотографията: Георги Ганев
Георги Ганев е икономист и програмен шеф по стопански въпроси в Център за демократични тактики в София. От 2003 той е помощник в Стопански факултет на Софийския Университет. От 2003 е и член на УС на Българската Макроикономическа Асоциация, като в интервала 2005 до 2009 е и негов ръководител. Има голям брой научни изявления в региона на стопанската система и финансите, както и за обвързаността сред корупционната среда и пазара на труда.
Вчера „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия обсъждаха бюджета. и двете партии оферират увеличение на разноските за по-уязвимите жители. Има ли пари за сходно нещо в бюджета?
Ако съумеят да се спестят пари ще има. Това е въпрос на цели.
От два месеца в един глас служебно държавно управление, президент и ГЕРБ ни изясняват по какъв начин няма пари в бюджета и сме взели прекалено много заеми. Къде е истината – нискозадлъжнели ли сме или високозадлъжнели?
Това, с което разполагам са данните все още и те сочат, че към края на октомври бюджетът е тъкмо нула, на баланс. 20 милиона, което в действителност се закръгля към нула по отношение на българската стопанска система. Следователно до момента през годината всичко, което е било взимано като заем не е било с цел да се финансира бюджетен недостиг, а е било с цел да се правят заплащания за остарял дълг или да събере запас за идни заплащания на дълг при започване на 2023 година. Доколкото знам, по последни данни за задлъжнялостта, отношението дълг към Брутният вътрешен продукт не се усилва, а по-скоро понижава.
Защо при тази картина да има пробит бюджет за мен не е ясно, в случай че сътрудниците не знаят освен това от мен по отношение на, какво следва от тук до края на годината. Но това към момента е във властта на финансовия министър, тъй че при най дребното предпочитание няма въобще да има смисъл да приказваме за тези неща. Ако приказваме за бюджет за 2023, към момента не е препоръчан подобен. Към момента статуквото е да се продължи с бюджета за 2022 с леки промени, което значи че сигурно няма да има увеличение на задлъжнялостта, тъй като стопанската система е станала много по-голяма. Ако пък ще се приема нов бюджет за 2023, то напълно във властта на сътрудниците от ГЕРБ, които ще участват гласуването в Народното събрание и са най-голямата парламентарна група, е да не позволен сходно нещо.
Може ли да се вземе още външен дълг, за възстановяване живота на жителите?
Животът на жителите се усъвършенства тогава, когато създават повече. Когато се създават повече богатства, които се използват, тогава животът е по-добър. Вземането на дълг не създава повече богатства. Може да си ги внесем от вътре, само че това е ден до пладне. Така беше в последните години на социализма, които доста бързо забравихме, когато се взимаха големи държавни задължения, с цел да се внасят потребителски артикули, които провалящата се вътре стопанска система към този момент не беше в положение да създава. Не считам, че това е рецепта за възстановяване на живота на българите, тъй като това постоянно е за малко.
Какъв бюджет бихте предложили на депутатите – по спестовен към хората или по-щедър към хората, само че за сметка на още заеми в случай че се постанова?
Виждаме, че когато голословно стартира да се приказва за взимане на големи задължения и се загатват някакви цифри от сорта на 16 милиарда, международният финансов пазар който така и така има къде да търси привлекателни лихви ни сподели, какъв брой е цената на това. Много бързо ни го сподели и ще продължи да ни го демонстрира. Така че не не бих предложил никому да отстоява сходна политика, да усъвършенства живота на хората посредством вземането на заем. Вземането на заем не може да усъвършенства живота на хората. То може единствено да придвижи за следващ път в българската история, да се жертва едно бъдеще, с цел да има малко повече в този момент. Защото откакто пуснем казанчето, това което сме имали изчезва, само че бъдещето към този момент е заложено. Подобно нещо се е случвало доста пъти и не предлагам да продължава да се случва.
Защо съгласно Вас, политическата рецесия в България не провокира стопански земетресения, а в противен случай стопанската система се развива учудващо добре.
Аз персонално считам, че политическата рецесия има своите стопански последствия. Смятам, че стопанската система щеше да се развива още по-добре, ако я нямаше политическата рецесия.
Георги Ганев е икономист и програмен шеф по стопански въпроси в Център за демократични тактики в София. От 2003 той е помощник в Стопански факултет на Софийския Университет. От 2003 е и член на УС на Българската Макроикономическа Асоциация, като в интервала 2005 до 2009 е и негов ръководител. Има голям брой научни изявления в региона на стопанската система и финансите, както и за обвързаността сред корупционната среда и пазара на труда.
Вчера „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия обсъждаха бюджета. и двете партии оферират увеличение на разноските за по-уязвимите жители. Има ли пари за сходно нещо в бюджета?
Ако съумеят да се спестят пари ще има. Това е въпрос на цели.
От два месеца в един глас служебно държавно управление, президент и ГЕРБ ни изясняват по какъв начин няма пари в бюджета и сме взели прекалено много заеми. Къде е истината – нискозадлъжнели ли сме или високозадлъжнели?
Това, с което разполагам са данните все още и те сочат, че към края на октомври бюджетът е тъкмо нула, на баланс. 20 милиона, което в действителност се закръгля към нула по отношение на българската стопанска система. Следователно до момента през годината всичко, което е било взимано като заем не е било с цел да се финансира бюджетен недостиг, а е било с цел да се правят заплащания за остарял дълг или да събере запас за идни заплащания на дълг при започване на 2023 година. Доколкото знам, по последни данни за задлъжнялостта, отношението дълг към Брутният вътрешен продукт не се усилва, а по-скоро понижава.
Защо при тази картина да има пробит бюджет за мен не е ясно, в случай че сътрудниците не знаят освен това от мен по отношение на, какво следва от тук до края на годината. Но това към момента е във властта на финансовия министър, тъй че при най дребното предпочитание няма въобще да има смисъл да приказваме за тези неща. Ако приказваме за бюджет за 2023, към момента не е препоръчан подобен. Към момента статуквото е да се продължи с бюджета за 2022 с леки промени, което значи че сигурно няма да има увеличение на задлъжнялостта, тъй като стопанската система е станала много по-голяма. Ако пък ще се приема нов бюджет за 2023, то напълно във властта на сътрудниците от ГЕРБ, които ще участват гласуването в Народното събрание и са най-голямата парламентарна група, е да не позволен сходно нещо.
Може ли да се вземе още външен дълг, за възстановяване живота на жителите?
Животът на жителите се усъвършенства тогава, когато създават повече. Когато се създават повече богатства, които се използват, тогава животът е по-добър. Вземането на дълг не създава повече богатства. Може да си ги внесем от вътре, само че това е ден до пладне. Така беше в последните години на социализма, които доста бързо забравихме, когато се взимаха големи държавни задължения, с цел да се внасят потребителски артикули, които провалящата се вътре стопанска система към този момент не беше в положение да създава. Не считам, че това е рецепта за възстановяване на живота на българите, тъй като това постоянно е за малко.
Какъв бюджет бихте предложили на депутатите – по спестовен към хората или по-щедър към хората, само че за сметка на още заеми в случай че се постанова?
Виждаме, че когато голословно стартира да се приказва за взимане на големи задължения и се загатват някакви цифри от сорта на 16 милиарда, международният финансов пазар който така и така има къде да търси привлекателни лихви ни сподели, какъв брой е цената на това. Много бързо ни го сподели и ще продължи да ни го демонстрира. Така че не не бих предложил никому да отстоява сходна политика, да усъвършенства живота на хората посредством вземането на заем. Вземането на заем не може да усъвършенства живота на хората. То може единствено да придвижи за следващ път в българската история, да се жертва едно бъдеще, с цел да има малко повече в този момент. Защото откакто пуснем казанчето, това което сме имали изчезва, само че бъдещето към този момент е заложено. Подобно нещо се е случвало доста пъти и не предлагам да продължава да се случва.
Защо съгласно Вас, политическата рецесия в България не провокира стопански земетресения, а в противен случай стопанската система се развива учудващо добре.
Аз персонално считам, че политическата рецесия има своите стопански последствия. Смятам, че стопанската система щеше да се развива още по-добре, ако я нямаше политическата рецесия.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ