Драгомир Заков за ДЕБАТИ: Трябва да имаме боеготова армия, всичко друго е компромис
На фотографията: Драгомир ЗаковДрагомир Заков е роден през 1975 година в София. Български посланик, началник на непрекъснатата делегация на Република България в НАТО от 25 март 2019 година до 1 март 2022 година, когато става министър на защитата в държавното управление на Кирил Петков.
Г-н Заков, офертата за вторите F-16 е годна до ноември тази година, надлежно би трябвало да бъде или призната, или отхвърлена. Вие по какъв начин смятате – неточност ли ще бъде да се отхвърли и има ли заплаха това да се случи?
По принцип е проблем да пропуснем периода на офертата, защото изискванията, при които е подадена към нас, важат до 1 ноември. От друга страна, и доколкото стана ясно от информация, пристигнала от Министерство на защитата, е поискано удължение на този период до декември месец. Мисля, че американската страна може би ще прояви схващане в този подтекст, като, несъмнено, от наша страна би трябвало да има явен знак, че преглеждаме тази оферта съществено. Смятам, че този знак към този момент е даден както от последното постоянно държавно управление, по този начин и от сегашния длъжностен кабинет. Служебният министър на защитата ясно съобщи още в първия си ден, че ще работи по завършване на плана за капиталов разход.
Опасност постоянно има, в случай че Народното събрание не успее да прегледа този план за капиталов разход, който ще бъде квалифициран от служебното държавно управление. При такава обстановка има риск тази оферта да пропадне, а тя е с доста положителни условия, невиждани.
Парламентът би трябвало да утвърди този разход, както казахте и Вие. Смятате ли, че би трябвало да има някаква смяна в закона, с цел да може сходни капиталови разноски да се одобряват и с решение на Министерски съвет, а освен от законодателния орган?
Много неща би трябвало да се трансформират в законодателството във връзка с публични поръчки в защитата по принцип. Конкретно за самолетите, защото в този случай става дума за милиарден разход, ролята на Народното събрание е основна. Още повече, че става дума за закупуване на стратегическо въоръжение.
Имаме ли водачи, готови да ръководят F-16?
Те са в развой на образование, както е готова самата скица за образование – като периоди и времетраене. Към момента, в който самите самолети би трябвало да дойдат в България, ние ще имаме задоволително готови водачи и инженерен състав. Трябва да имаме и двете, с цел да бъдат и обслужвани, и пилотирани тези изтребители.
В подтекста на идното идване на изтребителите F-16 в България, неотдавна стана дума за краткотрайно наемане на изтребители от страна-партньор – Съединени американски щати, Франция, Швеция или Израел, защото положението на нашите Миг-29 не е толкоз положително. Същевременно сега се водят и диалози с Полша за ремонт на въпросните Миг-29. Кой вид съгласно Вас е по-удачен – да ремонтираме така наречен Мигове или да наемем нов изтребител до идването на американските изтребители?
Това решение ще е доста мъчно, защото в него са включени доста подрешения. Имаме финансов аспект, политически аспект, само че най-важният аспект е запазването на опцията Българските Военновъздушни сили да извършват своята задача – защита на българското въздушно пространство.
Ние започнахме изследванията по времето, когато бях министър, и установихме контакти с изброените от Вас страни. Първоначалните отговори не бяха доста окуражаващи. Паралелно с това провеждахме и диалози с Полша по отношение на опциите за удължение ресурса на Миг-29. Тоест това, което сега прави служебното държавно управление, е продължение на това, което правехме ние. До какъв заключителен вид ще се стигне, е въпрос както на съществуващи варианти, по този начин и на едно много сложно решение, което включва, както споделих и финансов, и политически аспект.
Но наблягам още веднъж, че най-важният аспект е да осигурим на Българските Военновъздушни сили опцията да извършват своята задача. Много ми е мъчно да кажа коя алтернатива ще бъде определена. Сигурен съм, че сега и в Министерството на защитата няма да могат да кажат преди другите разновидности да придобият по-финален тип.
Говорейки за рационализация, редно ли е да вземем за пример да осигурим и зенитно-ракетната система Patriot?
Тя е доста скъпа. До този миг Румъния си я разреши. Северните ни съседи от години насам покриват 2% от Брутния си вътрешен артикул (БВП) разход за защита, те даже имат това заложено в закон. Румънците имаха средствата, с които можеха да си разрешават закупуването на сходен вид въоръжение. Един от уроците на войната в Украйна е, че противовъздушните системи са доста значими. Дали ние би трябвало да вземем тъкмо Patriot, или друга система за противовъздушна защита е въпрос по-скоро на техническо решeние.
По-важното, което би трябвало да се каже, е, че ние би трябвало да обърнем доста съществено внимание освен на авиацията като част от Военновъздушните сили, само че също и на противовъздушната защита. Един от плановете за рационализация включва точно противовъздушната защита и в този аспект е належащо да се върви с доста бързи темпове въз основата на уроците, научени от Украйна. Имаме тази опция да забележим какво се случва, да вземем съответните решения и да приспособяваме някои от стратегиите и плановете, които сме начертали в околните години.
Споменахте Украйна. Показват ли ни събитията там, че ние би трябвало много по-сериозно да работим и за рационализация, и за превъоръжаване на нашите въоръжени сили?
Буквално в първия ми ден в Министерството на защитата споделих, че за жалост модернизацията на Българската войска е закъсняла тотално и с години. В момента ние сме в обстановка, в която би трябвало да наваксваме може би едно десетилетие обратно. Това няма да стане толкоз бързо и ще изисква доста средства. Говорим за такива от порядъка на 6-12 милиарда лв., според от това каква цел си слагаме. Дори при обособяване на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита още от 2023 година, доста мъчно ще съберем и половината от тези пари.
Трябва доста съществено да се замислим каква е нашата цел. Да имаме боеспособна войска в доста къси периоди, осъвременена по най-хубавите стандарти в НАТО, или ще продължаваме да кретаме с една полуоборудвана войска, която няма по какъв начин да бъде оперативно съвместима със съдружниците ни. За мен отговорът е явен – няма по какъв начин да имаме полуоборудвана войска. Ние би трябвало да имаме войска, която е боеготова. Това е истината, всичко друго е компромис.
Може ли да обясните за какво е толкоз значима оперативната съгласуемост на българската войска с нашите съдружници в НАТО?
Важна е, тъй като НАТО въпреки всичко има задача по Член 5 от Вашингтонския контракт. В него става дума за териториална защита на самия Алианс, на територията на самите членки, и ние няма по какъв начин да участваме в тази териториална защита, в случай че нашата войска не е оперативно съвместима със съюзническите.
Представете си хипотетична обстановка, в която би трябвало да се пази самата България и би трябвало да получим помощ от нашите съдружници. Ако нашата войска няма по какъв начин да взе участие с нашите съдружници в отбраната на България, това би било много комплициран проблем, меко казано.
Трябва да е ясно, че постоянно има един интервал, в който националните сили за защита са водещи, до момента в който пристигна самото увеличаване. С ограниченията, които НАТО предприе, този период е доста пай. При липса на съгласуемост обаче, на процедура ние няма да можем да получим тази помощ в цялостен размер. Съвместимостта е доста значима, тя не е просто празно разбиране.
В началото на съветската инвазия в Украйна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сподели, че 900 бойци на НАТО идват към България. След срещата на някогашния ни министър председател Кирил Петков с италианския му сътрудник – Марио Драги, стана ясно, че други 800 души идват у нас. Какъв е съответният брой на натовски войски в България сега?
Бройката, която сподели Столтенберг, касае Източния фланг и по-скоро Югоизточния – България и Румъния, като в тази ситуация приказваме за ротационни бройки, а не за такива на непрекъсната основа. Докато с Италия приказваме за батальонна бойна група, която ние формираме с рамкова страна Италия. Знаете, че има решение на Министерски съвет от месец май по този въпрос. Доколкото си припомням предходната седмица Министерски съвет взе решение за сключване на меморандум с Италия. Tоест имаме нормативната база, въз основа на която да стартира сформирането на самата батальонна група.
Италианският контингент би трябвало последователно да стартира да идва в България и да запълни броя. Не мога да кажа какъв брой тъкмо, по-скоро военните органи в България би трябвало да бъдат запитани за това. Но да, естественото за една рамкова страна е към 800-900 души батальонна група.
Как коментирате тезите – като тази на Българска социалистическа партия, че не би трябвало да се насочват бюджетни средства за превъоражаване и рационализация на въоръжените ни сили сега?
Не може да се опълчват разнообразни системи в България – да вземем за пример армията на обществената система, или армията на опазването на здравето. Това е допустимо най-лошият метод, неуместен е от чисто икономическа позиция.
Ние имаме явен ангажимент в границите на НАТО, който е добър за нас – да отделяме 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. В НАТО тези 2% към този момент са най-малко, а не най-много. Някои страни от Източния фланг отиват даже на 3-3,5% – да вземем за пример Полша. Румъния пък към този момент отива към 3%. Това не е инцидентно.
В обстановката, в която е България – на тотална нужда от рационализация, няма по какъв начин да кажем, че ще закрием армията и ще имаме единствено една добра обществена система. Без сигурност, няма обществена сигурност. Няма по какъв начин едното без другото. Не може една система да се опълчва на друга, защото те са взаимозависими и взаимосвързани.
Когато приказваме за финансиране на армията ни, насочна точка би следвало да ни бъде решеното на Срещата на върха в Уелс през 2014 година – т.е. най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт да отива за армията ни, а 20% от тези 2% да бъдат вложени в ново въоръжение и техника. Съотношението сред изхарченото за персонален състав, настояща прехрана и финансови разноски пък следва да е 60:20:20. Какви бяха данните, когато напускахте Министерството на защитата – съблюдава ли се това съответствие или харчим доста повече за персонален състав и настояща прехрана?
Ние почти сме в тези проценти. Може би сме малко по-малко във връзка с човешките запаси, а това може би изяснява разликата в заплащането на българските военнослужещи и тези в другите страни-членки на НАТО. Като цяло това са проценти, които доста бързо се наваксват. В общи линии в тези проценти – 60:20:20, ние сме в вярната съразмерност. На нас ни е нужна доста ясна идея по какъв начин да модернизираме армията бързо, дейно, без разхищаване на средства и с допустимо повдигане на разноските за защита до 2% още през идната година като минимална цел.
Как може да стане бързо модернизацията – имате ли подготвен проект за това?
Започнахме да работим, даже съвсем завършихме капиталова план-програма, която е заложена като ангажимент. За страдание не стигна времето да я завършваме. Доколкото разбирам, и служебният кабинет ще работи по нея, само че за нейното приемане би трябвало и работещ парламент. Затова през юни и юли месец неведнъж споделях, че на България през есента или зимата ще ѝ бъде необходим работещ парламент, изключително във връзка с армията. В настоящите рецесии неналичието на парламент е много сериозен недостатък. Това може би е недостатък в Конституцията, който би трябвало да бъде погледнат в някакъв миг и да се намерения дали това е методът, по който би трябвало да действа една парламентарна република.
Антъни Блинкен заяви, че Съединени американски щати отделят 2 милиарда $ в помощ на Украйна. Половината от тях обаче отиват в 18 страни, някои от които са в НАТО. Една от страните е България. Смятате ли, че с тази помощ можем да реализираме прогрес в модернизацията на армията ни?
Такава помощ сигурно ще бъде от изгода и ще даде много по-засилен ритъм на рационализация, съкращаване на периоди за нея, а може би даже понижаване на някои от средствата за рационализация. Веднага давам образец с втората оферта за F-16, в която ние договорихме спомагателен пакет. В един от договорите – те на процедура са три проектодоговора, финансирането е напълно от американската страна. Става дума за контракта за ракетите, които се слагат под крилата на самолетите.
До този миг Съединени американски щати са вложили в България една сериозна сума от началото на участието ни в НАТО. Очаквам това да продължи и в бъдеще, тъй като има своя смисъл. България е част от НАТО, намираме се на основно място на Балканския полуостров – Югоизточния фланг на НАТО, черноморска страна сме. България сега в действителност има тази опция, бидейки на стратегическо място на картата, да получи съответните изгоди от това. Ние би трябвало да подходим доста отговорно към тази своя роля.
Справяме ли се все още? Визирам на първо място цялостната ни политика по отношение на Руската федерация, глобите против нея.
Мисля, че се оправяме. Не би трябвало обаче да забравяме – казвал съм го неведнъж, че ние сме в положение на хибридна война от доста време. България е жертва на тази хибридна война. Поради това е доста мъчно тези позиции да бъдат отстоявани и устойчиви във времето. Това е доста съществено предизвикателство и тук е отговорността на политиците да изясняват на българските жители къде е истината, с цел да не изпадат те в подвеждане във връзка с това, което се случва в района.
Г-н Заков, офертата за вторите F-16 е годна до ноември тази година, надлежно би трябвало да бъде или призната, или отхвърлена. Вие по какъв начин смятате – неточност ли ще бъде да се отхвърли и има ли заплаха това да се случи?
По принцип е проблем да пропуснем периода на офертата, защото изискванията, при които е подадена към нас, важат до 1 ноември. От друга страна, и доколкото стана ясно от информация, пристигнала от Министерство на защитата, е поискано удължение на този период до декември месец. Мисля, че американската страна може би ще прояви схващане в този подтекст, като, несъмнено, от наша страна би трябвало да има явен знак, че преглеждаме тази оферта съществено. Смятам, че този знак към този момент е даден както от последното постоянно държавно управление, по този начин и от сегашния длъжностен кабинет. Служебният министър на защитата ясно съобщи още в първия си ден, че ще работи по завършване на плана за капиталов разход.
Опасност постоянно има, в случай че Народното събрание не успее да прегледа този план за капиталов разход, който ще бъде квалифициран от служебното държавно управление. При такава обстановка има риск тази оферта да пропадне, а тя е с доста положителни условия, невиждани.
Парламентът би трябвало да утвърди този разход, както казахте и Вие. Смятате ли, че би трябвало да има някаква смяна в закона, с цел да може сходни капиталови разноски да се одобряват и с решение на Министерски съвет, а освен от законодателния орган?
Много неща би трябвало да се трансформират в законодателството във връзка с публични поръчки в защитата по принцип. Конкретно за самолетите, защото в този случай става дума за милиарден разход, ролята на Народното събрание е основна. Още повече, че става дума за закупуване на стратегическо въоръжение.
Имаме ли водачи, готови да ръководят F-16?
Те са в развой на образование, както е готова самата скица за образование – като периоди и времетраене. Към момента, в който самите самолети би трябвало да дойдат в България, ние ще имаме задоволително готови водачи и инженерен състав. Трябва да имаме и двете, с цел да бъдат и обслужвани, и пилотирани тези изтребители.
В подтекста на идното идване на изтребителите F-16 в България, неотдавна стана дума за краткотрайно наемане на изтребители от страна-партньор – Съединени американски щати, Франция, Швеция или Израел, защото положението на нашите Миг-29 не е толкоз положително. Същевременно сега се водят и диалози с Полша за ремонт на въпросните Миг-29. Кой вид съгласно Вас е по-удачен – да ремонтираме така наречен Мигове или да наемем нов изтребител до идването на американските изтребители?
Това решение ще е доста мъчно, защото в него са включени доста подрешения. Имаме финансов аспект, политически аспект, само че най-важният аспект е запазването на опцията Българските Военновъздушни сили да извършват своята задача – защита на българското въздушно пространство.
Ние започнахме изследванията по времето, когато бях министър, и установихме контакти с изброените от Вас страни. Първоначалните отговори не бяха доста окуражаващи. Паралелно с това провеждахме и диалози с Полша по отношение на опциите за удължение ресурса на Миг-29. Тоест това, което сега прави служебното държавно управление, е продължение на това, което правехме ние. До какъв заключителен вид ще се стигне, е въпрос както на съществуващи варианти, по този начин и на едно много сложно решение, което включва, както споделих и финансов, и политически аспект.
Но наблягам още веднъж, че най-важният аспект е да осигурим на Българските Военновъздушни сили опцията да извършват своята задача. Много ми е мъчно да кажа коя алтернатива ще бъде определена. Сигурен съм, че сега и в Министерството на защитата няма да могат да кажат преди другите разновидности да придобият по-финален тип.
Говорейки за рационализация, редно ли е да вземем за пример да осигурим и зенитно-ракетната система Patriot?
Тя е доста скъпа. До този миг Румъния си я разреши. Северните ни съседи от години насам покриват 2% от Брутния си вътрешен артикул (БВП) разход за защита, те даже имат това заложено в закон. Румънците имаха средствата, с които можеха да си разрешават закупуването на сходен вид въоръжение. Един от уроците на войната в Украйна е, че противовъздушните системи са доста значими. Дали ние би трябвало да вземем тъкмо Patriot, или друга система за противовъздушна защита е въпрос по-скоро на техническо решeние.
По-важното, което би трябвало да се каже, е, че ние би трябвало да обърнем доста съществено внимание освен на авиацията като част от Военновъздушните сили, само че също и на противовъздушната защита. Един от плановете за рационализация включва точно противовъздушната защита и в този аспект е належащо да се върви с доста бързи темпове въз основата на уроците, научени от Украйна. Имаме тази опция да забележим какво се случва, да вземем съответните решения и да приспособяваме някои от стратегиите и плановете, които сме начертали в околните години.
Споменахте Украйна. Показват ли ни събитията там, че ние би трябвало много по-сериозно да работим и за рационализация, и за превъоръжаване на нашите въоръжени сили?
Буквално в първия ми ден в Министерството на защитата споделих, че за жалост модернизацията на Българската войска е закъсняла тотално и с години. В момента ние сме в обстановка, в която би трябвало да наваксваме може би едно десетилетие обратно. Това няма да стане толкоз бързо и ще изисква доста средства. Говорим за такива от порядъка на 6-12 милиарда лв., според от това каква цел си слагаме. Дори при обособяване на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита още от 2023 година, доста мъчно ще съберем и половината от тези пари.
Трябва доста съществено да се замислим каква е нашата цел. Да имаме боеспособна войска в доста къси периоди, осъвременена по най-хубавите стандарти в НАТО, или ще продължаваме да кретаме с една полуоборудвана войска, която няма по какъв начин да бъде оперативно съвместима със съдружниците ни. За мен отговорът е явен – няма по какъв начин да имаме полуоборудвана войска. Ние би трябвало да имаме войска, която е боеготова. Това е истината, всичко друго е компромис.
Може ли да обясните за какво е толкоз значима оперативната съгласуемост на българската войска с нашите съдружници в НАТО?
Важна е, тъй като НАТО въпреки всичко има задача по Член 5 от Вашингтонския контракт. В него става дума за териториална защита на самия Алианс, на територията на самите членки, и ние няма по какъв начин да участваме в тази териториална защита, в случай че нашата войска не е оперативно съвместима със съюзническите.
Представете си хипотетична обстановка, в която би трябвало да се пази самата България и би трябвало да получим помощ от нашите съдружници. Ако нашата войска няма по какъв начин да взе участие с нашите съдружници в отбраната на България, това би било много комплициран проблем, меко казано.
Трябва да е ясно, че постоянно има един интервал, в който националните сили за защита са водещи, до момента в който пристигна самото увеличаване. С ограниченията, които НАТО предприе, този период е доста пай. При липса на съгласуемост обаче, на процедура ние няма да можем да получим тази помощ в цялостен размер. Съвместимостта е доста значима, тя не е просто празно разбиране.
В началото на съветската инвазия в Украйна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сподели, че 900 бойци на НАТО идват към България. След срещата на някогашния ни министър председател Кирил Петков с италианския му сътрудник – Марио Драги, стана ясно, че други 800 души идват у нас. Какъв е съответният брой на натовски войски в България сега?
Бройката, която сподели Столтенберг, касае Източния фланг и по-скоро Югоизточния – България и Румъния, като в тази ситуация приказваме за ротационни бройки, а не за такива на непрекъсната основа. Докато с Италия приказваме за батальонна бойна група, която ние формираме с рамкова страна Италия. Знаете, че има решение на Министерски съвет от месец май по този въпрос. Доколкото си припомням предходната седмица Министерски съвет взе решение за сключване на меморандум с Италия. Tоест имаме нормативната база, въз основа на която да стартира сформирането на самата батальонна група.
Италианският контингент би трябвало последователно да стартира да идва в България и да запълни броя. Не мога да кажа какъв брой тъкмо, по-скоро военните органи в България би трябвало да бъдат запитани за това. Но да, естественото за една рамкова страна е към 800-900 души батальонна група.
Как коментирате тезите – като тази на Българска социалистическа партия, че не би трябвало да се насочват бюджетни средства за превъоражаване и рационализация на въоръжените ни сили сега?
Не може да се опълчват разнообразни системи в България – да вземем за пример армията на обществената система, или армията на опазването на здравето. Това е допустимо най-лошият метод, неуместен е от чисто икономическа позиция.
Ние имаме явен ангажимент в границите на НАТО, който е добър за нас – да отделяме 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. В НАТО тези 2% към този момент са най-малко, а не най-много. Някои страни от Източния фланг отиват даже на 3-3,5% – да вземем за пример Полша. Румъния пък към този момент отива към 3%. Това не е инцидентно.
В обстановката, в която е България – на тотална нужда от рационализация, няма по какъв начин да кажем, че ще закрием армията и ще имаме единствено една добра обществена система. Без сигурност, няма обществена сигурност. Няма по какъв начин едното без другото. Не може една система да се опълчва на друга, защото те са взаимозависими и взаимосвързани.
Когато приказваме за финансиране на армията ни, насочна точка би следвало да ни бъде решеното на Срещата на върха в Уелс през 2014 година – т.е. най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт да отива за армията ни, а 20% от тези 2% да бъдат вложени в ново въоръжение и техника. Съотношението сред изхарченото за персонален състав, настояща прехрана и финансови разноски пък следва да е 60:20:20. Какви бяха данните, когато напускахте Министерството на защитата – съблюдава ли се това съответствие или харчим доста повече за персонален състав и настояща прехрана?
Ние почти сме в тези проценти. Може би сме малко по-малко във връзка с човешките запаси, а това може би изяснява разликата в заплащането на българските военнослужещи и тези в другите страни-членки на НАТО. Като цяло това са проценти, които доста бързо се наваксват. В общи линии в тези проценти – 60:20:20, ние сме в вярната съразмерност. На нас ни е нужна доста ясна идея по какъв начин да модернизираме армията бързо, дейно, без разхищаване на средства и с допустимо повдигане на разноските за защита до 2% още през идната година като минимална цел.
Как може да стане бързо модернизацията – имате ли подготвен проект за това?
Започнахме да работим, даже съвсем завършихме капиталова план-програма, която е заложена като ангажимент. За страдание не стигна времето да я завършваме. Доколкото разбирам, и служебният кабинет ще работи по нея, само че за нейното приемане би трябвало и работещ парламент. Затова през юни и юли месец неведнъж споделях, че на България през есента или зимата ще ѝ бъде необходим работещ парламент, изключително във връзка с армията. В настоящите рецесии неналичието на парламент е много сериозен недостатък. Това може би е недостатък в Конституцията, който би трябвало да бъде погледнат в някакъв миг и да се намерения дали това е методът, по който би трябвало да действа една парламентарна република.
Антъни Блинкен заяви, че Съединени американски щати отделят 2 милиарда $ в помощ на Украйна. Половината от тях обаче отиват в 18 страни, някои от които са в НАТО. Една от страните е България. Смятате ли, че с тази помощ можем да реализираме прогрес в модернизацията на армията ни?
Такава помощ сигурно ще бъде от изгода и ще даде много по-засилен ритъм на рационализация, съкращаване на периоди за нея, а може би даже понижаване на някои от средствата за рационализация. Веднага давам образец с втората оферта за F-16, в която ние договорихме спомагателен пакет. В един от договорите – те на процедура са три проектодоговора, финансирането е напълно от американската страна. Става дума за контракта за ракетите, които се слагат под крилата на самолетите.
До този миг Съединени американски щати са вложили в България една сериозна сума от началото на участието ни в НАТО. Очаквам това да продължи и в бъдеще, тъй като има своя смисъл. България е част от НАТО, намираме се на основно място на Балканския полуостров – Югоизточния фланг на НАТО, черноморска страна сме. България сега в действителност има тази опция, бидейки на стратегическо място на картата, да получи съответните изгоди от това. Ние би трябвало да подходим доста отговорно към тази своя роля.
Справяме ли се все още? Визирам на първо място цялостната ни политика по отношение на Руската федерация, глобите против нея.
Мисля, че се оправяме. Не би трябвало обаче да забравяме – казвал съм го неведнъж, че ние сме в положение на хибридна война от доста време. България е жертва на тази хибридна война. Поради това е доста мъчно тези позиции да бъдат отстоявани и устойчиви във времето. Това е доста съществено предизвикателство и тук е отговорността на политиците да изясняват на българските жители къде е истината, с цел да не изпадат те в подвеждане във връзка с това, което се случва в района.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ