На снимката: Боряна ДимитроваБоряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика

На фотографията: Боряна ДимитроваБоряна Димитрова е социолог с дългогодишна процедура в обществените и политически изследвания. Ръководител на електоралните и социално-политическите проучвания на „ Алфа Рисърч “, с многочислени изявления в български и задгранични издания. Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Франция и нови способи в обществените науки в Йейл, Съединени американски щати. 
Д-р Димитрова, видяхме по какъв начин предходната неделя в Италия изборите бяха извоювани от крайнодесните – може ли сходен коренен избор да се повтори и в България и в понеделник да се събудим с притеснителни политически вероятности?

Ситуацията в България е прекомерно друга от обстановката в Италия и Швеция – две европейски страни, прекомерно разнообразни сами по себе си, в които десните блокове и крайнодесните партии в тях завоюваха значителен % поддръжка. В България разликата е в две направления.

Първо, ние имаме разграничаване сред партиите, които бяха именувани „ партии на статуквото “ и новите „ партии на смяната “. Между тях се наслагва и второто разграничаване – проруски партии, поддържащи Путин, и проевроатлантически партии. Наслагването на тези две измерения не прави прекомерно еднопосочен какъв би бил вотът в България и кои от партиите у нас да определим като крайнодесни.

Ако продължим сравнението с Италия, спечелилата партия „ Италиански братя “ се декларира много надалеч от поддръжката за Путин и войната в Украйна, до момента в който в случай че търсим аналог в лицето на „ Възраждане “, тя е тъкмо противоположната – тя показва безпрекословна поддръжка за Путин и експанзията на Русия в Украйна. Аналогии не можем да търсим. Можем обаче да търсим повишаване на радикалния избор и в България – избор, който се декларира в по-голяма степен в поддръжка за решение на стопански и политически рецесии тук и в този момент, за сметка на европейска взаимност.

Бих търсила аналогии в изборите, които видяхме в Италия и Швеция, в един малко-по различен ракурс, който ми се коства прекомерно знаменателен за положението на българските политически партии. И в Швеция, и в Италия има пропорционални изборни системи, които водят до фрагментация. В техните парламенти влязоха към 8-9 партии. И в двете страни обаче авансово бяха декларирани блоковете, в които вземат участие тези партии – лявоцентристки и десноцентристки блок. Така гласоподавателите, давайки гласа си за избрана партия, знаеха в каква настройка ще взе участие тяхната партия след изборите.

Това тотално отсъства в България. Когато българите дават гласа си за избрана партия, тотално не знаят в каква управническа формула би влезнала тази партия. Смятам, че това е извънредно огромен минус на българския политически живот, тъй като е причина за лъжливо предизборно показване пред гласоподавателите и за отчаяние след изборите.

„ Продължаваме промяната “ споделя, че би се коалирала само с „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия. Това не е задоволително, по този начин ли?

Когато приказвам за блокове, не става въпрос единствено за наименуване на възможни сътрудници. Имам поради, че се стъпва на сходни позиции по кардинални въпроси. Когато „ Продължаваме промяната “ споделя, че ще направи коалиция с Българска социалистическа партия и с „ Демократична България “, дано да забележим даже най-експлицитно декларираните позиции – съществена цел на „ Демократична България “ е депутинизация на обществото, а госпожа Нинова споделя освен че България би трябвало да бъде против глобите против Русия, само че и че би трябвало да бъде доста по-внимателна с оценката на протичащото се сред Русия и Украйна.

Става дума да се образуват разнообразни блокове, които да стъпват на сходни полезности. „ Продължаваме промяната “ споделиха, че може да създадат общ блок с „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия, само че в случай че такава коалиция се образува, остава въпросът по какъв начин ще работи тя по фундаментални въпроси, каквато ще бъде отношението на България към войната в Украйна, която навлиза в нова фаза. На дневен ред ще стои въпросът дали България ще приема бягащи съветски жители от Русия, какво ще вършим в идващите месеци. Това не са нереални въпроси. Това са напълно съответни въпроси, които могат да взривят една коалиция от вътрешната страна. Добре би било, когато приказваме за съставяне на обединения, да се види кои са допирните точки, към които те се образуват.

В Италия публикуването на социологически изследвания две седмици преди изборите е неразрешено с аргумента, че се заобикаля опцията резултатите да въздействат на вота. Смятате ли, че у нас една такава възбрана би била удачна?

Темата за въздействието на социологическите изследвания се разисква доста от дълго време и може да се прегледа най-малко в два аспекта. Първо, въздействат ли социологическите изследвания повече, в сравнение с рекламните акции на партиите в предизборните акции. Всички проучвания демонстрират, че един случай „ Костинброд “, една мощна акция, един протест – каквито помним от началото на 90-те години, имат неведнъж по-голям резултат от социологическите проучвания.

В множеството страни се приема, че когато се лимитират предизборните акции, тогава ще се лимитира и даването на данни от социологически проучвания, защото и едното, и другото биха могли да се одобряват като форми на въздействие. Това е единият аспект – кое въздейства повече.

Вторият аспект е до каква степен е допустимо тези проучвания да бъдат лимитирани в ера на глобализация и доминанта на обществените мрежи. Преди към 15 години работех във Франция, там имаше ограничаване в последните три дни преди избори да се разгласяват социологически изследвания, както и екзитполове. Тогава проучванията се разгласиха от уеб страниците и радиата в Люксембург, Лихтенщайн и така нататък Информацията намира метод да си откри път. По-лошото е, когато публикуването на една информация не е позволено и тя бива скрита зад голям брой други незнайни организации и имитации, против които съвсем никой не може да се бори.

Остава и въпросът за неравното информиране – елитът, който употребява данни за вътрешна приложимост, може да бъде осведомен, а жителите нямат право на противоположна връзка за мнението на своите сънародници. В епохата на демократизация на информацията по-скоро бих застанала зад тезата, че в случай че приказваме за деня за размисъл или за последните три дни преди изборите, би било рационално гласоподавателят да не се залива с информация. От друга страна обаче, би трябвало да бъде ясно кой носи отговорност – както в журналистическата информация журналистът носи отговорност, по този начин и в социологическата би трябвало да е ясно кой носи отговорност за дадени данни, а не те да се популяризират анонимно в обществените мрежи. Последното го следим и в България.

Висока е разликата сред ГЕРБ и Политическа партия, имайки поради резултатите от предходните избори. Възможно ли е да става дума за погрешни калкулации на настройките?

Съмнявам се, че можем да приказваме непосредствено за погрешна регистрация на настройките. Избирателите в последна сметка гласоподават свободно и до последния ден – безусловно в изборния ден, те могат да вземат своето решение.

Българският гласоподавател отива до урните за четвърти път за последната година и половина. През това време видяхме огромна подвижност. Две от партиите-победителки в тези четири избора изобщо не съществуваха на предходните. Говоря за „ ИТН “ и „ Продължаваме промяната “ – нямаме история на вота за тези обединения. Това са обединения без лоялни гласоподаватели, които нямат ценностна, идеологическа обязаност. В такава обстановка е доста по-трудно да се вършат каквито и да е било изследвания, тъй като нито едно социологическо проучване не почива единствено въз основата „ за кого ще гласувате “. Винаги има други фактори, които се изследват – история на вота, степен на обвързаност, ценностна идентификация. Когато това са тотално нови партии, няма по какъв начин това да се направи. Това е специфичност, която следва да имаме поради, а не просто да кажем дали социолозите са уцелили или не.

Втората специфичност е, че през предходната година „ Продължаваме промяната “ доближи до първото място, с помощта на два значими фактора. Първо, това беше политическата мощ, която въплъщаваше вярата, смяната, желанието и опцията да бъде преодолян предходният модел на ръководство. Второ, Политическа партия имаше доста тясна ценностна идентификация с президента Радев, по едно и също време бяха президентските и парламентарните избори, президентът Радев споделяше по какъв начин в случай че има повече министри като Петков и Василев България би процъфтявала, а двамата министри споделяха по какъв начин господин Радев е техният президент. На тази база те увлякоха избор както от „ Демократична България “, по този начин и от Българска социалистическа партия – от хора, близки до Радев. На базата на увличането на този избор се получи огромното повишаване на „ Продължаваме промяната “ в последните дни на акцията.

Тази година не сме в същата обстановка – няма нова партия, която да въплъщава тези очаквания, по-скоро сме в обстановка на оценка, в която хората правят оценка кое би било по-малкото зло. Не чакам толкоз основни промени, както предходната година. Когато приказваме за прогнози, не трябва да съпоставяме с минал интервал, тъй като обстановката към този момент е друга. Разбира се, не би трябвало да изключваме, че и в последните дни са вероятни промени в желанията на гласоподавателите.

Каква беше ролята на президента и служебния кабинет в приключващата акция?

На предходните избори Радев участваше в предизборната акция за парламентарните избори посредством поддръжката си за партиите на смяната, най-много за „ Продължаваме промяната “, само че и за евентуална коалиция към тях. На тези избори президентът и служебното държавно управление безспорно вземат участие в предизборната акция, само че най-много с опълчването си на избрани партии – парадоксът е в това, че се опълчват с негативизма си и на „ Продължаваме промяната “, и на Българска социалистическа партия.

Ако предходната година акцията беше подкрепяща, в този момент акцията е отричаща. Това ясно може да бъде забелязано в оценките на служебното държавно управление, изключително в енергийната сфера. Би могло да бъде забелязано и в някои много лицемерни изявления от страна на служебното държавно управление, на министър-председателя и президента, които в прав текст декларират, че биха желали след изборите да бъде формирано държавно управление, които настояват, че България има потребност от постоянно държавно управление. Ако проследим назначенията, които служебното държавно управление прави, промените, които правят безусловно от върховете до низините на страната, и решенията, които взимат за по-дългосрочен интервал, нямаме чувството, че те се държат като преходно държавно управление, което има мандат от два месеца и което по-късно ще отстъпи на постоянното държавно управление.

Напротив – чувството, което основават, е, че обрисуват линията, браздата за по-дълго наличие в българския политически живот. Затова споделям, че виждаме някакво двуличие – на думи апели за основаване на държавно управление, а де факто дейности като че ли служебното държавно управление ще остане на българската политическа сцена по-дълго.

Каква очаквате да бъде изборната интензивност и надлежно какво би последвало, в случай че интензивността бъде ниска?

Нашите наблюдения сочат, че изборната интензивност ще бъде ниска. Нещо повече – междинните данни от последното изследване, което тече на терен сега, демонстрират, че акцията не е мобилизирала спомагателни последователи, а по-скоро е демотивирала част от хората да вземат участие в изборите.

На предходните избори през ноември интензивността имаше исторически ниски стойности – към 2 млн. и 700 хиляди гласоподаватели отидоха до урните. Много е допустимо на 2 октомври да забележим нов скръбен връх, т.е. още по-ниска изборна интензивност.

В политически проект това ще докара до по-ниска легитимност на определените институции, органи, тъй като постоянно остава капацитет за публично неодобрение. В по-прагматичен и на практика проект – при ниска изборна интензивност, борбата ще сред твърдите ядра на обособените партии и е доста допустимо да забележим доближаване на позициите сред три до четири партии. Тоест да нямаме ясно обособени победител, първа група, втора група, трета група, каквато виждаме в този момент в социологически проучвания, а да забележим мощно доближаване на позициите на обособените партии. Особено нараства тежестта на партиите с по-високо лоялни, твърди гласоподаватели. Възможно е в последните дни, според от присъединяване, да забележим разбъркване в в този момент записаните настройки, само че не толкоз в посоката, която имахме през предходната година, а в посока доближаване, втвърдяване на позициите сред обособените играчи.

Смятате ли, че е допустимо Бойко Борисов още веднъж да бъде изпратен от гласоподавателите да управлява страната?

Бих разделила въпроса на две. Първо, допустимо ли е ГЕРБ да бъде първа политическа мощ – да, допустимо е ГЕРБ да бъде първа политическа мощ. Възможно ли е ГЕРБ да направи независимо държавно управление – не, това не е допустимо. По социологическите данни, които имаме, по трендовете, които се развиват, ГЕРБ може да направи единствено някаква форма на съдружно държавно управление, чиято формула може да е друга – дали чисто съдружно, дали програмно, дали експертно. Бидейки съдружно, програмно или експертно държавно управление, то не би било отпред с Бойко Борисов. С присъединяване на ГЕРБ – да, само че не и отпред с Бойко Борисов.

На въпроса – не, Бойко Борисов не би могъл да управлява страната, само че да, допустимо е ГЕРБ да взе участие в управническа формула.