Ержан Ебатин: В ДПС върви лов на вещици като във Средновековието! Истерия с декларации...
На мощен напън е подложена структурата на Движение за права и свободи във Варна да излезе с декларация в поддръжка на почетния ръководител доктор Ахмед Доган и разграничаваща се от ръководителя на партията Делян Пеевски. За това заяви пред Епицентър. бг ръководителят на ДПС-Варна Ержан Ебатин, който изрично е отказал да подпише декларацията, само че, виждайки драмата на съпартийците си, ги посъветвал: Вие подпишете!
В прочувствен пост във Facebook Ержан Ебатин написа: " Дотолкова е силна цялата нервност с тези заявления, че те се трансфораха в главен инструмент за вътрешно партийно самоопределение и дамгосване.
В този смисъл самоцензурата на поведенческите механизми доближи връх на капацитета си - допускам такава повсеместност на прочувственото държание е имало и във времената на лова на вещици във Средновековието - въпреки всичко човешката логика на психиката и тогава и в този момент е една и съща ".
Ебатин е сигурен, че този път е непроизводителен: " Движение за права и свободи не може и не трябва да върви по този противодействуващ път. Времето ще покаже какъв брой погрешен е бил този метод - членовете на организацията да се подлагат на психически напън и то за персона, пред които всички организации изпадаха в екстаз и даваха като образец за най- сполучливия Председател на Движение за права и свободи след почетния Председател ".
Ето целия текст на Ержан Ебатин, ръководител на ДПС-Варна, оповестен на страницата му във Фейсбук:
Трудно е някой, който седи в епицентъра на избрани събития, да разяснява независимо избрани процеси, само че ще се опитам да го направя без да жегвам в конкретика на личностна основа никой сътрудник в символ на почитание към всеки.
И по този начин за Движение за права и свободи това лято минава под знака на декларациите - изключително тези в последно време - заявления за поддръжка, заявления за отменяне. Въобще заявления летят ежеминутно в гневна конкуренция, с цел да потвърдят правоверността на всеки, и всеки, който не е зависим на този модел, бива заклеймяван и подлаган на всеобща офанзива.
Разбирам, че сработва механизъм, обвързван със себеизявата и себеразвитието, само че моделът на реализация посредством основаване на всеобща неуравновесеност и дамгосване на всяко друго мнение, не считам нито за либерален, нито за верен.
Разбира се, той може да е ефикасен, може да завоюва и някой различен човек, персона, народен представител или декларация допълнително - само че да привличаш хора на основата на логиката на психиката на страха от отделяне от общността, не го намирам за верен метод.
Това е персонално мнение, в което съм уверен и всеки, който е в епицентъра на събитията, без значение дали ще посмее да го изрази, знае, че съм прав.
Всъщност без значение от математиката на гласовете, Движение за права и свободи не може и не трябва да върви по този противодействуващ път. Времето ще покаже какъв брой погрешен е бил този метод - членовете на организацията да се подлагат на психически напън и то за персона, пред които всички организации изпадаха в възторг и даваха като образец за най- сполучливия Председател на Движение за права и свободи след почетния Председател.
И дотолкоз е мощна цялата нервност с тези заявления, че те се трансфораха в главен инструмент за вътрешно партийно самоопределение и дамгосване.
В този смисъл самоцензурата на поведенческите механизми доближи връх на капацитета си - допускам такава повсеместност на прочувственото държание е имало и във времената на лова на вещици във Средновековието - въпреки всичко човешката логика на психиката и тогава и в този момент е една и съща.
И също като в Римската империя по време на Гладиаторските битки всеки гледа накъде сочи пръста на Императора - оттова нататък потегля страстта на по този начин нареченото групово тяло, където даже и намекък за друго мнение към този момент се възприема с такава прочувствена гняв, че в множеството случаи подчинява най-малко към този момент всяко разграничение.
Няма по какъв начин другояче да се изясни офанзивата против всяко едно друго мнение и гневната офанзива против него, с изключение на с по този начин наречената логика на психиката на общността.
Това си заслужава да се изследва като обществен ФЕНОМЕН на обществената мрежа.
Всъщност защо иде тирада.
Всички процеси на раздяла започнаха след изключването на някои знакови депутати и след разцеплението на парламентарната група на Движение за права и свободи при гласуването на държавно управление с първия мандат. Поне видимо това беше мотива. (Нещата са по-дълбоки, само че това е друга тематика и тя има Геополитически измерения!)
Всичко това изкара на дневен ред по този начин наречената липса на взимане на решения от КОЛЕКТИВНОТО ТЯЛО НА ПАРТИЯТА.
Всъщност, в случай че ме питате откровено, това е единствено предтекст. В Движение за права и свободи от години и то дълги години груповото тяло е смачкано и е значима волята на ръководителя и на по този начин наречените значими фактори станали известни в последно време като деребеи.
Не желая даже и да се връщам към механизмите на взимане на решения в предходни години - работата на груповите органи беше сведена до условност в която решенията на една дребна оперативна и значима група хора минаваха по етапния ред. Всички останали бяхме заряд за легитимация.
И какво вършим в този момент - трансформираме се в машина за смачкване на нашите си хора, като ги караме да жигосват този или оня и то забележете не по тяхна воля, а по заповед на избрани лица.
Мога и да посоча съответен образец от през днешния ден за Варна, само че към този момент ще се въздържа (за да предпазя личността на някои приятели) - в действителност резултата несъмнено ще излезе, тъй като съм им обяснил, че разбирам обстановката в която са сложени и ще схвана и дейностите им в този случай макар, че не са по вътрешна увереност.
Но в последна сметка истината е, че в случай че нещо се получава по изкуствен път, то няма действителна стойност.
Накрая единствено ще добавя- сътрудници този път няма да докара до нищо положително!
Убеден съм!
Който е непогрешим да хвърли първия камък!
