Експерт: Централните банки ще продължат с лихвените покачвания
На несъмнено място ли са парите ми? Това е въпросът, който си зададоха редица американци, когато започнаха проблемите с районните банки в Съединените щати. Фалитите на Silicon Valley Bank и Signature Bank разсъниха призрака от финансовата рецесия през 2008/2009 година, когато още веднъж властта се опитваше да успокои пазарите, само че " прекомерно огромната, с цел да банкрутира " банка Lehman Brothers стана знак освен на най-големия банков фалит, само че и на началото на криза. И до момента в който изначало всичко изглеждаше оттатък Атлантика, въпреки и в най-голямата стопанска система в света, Европа потръпна, когато се сринаха акциите на Credit Suisse – втората по величина банка не къде да е, а в Швейцария. Един по един представители и на швейцарските институции, само че и на европейските започнаха да успокояват, че ситуацията е под надзор. Така ли е?
" Когато банкерите печелят, употребяват облагата за себе си; когато са в неволя, ние плащаме техните сметки ", споделя икономистът и мъдрец Насим Талеб, създател на фамозната книга " Черният лебед ". И ето – изненадващо за едни, напълно разумно за други, до момента в който централните банкери се борят с инфлацията посредством лихвените покачвания, в Съединените щати започнаха банкови банкрути. В Европа също настръхнахме, когато в известната с банките си Швейцария, акциите на Credit Suisse се сринаха на фондовата борса.
В изявление за " Събота 150 " на Джулиан Джейкъбс от Официалния конгрес за парични и финансови институции съобщи, че турбуленциите са композиция от регулаторни пропуски и паричната политика на централните банки:
Първото и най-важното, което виждаме, са ясните последствия от близо две десетилетия на доста ниски лихви, които ненадейно и относително бързо започнаха да се повишават от страна на централните банки по целия свят. Това са Европейската централна банка, Федералният запас и доста други. Голяма част от проблемите, с които се сблъсква банковият бранш в този момент, се дължат на практики от този предишен интервал. Вторият фактор е, че се сътвориха условия за " балони " в активите, които бяха с безпричинно повишени цени във времето на доста ниските лихви.
Но дано стартираме да преглеждаме въпросите един по един. На първо място Credit Suisse. Ситуацията с тази банка е малко по-различна от останалите. Credit Suisse понася репутационни вреди от известно време насам поради замесването й с персони от сенчестия свят и избрани капиталови практики, свързани с тях. В интервал, когато доста хора имат едно мислено за банковия бранш, Credit Suisse стана съвършената цел. Много хора започнаха да теглят депозитите си от банките, за които имат някакви подозрения и да ги влагат в други, които им наподобяват постоянни.
Допълнителен напън върху Credit Suisse оказа решението на най-големия й заемодател да спре да налива пари в нея, разяснява още Джейкъбс и напомни, че става дума за националната банка на Саудитска Арабия.
Моят прочит на решението на Швейцарската централна банка да поддържа Credit Suisse (с кредитна линия от 50 милиарда франка) е, че това е ясна индикация, че тя е " прекомерно огромна, с цел да банкрутира ", разяснява Джулиан Джейкъбс, съгласно който директният паралел с Lehman Brothers не е подходящ. Така ли е обаче с американските банки - Silicon Valley Bank (SVB) и Signature Bank?
В случая с американските банки, мисля, че главната причина е обвързвана с покачването на лихвите. Те имаха доста сериозен портфейл в облигации, които изгубиха от цената си. Те трябваше да продадат тези облигации на загуба. Също по този начин хората започнаха да си теглят парите и се появи ликвиден проблем. Именно това е есенцията на рецесията, която сполетя тези банки.
Като забележим салдото на SVB, напълно законно можем да зададем въпроса къде са били регулаторите, които би трябвало да са сигурни, че банката има задоволително ликвидност в обстановка на покачващи се лихви. Това е първият въпрос. Вторият е, че в интервала на ниски лихви останаха доста браншове, които не са следени. Това е доста огромното терзание на финансовите среди. Това са браншове, в които се е акумулирал риск в интервала на доста ниски лихви.
И третият детайл, когато приказваме за SVB, е същността на банката и бизнеса й, учредени на новостите в дигитализацията. Клиентите й имаха опция доста елементарно онлайн да изтеглят парите си. Това е най-бързото евакуиране на пари, което сме виждали, даже съпоставено с 2008 година, когато банкрутира Lehman Brothers. В света на ИТ услугите, когато хората могат да оперират с парите си единствено с натискането на един бутон, рискът от банкова суматоха и всеобщо евакуиране на средства се усилва неведнъж. С дигитализирането на банковите услуги това ще става все по-възможно и е фактор, за който банките не бяха взели защитни ограничения. Ясно е, че и регулаторите не са съумели да уловят този подробност и надлежно да вкарат ефикасни защитни ограничения.
Според Джейкъбс решението да се поддържат и депозантите в двете американски банки, които са имали над застрахованите влогове, е за да се предотврати домино резултат. Пазарът също прави старания да успокои обстановката, откакто 11 от най-големите банки се намесиха, с цел да оказват помощ на First Republic Bank да не изпадне в несъстоятелност. И въпреки всичко – споменът за Lehman Brothers и последвалата го рецесия е към момента доста мощен, а и всички знаем, че банковият колапс е признакът на един проблем, зрял с години. Научени ли са уроците от 2008 година – и в Съединените щати, и в Европа?
Всички сигнали сочат, че финансовият бранш е по-силен. В Съединените щати беше въведен законът Dodd-Frank, в който са разказани редица регулации, основани след финансовата рецесия. Мисля, че и централните банки научиха уроците си, в това число и от рецесията с Ковид, във връзка с това по какъв начин дават гаранции и по какъв начин оказват помощ за спасяването на избрана финансова институция. Всичко доближава до това дали хората считат, че банковата система е в колапс или я чака подобен, тъй като тогава всеобщо изтеглят парите си. В последна сметка става дума за доверие.
По отношение на по-големия въпрос – по какъв начин стигнахме до тук, с изключение на интервала на ниските лихви би трябвало да погледнем и по-глобалната картина. Например, би трябвало да забележим демографските промени. Също по този начин сме очевидци на концентрацията на финансови активи и богатство в намаляващ брой корпорации и самостоятелни персони в Съединените щати и в Европа. Това има директно отношение към концентрацията на финансовия риск, а наклонността следва все по-голямото неравноправие сред хората.
Всичко това обаче са процеси, които са отвън банковата система, въпреки и да имат директно отражение върху нея и да водят до избрани промени, счита Джейкъбс, който запитвам за трендовете в лихвената политика – Европейската централна банка усили още веднъж с 50 базисни пункта трите си водещи лихви, които са на рекордно високи равнища.
Очаквам нови лихвени покачвания, само че ми е мъчно да посоча точно стъпка на повишаване. Фактът, че Европейската централна банка не загатна какви ще бъдат новите покачвания за мен е ясна индикация, че те към този момент са наясно с възходящите рискове и опасности. Системата се движи във все по-бурни води. В Съединените щати видяхме тази седмица изстудяване на пазара на труда. Струва ми се, че всички тези детайли ще принудят централните банки да бъдат доста по-внимателни с лихвените покачвания. Те обаче са толкоз разтревожени от инфлацията, че ще продължат в тази посока.
…защото високата инфлация е тук, с цел да остане най-малко още няколко години, въпреки че виждаме стъпки на закъснение на темпа й, разяснява Джулиан Джейкъбс от Официалния конгрес за парични и финансови институции.
" Когато банкерите печелят, употребяват облагата за себе си; когато са в неволя, ние плащаме техните сметки ", споделя икономистът и мъдрец Насим Талеб, създател на фамозната книга " Черният лебед ". И ето – изненадващо за едни, напълно разумно за други, до момента в който централните банкери се борят с инфлацията посредством лихвените покачвания, в Съединените щати започнаха банкови банкрути. В Европа също настръхнахме, когато в известната с банките си Швейцария, акциите на Credit Suisse се сринаха на фондовата борса.
В изявление за " Събота 150 " на Джулиан Джейкъбс от Официалния конгрес за парични и финансови институции съобщи, че турбуленциите са композиция от регулаторни пропуски и паричната политика на централните банки:
Първото и най-важното, което виждаме, са ясните последствия от близо две десетилетия на доста ниски лихви, които ненадейно и относително бързо започнаха да се повишават от страна на централните банки по целия свят. Това са Европейската централна банка, Федералният запас и доста други. Голяма част от проблемите, с които се сблъсква банковият бранш в този момент, се дължат на практики от този предишен интервал. Вторият фактор е, че се сътвориха условия за " балони " в активите, които бяха с безпричинно повишени цени във времето на доста ниските лихви.
Но дано стартираме да преглеждаме въпросите един по един. На първо място Credit Suisse. Ситуацията с тази банка е малко по-различна от останалите. Credit Suisse понася репутационни вреди от известно време насам поради замесването й с персони от сенчестия свят и избрани капиталови практики, свързани с тях. В интервал, когато доста хора имат едно мислено за банковия бранш, Credit Suisse стана съвършената цел. Много хора започнаха да теглят депозитите си от банките, за които имат някакви подозрения и да ги влагат в други, които им наподобяват постоянни.
Допълнителен напън върху Credit Suisse оказа решението на най-големия й заемодател да спре да налива пари в нея, разяснява още Джейкъбс и напомни, че става дума за националната банка на Саудитска Арабия.
Моят прочит на решението на Швейцарската централна банка да поддържа Credit Suisse (с кредитна линия от 50 милиарда франка) е, че това е ясна индикация, че тя е " прекомерно огромна, с цел да банкрутира ", разяснява Джулиан Джейкъбс, съгласно който директният паралел с Lehman Brothers не е подходящ. Така ли е обаче с американските банки - Silicon Valley Bank (SVB) и Signature Bank?
В случая с американските банки, мисля, че главната причина е обвързвана с покачването на лихвите. Те имаха доста сериозен портфейл в облигации, които изгубиха от цената си. Те трябваше да продадат тези облигации на загуба. Също по този начин хората започнаха да си теглят парите и се появи ликвиден проблем. Именно това е есенцията на рецесията, която сполетя тези банки.
Като забележим салдото на SVB, напълно законно можем да зададем въпроса къде са били регулаторите, които би трябвало да са сигурни, че банката има задоволително ликвидност в обстановка на покачващи се лихви. Това е първият въпрос. Вторият е, че в интервала на ниски лихви останаха доста браншове, които не са следени. Това е доста огромното терзание на финансовите среди. Това са браншове, в които се е акумулирал риск в интервала на доста ниски лихви.
И третият детайл, когато приказваме за SVB, е същността на банката и бизнеса й, учредени на новостите в дигитализацията. Клиентите й имаха опция доста елементарно онлайн да изтеглят парите си. Това е най-бързото евакуиране на пари, което сме виждали, даже съпоставено с 2008 година, когато банкрутира Lehman Brothers. В света на ИТ услугите, когато хората могат да оперират с парите си единствено с натискането на един бутон, рискът от банкова суматоха и всеобщо евакуиране на средства се усилва неведнъж. С дигитализирането на банковите услуги това ще става все по-възможно и е фактор, за който банките не бяха взели защитни ограничения. Ясно е, че и регулаторите не са съумели да уловят този подробност и надлежно да вкарат ефикасни защитни ограничения.
Според Джейкъбс решението да се поддържат и депозантите в двете американски банки, които са имали над застрахованите влогове, е за да се предотврати домино резултат. Пазарът също прави старания да успокои обстановката, откакто 11 от най-големите банки се намесиха, с цел да оказват помощ на First Republic Bank да не изпадне в несъстоятелност. И въпреки всичко – споменът за Lehman Brothers и последвалата го рецесия е към момента доста мощен, а и всички знаем, че банковият колапс е признакът на един проблем, зрял с години. Научени ли са уроците от 2008 година – и в Съединените щати, и в Европа?
Всички сигнали сочат, че финансовият бранш е по-силен. В Съединените щати беше въведен законът Dodd-Frank, в който са разказани редица регулации, основани след финансовата рецесия. Мисля, че и централните банки научиха уроците си, в това число и от рецесията с Ковид, във връзка с това по какъв начин дават гаранции и по какъв начин оказват помощ за спасяването на избрана финансова институция. Всичко доближава до това дали хората считат, че банковата система е в колапс или я чака подобен, тъй като тогава всеобщо изтеглят парите си. В последна сметка става дума за доверие.
По отношение на по-големия въпрос – по какъв начин стигнахме до тук, с изключение на интервала на ниските лихви би трябвало да погледнем и по-глобалната картина. Например, би трябвало да забележим демографските промени. Също по този начин сме очевидци на концентрацията на финансови активи и богатство в намаляващ брой корпорации и самостоятелни персони в Съединените щати и в Европа. Това има директно отношение към концентрацията на финансовия риск, а наклонността следва все по-голямото неравноправие сред хората.
Всичко това обаче са процеси, които са отвън банковата система, въпреки и да имат директно отражение върху нея и да водят до избрани промени, счита Джейкъбс, който запитвам за трендовете в лихвената политика – Европейската централна банка усили още веднъж с 50 базисни пункта трите си водещи лихви, които са на рекордно високи равнища.
Очаквам нови лихвени покачвания, само че ми е мъчно да посоча точно стъпка на повишаване. Фактът, че Европейската централна банка не загатна какви ще бъдат новите покачвания за мен е ясна индикация, че те към този момент са наясно с възходящите рискове и опасности. Системата се движи във все по-бурни води. В Съединените щати видяхме тази седмица изстудяване на пазара на труда. Струва ми се, че всички тези детайли ще принудят централните банки да бъдат доста по-внимателни с лихвените покачвания. Те обаче са толкоз разтревожени от инфлацията, че ще продължат в тази посока.
…защото високата инфлация е тук, с цел да остане най-малко още няколко години, въпреки че виждаме стъпки на закъснение на темпа й, разяснява Джулиан Джейкъбс от Официалния конгрес за парични и финансови институции.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ