Конфликтът в Асеновград и границите на българското гето
На конфликти като този сред българи и роми в Асеновград, обществото, а и държавните институции са ставали очевидци безчет пъти през последните десетилетия. Анализът и изводите, които могат да се създадат от случилото се, не са нови.
Проблемът е систематичен
Той няма да се реши в случай че продължим да работим на парче и се задоволяваме с това единствено да потърсим, както нормално, кой кого е предизвикал и кой е почнал пръв; спорът няма да бъде укротен като пратим багери да разрушат противозаконните постройки или футболни почитатели и рокери, които да скандират и да размахват юмруци.
Ще стартира с самопризнание за някои обстоятелства.
Да, интеграцията е двустранен развой
В него старания би трябвало да поставят и страната, и малцинствата. Да, във връзка с някои закононарушения (кражби, грабежи и др.), броят на причинителите (на 100 хиляди души) продължава да бъде доста по-висок при ромите, спрямо другите огромни етнически групи - българите и турците.
Но, първо, политическите институции в България са показали неведнъж, че нямат интерес от интеграцията на ромите, в частност от оправянето с така наречен ромската престъпност (това разбиране е употребявано манипулативно с пропагандни цели и съгласно мен е некоректно). Точно противоположното.
За съвсем всички политически партии е преференциално
малцинствата да бъдат в гетата
Там, сложени в унизителни, мизерни условия на полуживотинско съществувание, са принудени да продават гласовете си. В частност, популистката радикална десница (НФСБ, Вътрешна македонска революционна организация, " Атака " и др.), която провежда шествия, митинги и други акции против " ромските беззакония ", в действителност инкасира облаги от съществуването на " врагове ", против които да насъсква обществото.
Институциите по места нерядко си затварят очите за далаверите на ромските барони, тъй като в подмяна последните им обезпечават политическа поддръжка.
В голямата част от случаите
ромите са в положение на дългово иго
Те са в ръцете на безмилостни лихвари, които от своя страна са под контрола на проведената престъпност. За нея търговията с гласове е преференциален бизнес. Тя е медиаторът сред партиите и " електората ". Парите получавани за ромските гласове нормално отиват не непосредствено в ръцете на самите гласоподаватели, а служат за опрощаване на незначителна част от големите им отговорности при лихварите. Иронията е в това, че ромските гласове нормално се продават най-скъпо на предизборното пазарище.
Второ, могат да бъдат изказани доста сериозни бележки към работата на Националния съвет за съдействие по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет. В него не престават да бъдат едва показани позициите на достоверните ромски организации. Фактът, че отпред на този съвет беше подложен вицепремиерът Валери Симеонов, прочут с непремерените си, скандални изявления и държание по отношение на малцинствените етнически общности, не може да бъде избран иначе с изключение на като провокация. На равнище законодателна и изпълнителна власт, като цяло, на практика липсват ефикасни политически институции-посредници, които да показват ползите на ромите.
Трето, тъй като ще ме обвинят, че не предлагам решения – ще посоча, както съм го правил и различен път на страниците на " Дневник ", че образованието е ключът към интеграцията. Но дали българите, които ставаме все по-малко толерантни към малцинствата, сме подготвени да признаем, че сегрегацията в учебните заведения и детските градини продължава de facto да съществува?
По мотив на спора в Асеновград, общественият антрополог Харалан Александров уточни пред Българска национална телевизия, разликите, които съгласно него има, и би трябвало да бъдат регистрирани, сред метода на държание и действието на гетото и света отвън него: в гетата няма институционални механизми, които по кротичък път да канализират споровете, там важи законът на силата и така нататък Ще си разреша да не се съглася. В модерна България, която мнозина сътрудници дефинират като " завладяна страна ", от ден на ден се стопяват границите сред " света в " и " отвън " гетото. Тези граници надалеч не изчезват единствено в случаите на алкохолно и наркотично замайване на непознатите туристи по морето, които ненадейно захвърлят социално-наложените поведенчески окови и мутират в буйстващи, безконтролни човеци отключили своето деструктивно подсъзнание.
Ще попитам реторично, какво е доверието, което българите (като " преобладаващ " етнос) имаме и можем да имаме на съда, прокуратурата, полицията, Народното събрание и така нататък, че ще позволи нашите проблеми, че ще отбрани нашите законни ползи? Нима единствено ромите са пострадали от търговията с гласове или цялото общество страда от нея? Дали по-скоро не е правилно това, че всички, включително българите, с бездействието си способстваме страната да се трансформира в голям бантустан? Гето, в което всички етноси са тласкани в една или друга посока с помощта на тествания от хилядолетия способ на " моркова и тоягата ", до момента в който управниците не престават да ни натрапват своите искания за стопански растеж и триумфи – в случай, че сме най-бедната и корумпирана страна в Европейски Съюз.
Изводът може да бъде единствено един и той е безапелационен. Докато не се създадат същински стъпки в посока към разрешаването на посочените нагоре институционални недостатъци и проблеми, междуетническото напрежение и спорове ще продължат да нарастват.
Проблемът е систематичен
Той няма да се реши в случай че продължим да работим на парче и се задоволяваме с това единствено да потърсим, както нормално, кой кого е предизвикал и кой е почнал пръв; спорът няма да бъде укротен като пратим багери да разрушат противозаконните постройки или футболни почитатели и рокери, които да скандират и да размахват юмруци.
Ще стартира с самопризнание за някои обстоятелства.
Да, интеграцията е двустранен развой
В него старания би трябвало да поставят и страната, и малцинствата. Да, във връзка с някои закононарушения (кражби, грабежи и др.), броят на причинителите (на 100 хиляди души) продължава да бъде доста по-висок при ромите, спрямо другите огромни етнически групи - българите и турците.
Но, първо, политическите институции в България са показали неведнъж, че нямат интерес от интеграцията на ромите, в частност от оправянето с така наречен ромската престъпност (това разбиране е употребявано манипулативно с пропагандни цели и съгласно мен е некоректно). Точно противоположното.
За съвсем всички политически партии е преференциално
малцинствата да бъдат в гетата
Там, сложени в унизителни, мизерни условия на полуживотинско съществувание, са принудени да продават гласовете си. В частност, популистката радикална десница (НФСБ, Вътрешна македонска революционна организация, " Атака " и др.), която провежда шествия, митинги и други акции против " ромските беззакония ", в действителност инкасира облаги от съществуването на " врагове ", против които да насъсква обществото.
Институциите по места нерядко си затварят очите за далаверите на ромските барони, тъй като в подмяна последните им обезпечават политическа поддръжка.
В голямата част от случаите
ромите са в положение на дългово иго
Те са в ръцете на безмилостни лихвари, които от своя страна са под контрола на проведената престъпност. За нея търговията с гласове е преференциален бизнес. Тя е медиаторът сред партиите и " електората ". Парите получавани за ромските гласове нормално отиват не непосредствено в ръцете на самите гласоподаватели, а служат за опрощаване на незначителна част от големите им отговорности при лихварите. Иронията е в това, че ромските гласове нормално се продават най-скъпо на предизборното пазарище.
Второ, могат да бъдат изказани доста сериозни бележки към работата на Националния съвет за съдействие по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет. В него не престават да бъдат едва показани позициите на достоверните ромски организации. Фактът, че отпред на този съвет беше подложен вицепремиерът Валери Симеонов, прочут с непремерените си, скандални изявления и държание по отношение на малцинствените етнически общности, не може да бъде избран иначе с изключение на като провокация. На равнище законодателна и изпълнителна власт, като цяло, на практика липсват ефикасни политически институции-посредници, които да показват ползите на ромите.
Трето, тъй като ще ме обвинят, че не предлагам решения – ще посоча, както съм го правил и различен път на страниците на " Дневник ", че образованието е ключът към интеграцията. Но дали българите, които ставаме все по-малко толерантни към малцинствата, сме подготвени да признаем, че сегрегацията в учебните заведения и детските градини продължава de facto да съществува?
По мотив на спора в Асеновград, общественият антрополог Харалан Александров уточни пред Българска национална телевизия, разликите, които съгласно него има, и би трябвало да бъдат регистрирани, сред метода на държание и действието на гетото и света отвън него: в гетата няма институционални механизми, които по кротичък път да канализират споровете, там важи законът на силата и така нататък Ще си разреша да не се съглася. В модерна България, която мнозина сътрудници дефинират като " завладяна страна ", от ден на ден се стопяват границите сред " света в " и " отвън " гетото. Тези граници надалеч не изчезват единствено в случаите на алкохолно и наркотично замайване на непознатите туристи по морето, които ненадейно захвърлят социално-наложените поведенчески окови и мутират в буйстващи, безконтролни човеци отключили своето деструктивно подсъзнание.
Ще попитам реторично, какво е доверието, което българите (като " преобладаващ " етнос) имаме и можем да имаме на съда, прокуратурата, полицията, Народното събрание и така нататък, че ще позволи нашите проблеми, че ще отбрани нашите законни ползи? Нима единствено ромите са пострадали от търговията с гласове или цялото общество страда от нея? Дали по-скоро не е правилно това, че всички, включително българите, с бездействието си способстваме страната да се трансформира в голям бантустан? Гето, в което всички етноси са тласкани в една или друга посока с помощта на тествания от хилядолетия способ на " моркова и тоягата ", до момента в който управниците не престават да ни натрапват своите искания за стопански растеж и триумфи – в случай, че сме най-бедната и корумпирана страна в Европейски Съюз.
Изводът може да бъде единствено един и той е безапелационен. Докато не се създадат същински стъпки в посока към разрешаването на посочените нагоре институционални недостатъци и проблеми, междуетническото напрежение и спорове ще продължат да нарастват.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ