На самолетът пешеходец, небето му е криво
На самолетът пешеходец, небето му е погрешно.
Имаме си аероплан. Чакаме втори. Надяваме се вторият да се случи женски, самолетите да се харесат, да загнездят и да си измътят дребни самолетчета. Ние ще се грижим за тях, до момента в който станат огромни и мощни. Тайно стискаме палци да не ни изпратят втори мъжки аероплан, че тогава ще си останем единствено с едната съвременна обич и без завещание. Чакаме и се надяваме.
Извинете! Шегувам се. Сега съществено!
Самолетът, който живее по нашите летища, е извънредно време да влезе в алената книга на самолетите…
Ето… Пак се майтапя! Добре, че ме познавате и не ми се връзвате.
Така нареченият аероплан не е сертифициран да лети в неоторизирано небе. Трябва незабавно да се назначи компания, която да направи експертна оценка и да издаде документ. Защото това нашето не е небе, а тотална кочина. В него могат да летят какви ли не неща. Дори детски хвърчила могат да летят. Това обърква фините уреди на актуалната техника и тя излиза от строя. За по-неуките давам образец – все едно с микроскоп да режеш лук. На ситно, освен това.
Пак не устоях и продължих с шегите. Такъв съм си аз, неиздържлив.
Всъщност ние имаме аероплан, който не е аероплан, а знак за принадлежност. Искаме от него да лети, само че не разбираме, че той има други функционалности. Този летателен уред наподобява на тези знаци, които античните римляни са слагали по вратовете на клетниците, уловени по полетата на Галия и докарани в Рим да дадат рестарт на стопанската система. Тези медали са били стоманени и са показвали кой на кого е притежател. Тогавашният актуален свят не е допускал да се шляят плебеи без притежатели по улиците на античния град. И през днешния ден с дребните, пък и не толкоз дребните страни е същото. Не може да ги има без да се знае на кого са. Само че през днешния ден е доста трудоемко, пък и нецивилизовано да гониш хората по улиците и да им слагаш нашийници. Затова ги хващаш за ушите да си купят един прескъп аероплан и той да демонстрира на кого принадлежат. Затова не очаквайте по някакви паради тази авиационна ужасия да лети. Достатъчно е да съществува там някъде и ние в никакъв случай да не забравяме своето място. Имаме си аероплан – принадлежим.
Това задоволително съществено ли беше?
Емил Йотовски
Имаме си аероплан. Чакаме втори. Надяваме се вторият да се случи женски, самолетите да се харесат, да загнездят и да си измътят дребни самолетчета. Ние ще се грижим за тях, до момента в който станат огромни и мощни. Тайно стискаме палци да не ни изпратят втори мъжки аероплан, че тогава ще си останем единствено с едната съвременна обич и без завещание. Чакаме и се надяваме.
Извинете! Шегувам се. Сега съществено!
Самолетът, който живее по нашите летища, е извънредно време да влезе в алената книга на самолетите…
Ето… Пак се майтапя! Добре, че ме познавате и не ми се връзвате.
Така нареченият аероплан не е сертифициран да лети в неоторизирано небе. Трябва незабавно да се назначи компания, която да направи експертна оценка и да издаде документ. Защото това нашето не е небе, а тотална кочина. В него могат да летят какви ли не неща. Дори детски хвърчила могат да летят. Това обърква фините уреди на актуалната техника и тя излиза от строя. За по-неуките давам образец – все едно с микроскоп да режеш лук. На ситно, освен това.
Пак не устоях и продължих с шегите. Такъв съм си аз, неиздържлив.
Всъщност ние имаме аероплан, който не е аероплан, а знак за принадлежност. Искаме от него да лети, само че не разбираме, че той има други функционалности. Този летателен уред наподобява на тези знаци, които античните римляни са слагали по вратовете на клетниците, уловени по полетата на Галия и докарани в Рим да дадат рестарт на стопанската система. Тези медали са били стоманени и са показвали кой на кого е притежател. Тогавашният актуален свят не е допускал да се шляят плебеи без притежатели по улиците на античния град. И през днешния ден с дребните, пък и не толкоз дребните страни е същото. Не може да ги има без да се знае на кого са. Само че през днешния ден е доста трудоемко, пък и нецивилизовано да гониш хората по улиците и да им слагаш нашийници. Затова ги хващаш за ушите да си купят един прескъп аероплан и той да демонстрира на кого принадлежат. Затова не очаквайте по някакви паради тази авиационна ужасия да лети. Достатъчно е да съществува там някъде и ние в никакъв случай да не забравяме своето място. Имаме си аероплан – принадлежим.
Това задоволително съществено ли беше?
Емил Йотовски
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ