На самия връх на Айфеловата кула се намира апартамент със

На самия връх на Айфеловата кула се намира апартамент със спираща дъха панорама. Той е издигнат от самия Густав Айфел и в продължение на доста години апартаментът остава недосегаем за външни лица. Днес тази загадка стая е отворена за посетителите и крие невероятни истории, които към момента разпалват въображението.

Как се почявява тайният апартамент на върха

Когато Густав Айфел печели състезанието за създаване на гигантска железна кула за Световното ревю през 1889 година в края на XIX в., той планува освен инженерно знамение, само че и място за научна работа. В разгара на проектирането Айфел взема решение да оборудва дребен апартамент на третото равнище. Този етаж се намира на височина от съвсем 300 метра – най-високата точка в света по това време, налична за хора.

Основният претекст на инженера не е бил луксът, а опцията да организира опити в неповторими условия. Кулата била идеалната платформа за проучване на атмосферните феномени: тук Айфел събирал данни за вятъра, температурата и налягането, следил придвижването на облаците и провеждал проучвания в региона на аеродинамиката. Именно от кулата стартират първите опити в региона на радиокомуникациите, които по-късно разрешават на Франция да се трансформира в един от водачите в тази област.

Не може обаче да се отхвърли и персоналният интерес на Айфел. Кулата, която доста съвременници считат за краткотрайна безвкусна структура, за него е знак на инженерния успех. Апартаментът на горния етаж му разрешавал да се любува на гледката към Париж, да организира срещи с учени и авторитетни хора, което засилвало доверието в плана. Всъщност тайният апартамент се трансформира в мощен мотив в битката за опазване на кулата: той му разрешава да потвърди на управляващите и обществеността, че структурата може да бъде на практика потребна.

Как е изглеждал апартаментът на Густав Айфел

Скромен по мярка, само че първокласен по дух, апартаментът на Айфел е същински оазис върху металната структура на кулата. Интериорът по-скоро напомнял на комфортен капиталистически салон от края на XIX век, в сравнение с техногенно пространство на височина съвсем 300 метра. Стените са били покрити с дървена ламперия, а мебелите са подбрани елегантно: резбовани кресла, елегантни маси и декоративни лампи придават на помещението топла атмосфера.

Площта на жилището е към 100 квадратни метра. Имало е хол, работилница, дребна кухня и даже баня. В центъра стояло пиано – подробност, който подчертавал освен изтънчения усет на притежателя, само че и желанието му да сътвори в металната камара място за ентусиазъм и креативен срещи. Тук Айфел можел да организира научни проучвания, да работи върху графики и чертежи, да записва метеорологични наблюдения и да разисква най-съвременни инженерни хрумвания с сътрудниците си.

Огромните прозорци обезпечават зашеметяваща панорама към Париж, което трансформира жилището в неповторима наблюдателна точка. А старинното обзавеждане правело престоя допустимо най-удобен, даже и при суровите метеорологични условия на огромна надморска височина. Атмосферата на този апартамент е смайвала всички, които са имали рядката привилегия да влязат в персоналното пространство на великия инженер.

Кой е посещавал тайния апартамент на Айфел?

В началото на своето битие апартаментът на върха на Айфеловата кула е бил затворен за необятната аудитория, само че вратите на този апартамент са били отворени за специфичните посетители. Сред тези, които изкачвали главозамайващите височини по покана на Густав Айфел, били учени, изобретатели, аристократи и авторитетни политици, които инженерът се опитвал да заинтересува от научния капацитет на кулата.

Едно от най-важните събития е визитата на американския откривател Томас Едисон. През 1889 година той пътува до Париж за Световното ревю и се среща с Айфел в жилището му на върха. Тази среща влиза в историята: Едисон подарява на домакина си неповторим фонограф – революционен за времето си уред за записване и възпроизвеждане на звука. Именно тук, измежду стоманените греди и с аспект към парижките покриви, двамата разискват вероятностите на електричеството и новите технологии.

Жилището било посещавано и от учени-метеоролози, които употребявали кулата за проучване на атмосферните процеси. Тайният апартамент служел освен като място за отмора, само че и като същинска лаборатория, където се правили метеорологични наблюдения и се провеждали първите опити в региона на радиокомуникациите. Благодарение на тези визити кулата последователно се трансформира от краткотрайна сграда във Франция в център на научните открития.

Тайният апартамент през днешния ден

Тайните жилища на Густав Айфел остават затворени за множеството гости на кулата в продължение на доста десетилетия. Те са били обект на клюки и митове, засилвайки ореола на тайнственост към горните етажи на металния колос. Но през XXI век обстановката се трансформира: апартаментът е деликатно реставриран и в този момент всеки може да го види със личните си очи.

Днес посетителите, които са се изкачили до наблюдателната площадка на третия етаж, могат да надникнат вътре през стъклени загради. Възстановеният интериор пресъздава атмосферата от края на XIX век: същите резбовани кресла, дървени лампи и елегантни осветителни тела, които в миналото са правили жилището толкоз комфортен измежду стоманените структури. Сред главните експонати са фигурите на самия Густав Айфел, щерка му Клер и Томас Едисон – като че ли уловени в диалог по времето, когато върхът на кулата е бил същински клуб за великите мозъци.

В допълнение към гледката през стъклото, през днешния ден се организират специфични обиколки, които разрешават на лимитирани групи да влязат вътре и да прегледат жилищата без бариери. Тези визити са се трансформирали в рядка опция за туристите да се почувстват като посетители на самия Айфел и да открият малко известна част от историята на основния знак на Париж.

Интересни обстоятелства и легенди за жилището на върха

Тайният апартамент на Айфел е породила много легенди, някои от които живеят в туристическите разкази и до през днешния ден. Една от най-известните митове твърди, че архитектът сякаш е живял там седмици наред, следил е Париж през телескоп и е провел вечери. Всъщност апартаментът е бил употребен от него за къси срещи и научна работа – не е ставало дума за непрекъснато престояване.

Друг известен мит е обвързван с хипотетичното битие на скришен асансьор, който разрешавал на Айфел да се качва непосредствено в жилището си, заобикаляйки междинните етажи. Не са открити никакви документални доказателства за това: инженерът е употребявал общоприетите асансьори на кулата като останалите гости.

Сред достоверните обстоятелства е и отводът на Айфел да даде жилището си чартърен, макар баснословните оферти от парижкия хайлайф. Богатите жители мечтаели да прекарат най-малко една нощ в неповторимата стая с аспект към светлините на френската столица, само че инженерът останал правилен на убежището си и разрешавал единствено на учени и близки другари да отсядат в него.

Не по-малко любопитно е, че апартаментът изиграва значима роля за запазването на кулата. Когато след Световното ревю стартират полемиките за срутване, точно научното значение на високата лаборатория се трансформира в един от главните причини в интерес на нейното опазване. По този метод персоналното пространство на Айфел оказва помощ на кулата да се трансформира във безконечния знак на Париж.