Мит ли е бялата Коледа в България?
На самата Коледа има капацитет да чакаме оптимални температури в нашата страна към и над 10 °C, сочат данни на Национален институт по метеорология и хидрология
Статистиката сочи, че за последните 31 години снежната Коледа е по-скоро мит в България, оповестява. Само в по-малко от половината случаи в равнините е имало снежна завивка на 25 декември. В годините обратно сме ставали очевидци и на сурови зимни коледни дни, само че е имало и гръмотевични стихии, типични за пролетта и лятото. През последните 10-15 години не са редки случаите и на съвсем летни температури в празничните коледни дни, като безспорно това е част от климатичните промени, на които ставаме очевидци. Изследване, което стъпва на данни на Национален институт по метеорология и хидрология, Световната метеорологична станция (СМО) и други източници, за няколко места от 1991 година до през днешния ден, демонстрира, че с най-голяма възможност за снежна завивка са високите западни полета, Дунавската низина и Предбалкана, където за проучвания интервал “бяла Коледа ” е имало в 43% до 55%. В София за последните 31 години единствено в 47% от случаите е имало сняг на Коледа.
Видно от статистиката е, че най-голяма възможност (85%) за съществуване на сняг има в средно- и високопланински места. И да, колкото и необичайно да звучи, даже и на тези височини не всяка година има сняг. Дори на връх Ботев в Стара планина, който се намира на 2376 м надморска височина, е имало Коледа без снежна завивка.
От равнинната част на страната с най-голяма възможност за снежна завивка са високите западни полета, Дунавската низина и Предбалкана, където са градове като Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Шумен и други
За София е особено, че огромна част от случаите със сняг се дължат на температурните инверсии – особено събитие през зимното полугодие, когато температурите в низините и равнините са по-ниски от тези в планините. Затова в някои години се стига до парадокса, че във Видин и Русе, които се намират на брега на река Дунав, има повече сняг от редица планински места. Има и няколко случаи, когато снежната завивка в София е била по-дебела от тази на връх Мургаш (1687 м.н.в.), който се намира в Западна Стара планина, или от снега, натрупал на Черни връх (2290 м.н.в.) на Витоша.
За огромна част от Тракия и Източните Родопи снежната Коледа е по-скоро необичайност – в от 20 до 40%, от случаите, поради по-топлото време. В Добруджа въздействие оказва и близостта на Черно море, а по-самото крайбрежие сняг по това време има единствено с 15 - 20% от случаите.
Все отново всичко зависи от атмосферната циркулация, физикогеографски особености и не на последно място – и на случайности. Имало е случаи, при които сняг стартира да вали на самата Коледа, само че снежна завивка се натрупва едвам по здрач. Или образувалата се снежна завивка в дните преди Коледа се стопява на Бъдни вечер и до Коледа остават единствено обособени петна.
Кое е най-снежното десетилетие?
Ако изследваният интервал се раздели на десетилетия, е видно, че най-снежно е било сред 2001 и 2010 година. В София 9 от 10 Коледи са били снежни, само че в другите десетилетия не е било по този начин.
Данните сочат, че последните 11 години са по-безснежни от останалите. Със сигурност може да се направи връзка с изменението на климата, тъй като в последните години зимите стават все по-топли, а снежна завивка се образува все по-рядко. Трябва да отбележим, че процесите, водещи до струпване на сняг в нашата страна, имат по-голям обсег от изискванията, протичащи се на Балканите. От тази позиция, една от аргументите за по-редките снеговалежи са нарасналите температури в атмосферата освен у нас, само че и и над целия Европейски синоптичен регион.
Последната “бяла Коледа ” в низините и равнините на България се е случила преди 10 години – през 2012 година, когато в София има 1 см, във Варна - 8 см, а в Плевен - 18 см. Тогава снежна завивка има и в множеството региони на Северна и част от Източна България. Връщайки лентата обратно, няма по какъв начин да не споменем и 2001 година, която е може би най-снежната Коледа в нашата страна за последните 140 години. Тогава сняг има в низините съвсем на всички места, а тук-там снежната завивка е с рекордна дебелина. Снеговалежите, малко изненадващо по тогавашните прогнози са интензивни, стартират на 24 декември и не престават на Коледа. Дори в Бургас снежната завивка доближава до 60 см. Половин метър сняг затрупва огромна част от Западна и Южна България, а в Сандански са регистрирани 36 см. Тогава минимум сняг има по течението на река Дунав, заради траекторията на средиземноморския циклон, донесъл онази " бяла Коледа ".
Това събитие се повтаря в изброените градове единствено още два пъти за интервал от 31 години – през 2005, и през 1999 година. През 1998 година сняг няма в Сандански, а през 2011 година липсва снежна завивка във Варна. Данните демонстрират, че при всички останали случаи снегът липсва допълнително от един град.
Странните метеорологични феномени по Коледа
Връщайки се обратно в годините, се виждат забавни метеорологични събития, които са се случили към Коледа. При разбор на данните за последните 70 години в София се откриват прекомерно разнопосочни по тип метеорологични феномени в дните към коледните празници – имало е както типично сурови зимни дни, по този начин и дни с съвсем летни стойности на температурата.
Температурата варира от -16,1 до 17,6 °С, което значи амплитуда от повече от 34 °С. За съпоставяне – изобщо най-ниската измерена температура в станцията на Национален институт по метеорология и хидрология в кв. " Младост 1 ", е била -27,5 °С, а най-високата 40,2 °С – или амплитудата е 67,7 °С. Голямо усещане прави и фактът, че 8 от 10 стойности са регистрирани през последните 30 година, което приказва за повишената екстремност на климата през последните десетилетия.
Каква е прогнозата за тази Коледа?
До този миг вероятността за “бяла Коледа ” е сведена до най-малко. Атмосферната циркулация още веднъж не е благосклонна за снеговалежи над страната по време на празничните дни. Да, след топлите почивни дни, когато тук-там предколедните температури " удариха " 21° С, при започване на тази седмица ще застудее и ще имаме типично зимни температури. За страдание, ще липсват преваляванията, които да ни донесат сняг. Нещо повече – преди Коледа, и на самото Рождество Христово във височина ще се придвижва топъл въздух и още веднъж ще се затопля, изключително в планинските региони, където температурите ще са наднормени. В низините ще има инверсии с подобаващи условия за мъгли, само че към и след пладне в по-голямата част на страната облачността ще бъде раздрана. По този метод и тазгодишната Коледа ще бъде без сняг, а снежна завивка ще има единствено по най-високите елементи на планините.
На самата Коледа има капацитет да чакаме оптимални температури в нашата страна към и над 10 °C – стойности надалеч от подобаващите за сняг, само че пък се надяваме извънредно топлото време да не окаже отрицателно въздействие върху вашето въодушевление.
Краткият разбор за съществуване на снежна завивка по Коледа демонстрира, че най-малко за нашата страна " бялата Коледа " е по-скоро мит, в сравнение с действителност. През последните 10-11 година тя даже не се е случвала, като огромна роля има освен случайността, само че и настъпилите климатични промени, при които сняг по нашите ширини през тази част на годината вали все по-рядко.
Статистиката сочи, че за последните 31 години снежната Коледа е по-скоро мит в България, оповестява. Само в по-малко от половината случаи в равнините е имало снежна завивка на 25 декември. В годините обратно сме ставали очевидци и на сурови зимни коледни дни, само че е имало и гръмотевични стихии, типични за пролетта и лятото. През последните 10-15 години не са редки случаите и на съвсем летни температури в празничните коледни дни, като безспорно това е част от климатичните промени, на които ставаме очевидци. Изследване, което стъпва на данни на Национален институт по метеорология и хидрология, Световната метеорологична станция (СМО) и други източници, за няколко места от 1991 година до през днешния ден, демонстрира, че с най-голяма възможност за снежна завивка са високите западни полета, Дунавската низина и Предбалкана, където за проучвания интервал “бяла Коледа ” е имало в 43% до 55%. В София за последните 31 години единствено в 47% от случаите е имало сняг на Коледа.
Видно от статистиката е, че най-голяма възможност (85%) за съществуване на сняг има в средно- и високопланински места. И да, колкото и необичайно да звучи, даже и на тези височини не всяка година има сняг. Дори на връх Ботев в Стара планина, който се намира на 2376 м надморска височина, е имало Коледа без снежна завивка.
От равнинната част на страната с най-голяма възможност за снежна завивка са високите западни полета, Дунавската низина и Предбалкана, където са градове като Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Шумен и други
За София е особено, че огромна част от случаите със сняг се дължат на температурните инверсии – особено събитие през зимното полугодие, когато температурите в низините и равнините са по-ниски от тези в планините. Затова в някои години се стига до парадокса, че във Видин и Русе, които се намират на брега на река Дунав, има повече сняг от редица планински места. Има и няколко случаи, когато снежната завивка в София е била по-дебела от тази на връх Мургаш (1687 м.н.в.), който се намира в Западна Стара планина, или от снега, натрупал на Черни връх (2290 м.н.в.) на Витоша.
За огромна част от Тракия и Източните Родопи снежната Коледа е по-скоро необичайност – в от 20 до 40%, от случаите, поради по-топлото време. В Добруджа въздействие оказва и близостта на Черно море, а по-самото крайбрежие сняг по това време има единствено с 15 - 20% от случаите.
Все отново всичко зависи от атмосферната циркулация, физикогеографски особености и не на последно място – и на случайности. Имало е случаи, при които сняг стартира да вали на самата Коледа, само че снежна завивка се натрупва едвам по здрач. Или образувалата се снежна завивка в дните преди Коледа се стопява на Бъдни вечер и до Коледа остават единствено обособени петна.
Кое е най-снежното десетилетие?
Ако изследваният интервал се раздели на десетилетия, е видно, че най-снежно е било сред 2001 и 2010 година. В София 9 от 10 Коледи са били снежни, само че в другите десетилетия не е било по този начин.
Данните сочат, че последните 11 години са по-безснежни от останалите. Със сигурност може да се направи връзка с изменението на климата, тъй като в последните години зимите стават все по-топли, а снежна завивка се образува все по-рядко. Трябва да отбележим, че процесите, водещи до струпване на сняг в нашата страна, имат по-голям обсег от изискванията, протичащи се на Балканите. От тази позиция, една от аргументите за по-редките снеговалежи са нарасналите температури в атмосферата освен у нас, само че и и над целия Европейски синоптичен регион.
Последната “бяла Коледа ” в низините и равнините на България се е случила преди 10 години – през 2012 година, когато в София има 1 см, във Варна - 8 см, а в Плевен - 18 см. Тогава снежна завивка има и в множеството региони на Северна и част от Източна България. Връщайки лентата обратно, няма по какъв начин да не споменем и 2001 година, която е може би най-снежната Коледа в нашата страна за последните 140 години. Тогава сняг има в низините съвсем на всички места, а тук-там снежната завивка е с рекордна дебелина. Снеговалежите, малко изненадващо по тогавашните прогнози са интензивни, стартират на 24 декември и не престават на Коледа. Дори в Бургас снежната завивка доближава до 60 см. Половин метър сняг затрупва огромна част от Западна и Южна България, а в Сандански са регистрирани 36 см. Тогава минимум сняг има по течението на река Дунав, заради траекторията на средиземноморския циклон, донесъл онази " бяла Коледа ".
Това събитие се повтаря в изброените градове единствено още два пъти за интервал от 31 години – през 2005, и през 1999 година. През 1998 година сняг няма в Сандански, а през 2011 година липсва снежна завивка във Варна. Данните демонстрират, че при всички останали случаи снегът липсва допълнително от един град.
Странните метеорологични феномени по Коледа
Връщайки се обратно в годините, се виждат забавни метеорологични събития, които са се случили към Коледа. При разбор на данните за последните 70 години в София се откриват прекомерно разнопосочни по тип метеорологични феномени в дните към коледните празници – имало е както типично сурови зимни дни, по този начин и дни с съвсем летни стойности на температурата.
Температурата варира от -16,1 до 17,6 °С, което значи амплитуда от повече от 34 °С. За съпоставяне – изобщо най-ниската измерена температура в станцията на Национален институт по метеорология и хидрология в кв. " Младост 1 ", е била -27,5 °С, а най-високата 40,2 °С – или амплитудата е 67,7 °С. Голямо усещане прави и фактът, че 8 от 10 стойности са регистрирани през последните 30 година, което приказва за повишената екстремност на климата през последните десетилетия.
Каква е прогнозата за тази Коледа?
До този миг вероятността за “бяла Коледа ” е сведена до най-малко. Атмосферната циркулация още веднъж не е благосклонна за снеговалежи над страната по време на празничните дни. Да, след топлите почивни дни, когато тук-там предколедните температури " удариха " 21° С, при започване на тази седмица ще застудее и ще имаме типично зимни температури. За страдание, ще липсват преваляванията, които да ни донесат сняг. Нещо повече – преди Коледа, и на самото Рождество Христово във височина ще се придвижва топъл въздух и още веднъж ще се затопля, изключително в планинските региони, където температурите ще са наднормени. В низините ще има инверсии с подобаващи условия за мъгли, само че към и след пладне в по-голямата част на страната облачността ще бъде раздрана. По този метод и тазгодишната Коледа ще бъде без сняг, а снежна завивка ще има единствено по най-високите елементи на планините.
На самата Коледа има капацитет да чакаме оптимални температури в нашата страна към и над 10 °C – стойности надалеч от подобаващите за сняг, само че пък се надяваме извънредно топлото време да не окаже отрицателно въздействие върху вашето въодушевление.
Краткият разбор за съществуване на снежна завивка по Коледа демонстрира, че най-малко за нашата страна " бялата Коледа " е по-скоро мит, в сравнение с действителност. През последните 10-11 година тя даже не се е случвала, като огромна роля има освен случайността, само че и настъпилите климатични промени, при които сняг по нашите ширини през тази част на годината вали все по-рядко.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ