На руския пазар не е нужно да се рекламира нещо,

На съветския пазар не е нужно да се популяризира нещо, което така и така носим в гените си. Българският бизнес би трябвало единствено да се запознае с опциите за работа в Русия и да има информация за пазарните ниши.

Това съобщи в изявление за БГНЕС Владимир Падалко, вицепрезидент на Търговско-промишлената палата на Руската Федерация.

Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението:

[b]БГНЕС:[/b] Г-н Падалко, България и Русия са черноморски страни и са обречени на съдействие. Какво може да се направи за подобряването на това съдействие?

[b]Владимир Падалко:[/b] В хода на Българо-руския капиталов конгрес на 18 и 19 октомври в София, който е среща на бизнеса от двете страни, прозвуча едно число: през 2013 година, съгласно българската статистика, нашият стокообмен е бил 7 милиарда $. Доколкото знаем, целият стокообмен на България с всички страни възлиза на към 40 милиарда $. 7 милиарда на този декор е едно положително число, в случай че гледаме в процентно отношение.

Към днешна дата Русия се намира на 3-4 място измежду комерсиалните сътрудници на България. Нашият капацитет е голям. Дори и предвид на контрасанкциите, въведени от Русия по отношение на някои артикули, имаме огромни благоприятни условия за взаимна работа. Това, което би трябвало да се направи, е само да се поддържа желанието на бизнеса с държавни гаранции, че управляващите няма да му извърнат тил.

В момента се взема решение въпросът за стартирането в употреба на взаимен цех за сглобяване на трактори в България, намиращ се на към 50 км от София. Това е огромно дружество. И съветската, и българската страна в някаква степен рискуват, тъй като ще вложат пари. Руснаците ще доставят комплектните елементи, ще ги сертифицират съгласно българското законодателство, а с излизането на европейския пазар ще са нужни още повече пари. Независимо от всичко, което се приказва, че тракторите са примитивни машини, това през днешния ден не е по този начин – става дума за високотехнологичен артикул.

Към актуалния трактор би трябвало да се отнасяме като към галактически транспортен съд. Друга съветска компания води договаряния за произвеждане на трисалови ремаркета, които могат да устоят всякакво натоварване.

Компаниите, които желаят да създават, се нуждаят от поддръжка. Те се нуждаят преди всичко от това страната да не трансформира разпоредбите на играта. На второ, страната да дава опция и да обезпечава даже и най-малък пазар за продажба на съответната продукция. Държавата би трябвало да има някаква отговорност за пазара, където ще се продава съответната продукция. На трето място е финансирането. Но финансиране, което да не е обременително за бизнеса. Не може страната да разполага с пари и да кредитира бизнеса при високи лихви. Това не е вярно. По тази причина бихме желали достъпът до заеми да бъде рационален, с цел да може и бизнесът да знае по какъв начин да връща тези заеми. Ако тези три неща се осъществят, тогава ще има резултати.

[b]БГНЕС:[/b] И българският, и съветският бизнес се нуждае от финансова поддръжка – да вземем за пример, евтини заеми. Как стои този въпрос?

[b]Владимир Падалко:[/b] Бих разширил въпроса. Не желая да кажа, че ние нямаме пари. Да допуснем, че съм бизнесмен. В Русия сега имаме 6 милиона юридически лица, т.е. 6 милиона бизнесмени. С внос-износ се занимават доста дребен брой – 12 000 устойчиви, положителни и съществени, които работят всеки ден. Когато общуваш с тях, те декларират: имаме пари. Те се нуждаят от това оборотът на парите им да е бърз. Когато потърсят услугите на дадена банка, тя да ги кредитира при естествени лихви – 4-6%, само че не да им желаят цялостен депозит за обслужването на договорката. Когато се нуждаеш от 100 000 $, да не ти споделят първо внеси 100 000, а по-късно ще ти ги отпуснем.

Трябва да се унищожи стената сред банките и бизнеса. Бизнесът е основал банковата система, защото тя е инструмент, който да ни обслужва. Банките би трябвало да се радват, че бизнесът съществува и отива при тях. Нашите пари са вложени там и задачата на банките е добре да ги ръководят и да ни ги върнат с лихвите. А в този момент се получава противоположното, ние отиваме с парите си в банките и им се кланяме.
Владимир Падалко и Георги Минчев. / БГНЕС
[b]БГНЕС:[/b] Отбелязахте големия капацитет на нашите връзки. Българският бизнес постоянно е гледал на Русия като доста перспективен пазар. Какво може да се направи, с цел да се облекчи достъпът на нашите артикули до вашия пазар?

[b]Владимир Падалко:[/b] На съветския пазар българските артикули не се нуждаят от спомагателна реклама. У нас не би трябвало да се популяризира това, което така и така носим в гените си.

Това, което би трябвало да се направи, е бизнесът по по-подходящ метод да бъде осведомен с опциите за работа в Русия, да получи обикновена информация за съществуващите пазарни ниши.

Разполагаме с задоволително огромен брой принадлежности, благодарение на които може да се излезе на съветския пазар, в това число и Българо-руската търговско-промишлена палата. Имаме доста принадлежности, а бизнесмените не знаят по какъв начин да се възползват от тях. Много постоянно те задават въпроса: какво им дава търговско-промишлената палата /ТПП/. Ако не знаете какво е търговско-промишлена палата, тогава вие няма по какъв начин да вършиме бизнес в Русия, даже не можете да продадете най-елементарните артикули у нас. Защото документ за генезис на дадената стока би трябвало да вземете от ТПП. Първичната информация, в кой град и в кой търговски център ще бъдете признат, също би трябвало да вземете от ТПП. Къде можете да отидете да вземете на ниска цена заем – ТПП ще ви каже. В последна сметка, когато с вас се случи неволя и имате право на едно телефонно позвъняване, вие като бизнесмен можете да се обърнете точно към ТПП. Тя ще ви изпрати дипломиран правист и ще ви каже какво да извършите, с цел да излезете от обстановката. Членството ви в нея коства единствено 100 евро годишно, само че получавате надеждна отбрана на правата си.

Можем да помогнем и при превъзмогването на визовите проблеми. Ако сте предприемач и желаете да вършиме бизнес у нас, издават ви виза за 1 година. Това обаче е малко като време, 1 година минава като един ден. Ако отпътува на работа в чужбина, ще ми е нужна виза най-малко за 3 години. И тук още веднъж може да ви помогне Българо-руската търговско-промишлена палата, която ще реши всичките ви въпроси.

В момента стоките, които България обичайно създава, имат достъп до съветския пазар. Само би трябвало да ги знаеш, би трябвало да работиш в този бранш и наложително да се опираш на сътрудниците в Русия. Ако някой ви каже, че ще пристигна самичък в Русия и ще работи там, това не е истина. Също както и руснак не може да пристигна в България и да работи самичък тук, тъй като е задоволително съумял или богат. Без стратегически сътрудник бизнесът няма да се получи.

Първото изискване е да разполагаш с информация. Второто – със стратегически сътрудник. Третото – е нововъведението. Не би трябвало да стъпваш на пазара на друга страна, в случай че нямаш артикул, в който да има нещо характерно.

[b]БГНЕС:[/b] През последните години сме очевидци на огромни промени в международен мащаб, ние би трябвало да търсим нови и перспективни пазарни ниши. Според вас, кои са новите благоприятни условия за работа?

[b]Владимир Падалко:[/b] С огромно почитание се отнасям към Евросъюза. Обединението, отсъствието на граници, свободното придвижване на хора и артикули е велико достижение, то би трябвало да бъде непокътнато. В момента в Русия вършим нещо сходно. На първия стадий 5 страни, измежду които Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан, сътворяваме Евразийския стопански съюз. От идната година ние ще имаме обединен митнически кодекс. Това ще облекчи живота на хората и бизнеса. Процесите на интеграция текат, само че те не могат да са бързи. Може би ние няма да ги забележим приключили, само че нашите деца и внуци сигурно ще съберат плодовете им.

Един от въпросите, който вълнува европейските бизнесмени, е по какъв начин могат да вършат бизнес в Евразийския стопански съюз. Ако вие вършиме бизнес в една от посочените нагоре страни, вие автоматизирано ще имате достъп до пазара на всичките пет държави-членки. Вече няма да се нуждаете от спомагателни документи и друга бумащина. Например, имате сътрудник в Беларус, който купува от вас консервирани плодове. Сега той към този момент ще има опция да изнася продукцията ви във всичките пет страни. Той няма потребност да изразходва каквито и да било други спомагателни запаси.

Новият митнически кодекс, който влиза в действие от идната година, облекчава живота, усилва скоростта на придвижване на стоките, дава спомагателни гаранции и ни пази. Той е от изгода за развиването. /БГНЕС