Днес Путин празнува 70-годишен юбилей
На рождения си ден през днешния ден, когато навършва 70 години, съветският президент Владимир Путин ще се срещне с сътрудниците си от Общността на самостоятелните страни, съобщи Евроком.
Неофициалната среща ще се състои в Константиновския замък край Санкт Петербург. Обикновено през годината се привикват едно постоянно и едно импровизирано съвещание на Съвета на държавните глави от общността.
Очаква се диалозите на срещата през днешния ден да бъдат значима стъпка при подготовката на срещата на върха на Общността на самостоятелните страни в Астана идната седмица.
Владимир Владимирович Путин е Настоящ президент на Руската федерация, ръководител на Държавния съвет на Руската федерация и висш главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация от 7 май 2012 година Преди това е президент от 7 май 2000 година до 7 май 2008 година, а през 1999 – 2000 година и 2008 – 2012 година е министър-председател на Русия. Полковник от запаса (1999). Действащ държавен консултант на Руската федерация, 1 клас (1997). Доктор по стопански науки (1997). Вследствие на водената от него държавна политика се пораждат термините рашизъм и путинизъм.
Завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет (ЛГУ). От 1977 година работи в следствения отдел на Дирекцията на КГБ на СССР за Ленинград и Ленинградска област. От 1985 до 1990 година служи в резидентурата на руското външно разузнаване в Германска демократична република. След завръщането си в Ленинград работи като асистент на ректора на Ленинградския държавен университет, а по-късно като консултант на Анатолий Собчак, ръководител на Ленинградския градски съвет. След като подава оставка от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на 20 август 1991 година, той продължава да работи в кметството на Санкт Петербург. След провалянето на Собчак на губернаторските избори през 1996 година, той се реалокира в Москва, където е назначен за заместник-ръководител на делата на президента на Руската федерация. След къс мандат отпред на Федералната работа за сигурност на Руската федерация и като секретар на Съвета за сигурност, през август 1999 година оглавява Руското държавно управление.
Той става първият човек в страната на 31 декември 1999 година, когато след оставката на съветския президент Борис Елцин е назначен за краткотрайно изпълняващ длъжността. За първи път е определен за президент на Русия на 26 март 2000 година, а по-късно е преизбиран през 2004 година През 2008 година е заменен от Дмитрий Медведев на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 година президентският мандат в страната е продължен от 4 на 6 години. През 2012 година още веднъж печели президентските избори. През 2018 година е избран отново за четвърти мандат. След приемането на измененията в Конституцията на Руската федерация (през 2020 г.), той получава правото да се кандидатира на президентските избори през 2024 година През последните 20 години разделът на конституцията на Руската федерация, ограничителен продължителността и броя на мандатите на президента и неговите пълномощия, е променян неколкократно, като в тази връзка с искане за тълкуването му е сезиран и Руския парламентарен съд.
Началото на неговото ръководство през 1999 година е белязано от т. нар. Втора чеченска война, против самопровъзгласилата се Чеченска република Ичкерия, която заглъхва през 2009 година През 2008 година в Грузия е извършен референдум за участие на кавказката република в НАТО. В резултат избухва кратка Руско-грузинска война. След нея Русия признава сепаратистките Абхазия и Южна Осетия за самостоятелни страни. В началото на 2014 година, след идването на власт на прозападни сили в Украйна, Русия анексира с военна интервенция Крим и стартира да подклажда сепаратистки настроения в Донбас. Този акт не е приет от по-голямата част от интернационалната общественост и довежда до налагането на наказания против Русия от Запада. В резултат Украйна трайно се ориентира към участие в НАТО, само че през февруари 2022 година Путин подписва декрет за признание на сепаратистките Донецка и Луганска народни републики за самостоятелни страни. След това Русия атакува Украйна, като Путин декларира в послание, че украинският народ и страна нямат право да съществуват в този си тип. Нахлуването е наказано от Общото заседание на Организация на обединените нации. Нападението над Украйна води до невиждани стопански наказания и политическа изолираност на Русия.
Путин е определян като автократ, следващ антидемократични, националистически, а съгласно някои анализатори и фашистки идеи. Той си слага за цел възобновяването на имперската политика на Русия и възможното възобновяване под някаква форма на СССР. Управлението му се характеризира с повсеместна корупция, репресии срещу опозицията, независимите медии и изобщо инакомислещите.След 2008 година в страната настава икономическа стагнация, която води до некадърност на стопанската система да се модернизира и продължаващ демографски упадък.
Според някои анализатори съветският президент има активи в границите на 100-160 милиарда $, и е най-богатият човек в света. Путин също е апетитен като виновен за осъществените от съветските войски военни закононарушения, а известни персони и подписки с милиони участници приканват за изправянето му пред международен трибунал. След началото на съветската експанзия против Украйна през 2014 год., Путин неведнъж заплашва косвено страни от НАТО, или груповия Запад с нуклеарно оръжие. В тази връзка някои психиатри одобряват, че Путин страда от разстройство на личността, и може да предизвика Трета международна война. През септември 2022 год. представителят на българското правителство Ивайло Калфин предупреждава, че светът би трябвало да е квалифициран, че Путин може да употребява нуклеарно оръжие.
Според личния му отговор по време на преброяването, той е руснак по народност.
Баща – Владимир Спиридонович Путин (23 февруари 1911 година – 2 август 1999 г.), е роден в село Поминово, Тверска губерния, служи в подводния флот през 1933 – 1934 година, участник във Великата отечествена война, формиран от Петерхофски боен комисариат на Ленинградска област. В Червената войска – от юни 1941 година, войник от 330-ти пехотен полк на 86-та дивизия на Червената войска, ранен е тежко от шрапнел в левия пищял и крайник на 17 ноември 1941 година Награден е с медали: „ За военни заслуги “, „ За защитата на Ленинград “, „ За успеха над Германия “. Член на ВКП (б) от 1941 година След войната е занаятчия в завода,,Егоров ". През 1985 година е награден с медал „ Отечествена война “ I степен.
Майка – Мария Ивановна Путина (по рождение Шеломова) (17 октомври 1911 година – 6 юли 1998 г.), произлиза от село Заречие, Тверска губерния, където се среща с Владимир Спиридонович, също работи във фабрика, оцелява след блокадата на Ленинград. Тя е наградена с орден „ За защитата на Ленинград “ от щаба на КБФ.
Путин с майка си Мария Ивановна през юли 1958 година
Дядо – Спиридон Иванович Путин (19 декември 1879 – 8 март 1965), произлиза от село Поминово, Тверска губерния. Работи като готвач в Горки, готви за Надежда Крупская, Мария и Дмитрий Улянов до гибелта им. През 1940 година той става основен готвач на пансиона на Московския градски комитет на партията,,Иличевски " в село Илинское. Там той храни министрите, първите секретари на Московския градски партиен комитет, Никита Хрушчов, работи до осемдесетгодишна възраст.
Предците на Путин по бащина и майчина линия (Путини, Шеломови, Чурсанови, Буянови, Фомини и други) са били селяни в Тверския окръг най-малко 300 години.
Владимир Путин е роден в Ленинград (дн. Санкт Петербург) на 7 октомври 1952 година Малко е известно за ранното му детството. Той е късно дете в фамилията. Двама негови братя са умрели при започване на 1940-те. Според формалната теза родителите на Путин – Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина (Шаломова) са от съветско родословие. Съществува и версия, че майка му е с еврейски корени.Според друга версия той е късно осиновен. Завършва „ Право “ в Ленинградския държавен университет през 1975 година, след което постъпва на работа в Комитета за държавна сигурност (КГБ). От 1985 година работи за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в ГДР. След завръщането си в Русия през 1990 година работи в родния си град като чиновник в университет (1990 – 1991), консултант по задграничните вложения на кмета Анатолий Собчак (1991 – 1994) и заместник-кмет (1994 – 1996). Официално напуща Комитет за Държавна сигурност (на СССР) след опита за преврат през август 1991 година
След 1996 година се реалокира в Москва и заема второстепенни постове в администрацията на Борис Елцин. През 1997 година става заместник-директор на администрацията на президента. През 1998 г. е назначен за шеф на Федералната работа за сигурност на Русия. През март 1999 г. става секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август – министър-председател на Русия. От декември същата година извършва длъжността президент на Русия. През 2000 година е определен за държавен глава, а през 2004 година е избран отново за втори мандат.
Президентството на Владимир Путин през първия му непрестанен период продължава от декември 1999 година до май 2008 година
Вследствие от политиката на Путин се правят разбърквания в съветската олигархия. Шефът на Наказателен кодекс „ ЮКОС “ Михаил Ходорковски, задържан на 25 октомври 2003 година по обвиняване в нарушавания, позволени в приватизацията на ЗАО „ Апатит “. Борис Березовски намира леговище в Англия. Същевременно останалите лоялни на Путин олигарси не престават да развиват своя бизнес, без да получават същото внимание от страна на прокуратурата.
Създадени са популистки юношески организации, главните от които са формираната през 2005 година „ Наши “ и „ Млада армия “.
По мотив даването на английско политическо леговище на някогашния съветски офицер от сигурността Александър Литвиненко, който съгласно съветски проправителствени издания е обвързван с чеченски терористи, Путин декларира, че откакто английските власти „ са разрешили да се съберат на тяхна територия доста количество мошеници, негодници и терористи, те са основали условия, в границите на които се подлага на заплаха животът и здравето на самите жители на Британия “. „ И цялата отговорност за това е на английската страна “, акцентира някогашният президент на Русия. Искането от Британия за изгонване на Андрей Луговой, който е жител на Русия, Путин назовава „ неуместно “ и декларира: „ Ако тези люде, които са ни предявили искане за предаването на Луговой, не знаят това (б.ред.: забраната от конституцията за изгонване на съветски граждани), то под въпрос се слага равнището на тяхната подготвеност, в случай че са знаели, значи това е просто политически ход за пиар “. Искането от английска страна за смяна на конституцията Владимир Путин назовава „ рудимент от колониалното мислене “ и отбелязва, че в действителност на тях им би трябвало да сменят мозъците, а не конституцията.
В интернационалните връзки Путин прави все по-критични обществени изказвания във връзка с Съединени американски щати и други западни страни. През февруари 2007 година, по време на годишната Мюнхенска конференция по политика на сигурност, той подлага на критика това, което той самия назовава монополно владичество на САЩ в международните връзки, и акцентира, че Съединени американски щати демонстрират „ съвсем несъдържателно хипер потребление на мощ в интернационалните връзки “. Путин сподели, че резултатът от това е, че
„ Никой не се усеща в сигурност! Защото никой не може да счита, че интернационалното право е като каменна стена, която ще ги пази. Разбира се, такава политика стимулира надпревара във въоръжаването. “
Путин предложи някои начинания като да вземем за пример основаване на интернационалните центрове за обогатяване на уран и предотвратяването на разполагане на оръжия в галактическото пространство. През месец януари 2007 година в изявление Путин съобщи, че Русия е за един либерален многополюсен свят и за подсилване на системата на интернационалното право.
Докато Путин постоянно е характеризиран като автократ от западните медии и някои политици, връзките му с президента на САЩ Джордж Уокър Буш, президента на Бразилия – Луис Инасио Лула да Силва, президента на Венецуела – Уго Чавес, някогашния немски канцлер Герхард Шрьодер, някогашния френски президент Жак Ширак и италианския премиер Силвио Берлускони е докладвано, че е персонално приятелско. Отношенията на Путин с новия канцлер на Германия – Ангела Меркел, е обявено, че е „ по-хладно “ и „ по-делово “ от партньорството му с Герхард Шрьодер.
В резултат от атаките от 11 септември срещу Съединените щати той се съгласи със основаването на коалиция военни бази в Централна Азия преди и по време на водената от САЩ инвазия в Афганистан. Руски националисти се опълчиха на основаването на американско военно наличие на територията на някогашния Съветски съюз и чакаха Путин да пази Съединени американски щати от републиките от Централна Азия, или най-малкото да реализира задължение Вашингтон да се отдръпна от тези бази незабавно откакто незабавната военна нужда е минала.
По време на разоръжаването през иракската рецесия през 2002 – 2003 година Путин се опълчва на хода на Вашингтон да нападне Ирак без съществуването на резолюция за категорично позволение за потребление на военна мощ от Съвета за сигурност на ООН. След формалния завършек на войната е оповестено, че американският президент Джордж Буш е изискал от Организация на обединените нации да вдигне глобите против Ирак. Путин поддържа повдигането на глобите, навреме,[ неясно? ] като твърди, че първо би трябвало да бъде даден късмет на комисията на Организация на обединените нации да приключи работата си върху търсенето на оръжия за всеобщо заличаване в Ирак.
През 2005 година Путин и някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер се договарят за строителство на огромен газопровод през Балтийско море, единствено сред Русия и Германия. Също по този начин Шрьодер участва на 53-тия рожден ден на Путин в Санкт Петербург през същата година. Общността на самостоятелните страни (ОНД), обсъждана в Москва като обичайната сфера на въздействие, се трансформира в един от целите на външната политика по времето на Путин, така като ЕС и НАТО са се разширили, с цел да обзет огромна част от Централна Европа, а и балтийските страни.
Путин два пъти посещава Украйна преди президентските избори в страната през 2004 година, с цел да покаже поддръжката си за премиера Виктор Янукович, който се възприема от мнозина като прокремълски претендент, и да го поздрави за предвижданата победа, преди резултатите от изборите да са публично оповестени. Личната поддръжка на Путин за Янукович е подложена на критика като неоправдана интервенция в делата на суверенна страна. Кризите се отразяват и на връзките на Русия с Грузия и Молдова, като и двете някогашни руски републики упрекват Москва за поддръжка на сепаратистки лица на техните територии.
Отношенията на Русия с балтийските страни също остават напрегнати. През 2007 година руско-естонските връзки се утежняват още повече в следствие от несъгласията за Бронзовия боец.
Путин взима интензивно персонално присъединяване при поощряване на Акта за каноническа общественост с Московската патриаршия, подписан на 17 май 2007 година, който възвърне връзките сред основаната в Москва Руска православна черква и Руската православна черква отвън Русия, след 80-годишната схизма.
За трети път встъпва в служба на 7 май 2012 година В деня на встъпването си в служба той подписва серия от програмни укази (така наречените майски укази). На идващия ден предлага на Държавната дума кандидатурата на Дмитрий Медведев за поста на министър-председател, а откакто Медведев заема длъжността, Путин го задължава да сформира ново държавно управление.
През 2013 година Путин заема първото място в годишната ранглиста „ най-влиятелни хора в света “ на списание Форбс, на второ място остава Барак Обама. По мнение на съставителите на класацията, Путин е заслужил първото място, тъй като през 2013 година той се е посочил като „ самодържавник, интензивно проявяващ мощ в личната си страна и на интернационалната сцена “. През 2014 година, след присъединението на Крим и началото на въоръжения спор в Източна Украйна, резултатът се повтаря. През 2016 година Путин за четвърти път е определен от Форбс за „ най-влиятелен човек в света “. „ Руският президент разшири въздействието на своята страна съвсем на всеки ъгъл на земното кълбо. И в родината си, и в Сирия, и на президентските избори в Съединени американски щати Путин получава това, което желае. Не се лимитира от откритите международни правила, той съумя да усили въздействието си през последните години “, – отбелязва списанието.
През февруари 2014 година в Сочи са извършени ХХII зимни олимпийски игри.
На 18 март 2018 година Путин е определен за четвърти път за президент на Русия, като получава рекордните 76,69 % от гласовете.
На 7 май същата година Путин встъпва в служба за четвърти път, на идващия ден е импортирана кандидатурата на Дмитрий Медведев за премиерския пост. В същия ден, откакто Медведев заема длъжността, Путин му предлага да образува ново държавно управление. Указите за състава на новото държавно управление са подписани на 18 май. На 25 май 2018 година Путин афишира, че няма да се кандидатира за президент през 2024 година, поради условията на конституцията. През лятото на 2018 година е проведено Световно състезание по футбол Русия. На 15 януари 2020 година в своето годишно послание към Федералното заседание Путин предлага да се внесат огромни ремонти в конституцията и афишира за комплекс от социално-икономически ограничения, призвани да покачат равнището на богатство на съветските жители и да способстват за решението на демографския проблем. След изказването на Путин държавното управление подава оставка. На 16 януари 2020 година държавното управление е управлявано от Михаил Мишустин.
На 15 януари 2020 година в своето послание към Федералното заседание Путин предлага да се внесат в конституцията редица ремонти и да се организира гласоподаване по целия хипотетичен пакет, който, по думите на Путин, би трябвало да плануват следните промени:
определяне на приоритет на съветската конституция пред интернационалното право
уголемение на правата на Държавната дума: Думата би трябвало да получи правото да утвърждава кандидатурата на премиера, на вицепремиерите и федералните министри
ожесточаване на рестриктивните мерки за лица, които заемат „ значими за обезпечението на сигурността на страната “ длъжности (депутати, сенатори, министри, съдии, ръководители на региони), – те са длъжни да нямат непознато поданство или тип жителство в други страни
държавните чиновници да не разполагат със сметки в непознати страни и да съхраняват полезности отвън Русия
ожесточаване на рестриктивните мерки за лица, които желаят да се кандидатират за поста президент: претендентите са длъжни да са живели в Русия не по-малко от 25 години и да нямат непознато поданство
разширения на пълномощията на Съвета на федерацията във връзка с федералните съдии, съдиите в Конституционния и Върховния съд.
записване в конституцията, че бракът е съюз сред мъж и жена
децата да бъдат възпитавани в национализъм и почитание към по-възрастните
въвеждане на термина „ обичайни фамилни полезности “, за които да дава отговор държавното управление
назначение от президента на ръководителите на силовите ведомства със координиране със Съвета на федерацията
закрепване в конституцията правила за това, че МРОТ (минималният размер на възнаграждение на труда) не може да бъде по-ниско от минимума на оцеляване
закрепване в конституцията на регулярна индексация на пенсиите
увеличаване на ролята на губернаторите и Държавния съвет
увеличаване на ролята на Конституционния съд
По в началото оценка на западните медии, препоръчаното преразпределение на пълномощията на държавните органи ще разреши на Путин да остане на власт и след 2024 година, като заеме премиерския пост или стане началник на Държавния съвет.
В хода на разискванията на поправката някогашния асистент на Путин – Владислав Сурков и членът на висшия съвет на „ Единна Русия “ – Валентина Терешкова предлагат да се стартира нулиране на президентските мандати на Путин след приемането на пакета, да се анулират конституционните ограничавания по броя на президентските мандати или да се разреши на Путин наново да се избира на поста президент. На 10 март Путин, говорейки в Държавната дума, поддържа опцията за „ нулиране “ на своите президентски мандати. На 14 март Путин подписва закон за поправките в конституцията. Националното гласоподаване на поправките е назначено за 22 април, само че по отношение на пандемията от ковид е отсрочено. Във връзка с ограничението на всеобщите мероприятия, въведени за битка с вируса, на опозицията е отказано да организира манифестации срещу поправките.
На 21 юни Путин отбелязва, че при положение на приемане на поправката ще се кандидатира още веднъж за президент.
На 1 юли по предписание на Путин на всяко дете до 16-годишна възраст е отпусната еднократна помощ в размер на 10 000 рубли (141 долара).
На 1 юли 2020 година е формалния избор, на който в поддръжка на поправките гласоподават 77,9 % от гласувалите, малко над 21,2 % са срещу. Според Централната изборна комисия интензивността е била 65 %. По този метод на Путин се дава опция да се кандидатира за президент за още два мандата по шест години. Това му разрешава да управлява страната до 2036 година.
Ваксина против ковид
На 11 август 2020 година Путин афишира за регистрацията в Русия, на първата ваксина в света срещу COVID-19. През септември в Руската федерация стартира акция за доброволна имунизация.
Русия и световното затопляне[редактиране | редактиране на кода]
През 2016 година Русия подписва Парижкото съглашение за климата, което има за цел да се бори с световното стопляне и контролира излъчванията на въглероден диоксид в атмосферата. В същото време, Александър Бедрицки, специфичен делегат на съветския президент по въпросите на климата, на 22-ра конференция на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата в Маракеш, съобщи, че Русия не преглежда отказването от въглеводороди като метод за понижаване на излъчванията на парникови газове. На въпрос на Bloomberg дали президентът Путин е склонен с аргументите за световното стопляне, посочени в Парижкото съглашение, неговият прессекретар Дмитрий Песков отговоря недвусмислено: „ Не “.
През септември 2019 година Парижкото съглашение е утвърдено с декрет на съветското държавно управление. Предполага се, че позицията на президента Путин се е трансформирала с помощта на лобистките старания на водачите на Франция и Германия.
Външна политика
По оценка на Bloomberg, Русия за 20 годишното ръководство на Путин е съумяла отчасти да възвърне геополитическото въздействие на Съветския съюз, освен това разполагайки със скромни финансови средства. В частност, Путин укрепва връзките с КНР, причислява Крим, променя хода на войната в Сирия и прави Русия основен фактор в Близкия изток, съумява да продаде С-400 на натовската Турция, а също по този начин подписва крупни оръжейни и нефтени контракти с основният американски съюзник – Саудитска Арабия. Русия също по този начин за първи път от 20 години стартира да уголемява своето въздействие в Африка.
Отношения Русия – НАТО
Путин през 2012 година
В годишното си послание към Федералното заседание на 26 април 2007 година, Путин показа проектите си да разгласи мораториум върху спазването на Договора за елементарните въоръжени сили в Европа от Русия, до момента в който членовете на НАТО го ратифицират и стартират спазването на неговите разпореждания, защото Русия е правила това на едностранна основа.
Путин твърди, че като нови членове на НАТО даже не са подписали контракта, един дисбаланс в наличието на НАТО и съветските въоръжени сили в Европа основава действителна опасност и непридвидима обстановка за Русия. Членовете на НАТО декларират, че ще откажат да ратифицират контракта, до момента в който Русия не съблюдава уговорките, поети в Истанбул през 1999 година, съгласно които Русия би трябвало да изтегли бойците и военното си съоръжение от Молдова и Грузия. Руският външен министър Сергей Лавров, представен в отговор, че „ Русия от дълго време е изпълнила всичките си отговорности, свързани с Истанбул, отнасящи се до стандартните сили в Европа “. Русия е прекратила присъединяване си в ДОВСЕ в среднощ Московско време на 11 декември 2007 година На 12 декември 2007 година Съединени американски щати публично обявиха, че надълбоко съжаляват за решението на Руската федерация да „ спре “ осъществяването на задължението си по Договора за стандартните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). “ Говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак в документално изказване добави, че „ стандартните сили на Русия са най-големите на европейския континент, и нейното едностранно деяние вреди на този сполучлив надзор над въоръжените сили “. Първостепенна грижа на НАТО, произлизащи от прекъсването на Русия е, че Москва към този момент може да форсира военното си наличие в района на Северен Кавказ.
Месеците след Мюнхенската тирада на Путин бяха белязани напрегнато и скок в риториката и от двете страни на Атлантическия океан. Владимир Путин съобщи по време на годишнината на Деня на успеха: „ Тези закани не понижават, а единствено трансформират и трансформират външния си тип. “ „ Тези нови закани, както по времето на Третия райх, демонстрират същото пренебрежение към човешкия живот и същия блян към извънредно диктуване на целия свят. “ Това се пояснява от някои съветски и западни коментатори като сравняване на Съединени американски щати с нацистка Германия. В навечерието на 33-тата среща на върха на Г-8 в Хайлигендам американската журналистка Ан Епълбаум, която е омъжена за полски политик, написа, че „ Независимо дали посредством водене на кибервойна с Естония, заплашване на доставките на газ на Литва или бойкотиране на грузинско вино и полско месо, той (Путин) има намерение през идващите няколко години да затвърди съветското въздействие в някогашните комунистически страни в Европа, без значение дали тези страни желаят съветското въздействие или не. В същото време той разяснява, че към този момент не гледа на западните страни единствено като на доброкачествени търговски сътрудници, а като закани в жанр Студената война. “
Британският историк Макс Хейстингс разказва Путин като „ нравствен правоприемник на Сталин “ в публикацията си „ Ще би трябвало ли да се борим с Русия този век? “. Британският академик Норман Стоун в своята публикация „ Не се чудят като Путин “ го съпоставя с генерал Шарл дьо Гол. Ади Игнатий твърди, че „ Путин... не е Сталин. Няма всеобщи чистки в Русия през днешния ден, няма необятна атмосфера на гнет. Но Путин още веднъж основава мощна страна и всеки, който стои на пътя му, ще си заплати за това. “ В същата публикация Хейстингс продължава, че макар че „ връщането на директната военна борба от времето на Студената война е малко евентуално “, „ концепцията за западно другарство с Русия е единствено на хартия. И съветските, и американските представители постоянно са отричали концепцията за нова Студена война. Така че американският боен министър Робърт Гейтс каза още на Мюнхенската конференция: „ Всички сме изправени пред доста общи проблеми и провокации, които би трябвало да бъдат прегледани в партньорство с други страни, в това число Русия... Една Студена война беше изцяло задоволителна. “ Владимир Путин съобщи на 33-тата среща на Г-8 на 4 юни: „ Ние не желаеме борба, желаеме да се ангажираме в разговор. Обаче желаеме разговор, който признава равенството на ползите и на двете страни.
_03_%20434x%20321.jpeg )
По отношение на противоракетния щит на Съединени американски щати в Европа Путин показа на президента Джордж Буш обществено контрапредложение на 7 юни 2007 година за шерване на потреблението на радарната система от руската ера в Азербейджан, а не създаване на нова система в Полша и Чешката република. Путин изрази подготвеност за модернизиране на радарната станция Габала, която е в употреба от 1986 година насам. Путин предлага, че няма да е належащо да се разполагат ракети в Полша по-късно, само че прехващачи могат да бъдат сложени в съставни елементи на НАТО в Турция или Ирак. Путин предложи също равно присъединяване на заинтригуваните страни в плана.
На 4 юни 2007, в изявление за публицисти от страните от Г-8, при отговора на въпроса дали съветските нуклеарни сили могат да бъдат ориентирани към европейски цели при положение, че „ Съединени американски щати не престават построяването на стратегически щит в Полша и Чешката република “, Путин призна, че „ в случай че част от нуклеарния капацитет на Съединени американски щати се намира в Европа и нашите военни специалисти смятат, че те съставляват евентуална опасност, по-късно ние ще би трябвало да предприемем нужните ответни стъпки. Какви стъпки? Разбира се, ние би трябвало да имаме нови цели в Европа. “
Отношения Русия – Англия
Краят на 2006 година довежда до разтягане на връзките сред Русия и Англия във връзка на гибелта на някогашен офицер от ФСБ в Лондон от отравяне. На 20 юли 2007 година английският министър председател Гордън Браун експулсира „ четири съветски пратеници поради отхвърли на Путин да екстрадира някогашния сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Андрей Луговой, търсен във Англия за убийството на приятеля си и някогашен разузнавач Александър Литвиненко в Лондон “. Руската конституция не разрешава изгонването на съветски жители в трети страни. Британският външен министър Дейвид Милибанд декларира, че „ тази обстановка не е неповторима, и други страни са изменили своите конституции, да вземем за пример за използване на Европейската заповед за арест “.
Изявлението на Милибанд е необятно представяно от съветските медии като английско предложение за смяна на Конституцията. Според VCIOM 62% от руснаците са срещу смяна на Конституцията в това отношение. Британският дипломат в Москва Тони Брентън декларира, че Англия не желае Русия да подкопае своята Конституция, а по-скоро го пояснява по подобен метод, че ще направи изгонването на Луговой допустимо. В отговор Путин поучава английските управляващи да „ дефинират главите си “, а не да оферират смяна на съветската конституция, и съобщи, че английските оферти са „ отживялост от метода на мислене през колониалната ера “.
Когато Литвиненко умира от лъчева болест, той твърдо упреква Путин за ориентиране на убийството в декларация, която е пусната малко след гибелта му от неговия другар Алекс Голдфарб. Критиците се съмняват, че Литвиненко е същинският създател на публикуваното изказване. Запитан за обвиняванията на Литвиненко, Путин декларира, че „ изказване, публикувано след гибелта на своя създател, естествено не заслужава коментар ".
Експулсирането е обсъждано като „ най-големия раздор откогато страните експулсираха взаимно дипломатите си през 1996 година след шпионски спор. “ В отговор на обстановката Путин декларира: „ Мисля, че ще преодолеем тази миникриза. Руско-британските връзки ще се развиват обикновено. И съветската, и английската страна сме заинтригувани от развиването на тези връзки. “ Въпреки това на посланика на Англия Тони Брентън е обявено от съветското външно министерство, че на английските дипломати ще бъдат дадени 10 дни, преди да бъдат експулсирани в отговор. Руското държавно управление афишира също, че ще спре издаването на визи на длъжностни лица от Англия и замразява съдействието в региона на битката с тероризма в отговор на Англия и стопира контактите си с Федералната работа за сигурност.
Александър Шокин, президент на съветския съюз на индустриалците и бизнесмените, предизвестява, че английските вложители в Русия " ще са изложени на засилен надзор от данъчните и регулаторните органи и те биха могли да изгубят в държавни търгове. Някои виждат рецесията като резултат от решението на Англия да даде на някогашния настойник на Путин, съветския милиардер Борис Березовски, политическо леговище през 2003 година По-рано, през 2007 година, Березовски приканва за свалянето на Путин от власт.
На 10 декември 2007 година Русия подрежда на Британския съвет да спре работата на районните си офиси в това, което се гледа като последния кръг на спор по отношение на убийството на Александър Литвиненко; Англия декларира, че решението на Русия е нелегално.
Следвайки мирната задача през 2007 година военни учения взаимно с страните членки на Шанхайската организация за съдействие (ШОС), Путин афишира на 17 август 2007 година обновяване на непрекъсната база за наблюдаване на стратегически бомбардировачи на полети на дълги дистанции на Русия, които са спрени през 1992 година Говорителят на Държавния департамент на Съединени американски щати Шон Маккормак, представен в отговор, че „ в случай че Русия желае да вземе някои от тези остарели самолети и ги накара още веднъж да летят, това си е тяхно решение. “ Първото по рода си в историята известие, направено по време на срещата на върха в ШОС (която се организира на съветска територия) в светлината на взаимните руско-китайски военни учения, кара някои да имат вяра, че Путин е податлив да сътвори блок анти-НАТО или азиатски вид на ОПЕК.
Когато показва догатката, че „ западните наблюдаващи към този момент оприличават ШОС на военна организация, която ще застане в съпротива на НАТО “, Путин дава отговор, че „ това съпоставяне е неуместно по форма и наличие. “
Руският шеф на Генералния щаб Юрий Балюевски е представен да споделя, че „ не би трябвало да се приказва за основаване на боен или политически съюз, или съюз от всевъзможен тип, защото това ще опонира на основополагащите правила на ШОС ".
Възобновяването на полетите на дълги дистанции на стратегическите бомбардировачи на Русия е последвано от оповестяването на съветския министър на защитата Анатолий Сердюков по време на срещата си с Путин, на 5 декември 2007 година, че 11 кораба, в това число самолетоносачът „ Кузнецов “, ще вземат присъединяване в първата огромна флотска експедиция в Средиземно море от времето на Съветския съюз. Излитането за стълкновение би трябвало да приглася 47 самолета, в това число стратегически бомбардировачи. Според Сердюков, това е опит да се възобновят постоянните съветски военни патрули на океаните в света, наподобява, че се поддържа и от съветските медии. Военният анализатор от „ Новая газета “ Павел Фелгенхауер счита, че поради повредата си Кузнецов не е изцяло боеспособен и е по-скоро опасност за екипажа си, в сравнение с за всеки хипотетичен зложелател.
През септември 2007 година Путин посещава Индонезия и по този метод става първият съветски водач, посетил страната през последните 50 години. През същия месец Путин участва и на срещата на АПЕК, извършена в Сидни, Австралия, където се срещна с австралийския министър председател Джон Хауърд и подписа контракт за търговия с уран. Това е първото посещаване на съветски президент в Австралия.
На 16 октомври 2007 година Путин посещава Техеран, с цел да взе участие Иран във Втората Каспийска среща на върха. Там той се среща с иранския водач Махмуд Ахмадинеджад. Други участници са водачите на Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Това е първата аудиенция на водач на Кремъл в Иран от присъединяване на Йосиф Сталин в конференцията в Техеран през 1943 година На конференция след срещата на върха Путин декларира, че „ всички наши (Каспийски) страни имат правото да развиват мирна нуклеарна стратегия, без никакви ограничавания “. По време на срещата е контрактувано, че нейните участници никога не биха разрешили на която и да е трета страна да употребява тяхната територия като база за експанзия или военни дейности против всички останали участници.
На 26 октомври 2007 година, по време на конференция, следвайки 20-ата среща на ниво Русия-ЕС в Португалия, Путин предлага да се сътвори руско-европейски Институт за независимост и народна власт със седалище или в Брюксел или в някоя от европейските столици и добави, че „ ние сме подготвени да предоставим средства за неговото финансиране, по този начин както Европа покрива разноските за планове в Русия. “ Тази новопредложена институция се чака да следи нарушаванията на човешките права в Европа и да способства за развиването на европейската народна власт.
Робърт Каган, разсъждавайки върху това, което стои в основата на разрива сред Русия и Европейски Съюз, написа през февруари 2008 година: „ кошмарите на Европа са 1990-те години. Европа вижда отговора на своите проблеми в извисяването над национална страна и власт. За руснаците решението е в цялостното им възобновяване. И по този начин, какво се случва, когато едно дружество на 21 век се изправи пред предизвикването на властта от 19 век? Очертанията на спора към този момент се утвърждават – в дипломатическа подготвеност за взаимни отстъпки във връзка с Косово, Украйна, Грузия и Естония; в спорове за газо- и нефтопроводи, в противен дипломатически продан сред Русия и Англия, както и до възобновяване на съветските военни учения, които по тип не са виждани от Студената война. Европейците са загрижени, с добра причина. “
Отношения Путин – Буш младши
Руският президент Владимир Путин и президентът на Съединени американски щати Джордж У. Буш не съумяват да разрешат разликите си по проектите на Съединени американски щати за плануваната система за противоракетна защита в Полша и Чешката ре
Неофициалната среща ще се състои в Константиновския замък край Санкт Петербург. Обикновено през годината се привикват едно постоянно и едно импровизирано съвещание на Съвета на държавните глави от общността.
Очаква се диалозите на срещата през днешния ден да бъдат значима стъпка при подготовката на срещата на върха на Общността на самостоятелните страни в Астана идната седмица.
Владимир Владимирович Путин е Настоящ президент на Руската федерация, ръководител на Държавния съвет на Руската федерация и висш главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация от 7 май 2012 година Преди това е президент от 7 май 2000 година до 7 май 2008 година, а през 1999 – 2000 година и 2008 – 2012 година е министър-председател на Русия. Полковник от запаса (1999). Действащ държавен консултант на Руската федерация, 1 клас (1997). Доктор по стопански науки (1997). Вследствие на водената от него държавна политика се пораждат термините рашизъм и путинизъм.
Завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет (ЛГУ). От 1977 година работи в следствения отдел на Дирекцията на КГБ на СССР за Ленинград и Ленинградска област. От 1985 до 1990 година служи в резидентурата на руското външно разузнаване в Германска демократична република. След завръщането си в Ленинград работи като асистент на ректора на Ленинградския държавен университет, а по-късно като консултант на Анатолий Собчак, ръководител на Ленинградския градски съвет. След като подава оставка от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на 20 август 1991 година, той продължава да работи в кметството на Санкт Петербург. След провалянето на Собчак на губернаторските избори през 1996 година, той се реалокира в Москва, където е назначен за заместник-ръководител на делата на президента на Руската федерация. След къс мандат отпред на Федералната работа за сигурност на Руската федерация и като секретар на Съвета за сигурност, през август 1999 година оглавява Руското държавно управление.
Той става първият човек в страната на 31 декември 1999 година, когато след оставката на съветския президент Борис Елцин е назначен за краткотрайно изпълняващ длъжността. За първи път е определен за президент на Русия на 26 март 2000 година, а по-късно е преизбиран през 2004 година През 2008 година е заменен от Дмитрий Медведев на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 година президентският мандат в страната е продължен от 4 на 6 години. През 2012 година още веднъж печели президентските избори. През 2018 година е избран отново за четвърти мандат. След приемането на измененията в Конституцията на Руската федерация (през 2020 г.), той получава правото да се кандидатира на президентските избори през 2024 година През последните 20 години разделът на конституцията на Руската федерация, ограничителен продължителността и броя на мандатите на президента и неговите пълномощия, е променян неколкократно, като в тази връзка с искане за тълкуването му е сезиран и Руския парламентарен съд.
Началото на неговото ръководство през 1999 година е белязано от т. нар. Втора чеченска война, против самопровъзгласилата се Чеченска република Ичкерия, която заглъхва през 2009 година През 2008 година в Грузия е извършен референдум за участие на кавказката република в НАТО. В резултат избухва кратка Руско-грузинска война. След нея Русия признава сепаратистките Абхазия и Южна Осетия за самостоятелни страни. В началото на 2014 година, след идването на власт на прозападни сили в Украйна, Русия анексира с военна интервенция Крим и стартира да подклажда сепаратистки настроения в Донбас. Този акт не е приет от по-голямата част от интернационалната общественост и довежда до налагането на наказания против Русия от Запада. В резултат Украйна трайно се ориентира към участие в НАТО, само че през февруари 2022 година Путин подписва декрет за признание на сепаратистките Донецка и Луганска народни републики за самостоятелни страни. След това Русия атакува Украйна, като Путин декларира в послание, че украинският народ и страна нямат право да съществуват в този си тип. Нахлуването е наказано от Общото заседание на Организация на обединените нации. Нападението над Украйна води до невиждани стопански наказания и политическа изолираност на Русия.
Путин е определян като автократ, следващ антидемократични, националистически, а съгласно някои анализатори и фашистки идеи. Той си слага за цел възобновяването на имперската политика на Русия и възможното възобновяване под някаква форма на СССР. Управлението му се характеризира с повсеместна корупция, репресии срещу опозицията, независимите медии и изобщо инакомислещите.След 2008 година в страната настава икономическа стагнация, която води до некадърност на стопанската система да се модернизира и продължаващ демографски упадък.
Според някои анализатори съветският президент има активи в границите на 100-160 милиарда $, и е най-богатият човек в света. Путин също е апетитен като виновен за осъществените от съветските войски военни закононарушения, а известни персони и подписки с милиони участници приканват за изправянето му пред международен трибунал. След началото на съветската експанзия против Украйна през 2014 год., Путин неведнъж заплашва косвено страни от НАТО, или груповия Запад с нуклеарно оръжие. В тази връзка някои психиатри одобряват, че Путин страда от разстройство на личността, и може да предизвика Трета международна война. През септември 2022 год. представителят на българското правителство Ивайло Калфин предупреждава, че светът би трябвало да е квалифициран, че Путин може да употребява нуклеарно оръжие.
Според личния му отговор по време на преброяването, той е руснак по народност.
Баща – Владимир Спиридонович Путин (23 февруари 1911 година – 2 август 1999 г.), е роден в село Поминово, Тверска губерния, служи в подводния флот през 1933 – 1934 година, участник във Великата отечествена война, формиран от Петерхофски боен комисариат на Ленинградска област. В Червената войска – от юни 1941 година, войник от 330-ти пехотен полк на 86-та дивизия на Червената войска, ранен е тежко от шрапнел в левия пищял и крайник на 17 ноември 1941 година Награден е с медали: „ За военни заслуги “, „ За защитата на Ленинград “, „ За успеха над Германия “. Член на ВКП (б) от 1941 година След войната е занаятчия в завода,,Егоров ". През 1985 година е награден с медал „ Отечествена война “ I степен.
Майка – Мария Ивановна Путина (по рождение Шеломова) (17 октомври 1911 година – 6 юли 1998 г.), произлиза от село Заречие, Тверска губерния, където се среща с Владимир Спиридонович, също работи във фабрика, оцелява след блокадата на Ленинград. Тя е наградена с орден „ За защитата на Ленинград “ от щаба на КБФ.
Путин с майка си Мария Ивановна през юли 1958 година
Дядо – Спиридон Иванович Путин (19 декември 1879 – 8 март 1965), произлиза от село Поминово, Тверска губерния. Работи като готвач в Горки, готви за Надежда Крупская, Мария и Дмитрий Улянов до гибелта им. През 1940 година той става основен готвач на пансиона на Московския градски комитет на партията,,Иличевски " в село Илинское. Там той храни министрите, първите секретари на Московския градски партиен комитет, Никита Хрушчов, работи до осемдесетгодишна възраст.
Предците на Путин по бащина и майчина линия (Путини, Шеломови, Чурсанови, Буянови, Фомини и други) са били селяни в Тверския окръг най-малко 300 години.
Владимир Путин е роден в Ленинград (дн. Санкт Петербург) на 7 октомври 1952 година Малко е известно за ранното му детството. Той е късно дете в фамилията. Двама негови братя са умрели при започване на 1940-те. Според формалната теза родителите на Путин – Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина (Шаломова) са от съветско родословие. Съществува и версия, че майка му е с еврейски корени.Според друга версия той е късно осиновен. Завършва „ Право “ в Ленинградския държавен университет през 1975 година, след което постъпва на работа в Комитета за държавна сигурност (КГБ). От 1985 година работи за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в ГДР. След завръщането си в Русия през 1990 година работи в родния си град като чиновник в университет (1990 – 1991), консултант по задграничните вложения на кмета Анатолий Собчак (1991 – 1994) и заместник-кмет (1994 – 1996). Официално напуща Комитет за Държавна сигурност (на СССР) след опита за преврат през август 1991 година
След 1996 година се реалокира в Москва и заема второстепенни постове в администрацията на Борис Елцин. През 1997 година става заместник-директор на администрацията на президента. През 1998 г. е назначен за шеф на Федералната работа за сигурност на Русия. През март 1999 г. става секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август – министър-председател на Русия. От декември същата година извършва длъжността президент на Русия. През 2000 година е определен за държавен глава, а през 2004 година е избран отново за втори мандат.
Президентството на Владимир Путин през първия му непрестанен период продължава от декември 1999 година до май 2008 година
Вследствие от политиката на Путин се правят разбърквания в съветската олигархия. Шефът на Наказателен кодекс „ ЮКОС “ Михаил Ходорковски, задържан на 25 октомври 2003 година по обвиняване в нарушавания, позволени в приватизацията на ЗАО „ Апатит “. Борис Березовски намира леговище в Англия. Същевременно останалите лоялни на Путин олигарси не престават да развиват своя бизнес, без да получават същото внимание от страна на прокуратурата.
Създадени са популистки юношески организации, главните от които са формираната през 2005 година „ Наши “ и „ Млада армия “.
По мотив даването на английско политическо леговище на някогашния съветски офицер от сигурността Александър Литвиненко, който съгласно съветски проправителствени издания е обвързван с чеченски терористи, Путин декларира, че откакто английските власти „ са разрешили да се съберат на тяхна територия доста количество мошеници, негодници и терористи, те са основали условия, в границите на които се подлага на заплаха животът и здравето на самите жители на Британия “. „ И цялата отговорност за това е на английската страна “, акцентира някогашният президент на Русия. Искането от Британия за изгонване на Андрей Луговой, който е жител на Русия, Путин назовава „ неуместно “ и декларира: „ Ако тези люде, които са ни предявили искане за предаването на Луговой, не знаят това (б.ред.: забраната от конституцията за изгонване на съветски граждани), то под въпрос се слага равнището на тяхната подготвеност, в случай че са знаели, значи това е просто политически ход за пиар “. Искането от английска страна за смяна на конституцията Владимир Путин назовава „ рудимент от колониалното мислене “ и отбелязва, че в действителност на тях им би трябвало да сменят мозъците, а не конституцията.
В интернационалните връзки Путин прави все по-критични обществени изказвания във връзка с Съединени американски щати и други западни страни. През февруари 2007 година, по време на годишната Мюнхенска конференция по политика на сигурност, той подлага на критика това, което той самия назовава монополно владичество на САЩ в международните връзки, и акцентира, че Съединени американски щати демонстрират „ съвсем несъдържателно хипер потребление на мощ в интернационалните връзки “. Путин сподели, че резултатът от това е, че
„ Никой не се усеща в сигурност! Защото никой не може да счита, че интернационалното право е като каменна стена, която ще ги пази. Разбира се, такава политика стимулира надпревара във въоръжаването. “
Путин предложи някои начинания като да вземем за пример основаване на интернационалните центрове за обогатяване на уран и предотвратяването на разполагане на оръжия в галактическото пространство. През месец януари 2007 година в изявление Путин съобщи, че Русия е за един либерален многополюсен свят и за подсилване на системата на интернационалното право.
Докато Путин постоянно е характеризиран като автократ от западните медии и някои политици, връзките му с президента на САЩ Джордж Уокър Буш, президента на Бразилия – Луис Инасио Лула да Силва, президента на Венецуела – Уго Чавес, някогашния немски канцлер Герхард Шрьодер, някогашния френски президент Жак Ширак и италианския премиер Силвио Берлускони е докладвано, че е персонално приятелско. Отношенията на Путин с новия канцлер на Германия – Ангела Меркел, е обявено, че е „ по-хладно “ и „ по-делово “ от партньорството му с Герхард Шрьодер.
В резултат от атаките от 11 септември срещу Съединените щати той се съгласи със основаването на коалиция военни бази в Централна Азия преди и по време на водената от САЩ инвазия в Афганистан. Руски националисти се опълчиха на основаването на американско военно наличие на територията на някогашния Съветски съюз и чакаха Путин да пази Съединени американски щати от републиките от Централна Азия, или най-малкото да реализира задължение Вашингтон да се отдръпна от тези бази незабавно откакто незабавната военна нужда е минала.
По време на разоръжаването през иракската рецесия през 2002 – 2003 година Путин се опълчва на хода на Вашингтон да нападне Ирак без съществуването на резолюция за категорично позволение за потребление на военна мощ от Съвета за сигурност на ООН. След формалния завършек на войната е оповестено, че американският президент Джордж Буш е изискал от Организация на обединените нации да вдигне глобите против Ирак. Путин поддържа повдигането на глобите, навреме,[ неясно? ] като твърди, че първо би трябвало да бъде даден късмет на комисията на Организация на обединените нации да приключи работата си върху търсенето на оръжия за всеобщо заличаване в Ирак.
През 2005 година Путин и някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер се договарят за строителство на огромен газопровод през Балтийско море, единствено сред Русия и Германия. Също по този начин Шрьодер участва на 53-тия рожден ден на Путин в Санкт Петербург през същата година. Общността на самостоятелните страни (ОНД), обсъждана в Москва като обичайната сфера на въздействие, се трансформира в един от целите на външната политика по времето на Путин, така като ЕС и НАТО са се разширили, с цел да обзет огромна част от Централна Европа, а и балтийските страни.
Путин два пъти посещава Украйна преди президентските избори в страната през 2004 година, с цел да покаже поддръжката си за премиера Виктор Янукович, който се възприема от мнозина като прокремълски претендент, и да го поздрави за предвижданата победа, преди резултатите от изборите да са публично оповестени. Личната поддръжка на Путин за Янукович е подложена на критика като неоправдана интервенция в делата на суверенна страна. Кризите се отразяват и на връзките на Русия с Грузия и Молдова, като и двете някогашни руски републики упрекват Москва за поддръжка на сепаратистки лица на техните територии.
Отношенията на Русия с балтийските страни също остават напрегнати. През 2007 година руско-естонските връзки се утежняват още повече в следствие от несъгласията за Бронзовия боец.
Путин взима интензивно персонално присъединяване при поощряване на Акта за каноническа общественост с Московската патриаршия, подписан на 17 май 2007 година, който възвърне връзките сред основаната в Москва Руска православна черква и Руската православна черква отвън Русия, след 80-годишната схизма.
За трети път встъпва в служба на 7 май 2012 година В деня на встъпването си в служба той подписва серия от програмни укази (така наречените майски укази). На идващия ден предлага на Държавната дума кандидатурата на Дмитрий Медведев за поста на министър-председател, а откакто Медведев заема длъжността, Путин го задължава да сформира ново държавно управление.
През 2013 година Путин заема първото място в годишната ранглиста „ най-влиятелни хора в света “ на списание Форбс, на второ място остава Барак Обама. По мнение на съставителите на класацията, Путин е заслужил първото място, тъй като през 2013 година той се е посочил като „ самодържавник, интензивно проявяващ мощ в личната си страна и на интернационалната сцена “. През 2014 година, след присъединението на Крим и началото на въоръжения спор в Източна Украйна, резултатът се повтаря. През 2016 година Путин за четвърти път е определен от Форбс за „ най-влиятелен човек в света “. „ Руският президент разшири въздействието на своята страна съвсем на всеки ъгъл на земното кълбо. И в родината си, и в Сирия, и на президентските избори в Съединени американски щати Путин получава това, което желае. Не се лимитира от откритите международни правила, той съумя да усили въздействието си през последните години “, – отбелязва списанието.
През февруари 2014 година в Сочи са извършени ХХII зимни олимпийски игри.
На 18 март 2018 година Путин е определен за четвърти път за президент на Русия, като получава рекордните 76,69 % от гласовете.
На 7 май същата година Путин встъпва в служба за четвърти път, на идващия ден е импортирана кандидатурата на Дмитрий Медведев за премиерския пост. В същия ден, откакто Медведев заема длъжността, Путин му предлага да образува ново държавно управление. Указите за състава на новото държавно управление са подписани на 18 май. На 25 май 2018 година Путин афишира, че няма да се кандидатира за президент през 2024 година, поради условията на конституцията. През лятото на 2018 година е проведено Световно състезание по футбол Русия. На 15 януари 2020 година в своето годишно послание към Федералното заседание Путин предлага да се внесат огромни ремонти в конституцията и афишира за комплекс от социално-икономически ограничения, призвани да покачат равнището на богатство на съветските жители и да способстват за решението на демографския проблем. След изказването на Путин държавното управление подава оставка. На 16 януари 2020 година държавното управление е управлявано от Михаил Мишустин.
На 15 януари 2020 година в своето послание към Федералното заседание Путин предлага да се внесат в конституцията редица ремонти и да се организира гласоподаване по целия хипотетичен пакет, който, по думите на Путин, би трябвало да плануват следните промени:
определяне на приоритет на съветската конституция пред интернационалното право
уголемение на правата на Държавната дума: Думата би трябвало да получи правото да утвърждава кандидатурата на премиера, на вицепремиерите и федералните министри
ожесточаване на рестриктивните мерки за лица, които заемат „ значими за обезпечението на сигурността на страната “ длъжности (депутати, сенатори, министри, съдии, ръководители на региони), – те са длъжни да нямат непознато поданство или тип жителство в други страни
държавните чиновници да не разполагат със сметки в непознати страни и да съхраняват полезности отвън Русия
ожесточаване на рестриктивните мерки за лица, които желаят да се кандидатират за поста президент: претендентите са длъжни да са живели в Русия не по-малко от 25 години и да нямат непознато поданство
разширения на пълномощията на Съвета на федерацията във връзка с федералните съдии, съдиите в Конституционния и Върховния съд.
записване в конституцията, че бракът е съюз сред мъж и жена
децата да бъдат възпитавани в национализъм и почитание към по-възрастните
въвеждане на термина „ обичайни фамилни полезности “, за които да дава отговор държавното управление
назначение от президента на ръководителите на силовите ведомства със координиране със Съвета на федерацията
закрепване в конституцията правила за това, че МРОТ (минималният размер на възнаграждение на труда) не може да бъде по-ниско от минимума на оцеляване
закрепване в конституцията на регулярна индексация на пенсиите
увеличаване на ролята на губернаторите и Държавния съвет
увеличаване на ролята на Конституционния съд
По в началото оценка на западните медии, препоръчаното преразпределение на пълномощията на държавните органи ще разреши на Путин да остане на власт и след 2024 година, като заеме премиерския пост или стане началник на Държавния съвет.
В хода на разискванията на поправката някогашния асистент на Путин – Владислав Сурков и членът на висшия съвет на „ Единна Русия “ – Валентина Терешкова предлагат да се стартира нулиране на президентските мандати на Путин след приемането на пакета, да се анулират конституционните ограничавания по броя на президентските мандати или да се разреши на Путин наново да се избира на поста президент. На 10 март Путин, говорейки в Държавната дума, поддържа опцията за „ нулиране “ на своите президентски мандати. На 14 март Путин подписва закон за поправките в конституцията. Националното гласоподаване на поправките е назначено за 22 април, само че по отношение на пандемията от ковид е отсрочено. Във връзка с ограничението на всеобщите мероприятия, въведени за битка с вируса, на опозицията е отказано да организира манифестации срещу поправките.
На 21 юни Путин отбелязва, че при положение на приемане на поправката ще се кандидатира още веднъж за президент.
На 1 юли по предписание на Путин на всяко дете до 16-годишна възраст е отпусната еднократна помощ в размер на 10 000 рубли (141 долара).
На 1 юли 2020 година е формалния избор, на който в поддръжка на поправките гласоподават 77,9 % от гласувалите, малко над 21,2 % са срещу. Според Централната изборна комисия интензивността е била 65 %. По този метод на Путин се дава опция да се кандидатира за президент за още два мандата по шест години. Това му разрешава да управлява страната до 2036 година.
Ваксина против ковид
На 11 август 2020 година Путин афишира за регистрацията в Русия, на първата ваксина в света срещу COVID-19. През септември в Руската федерация стартира акция за доброволна имунизация.
Русия и световното затопляне[редактиране | редактиране на кода]
През 2016 година Русия подписва Парижкото съглашение за климата, което има за цел да се бори с световното стопляне и контролира излъчванията на въглероден диоксид в атмосферата. В същото време, Александър Бедрицки, специфичен делегат на съветския президент по въпросите на климата, на 22-ра конференция на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата в Маракеш, съобщи, че Русия не преглежда отказването от въглеводороди като метод за понижаване на излъчванията на парникови газове. На въпрос на Bloomberg дали президентът Путин е склонен с аргументите за световното стопляне, посочени в Парижкото съглашение, неговият прессекретар Дмитрий Песков отговоря недвусмислено: „ Не “.
През септември 2019 година Парижкото съглашение е утвърдено с декрет на съветското държавно управление. Предполага се, че позицията на президента Путин се е трансформирала с помощта на лобистките старания на водачите на Франция и Германия.
Външна политика
По оценка на Bloomberg, Русия за 20 годишното ръководство на Путин е съумяла отчасти да възвърне геополитическото въздействие на Съветския съюз, освен това разполагайки със скромни финансови средства. В частност, Путин укрепва връзките с КНР, причислява Крим, променя хода на войната в Сирия и прави Русия основен фактор в Близкия изток, съумява да продаде С-400 на натовската Турция, а също по този начин подписва крупни оръжейни и нефтени контракти с основният американски съюзник – Саудитска Арабия. Русия също по този начин за първи път от 20 години стартира да уголемява своето въздействие в Африка.
Отношения Русия – НАТО
Путин през 2012 година
В годишното си послание към Федералното заседание на 26 април 2007 година, Путин показа проектите си да разгласи мораториум върху спазването на Договора за елементарните въоръжени сили в Европа от Русия, до момента в който членовете на НАТО го ратифицират и стартират спазването на неговите разпореждания, защото Русия е правила това на едностранна основа.
Путин твърди, че като нови членове на НАТО даже не са подписали контракта, един дисбаланс в наличието на НАТО и съветските въоръжени сили в Европа основава действителна опасност и непридвидима обстановка за Русия. Членовете на НАТО декларират, че ще откажат да ратифицират контракта, до момента в който Русия не съблюдава уговорките, поети в Истанбул през 1999 година, съгласно които Русия би трябвало да изтегли бойците и военното си съоръжение от Молдова и Грузия. Руският външен министър Сергей Лавров, представен в отговор, че „ Русия от дълго време е изпълнила всичките си отговорности, свързани с Истанбул, отнасящи се до стандартните сили в Европа “. Русия е прекратила присъединяване си в ДОВСЕ в среднощ Московско време на 11 декември 2007 година На 12 декември 2007 година Съединени американски щати публично обявиха, че надълбоко съжаляват за решението на Руската федерация да „ спре “ осъществяването на задължението си по Договора за стандартните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). “ Говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак в документално изказване добави, че „ стандартните сили на Русия са най-големите на европейския континент, и нейното едностранно деяние вреди на този сполучлив надзор над въоръжените сили “. Първостепенна грижа на НАТО, произлизащи от прекъсването на Русия е, че Москва към този момент може да форсира военното си наличие в района на Северен Кавказ.
Месеците след Мюнхенската тирада на Путин бяха белязани напрегнато и скок в риториката и от двете страни на Атлантическия океан. Владимир Путин съобщи по време на годишнината на Деня на успеха: „ Тези закани не понижават, а единствено трансформират и трансформират външния си тип. “ „ Тези нови закани, както по времето на Третия райх, демонстрират същото пренебрежение към човешкия живот и същия блян към извънредно диктуване на целия свят. “ Това се пояснява от някои съветски и западни коментатори като сравняване на Съединени американски щати с нацистка Германия. В навечерието на 33-тата среща на върха на Г-8 в Хайлигендам американската журналистка Ан Епълбаум, която е омъжена за полски политик, написа, че „ Независимо дали посредством водене на кибервойна с Естония, заплашване на доставките на газ на Литва или бойкотиране на грузинско вино и полско месо, той (Путин) има намерение през идващите няколко години да затвърди съветското въздействие в някогашните комунистически страни в Европа, без значение дали тези страни желаят съветското въздействие или не. В същото време той разяснява, че към този момент не гледа на западните страни единствено като на доброкачествени търговски сътрудници, а като закани в жанр Студената война. “
Британският историк Макс Хейстингс разказва Путин като „ нравствен правоприемник на Сталин “ в публикацията си „ Ще би трябвало ли да се борим с Русия този век? “. Британският академик Норман Стоун в своята публикация „ Не се чудят като Путин “ го съпоставя с генерал Шарл дьо Гол. Ади Игнатий твърди, че „ Путин... не е Сталин. Няма всеобщи чистки в Русия през днешния ден, няма необятна атмосфера на гнет. Но Путин още веднъж основава мощна страна и всеки, който стои на пътя му, ще си заплати за това. “ В същата публикация Хейстингс продължава, че макар че „ връщането на директната военна борба от времето на Студената война е малко евентуално “, „ концепцията за западно другарство с Русия е единствено на хартия. И съветските, и американските представители постоянно са отричали концепцията за нова Студена война. Така че американският боен министър Робърт Гейтс каза още на Мюнхенската конференция: „ Всички сме изправени пред доста общи проблеми и провокации, които би трябвало да бъдат прегледани в партньорство с други страни, в това число Русия... Една Студена война беше изцяло задоволителна. “ Владимир Путин съобщи на 33-тата среща на Г-8 на 4 юни: „ Ние не желаеме борба, желаеме да се ангажираме в разговор. Обаче желаеме разговор, който признава равенството на ползите и на двете страни.
По отношение на противоракетния щит на Съединени американски щати в Европа Путин показа на президента Джордж Буш обществено контрапредложение на 7 юни 2007 година за шерване на потреблението на радарната система от руската ера в Азербейджан, а не създаване на нова система в Полша и Чешката република. Путин изрази подготвеност за модернизиране на радарната станция Габала, която е в употреба от 1986 година насам. Путин предлага, че няма да е належащо да се разполагат ракети в Полша по-късно, само че прехващачи могат да бъдат сложени в съставни елементи на НАТО в Турция или Ирак. Путин предложи също равно присъединяване на заинтригуваните страни в плана.
На 4 юни 2007, в изявление за публицисти от страните от Г-8, при отговора на въпроса дали съветските нуклеарни сили могат да бъдат ориентирани към европейски цели при положение, че „ Съединени американски щати не престават построяването на стратегически щит в Полша и Чешката република “, Путин призна, че „ в случай че част от нуклеарния капацитет на Съединени американски щати се намира в Европа и нашите военни специалисти смятат, че те съставляват евентуална опасност, по-късно ние ще би трябвало да предприемем нужните ответни стъпки. Какви стъпки? Разбира се, ние би трябвало да имаме нови цели в Европа. “
Отношения Русия – Англия
Краят на 2006 година довежда до разтягане на връзките сред Русия и Англия във връзка на гибелта на някогашен офицер от ФСБ в Лондон от отравяне. На 20 юли 2007 година английският министър председател Гордън Браун експулсира „ четири съветски пратеници поради отхвърли на Путин да екстрадира някогашния сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Андрей Луговой, търсен във Англия за убийството на приятеля си и някогашен разузнавач Александър Литвиненко в Лондон “. Руската конституция не разрешава изгонването на съветски жители в трети страни. Британският външен министър Дейвид Милибанд декларира, че „ тази обстановка не е неповторима, и други страни са изменили своите конституции, да вземем за пример за използване на Европейската заповед за арест “.
Изявлението на Милибанд е необятно представяно от съветските медии като английско предложение за смяна на Конституцията. Според VCIOM 62% от руснаците са срещу смяна на Конституцията в това отношение. Британският дипломат в Москва Тони Брентън декларира, че Англия не желае Русия да подкопае своята Конституция, а по-скоро го пояснява по подобен метод, че ще направи изгонването на Луговой допустимо. В отговор Путин поучава английските управляващи да „ дефинират главите си “, а не да оферират смяна на съветската конституция, и съобщи, че английските оферти са „ отживялост от метода на мислене през колониалната ера “.
Когато Литвиненко умира от лъчева болест, той твърдо упреква Путин за ориентиране на убийството в декларация, която е пусната малко след гибелта му от неговия другар Алекс Голдфарб. Критиците се съмняват, че Литвиненко е същинският създател на публикуваното изказване. Запитан за обвиняванията на Литвиненко, Путин декларира, че „ изказване, публикувано след гибелта на своя създател, естествено не заслужава коментар ".
Експулсирането е обсъждано като „ най-големия раздор откогато страните експулсираха взаимно дипломатите си през 1996 година след шпионски спор. “ В отговор на обстановката Путин декларира: „ Мисля, че ще преодолеем тази миникриза. Руско-британските връзки ще се развиват обикновено. И съветската, и английската страна сме заинтригувани от развиването на тези връзки. “ Въпреки това на посланика на Англия Тони Брентън е обявено от съветското външно министерство, че на английските дипломати ще бъдат дадени 10 дни, преди да бъдат експулсирани в отговор. Руското държавно управление афишира също, че ще спре издаването на визи на длъжностни лица от Англия и замразява съдействието в региона на битката с тероризма в отговор на Англия и стопира контактите си с Федералната работа за сигурност.
Александър Шокин, президент на съветския съюз на индустриалците и бизнесмените, предизвестява, че английските вложители в Русия " ще са изложени на засилен надзор от данъчните и регулаторните органи и те биха могли да изгубят в държавни търгове. Някои виждат рецесията като резултат от решението на Англия да даде на някогашния настойник на Путин, съветския милиардер Борис Березовски, политическо леговище през 2003 година По-рано, през 2007 година, Березовски приканва за свалянето на Путин от власт.
На 10 декември 2007 година Русия подрежда на Британския съвет да спре работата на районните си офиси в това, което се гледа като последния кръг на спор по отношение на убийството на Александър Литвиненко; Англия декларира, че решението на Русия е нелегално.
Следвайки мирната задача през 2007 година военни учения взаимно с страните членки на Шанхайската организация за съдействие (ШОС), Путин афишира на 17 август 2007 година обновяване на непрекъсната база за наблюдаване на стратегически бомбардировачи на полети на дълги дистанции на Русия, които са спрени през 1992 година Говорителят на Държавния департамент на Съединени американски щати Шон Маккормак, представен в отговор, че „ в случай че Русия желае да вземе някои от тези остарели самолети и ги накара още веднъж да летят, това си е тяхно решение. “ Първото по рода си в историята известие, направено по време на срещата на върха в ШОС (която се организира на съветска територия) в светлината на взаимните руско-китайски военни учения, кара някои да имат вяра, че Путин е податлив да сътвори блок анти-НАТО или азиатски вид на ОПЕК.
Когато показва догатката, че „ западните наблюдаващи към този момент оприличават ШОС на военна организация, която ще застане в съпротива на НАТО “, Путин дава отговор, че „ това съпоставяне е неуместно по форма и наличие. “
Руският шеф на Генералния щаб Юрий Балюевски е представен да споделя, че „ не би трябвало да се приказва за основаване на боен или политически съюз, или съюз от всевъзможен тип, защото това ще опонира на основополагащите правила на ШОС ".
Възобновяването на полетите на дълги дистанции на стратегическите бомбардировачи на Русия е последвано от оповестяването на съветския министър на защитата Анатолий Сердюков по време на срещата си с Путин, на 5 декември 2007 година, че 11 кораба, в това число самолетоносачът „ Кузнецов “, ще вземат присъединяване в първата огромна флотска експедиция в Средиземно море от времето на Съветския съюз. Излитането за стълкновение би трябвало да приглася 47 самолета, в това число стратегически бомбардировачи. Според Сердюков, това е опит да се възобновят постоянните съветски военни патрули на океаните в света, наподобява, че се поддържа и от съветските медии. Военният анализатор от „ Новая газета “ Павел Фелгенхауер счита, че поради повредата си Кузнецов не е изцяло боеспособен и е по-скоро опасност за екипажа си, в сравнение с за всеки хипотетичен зложелател.
През септември 2007 година Путин посещава Индонезия и по този метод става първият съветски водач, посетил страната през последните 50 години. През същия месец Путин участва и на срещата на АПЕК, извършена в Сидни, Австралия, където се срещна с австралийския министър председател Джон Хауърд и подписа контракт за търговия с уран. Това е първото посещаване на съветски президент в Австралия.
На 16 октомври 2007 година Путин посещава Техеран, с цел да взе участие Иран във Втората Каспийска среща на върха. Там той се среща с иранския водач Махмуд Ахмадинеджад. Други участници са водачите на Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Това е първата аудиенция на водач на Кремъл в Иран от присъединяване на Йосиф Сталин в конференцията в Техеран през 1943 година На конференция след срещата на върха Путин декларира, че „ всички наши (Каспийски) страни имат правото да развиват мирна нуклеарна стратегия, без никакви ограничавания “. По време на срещата е контрактувано, че нейните участници никога не биха разрешили на която и да е трета страна да употребява тяхната територия като база за експанзия или военни дейности против всички останали участници.
На 26 октомври 2007 година, по време на конференция, следвайки 20-ата среща на ниво Русия-ЕС в Португалия, Путин предлага да се сътвори руско-европейски Институт за независимост и народна власт със седалище или в Брюксел или в някоя от европейските столици и добави, че „ ние сме подготвени да предоставим средства за неговото финансиране, по този начин както Европа покрива разноските за планове в Русия. “ Тази новопредложена институция се чака да следи нарушаванията на човешките права в Европа и да способства за развиването на европейската народна власт.
Робърт Каган, разсъждавайки върху това, което стои в основата на разрива сред Русия и Европейски Съюз, написа през февруари 2008 година: „ кошмарите на Европа са 1990-те години. Европа вижда отговора на своите проблеми в извисяването над национална страна и власт. За руснаците решението е в цялостното им възобновяване. И по този начин, какво се случва, когато едно дружество на 21 век се изправи пред предизвикването на властта от 19 век? Очертанията на спора към този момент се утвърждават – в дипломатическа подготвеност за взаимни отстъпки във връзка с Косово, Украйна, Грузия и Естония; в спорове за газо- и нефтопроводи, в противен дипломатически продан сред Русия и Англия, както и до възобновяване на съветските военни учения, които по тип не са виждани от Студената война. Европейците са загрижени, с добра причина. “
Отношения Путин – Буш младши
Руският президент Владимир Путин и президентът на Съединени американски щати Джордж У. Буш не съумяват да разрешат разликите си по проектите на Съединени американски щати за плануваната система за противоракетна защита в Полша и Чешката ре
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ