Шунга: Поглед към необичайния японски жанр в откровената порнография
На разбираеми за актуалния човек термини, " шунга " е самобитен японски феодален Playboy.
Картините на драго сърце са обсъждани и от заможните висши съсловия, включително и самураите, и от елементарните поданици в дребните селски общини. Рисунките са надалеч по-откровени от тези, които сме привикнали да преглеждаме в днешните „ списания за възрастни “, а самите художници са влагали в основаването им голяма доза фантазия…
Ако извършите информация в енциклопедиите, ще научите, че шунга е японски сексуален род. Т.е. в този момент го дефинираме просто като „ сексуален “, прилагайки термин, който е много омекотен и даже внимателен, само че единствено преди няколко десетилетия за западния фен би било мъчно да си показа, че шунга ще бъде общопризнат обикновено и даже ще се употребява с избрана известност измежду всеобщия „ цивилизован западняк “.
Буквалният превод на думата „ шунга “ е „ Пролетна картина (рисунка) “. В японските културни разбирания „ пролет “ е необятно публикуван евфемизъм за полови занимания.
Раждането на „ пролетните картини “
Корените на шунга, съгласно откривателите на културната история на Япония, се откриват към XIV век. Художниците, почнали да рисуват шунга, въодушевени не от нещо друго, а от китайски медицински трактати и сборници, в които с цялата си искреност били изобразявани голи човешки тела. Жанрът обаче доближава до своя максимален подем в интервала Едо през XVII век.
Толкова разкрепостеното държание на поданиците на императора не постоянно е посрещано задушевно от страна на управляващите. Неведнъж са правени опити да бъдат наложени забрани върху разпространението на шунга. По време на една от най-известните в японската история промени, подхваната през 1772 година, властта подлага всички нови книги на жестока цензура, а шунга е безапелационна неразрешена форма. Какво се случва е ясно – създателите в жанра просто минават „ в сивия бранш “, както бихме се изразили през днешния ден.
По това време европейците въобще не могат да възприемат сходен жанр изкуство. Франсис Хол, американски издател, който посещава Япония през XIX век, признава, че бил безусловно шокиран, когато му демонстрират шунга. Дори през 1975 година, Питър Уеб, който се занимава с изследователска активност в японския „ сексуален род “, отбелязва, че сходен тип картини „ няма по какъв начин да бъдат показани пред необятната западна аудитория “.
Любителите на шунга
Любопитното е, че в Япония шунга се употребява с фенове както измежду мъжете, по този начин и измежду дамите от всички пластове на популацията. Около откровените картини се зараждат и доста суеверия. Например, самураите носят със себе си шунга картини, тъй като се считало, че те ще ги защитят и даже „ избавят от гибел “. Търговците пък държали в складовете си или вземали в пътуванията си такива картини, тъй като вярвали, че изображенията на мъже и дами по време на полова игра са идеална отбрана против пожари. Всъщност, ясно е, че това са просто оправдания, тъй като съвсем всички съсловни групи, които си падали по суеверното предопределение на шунга рисунките, са от тези, които за дълго се лишавали или най-малко имали стеснен достъп до противоположния пол: самураите с месеци трябвало да живеят един до друг единствено с други самураи, а на търговците им се налагало с месеци да пътуват, изключително в случай че са тръгнали да въртят търговия с далечни страни. Следователно има и по-рационално пояснение – тези мъже са носели със себе си шунга не толкоз поради суеверията, а от чисто „ естетическо-чувствени “ подбуди.
Рисунките в откровения род за мнозина момчета и девойки в богатите родове са служели като самобитни „ указания “ преди да встъпят в брак. Срещу тази догадка също има доста рецензии, тъй като в преобладаващата част от шунга изображенията мъжете и дамите вършат секс в такива пози, че човек несъзнателно си мисли, дали тези въобще имат кости. Да не приказваме за случаите, в които на бъдещата булка би ѝ било забавно да се научи по какъв начин се прави секс с октопод.
Освен всичко друго, в Япония от много време са разполагали с „ естествени наръчници “, в които упътванията по отношение на половият акт са надалеч по-детайлно и изчерпателно показани.
Героите в шунга рисунките
Преобладаващо шунга показват подиуми от половите връзки сред елементарни хора (от града, от селските общности, занаятчии или търговци). Рядко върху такива картини се срещат изображения на холандци или португалци.
Като обособен род в шунга жанра може да се преглеждат изображенията, които показват подиуми с присъединяване на куртизанки. Например, художникът Китагава Утамаро е прочут с това, че е рисувал най-вече хубавиците гейши в интервала на ръководство на династията шогуни Токугава. По това време куртизанките се считали за уважавани персони и са се употребили измежду популацията със статута, който през днешния ден имат холивудските звезди. Но това не се случвало току-тъй – налагало им се да преминат през дълго образование, в което да овладеят тънкостите на еротиката и основаването на илюзията за недостижимост, тъй като единствено изключително богатите хора са били в положение да си платят с цел да получат изтънчените удоволствия от услугите им. Това евентуално е една от аргументите, заради които за доста мъже срещите с куртизанки се трансформира във култ.
Доста по-късно рисунките, на които участват куртизанки, са подложени на доста жестока рецензия. Художниците са упрекнати, че идеализират живота на проститутките от „ кварталите на удоволствията “. Въпреки това, Утамаро се е опитвал да нарисува не толкоз чувствената страна на сцената, само че да загатне по своя метод и за това, което става в душите на куртизанките: много от неговите „ героини “, да вземем за пример, мечтаят да се оженят и да избягат от „ работата “ си.
Често в шунга картините участват и младежи, артисти от японския спектакъл кабуки, които всеобщо си припечелват и като влизат в ролята на жигола; спомагателен сексуален детайл внася тяхната младост. Често са рисувани в компанията на мъжествени самураи. Миягава Ишо, който твори през XVII век, доста постоянно рисува артисти кабуки и сумо борци.
Сред картините шунга се срещат и доста странни. Един от най-красноречивите образци за това е гравюрата „ Сънят на дамата на рибаря “ от албума „ Тръпнещи за обич / Млади борови фиданки “, чийто създател е фамозният художник Кацушика Хокусай (1760 година -1849 г.).
Картината демонстрира сцена на кунилингус от октопод на жена (която, както излиза наяве, въобще не е жена на рибар), а втори, по-малък октопод я целува по устните. Това е илюстрация към Рико Едо. Според легендата, принцеса Таматори, с цел да избави живота на императора, би трябвало да открие перлата на Морския змей. Тя обаче е видяна от пазачите на красивата перла – Драконите-октоподи. В последна сметка, от дума на дума се стига до сцената, разиграла се сред гмуркачката и октоподите. По лицето на дамата обаче се вижда, че тя претърпява не толкоз (и не само) страдалчество, колкото напълно приятни мигове.
Символиката в шунга
Честа процедура е картината в жанр шунга да е съпроводена от пояснителни текстове и разговори. Освен това участват и други, не толкоз явни за непосветените и не до такава степен праволинейни знаци. Цветчета на разцъфнали сливови клончета да вземем за пример символизират моминска непорочност, а раздиплена, разхвърляна тъкан и елементи от облеклото са знак за наближаващ миг на еякулацията.
Друг любопитен миг е, че съвсем постоянно героите на шунга картини са рисувани облечени. Това е елементарно обяснимо, тъй като в манталитета на японците голотата не се счита за изключително привлекателна – те постоянно се виждат голи в публичните бани. Освен това, облеклата оказват помощ на „ читателите “ да разграничават героите – било то гейши, елементарни жители на императора или чужденци. Самите елементи по орнаментиката на облеклата носят спомагателна символика, а и концентрират погледа на фена върху съответни разголени елементи от телата – най-много гениталиите.
Картините на драго сърце са обсъждани и от заможните висши съсловия, включително и самураите, и от елементарните поданици в дребните селски общини. Рисунките са надалеч по-откровени от тези, които сме привикнали да преглеждаме в днешните „ списания за възрастни “, а самите художници са влагали в основаването им голяма доза фантазия…
Ако извършите информация в енциклопедиите, ще научите, че шунга е японски сексуален род. Т.е. в този момент го дефинираме просто като „ сексуален “, прилагайки термин, който е много омекотен и даже внимателен, само че единствено преди няколко десетилетия за западния фен би било мъчно да си показа, че шунга ще бъде общопризнат обикновено и даже ще се употребява с избрана известност измежду всеобщия „ цивилизован западняк “.
Буквалният превод на думата „ шунга “ е „ Пролетна картина (рисунка) “. В японските културни разбирания „ пролет “ е необятно публикуван евфемизъм за полови занимания.
Раждането на „ пролетните картини “
Корените на шунга, съгласно откривателите на културната история на Япония, се откриват към XIV век. Художниците, почнали да рисуват шунга, въодушевени не от нещо друго, а от китайски медицински трактати и сборници, в които с цялата си искреност били изобразявани голи човешки тела. Жанрът обаче доближава до своя максимален подем в интервала Едо през XVII век.
Толкова разкрепостеното държание на поданиците на императора не постоянно е посрещано задушевно от страна на управляващите. Неведнъж са правени опити да бъдат наложени забрани върху разпространението на шунга. По време на една от най-известните в японската история промени, подхваната през 1772 година, властта подлага всички нови книги на жестока цензура, а шунга е безапелационна неразрешена форма. Какво се случва е ясно – създателите в жанра просто минават „ в сивия бранш “, както бихме се изразили през днешния ден.
По това време европейците въобще не могат да възприемат сходен жанр изкуство. Франсис Хол, американски издател, който посещава Япония през XIX век, признава, че бил безусловно шокиран, когато му демонстрират шунга. Дори през 1975 година, Питър Уеб, който се занимава с изследователска активност в японския „ сексуален род “, отбелязва, че сходен тип картини „ няма по какъв начин да бъдат показани пред необятната западна аудитория “.
Любителите на шунга
Любопитното е, че в Япония шунга се употребява с фенове както измежду мъжете, по този начин и измежду дамите от всички пластове на популацията. Около откровените картини се зараждат и доста суеверия. Например, самураите носят със себе си шунга картини, тъй като се считало, че те ще ги защитят и даже „ избавят от гибел “. Търговците пък държали в складовете си или вземали в пътуванията си такива картини, тъй като вярвали, че изображенията на мъже и дами по време на полова игра са идеална отбрана против пожари. Всъщност, ясно е, че това са просто оправдания, тъй като съвсем всички съсловни групи, които си падали по суеверното предопределение на шунга рисунките, са от тези, които за дълго се лишавали или най-малко имали стеснен достъп до противоположния пол: самураите с месеци трябвало да живеят един до друг единствено с други самураи, а на търговците им се налагало с месеци да пътуват, изключително в случай че са тръгнали да въртят търговия с далечни страни. Следователно има и по-рационално пояснение – тези мъже са носели със себе си шунга не толкоз поради суеверията, а от чисто „ естетическо-чувствени “ подбуди.
Рисунките в откровения род за мнозина момчета и девойки в богатите родове са служели като самобитни „ указания “ преди да встъпят в брак. Срещу тази догадка също има доста рецензии, тъй като в преобладаващата част от шунга изображенията мъжете и дамите вършат секс в такива пози, че човек несъзнателно си мисли, дали тези въобще имат кости. Да не приказваме за случаите, в които на бъдещата булка би ѝ било забавно да се научи по какъв начин се прави секс с октопод.
Освен всичко друго, в Япония от много време са разполагали с „ естествени наръчници “, в които упътванията по отношение на половият акт са надалеч по-детайлно и изчерпателно показани.
Героите в шунга рисунките
Преобладаващо шунга показват подиуми от половите връзки сред елементарни хора (от града, от селските общности, занаятчии или търговци). Рядко върху такива картини се срещат изображения на холандци или португалци.
Като обособен род в шунга жанра може да се преглеждат изображенията, които показват подиуми с присъединяване на куртизанки. Например, художникът Китагава Утамаро е прочут с това, че е рисувал най-вече хубавиците гейши в интервала на ръководство на династията шогуни Токугава. По това време куртизанките се считали за уважавани персони и са се употребили измежду популацията със статута, който през днешния ден имат холивудските звезди. Но това не се случвало току-тъй – налагало им се да преминат през дълго образование, в което да овладеят тънкостите на еротиката и основаването на илюзията за недостижимост, тъй като единствено изключително богатите хора са били в положение да си платят с цел да получат изтънчените удоволствия от услугите им. Това евентуално е една от аргументите, заради които за доста мъже срещите с куртизанки се трансформира във култ.
Доста по-късно рисунките, на които участват куртизанки, са подложени на доста жестока рецензия. Художниците са упрекнати, че идеализират живота на проститутките от „ кварталите на удоволствията “. Въпреки това, Утамаро се е опитвал да нарисува не толкоз чувствената страна на сцената, само че да загатне по своя метод и за това, което става в душите на куртизанките: много от неговите „ героини “, да вземем за пример, мечтаят да се оженят и да избягат от „ работата “ си.
Често в шунга картините участват и младежи, артисти от японския спектакъл кабуки, които всеобщо си припечелват и като влизат в ролята на жигола; спомагателен сексуален детайл внася тяхната младост. Често са рисувани в компанията на мъжествени самураи. Миягава Ишо, който твори през XVII век, доста постоянно рисува артисти кабуки и сумо борци.
Сред картините шунга се срещат и доста странни. Един от най-красноречивите образци за това е гравюрата „ Сънят на дамата на рибаря “ от албума „ Тръпнещи за обич / Млади борови фиданки “, чийто създател е фамозният художник Кацушика Хокусай (1760 година -1849 г.).
Картината демонстрира сцена на кунилингус от октопод на жена (която, както излиза наяве, въобще не е жена на рибар), а втори, по-малък октопод я целува по устните. Това е илюстрация към Рико Едо. Според легендата, принцеса Таматори, с цел да избави живота на императора, би трябвало да открие перлата на Морския змей. Тя обаче е видяна от пазачите на красивата перла – Драконите-октоподи. В последна сметка, от дума на дума се стига до сцената, разиграла се сред гмуркачката и октоподите. По лицето на дамата обаче се вижда, че тя претърпява не толкоз (и не само) страдалчество, колкото напълно приятни мигове.
Символиката в шунга
Честа процедура е картината в жанр шунга да е съпроводена от пояснителни текстове и разговори. Освен това участват и други, не толкоз явни за непосветените и не до такава степен праволинейни знаци. Цветчета на разцъфнали сливови клончета да вземем за пример символизират моминска непорочност, а раздиплена, разхвърляна тъкан и елементи от облеклото са знак за наближаващ миг на еякулацията.
Друг любопитен миг е, че съвсем постоянно героите на шунга картини са рисувани облечени. Това е елементарно обяснимо, тъй като в манталитета на японците голотата не се счита за изключително привлекателна – те постоянно се виждат голи в публичните бани. Освен това, облеклата оказват помощ на „ читателите “ да разграничават героите – било то гейши, елементарни жители на императора или чужденци. Самите елементи по орнаментиката на облеклата носят спомагателна символика, а и концентрират погледа на фена върху съответни разголени елементи от телата – най-много гениталиите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ