Икономическият и социален съвет: Нужен е нов подход при управлението на хора
На работното място през днешния ден се срещат представители на пет генерации, които имат основни разлики в светогледа, полезностите и отношението към труда и технологиите. Това се показва в мнение на Икономическия и обществен съвет (ИСС) на тематика „ Мерки за ръководство на възрастовите разлики на работното място в подтекста на конкурентоспособността на предприятията в България “.
Документът акцентира възходящата нужда от дейни политики за ръководство на поколенията в организациите, оповестиха от пресцентъра на ИСС.
Демографските процеси към този момент сензитивно трансформират възрастовата конструкция на работната мощ у нас, предизвестяват специалистите. Те акцентират, че зачестяват деянията на предразсъдъци и назадничавост към възрастта, които водят до отчуждение, демотивация, намалена екипна успеваемост и текучество. В мнението се подчертава и върху нуждата институциите, работодателите и обществените сътрудници да работят целеустремено за създаване на толерантна и съпричастна работна среда. Възрастовото разслоение, застаряването на работната мощ, задълбочаващата се обществена отдалеченост и разлики сред поколенията изискват нов метод и решения, съответни на актуалната действителност в ръководството на хора, споделят още от ИСС.
ИСС упорства за незабавни дейности за одобрение на Конвенция №190 на Международната организация на труда (МОТ), която вкарва ясни дефиниции и механизми за отбрана от принуждение, тормоз и дискриминация. Документът акцентира, че предпочитането на едно потомство пред друго е дискриминационна процедура, която не води до устойчиви резултати. Международният опит потвърждава, че организациите, които ръководят многообразието, реализират по-висока доходност, по-добра ангажираност и сполучливо притеглят гении, разясняват специалистите.
Населението в трудоспособна възраст у нас е намаляло с 19,1% за интервала 2011–2021 година, показват още от ИСС. Темпът на повишаване на медианата възраст на работната мощ в България също е от най-високите в Европейския съюз. За интервала 2010 – 2024 година тя се е нараснала с над 4 пункта – от 41,5 година на 45,7 година, сочат данните на ИСС. „ Ако тези темпове на повишаване се запазят, към 2050 година междинната възраст на работната мощ в България ще бъде към 50 – 60 година “, предизвестяват специалистите. Те регистрират още, че стопански неактивните хора в трудоспособна възраст (15–64 г.), които не учат и не работят, са над 600 000.
ИСС одобри също и разбора „ Финансирането на българската здравна система “, който обрисува основни структурни недостатъци и нужда от целенасочени промени. Отчита се доста висок дял на доплащането от пациентите, който доближава 37% от всички здравни разноски – повече от два пъти над междинното за Европейски Съюз (около 15%). Общите разноски за опазване на здравето от 7,5% от Брутният вътрешен продукт са доста под европейските равнища. Над 30% от бюджета на НЗОК се изразходва за медикаменти, при едвам 17–18% приблизително в Европейски Съюз, споделят от ИСС. В същото време средствата за профилактика остават сериозно ниски – към 2%, което води до увеличени разноски за болнично лекуване, показват от ИСС. Съветът акцентира и възходящата задлъжнялост на лечебните заведения, както и задълбочаващия се дефицит на медицински фрагменти, изключително медицински сестри. От ИСС предлагат по-строг надзор върху лекарствените разноски, разширение на финансирането за профилактика до най-малко 5%, въвеждане на механизми за ограничение на болничната задлъжнялост и последователно понижаване на директните заплащания посредством разширение на покритите услуги и обществена поддръжка. Предлага се и действително остойностяване на медицинските действия, както и по-справедливо възнаграждение за задържане на фрагменти.
В рамките на съвещанието консултативният орган одобри също и разбор за потребностите на предприятията и заетите лица за по-бързо адаптиране към измененията, свързани с прехода към зелена и кръгова стопанска система и цифровизация.
Голяма част от европейските страни работят целеустремено по какъв начин Изкуственият разсъдък влиза в стопанската система и по какъв начин се трансформира в едно от огромните стопански преимущества освен за съответната страна, само че и за цяла Европа като конкурентоспособност, разяснява ръководителят на ИСС Зорница Русинова по време на полемика при започване на октомври. Тя добави, че дигитализацията е измежду главните цели на ИСС.
