Двадесет години Световен бъбречен ден Световен бъбречен ден 2025 година в МБАЛ „Сърце и мозък“ - Плевен
На работна среща с присъединяване на публицисти, която се организира в конферентната залавМБАЛ „ Сърце и мозък “ – Плевен,проф. доктор Васил Тодоров, който еначалник на Клиниката по диализа наМБАЛ„ Сърцеимозък “и лекарите от неговия екип – доктор Айгуля Акишева, доктор Павлина Димова, доктор Емилия Христова и доктор Гергана Тодорова, споделиха детайлности, свързани с отбелязването на Световния бъбречен ден като показаха и елементи от сферата на бъбречните болести.
Инициативата за осъществяване на Световен бъбречен ден (СБД) е основана през 2006 година, първият бъбречен ден е маркиран и извършен на 9-и март същата година. Оттогава насам допълнително от 100 страни по целия свят годишно се отбелязва Световния ден на бъбрека през втория четвъртък от месец март, сподели проф. Тодоров.
Тази хуманна самодейност принадлежи на Международното сдружение по нефрология (International society of nephrology) и Международната федерация на бъбречните фондации (International federation of kidney foudations) и има една единствена генерална цел – да усили осведомеността на хората по отношение на тяхното бъбречното здраве, както и смисъла на ранната профилактика на бъбречните заболявания.
България е една от дребното страни по света, в които Световният бъбречен ден се отбелязва от 2006 година без спирания. Основен уредник на Световния бъбречен ден у нас в продължение на доста години беше Българска бъбречна асоциация, тази година основател на провеждането е и Българската нефрологична асоциация.
Всяка година Световният бъбречен ден има друг лозунг, да вземем за пример „ Предпази своите бъбреци! Поддържай обикновено кръвно налягане! ” или „ Предпази своите бъбреци! Контролирай диабета! ”
Тази година „ Световниятбъбречен ден “ се организира на 13 март, за двадесети път, под надпис „ Добре ли са бъбреците ви? Открийте в точния момент, запазете бъбречното здраве “.
Защо в действителност е значим СБД? Защото честотата на бъбречните болести и честотата на крайния им етап – хроничната бъбречна непълнота непрестанно нараства.
Понастоящем 1 от 10 души в Европа има понижена бъбречна функционалност, като огромна част от тези хора не знаят, че имат заболяване. Честотата на хроничната бъбречна непълнота е към 10% в общата популация, което значи, че броят на всички заболели по света е към 800 милиона, а в България те са евентуално към 700000, като диагнозата не е сложена при всички. Основни аргументи за развиването на хронична бъбречна непълнота в този момент, изключително след КОВИД-19, са артериалната хипертония и захарния диабет.
По данни от извършено през 2012 година изследване – скрининг за хронични бъбречни болести от Българската бъбречна асоциация в 12 области – София, Пловдив, Плевен, Варна, Пазарджик, Смолян, Благоевград, Монтана, Габрово, Ловеч, Враца и Видин, с обхванати над 2000 души е открито, че честотата на хроничната бъбречна непълнота е 13 %, което значи, че един от осем българи е с данни за хронично бъбречно заболяване. С повишаването на възрастта честотата на хроничното бъбречно заболяване се усилва: от 6,0% – при възраст от 20 до 44 година, на 10,7% – при възраст от 45 до 59 година и 25,4% – при възраст над 60 година
Според National Kidney Foundation с хронична бъбречна непълнота е 11% от популацията на Съединени американски щати. За пациентите с последна степен на хронична бъбречна непълнота тази периодичност варира сред 90 до 170 на 1 млн. в Европа, до момента в който в Съединени американски щати е доста по-висока и доближава 340 на 1 млн. население.
Хроничната бъбречна непълнота визира повече от 850 млн. души в света към 2019 година и е причина за гибел повече от 3 млн. от тях. Понастоящем хроничната бъбречна непълнота се подрежда на 8-о място като причина за гибел, само че се предвижда че ще заеме 5-о място към 2040 година
Двата бъбрека извършват голям брой физиологични функционалности, като отстраняват отпадните артикули на обмяната, поддържат неизменност на електролитите и водата, алкално-киселинното равновесие, контролират кръвното налягане, подтикват производството на червени кръвни кафези и други Нарушенията на тяхната функционалност водят съществено утежняване на здравето, в това число утежняване на функционалността на други органи и системи.
Най-честите рискови фактори за развиването на хронична бъбречна непълнота са: високо кръвно налягане, захарен диабет, затлъстяване, увеличена консумация на сол, наследствено влечение, корист с някои лекарства, други хронични болести.
Целта на нефролозите е да се увеличи осведомеността за бъбречното здраве за обществото, да се дават както на хората, по този начин и на здравните служащи, потребната информация, с цел да опазят здравето на бъбреците и да откриват рано хроничните бъбречни заболявания. Грижата за бъбреците е инвестиция за дълготрайното здраве и по-добро качество на живота.
БЪБРЕЦИТЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ОРГАН, КОЙТО ПОДПОМАГА ФУНКЦИЯТА НА ВСИЧКИ ДРУГИ ОРГАНИ И СИСТЕМИ В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО, КАТО ЦЯЛО ПОДДЪРЖАТ НОРМАЛНАТА ХОМЕОСТАЗА И ЗАТОВА ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ГРИЖИМ ЗА ТЯХ И ДА ГИ ПАЗИМ!
Инициативата за осъществяване на Световен бъбречен ден (СБД) е основана през 2006 година, първият бъбречен ден е маркиран и извършен на 9-и март същата година. Оттогава насам допълнително от 100 страни по целия свят годишно се отбелязва Световния ден на бъбрека през втория четвъртък от месец март.
Тази хуманна самодейност принадлежи на Международното сдружение по нефрология (International society of nephrology) и Международната федерация на бъбречните фондации (International federation of kidney foudations) и има една единствена генерална цел – да усили осведомеността на хората по отношение на тяхното бъбречното здраве, както и смисъла на ранната профилактика на бъбречните заболявания.
България е една от дребното страни по света, в които Световният бъбречен ден се отбелязва от 2006 година без спирания. Основен уредник на Световния бъбречен ден у нас в продължение на доста години беше Българска бъбречна асоциация, тази година основател на провеждането е и Българската нефрологична асоциация.
Всяка година Световният бъбречен ден има друг лозунг, да вземем за пример „ Предпази своите бъбреци! Поддържай обикновено кръвно налягане! ” или „ Предпази своите бъбреци! Контролирай диабета! ”
Тази година „ Световниятбъбречен ден “ се организира на 13 март, за двадесети път, под надпис „ Добре ли са бъбреците ви? Открийте в точния момент, запазете бъбречното здраве “.
Защо в действителност е значим СБД? Защото честотата на бъбречните болести и честотата на крайния им етап – хроничната бъбречна непълнота непрестанно нараства.
Понастоящем 1 от 10 души в Европа има понижена бъбречна функционалност, като огромна част от тези хора не знаят, че имат заболяване. Честотата на хроничната бъбречна непълнота е към 10% в общата популация, което значи, че броят на всички заболели по света е към 800 милиона, а в България те са евентуално към 700000, като диагнозата не е сложена при всички. Основни аргументи за развиването на хронична бъбречна непълнота в този момент, изключително след КОВИД-19, са артериалната хипертония и захарния диабет.
По данни от извършено през 2012 година изследване – скрининг за хронични бъбречни болести от Българската бъбречна асоциация в 12 области – София, Пловдив, Плевен, Варна, Пазарджик, Смолян, Благоевград, Монтана, Габрово, Ловеч, Враца и Видин, с обхванати над 2000 души е открито, че честотата на хроничната бъбречна непълнота е 13 %, което значи, че един от осем българи е с данни за хронично бъбречно заболяване. С повишаването на възрастта честотата на хроничното бъбречно заболяване се усилва: от 6,0% – при възраст от 20 до 44 година, на 10,7% – при възраст от 45 до 59 година и 25,4% – при възраст над 60 година
Според National Kidney Foundation с хронична бъбречна непълнота е 11% от популацията на Съединени американски щати. За пациентите с последна степен на хронична бъбречна непълнота тази периодичност варира сред 90 до 170 на 1 млн. в Европа, до момента в който в Съединени американски щати е доста по-висока и доближава 340 на 1 млн. население.
Хроничната бъбречна непълнота визира повече от 850 млн. души в света към 2019 година и е причина за гибел повече от 3 млн. от тях. Понастоящем хроничната бъбречна непълнота се подрежда на 8-о място като причина за гибел, само че се предвижда че ще заеме 5-о място към 2040 година
Двата бъбрека извършват голям брой физиологични функционалности, като отстраняват отпадните артикули на обмяната, поддържат неизменност на електролитите и водата, алкално-киселинното равновесие, контролират кръвното налягане, подтикват производството на червени кръвни кафези и други Нарушенията на тяхната функционалност водят съществено утежняване на здравето, в това число утежняване на функционалността на други органи и системи.
Най-честите рискови фактори за развиването на хронична бъбречна непълнота са: високо кръвно налягане, захарен диабет, затлъстяване, увеличена консумация на сол, наследствено влечение, корист с някои лекарства, други хронични болести.
Целта на нефролозите е да се увеличи осведомеността за бъбречното здраве за обществото, да се дават както на хората, по този начин и на здравните служащи, потребната информация, с цел да опазят здравето на бъбреците и да откриват рано хроничните бъбречни заболявания. Грижата за бъбреците е инвестиция за дълготрайното здраве и по-добро качество на живота.
БЪБРЕЦИТЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ОРГАН, КОЙТО ПОДПОМАГА ФУНКЦИЯТА НА ВСИЧКИ ДРУГИ ОРГАНИ И СИСТЕМИ В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО, КАТО ЦЯЛО ПОДДЪРЖАТ НОРМАЛНАТА ХОМЕОСТАЗА И ЗАТОВА ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ГРИЖИМ ЗА ТЯХ И ДА ГИ ПАЗИМ!
Инициативата за осъществяване на Световен бъбречен ден (СБД) е основана през 2006 година, първият бъбречен ден е маркиран и извършен на 9-и март същата година. Оттогава насам допълнително от 100 страни по целия свят годишно се отбелязва Световния ден на бъбрека през втория четвъртък от месец март, сподели проф. Тодоров.
Тази хуманна самодейност принадлежи на Международното сдружение по нефрология (International society of nephrology) и Международната федерация на бъбречните фондации (International federation of kidney foudations) и има една единствена генерална цел – да усили осведомеността на хората по отношение на тяхното бъбречното здраве, както и смисъла на ранната профилактика на бъбречните заболявания.
България е една от дребното страни по света, в които Световният бъбречен ден се отбелязва от 2006 година без спирания. Основен уредник на Световния бъбречен ден у нас в продължение на доста години беше Българска бъбречна асоциация, тази година основател на провеждането е и Българската нефрологична асоциация.
Всяка година Световният бъбречен ден има друг лозунг, да вземем за пример „ Предпази своите бъбреци! Поддържай обикновено кръвно налягане! ” или „ Предпази своите бъбреци! Контролирай диабета! ”
Тази година „ Световниятбъбречен ден “ се организира на 13 март, за двадесети път, под надпис „ Добре ли са бъбреците ви? Открийте в точния момент, запазете бъбречното здраве “.
Защо в действителност е значим СБД? Защото честотата на бъбречните болести и честотата на крайния им етап – хроничната бъбречна непълнота непрестанно нараства.
Понастоящем 1 от 10 души в Европа има понижена бъбречна функционалност, като огромна част от тези хора не знаят, че имат заболяване. Честотата на хроничната бъбречна непълнота е към 10% в общата популация, което значи, че броят на всички заболели по света е към 800 милиона, а в България те са евентуално към 700000, като диагнозата не е сложена при всички. Основни аргументи за развиването на хронична бъбречна непълнота в този момент, изключително след КОВИД-19, са артериалната хипертония и захарния диабет.
По данни от извършено през 2012 година изследване – скрининг за хронични бъбречни болести от Българската бъбречна асоциация в 12 области – София, Пловдив, Плевен, Варна, Пазарджик, Смолян, Благоевград, Монтана, Габрово, Ловеч, Враца и Видин, с обхванати над 2000 души е открито, че честотата на хроничната бъбречна непълнота е 13 %, което значи, че един от осем българи е с данни за хронично бъбречно заболяване. С повишаването на възрастта честотата на хроничното бъбречно заболяване се усилва: от 6,0% – при възраст от 20 до 44 година, на 10,7% – при възраст от 45 до 59 година и 25,4% – при възраст над 60 година
Според National Kidney Foundation с хронична бъбречна непълнота е 11% от популацията на Съединени американски щати. За пациентите с последна степен на хронична бъбречна непълнота тази периодичност варира сред 90 до 170 на 1 млн. в Европа, до момента в който в Съединени американски щати е доста по-висока и доближава 340 на 1 млн. население.
Хроничната бъбречна непълнота визира повече от 850 млн. души в света към 2019 година и е причина за гибел повече от 3 млн. от тях. Понастоящем хроничната бъбречна непълнота се подрежда на 8-о място като причина за гибел, само че се предвижда че ще заеме 5-о място към 2040 година
Двата бъбрека извършват голям брой физиологични функционалности, като отстраняват отпадните артикули на обмяната, поддържат неизменност на електролитите и водата, алкално-киселинното равновесие, контролират кръвното налягане, подтикват производството на червени кръвни кафези и други Нарушенията на тяхната функционалност водят съществено утежняване на здравето, в това число утежняване на функционалността на други органи и системи.
Най-честите рискови фактори за развиването на хронична бъбречна непълнота са: високо кръвно налягане, захарен диабет, затлъстяване, увеличена консумация на сол, наследствено влечение, корист с някои лекарства, други хронични болести.
Целта на нефролозите е да се увеличи осведомеността за бъбречното здраве за обществото, да се дават както на хората, по този начин и на здравните служащи, потребната информация, с цел да опазят здравето на бъбреците и да откриват рано хроничните бъбречни заболявания. Грижата за бъбреците е инвестиция за дълготрайното здраве и по-добро качество на живота.
БЪБРЕЦИТЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ОРГАН, КОЙТО ПОДПОМАГА ФУНКЦИЯТА НА ВСИЧКИ ДРУГИ ОРГАНИ И СИСТЕМИ В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО, КАТО ЦЯЛО ПОДДЪРЖАТ НОРМАЛНАТА ХОМЕОСТАЗА И ЗАТОВА ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ГРИЖИМ ЗА ТЯХ И ДА ГИ ПАЗИМ!
Инициативата за осъществяване на Световен бъбречен ден (СБД) е основана през 2006 година, първият бъбречен ден е маркиран и извършен на 9-и март същата година. Оттогава насам допълнително от 100 страни по целия свят годишно се отбелязва Световния ден на бъбрека през втория четвъртък от месец март.
Тази хуманна самодейност принадлежи на Международното сдружение по нефрология (International society of nephrology) и Международната федерация на бъбречните фондации (International federation of kidney foudations) и има една единствена генерална цел – да усили осведомеността на хората по отношение на тяхното бъбречното здраве, както и смисъла на ранната профилактика на бъбречните заболявания.
България е една от дребното страни по света, в които Световният бъбречен ден се отбелязва от 2006 година без спирания. Основен уредник на Световния бъбречен ден у нас в продължение на доста години беше Българска бъбречна асоциация, тази година основател на провеждането е и Българската нефрологична асоциация.
Всяка година Световният бъбречен ден има друг лозунг, да вземем за пример „ Предпази своите бъбреци! Поддържай обикновено кръвно налягане! ” или „ Предпази своите бъбреци! Контролирай диабета! ”
Тази година „ Световниятбъбречен ден “ се организира на 13 март, за двадесети път, под надпис „ Добре ли са бъбреците ви? Открийте в точния момент, запазете бъбречното здраве “.
Защо в действителност е значим СБД? Защото честотата на бъбречните болести и честотата на крайния им етап – хроничната бъбречна непълнота непрестанно нараства.
Понастоящем 1 от 10 души в Европа има понижена бъбречна функционалност, като огромна част от тези хора не знаят, че имат заболяване. Честотата на хроничната бъбречна непълнота е към 10% в общата популация, което значи, че броят на всички заболели по света е към 800 милиона, а в България те са евентуално към 700000, като диагнозата не е сложена при всички. Основни аргументи за развиването на хронична бъбречна непълнота в този момент, изключително след КОВИД-19, са артериалната хипертония и захарния диабет.
По данни от извършено през 2012 година изследване – скрининг за хронични бъбречни болести от Българската бъбречна асоциация в 12 области – София, Пловдив, Плевен, Варна, Пазарджик, Смолян, Благоевград, Монтана, Габрово, Ловеч, Враца и Видин, с обхванати над 2000 души е открито, че честотата на хроничната бъбречна непълнота е 13 %, което значи, че един от осем българи е с данни за хронично бъбречно заболяване. С повишаването на възрастта честотата на хроничното бъбречно заболяване се усилва: от 6,0% – при възраст от 20 до 44 година, на 10,7% – при възраст от 45 до 59 година и 25,4% – при възраст над 60 година
Според National Kidney Foundation с хронична бъбречна непълнота е 11% от популацията на Съединени американски щати. За пациентите с последна степен на хронична бъбречна непълнота тази периодичност варира сред 90 до 170 на 1 млн. в Европа, до момента в който в Съединени американски щати е доста по-висока и доближава 340 на 1 млн. население.
Хроничната бъбречна непълнота визира повече от 850 млн. души в света към 2019 година и е причина за гибел повече от 3 млн. от тях. Понастоящем хроничната бъбречна непълнота се подрежда на 8-о място като причина за гибел, само че се предвижда че ще заеме 5-о място към 2040 година
Двата бъбрека извършват голям брой физиологични функционалности, като отстраняват отпадните артикули на обмяната, поддържат неизменност на електролитите и водата, алкално-киселинното равновесие, контролират кръвното налягане, подтикват производството на червени кръвни кафези и други Нарушенията на тяхната функционалност водят съществено утежняване на здравето, в това число утежняване на функционалността на други органи и системи.
Най-честите рискови фактори за развиването на хронична бъбречна непълнота са: високо кръвно налягане, захарен диабет, затлъстяване, увеличена консумация на сол, наследствено влечение, корист с някои лекарства, други хронични болести.
Целта на нефролозите е да се увеличи осведомеността за бъбречното здраве за обществото, да се дават както на хората, по този начин и на здравните служащи, потребната информация, с цел да опазят здравето на бъбреците и да откриват рано хроничните бъбречни заболявания. Грижата за бъбреците е инвестиция за дълготрайното здраве и по-добро качество на живота.
БЪБРЕЦИТЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ОРГАН, КОЙТО ПОДПОМАГА ФУНКЦИЯТА НА ВСИЧКИ ДРУГИ ОРГАНИ И СИСТЕМИ В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО, КАТО ЦЯЛО ПОДДЪРЖАТ НОРМАЛНАТА ХОМЕОСТАЗА И ЗАТОВА ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ГРИЖИМ ЗА ТЯХ И ДА ГИ ПАЗИМ!
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ