Популярни личности: За рака трябва да се говори без клишета, страх и стигма
На провела се Кръгла маса на тематика „ Медиаторите за рака - без клишета, боязън и стигма “ проф. Асен Дудов и известни персони разискаха митовете, страха и клишетата по отношение на онкологичните болести. Събитието бе част от Националната конференция по онкология на Българското онкологично научно сдружение (БОНД) “Нови лекарствени артикули, нови индикации и предварителна диагностика в здравната онкология ”.
Проф. доктор Асен Дудов, ръководител на БОНД, подчертава върху стигмата по отношение на рака.
„ Науката е напреднала, само че някак си стигмата по-трудно се изкоренява може би в нашата страна най-много. Ние сме фенове на ирационалното. Аз си припомням времето, в което в действителност тази диагноза беше безусловно равна на гибел. Спомням си също по какъв начин хората минаваха по отсрещния тротоар на тогава единствената ракова болница – един тип като срещу уроки, да бъдат по-далеч, да не се лепне нещо по тях от това ужасно нещо, което е там, чието име не се споделяше. Това значително продължава и в сегашните времена, в които освен, че не би трябвало да се крие, а би трябвало ясно и тъкмо да се изяснява на пациентите характера на тяхното заболяване и вероятно предстоящата прогноза “, сподели проф. Дудов. По думите му колкото по-малко един човек е осведомен, колкото по-малко е наясно какво може да се реализира в неговото положение, толкоз по-лош е резултатът. Причината – пациентът не е стимулиран и не схваща смисъла на лекуването, следенето и неприятните от време на време процедури. „ Всеки от нас носи своя рак. Ние носим своите ракови гени в себе си. Въпрос на време е всеки да се срещне със своя рак – един по-рано, един по-късно “, добави проф. Дудов. Той добави, че суеверията, свързани с лекуването, водят до ирационално държание, което ни пречи да живеем, да се лекуваме, да доизживеем живота си в по-добро качество.
Писателката Здравка Евтимова обърна внимание на тематиката за рака в литературата като се спря на персоналната история на съветския публицист Александър Солженицин и неговото произведение „ Раково поделение “.
„ Човечеството постоянно се е стремило да избяга или да излъже страховете си. Може би с тази цел най-храбрите, а може би и най-изстрадали писатели, се хвърлят в тази тематика “, сподели Евтимова. Тя се обърна към присъстващите в залата лекари с думите: „ Голямото обилно сърце на лекаря е най-силният антидот против рака и най-верният път, по който пациентът може да върви. Затова, когато ние като пациенти имаме религия във вас, когато нашият най-силен съставен елемент е верността към науката, тогава може би ще изсушим голямото езеро на суеверието. А какво е суеверието? То един непресъхващ извор на недоволства, на окайвания. Когато срещнеш погледа на доктор, който ти обърне внимание, това езеро стартира да пресъхва. “
Актрисата Стефка Янорова описа през какво е минала по пътя на превъплъщението в болна от рак жена, която приготвя своето заравяне, в пиесата „ По-студено от тук “ в Театър Българска войска.
„ Ролята ме научи на доста неща. Беше безусловно филтриране в процеса на подготовките. Започнах да се срещам с хора, които са ангажирани с онкоболни, с психолози. Моята най-голяма изненада беше, че самите заболели не са толкоз уплашени колкото техните близки “, сподели актрисата. По думите й доста хора, когато имат болен от рак в фамилията, не споделят на близките сякаш заболяването е нещо заразно или срамно. Именно това демонстрира какъв брой незряло е обществото ни. „ Една такава диагноза разсънва като че ли околните и внезапно осъзнаваме какъв брой се обичаме, тъй като в всекидневието забравяме да си го кажем. Ракът може да разсъни и доста обич “, сподели Янорова и добави: „ Не би трябвало да се опасяваме да назовем рака рак и страха боязън, както не се опасяваме да назоваваме живота живот. “
За това по какъв начин тематиката за рака участва в медиите приказва Димитър Панев, здравен публицист и водещ в Дарик радио. По думите му метафората ражда стигмата и ускорява рака. „ Стигмата е 20% народопсихология и 80% липса на осведоменост “, сподели журналистът и добави, че точно по тази причина за рака би трябвало да се приказва непосредствено, а не с метафори. Според него е значимо да се усъвършенства информираността измежду обществото като се приказва за рака непосредствено и освен на международните дни на обособените болести, а през цялата година. Възприятието в обществото ни за рака като за траурно събитие Димитър Панев обясни с народопсихологията. Той акцентира, че през днешния ден към този момент ракът е трансфорат в хронично заболяване, само че е нужно информацията да доближи както до пациентите, по този начин и до общопрактикуващите лекари, които първи откриват съществуването на проблем при своите пациенти.
Всички участници в кръглата маса се сплотиха към това, че за рака не трябва да се приказва с клишета, боязън и стигма, защото медицината се развива и възможностите на пациентите за по-дълъг и в по-добро здраве живот се усилват доста, а някои типове рак даже са изцяло лечими.
Ракът в числа:
През 2020 година новодиагностицираните с рак в света са почти 20 млн. души, в страните от Европейския съюз (ЕС) – 2,7 млн. души и в България – 36 451. Починалите от онкологични болести през същата година в света са към 10 млн. души, в Европейски Съюз - 1,3 млн., а в България – 19 460.
Анализите в Националния раков проект демонстрират, че макар че заболяемостта от рак в България е по-ниска от тази в Европейски Съюз в процентно съответствие, общата смъртност (258 смъртни случая на 100 000 души) е близка до междинната за Европейски Съюз (264 смъртни случая на 100 000 души ). През последните две десетилетия петгодишната преживяемост при онкологичните болести последователно се покачва, само че България записва най-ниската стойност измежду страните от Европейски Съюз при рака на белите дробове и на простатата и е на предпоследно място по преживяемост при рака на маточната шийка. Петгодишната преживяемост при левкемията в детска възраст, рака на дебелото черво и рака на гърдата също е измежду най-ниските в Европейски Съюз. По-ниската заболяемост, в комбиниране със междинните стойности на преживяемостта при раковите болести и ниската степен на потребление на профилактични и скринингови прегледи демонстрират, че е налице ниво на незадоволително диагностициране или съществуват проблеми при обезпечаването на дейно лекуване.
Март - Световен месец за битка с рака на дебелото черво
Колоректалният карцином е едно от най-честите онкологични болести и при двата пола и съставлява 9.7% (1 360 602 нови случаи) в структурата на онкологичните болести в международен мащаб през 2018 година Той визира в по-голяма степен мъжете. Случаите на рак на дебелото черво се усилват след 40-годишна възраст като доближават при 75-79-годишни мъже и 80-84-годишни дами. Данните сочат, че при диагностициране на случаите в ранен етап, който може да бъде открит с постоянни годишни скринингови проучвания, петгодишната преживяемост е 90%. Ако ракът е открит в по-късен етап и се е популяризирал в близките тъкани и лимфни възли, то 5-годишната преживяемост е при 71% от пациентите. Само 14% оцеляват 5 години след слагане на диагнозата в късен етап, когато болестта е достигнало до по-далечни елементи на тялото. Програмите за предварителна защита и скрининг могат да понижат смъртността от колоректален карцином с близо 30% до 2030 година В същото време България, Гърция, Латвия и Румъния са единствените страни в Европейски Съюз, които не организират скринингови акции за колоректален карцином.
Проф. доктор Асен Дудов, ръководител на БОНД, подчертава върху стигмата по отношение на рака.
„ Науката е напреднала, само че някак си стигмата по-трудно се изкоренява може би в нашата страна най-много. Ние сме фенове на ирационалното. Аз си припомням времето, в което в действителност тази диагноза беше безусловно равна на гибел. Спомням си също по какъв начин хората минаваха по отсрещния тротоар на тогава единствената ракова болница – един тип като срещу уроки, да бъдат по-далеч, да не се лепне нещо по тях от това ужасно нещо, което е там, чието име не се споделяше. Това значително продължава и в сегашните времена, в които освен, че не би трябвало да се крие, а би трябвало ясно и тъкмо да се изяснява на пациентите характера на тяхното заболяване и вероятно предстоящата прогноза “, сподели проф. Дудов. По думите му колкото по-малко един човек е осведомен, колкото по-малко е наясно какво може да се реализира в неговото положение, толкоз по-лош е резултатът. Причината – пациентът не е стимулиран и не схваща смисъла на лекуването, следенето и неприятните от време на време процедури. „ Всеки от нас носи своя рак. Ние носим своите ракови гени в себе си. Въпрос на време е всеки да се срещне със своя рак – един по-рано, един по-късно “, добави проф. Дудов. Той добави, че суеверията, свързани с лекуването, водят до ирационално държание, което ни пречи да живеем, да се лекуваме, да доизживеем живота си в по-добро качество.
Писателката Здравка Евтимова обърна внимание на тематиката за рака в литературата като се спря на персоналната история на съветския публицист Александър Солженицин и неговото произведение „ Раково поделение “.
„ Човечеството постоянно се е стремило да избяга или да излъже страховете си. Може би с тази цел най-храбрите, а може би и най-изстрадали писатели, се хвърлят в тази тематика “, сподели Евтимова. Тя се обърна към присъстващите в залата лекари с думите: „ Голямото обилно сърце на лекаря е най-силният антидот против рака и най-верният път, по който пациентът може да върви. Затова, когато ние като пациенти имаме религия във вас, когато нашият най-силен съставен елемент е верността към науката, тогава може би ще изсушим голямото езеро на суеверието. А какво е суеверието? То един непресъхващ извор на недоволства, на окайвания. Когато срещнеш погледа на доктор, който ти обърне внимание, това езеро стартира да пресъхва. “
Актрисата Стефка Янорова описа през какво е минала по пътя на превъплъщението в болна от рак жена, която приготвя своето заравяне, в пиесата „ По-студено от тук “ в Театър Българска войска.
„ Ролята ме научи на доста неща. Беше безусловно филтриране в процеса на подготовките. Започнах да се срещам с хора, които са ангажирани с онкоболни, с психолози. Моята най-голяма изненада беше, че самите заболели не са толкоз уплашени колкото техните близки “, сподели актрисата. По думите й доста хора, когато имат болен от рак в фамилията, не споделят на близките сякаш заболяването е нещо заразно или срамно. Именно това демонстрира какъв брой незряло е обществото ни. „ Една такава диагноза разсънва като че ли околните и внезапно осъзнаваме какъв брой се обичаме, тъй като в всекидневието забравяме да си го кажем. Ракът може да разсъни и доста обич “, сподели Янорова и добави: „ Не би трябвало да се опасяваме да назовем рака рак и страха боязън, както не се опасяваме да назоваваме живота живот. “
За това по какъв начин тематиката за рака участва в медиите приказва Димитър Панев, здравен публицист и водещ в Дарик радио. По думите му метафората ражда стигмата и ускорява рака. „ Стигмата е 20% народопсихология и 80% липса на осведоменост “, сподели журналистът и добави, че точно по тази причина за рака би трябвало да се приказва непосредствено, а не с метафори. Според него е значимо да се усъвършенства информираността измежду обществото като се приказва за рака непосредствено и освен на международните дни на обособените болести, а през цялата година. Възприятието в обществото ни за рака като за траурно събитие Димитър Панев обясни с народопсихологията. Той акцентира, че през днешния ден към този момент ракът е трансфорат в хронично заболяване, само че е нужно информацията да доближи както до пациентите, по този начин и до общопрактикуващите лекари, които първи откриват съществуването на проблем при своите пациенти.
Всички участници в кръглата маса се сплотиха към това, че за рака не трябва да се приказва с клишета, боязън и стигма, защото медицината се развива и възможностите на пациентите за по-дълъг и в по-добро здраве живот се усилват доста, а някои типове рак даже са изцяло лечими.
Ракът в числа:
През 2020 година новодиагностицираните с рак в света са почти 20 млн. души, в страните от Европейския съюз (ЕС) – 2,7 млн. души и в България – 36 451. Починалите от онкологични болести през същата година в света са към 10 млн. души, в Европейски Съюз - 1,3 млн., а в България – 19 460.
Анализите в Националния раков проект демонстрират, че макар че заболяемостта от рак в България е по-ниска от тази в Европейски Съюз в процентно съответствие, общата смъртност (258 смъртни случая на 100 000 души) е близка до междинната за Европейски Съюз (264 смъртни случая на 100 000 души ). През последните две десетилетия петгодишната преживяемост при онкологичните болести последователно се покачва, само че България записва най-ниската стойност измежду страните от Европейски Съюз при рака на белите дробове и на простатата и е на предпоследно място по преживяемост при рака на маточната шийка. Петгодишната преживяемост при левкемията в детска възраст, рака на дебелото черво и рака на гърдата също е измежду най-ниските в Европейски Съюз. По-ниската заболяемост, в комбиниране със междинните стойности на преживяемостта при раковите болести и ниската степен на потребление на профилактични и скринингови прегледи демонстрират, че е налице ниво на незадоволително диагностициране или съществуват проблеми при обезпечаването на дейно лекуване.
Март - Световен месец за битка с рака на дебелото черво
Колоректалният карцином е едно от най-честите онкологични болести и при двата пола и съставлява 9.7% (1 360 602 нови случаи) в структурата на онкологичните болести в международен мащаб през 2018 година Той визира в по-голяма степен мъжете. Случаите на рак на дебелото черво се усилват след 40-годишна възраст като доближават при 75-79-годишни мъже и 80-84-годишни дами. Данните сочат, че при диагностициране на случаите в ранен етап, който може да бъде открит с постоянни годишни скринингови проучвания, петгодишната преживяемост е 90%. Ако ракът е открит в по-късен етап и се е популяризирал в близките тъкани и лимфни възли, то 5-годишната преживяемост е при 71% от пациентите. Само 14% оцеляват 5 години след слагане на диагнозата в късен етап, когато болестта е достигнало до по-далечни елементи на тялото. Програмите за предварителна защита и скрининг могат да понижат смъртността от колоректален карцином с близо 30% до 2030 година В същото време България, Гърция, Латвия и Румъния са единствените страни в Европейски Съюз, които не организират скринингови акции за колоректален карцином.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ