НАТО в Арктика: Преразглеждане на съюзническите способности и планове
На идната среща на върха на НАТО във Вилнюс на 11-12 юли войната в Украйна и вътрешните безредици в Русия с право ще заемат централно място. Но защото Финландия взе участие в първата си среща на водачите като 31-вият член на НАТО и алиансът продължава да проправя пътя за присъединението на Швеция, ще бъде значимо да се реши по какъв начин НАТО може най-добре да употребява разширения си северен фланг, с цел да усили потенциала и да усъвършенства съюзническата отбранителна и възпираща позиция в Арктика, написа The German Marshall Fund of the United States (GMF).
Присъединяването на Финландия съставлява забележителен умножител на силите за качества, структури и подготвеност в Балтийско море и Арктика. Северните старания за разширение на оперативната съгласуемост, готовността и устойчивостта, както и формалното консолидиране на високоспособни северни военновъздушни сили в Интегрираната въздушна и противоракетна защита на НАТО (IAMD), ще укрепят отбранителното обмисляне и интервенции на НАТО.
Северното разширение на НАТО и укрепването на позициите му в Арктика ще изискват стратегически решения. Планираните от алианса проверки на неговите районни проекти според концепцията за въздържане и защита на евроатлантическата зона (DDA), които са част от пакета от резултати, които се чака да излязат от срещата на върха, ще дават опция на Съединените щати и съдружници, с цел да положат основите за привеждане в сходство и възстановяване на тяхната отбранителна позиция и подготвеност. Председателят на Военния комитет адмирал Роб Бауер разгласи на 3 юли, че НАТО ще утвърди три районни проекта във Вилнюс, в това число един, воден от Съвместното командване на силите (JFC) Норфолк за Далечния север и Атлантическия океан. Това ще бъде значима стъпка към актуализиране на разбора на заканите на алианса, усъвършенстване на командната конструкция и основаване на по-стабилна позиция на НАТО в Арктика.
Оценка на заканите
Пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през февруари 2022 година окончателно промени динамичността на сигурността в евроатлантическия район. Въпреки че войната изтощи стандартните съветски сухопътни сили и утежни способността на страната да съставлява сухопътна опасност за скандинавските страни (предимно Финландия и Норвегия), за момента съветските арктически въздушни и морски сили и активи остават значително непокътнати. Въпреки заетостта си с Украйна, Кремъл и неговото военно управление остават съсредоточени върху Арктическия район, а военните му качества там не престават да съставляват предизвикателство за НАТО.
Тъй като Арктика остава централна за икономическото развиване и националния интерес на Русия и като се има поради, че основните активи на съветския нуклеарен потенциал за втори удар са ситуирани на Колския полуостров, Арктика е екзистенциално значима за изчисленията на Кремъл за сигурност. Вътрешната неустойчивост в Русия и неуспехите, засягащи нейните военни цели, могат в допълнение да покачат толерантността на Кремъл към риска, защото той се стреми да показва военната си мощ на открито. Това включва дрънчене на оръжие с основаните в Арктика нуклеарни качества, което ускорява неустойчивостта в района. Освен това Русия евентуално ще разчита още повече на тактиките за хибридна война, защото нейните стандартни качества са в допълнение влошени от стопански ограничавания и наказания, засягащи електрониката и различен хардуер. Това е в сходство със скорошно нарастване на подпраговите офанзиви и стопански и разследващи действия в арктическите страни, в това число Норвегия, Финландия и Швеция. За актуалните и бъдещите членове на НАТО ще бъде значимо да реализират общо схващане за тази опасност и да се договорят за подобаващи сюжети за отговор.
Съюзниците също ще би трябвало да поправят своето обмисляне и отношение към разширението на китайско-руското съдействие в Арктика. Поредица от реформаторски двустранни съглашения тази пролет алармираха за възходящото предпочитание на Русия да даде на Пекин по-голям достъп до Северния морски път, защото тя се оказва все по-политически и стопански изолирана. Лидерите на НАТО ще би трябвало да наблюдават от близко тези развития и да обмислят последствията им за суверенитета на Русия над нейните териториални води и китайското въздействие в района.
В последна сметка нападателната война на Русия против Украйна и изменящите се китайско-руски връзки изостриха динамичността на нараснало напрежение и възходяща неустойчивост, която стартира в средата на 2000-те години и която множеството политици в арктическите столици избраха да пренебрегват пред лицето на конкуриращи се цели. На собствен ред тези развития усилиха неотложността да се преодолеят съществуващите пропуски в тактиката, позицията и качествата на НАТО за Арктика.
Но войната в Украйна също даде визия за съветските тактики и военни качества, които НАТО би трябвало да оцени деликатно, с цел да се приготви за бъдещи сюжети на спор. Използването на хиперзвукови ракети от Русия и напъните на Украйна за прихващане на офанзиви посредством системи за противоракетна защита съдържат значими уроци за арктическата противовъздушна защита. Това постанова подробна оценка на работата на американските системи Patriot и немските IRIS-T, както и на иранските дронове и балистичните ракети, които Русия употребява. Освен това Съединените щати и НАТО би трябвало да следят военните и индустриалните нововъведения, водени от условията на бойното поле в Украйна, които биха могли да оформят бъдещето на спора и да оценят последствията за Северноатлантическия и Арктическия район. Този обзор би трябвало да включва по-отблизо потреблението на безпилотни подводни апарати (UUV) и въздушни дронове в Северно, Балтийско, Черно и Азовско море.
Да изковем пътя напред
Руската експанзия и отговорът на НАТО акцентират нови пътища за съдействие на НАТО и дават опция за създаване на по-силна възпираща позиция и засилено наличие в Арктика, с цел да се отговори на съществуващите и бъдещи провокации от страна на Русия в кратковременен проект и Китай в средносрочен и дълготраен проект. Това ще изисква наново калибриране на усещанията за опасност на Съединените щати, чиито арктически цели са завършени от по-дългосрочни възгледи към измененията в околната среда, връзките сред Съединени американски щати и Китай и стратегическата конкуренция и (северно)европейските съдружници, чийто приоритет е отбраната против Агресивното държание на Русия и нарушаването на техния суверенитет.
Северноамериканската Арктика (САЩ и Канада) и европейската и евразийската Арктика би трябвало да се спогодят за подобаващи отговори на умишлената ескалация от Русия и да реализират консенсус по отношение на стратегическите последствия от засиленото наличие на Китай в Арктика (както в Северния Тихи океан, по този начин и в Северния Атлантик). Срещата на върха във Вилнюс може да даде нужния подтик за започване на дълго чакана полемика към политика на НАТО за Арктика, която свързва оценките на заканите и открива стратегически основи, върху които съдружниците могат да градят. По пътя те ще би трябвало да се оправят с пропуските в качествата и неефективността на командването и контрола.
Рационализиране на Арктическата командна конструкция
За да укрепят позицията на НАТО в Арктика и да ръководят риска от хоризонтална ескалация, съдружниците от НАТО би трябвало да рационализират многопластовата национална и съюзническа командна конструкция за европейската и северноамериканската Арктика. Това включва установяване на най-хубавия метод за консолидиране на новите северни съдружници. За момента Финландия е интегрирана посредством командването на взаимните сили на НАТО (JFC) Брунсум. Но имайки поради консолидираното и подобряването на северните интервенции и подготвеност на НАТО, има мощни причини за интеграция посредством JFC Norfolk, който следи Норвегия и Обединеното кралство.
Тъй като алиансът се заема да реформира командването и контрола (C2), личният състав и военното управление на НАТО ще би трябвало да работят в тясно съдействие с обособени съдружници, в това число Съединените щати и Канада, за по-нататъшно консолидиране на командните проекти в Общата мощ на Съединени американски щати, NORAD и НАТО. Успоредно с това Съединените щати ще би трябвало да рационализират националната си командна конструкция и да актуализират Плана за унифицирано командване (UCP) за Арктика, с цел да се оправят с припокриванията в зоните на деяние - в това число сред 6-ти флот, основан в Неапол, 2-ри флот, настоящ отвън Норфолк и командването на Съвместните сили на Съединени американски щати, а също и с цел да се регистрира възходящото китайско-руско доближаване и по-голямата китайска ангажираност в района.
Освен това Съединените щати и Канада би трябвало да си сътрудничат тясно за по-нататъшно консолидиране и надграждане на качествата и интервенциите на NORAD, с цел да се оправят със съществени пропуски в покритието и да се приготвят за сюжети с огромен залог, които изискват бързи реакции, в това число такива, включващи дронове или хиперзвукови ракети. Надхоризонтният радар (OTHR), надграждането на системата за предизвестие за север и подобренията в консолидираното на осведомителните мрежи ще бъдат от значително значение за способността на Съединените щати и Канада, а оттова и на други съдружници в НАТО, да откриват и да се пазят против закани от север.
Използване на преимуществото на НАТО
Ревизиите на районните проекти на НАТО ще разрешат на Съединените щати и техните съдружници да съгласуват и подобрят отбранителната си позиция и подготвеност. Ключова характерност на тези актуализации ще бъдат нови проекти за конструкция на силите, които обрисуват характерни потребности от войски, качества и съоръжение за отбрана против Русия и други закани в евроатлантическия район. Регионален защитителен проект за Далечния север, който рационализира позицията на силите на НАТО в поддръжка на интервенциите в Арктика, съпроводен от по-голяма отбранителна интеграция и обмисляне с Обединеното кралство, балтийските страни, Полша и Германия, ще обезпечи по-голяма координация на защитата в Арктика.
НАТО също ще би трябвало да мисли новаторско за развиването и използването на качества и да направи равносметка на съществуващите старания, с цел да избегне повтаряне. Цялостната оценка на съществуващите качества на държавното управление и частния бранш, подготвени за Арктика в целия алианс, би помогнала да се откроят пътища за адаптиране на военни активи като UUV за нови приложения, като в същото време опрости бъдещите военни и търговски избори за доставки. Освен това, Арктика 7 (арктическите съдружници, без Русия), Обединеното кралство и балтийските страни би трябвало да продължат да развиват и надграждат взаимните качества за въздържане и защита. Инициатива за сигурност в Арктика (ASI), моделирана след Европейската самодейност за въздържане (EDI), би могла да даде път за по-нататъшно подсилване на публично-частното съдействие и да насърчи взаимен метод към научноизследователска и развойна активност и доставка на качества, предопределени за неповторими арктически условия.
Укрепване
По-силната арктическа позиция ще изисква засилено наличие. НАТО би трябвало да употребява своите запаси стратегически, с цел да усили оптимално резултатите в границите на бюджетните ограничавания. Ученията, включващи многонационални старания, служат за демонстриране на наличие, тестване на съоръжение и усъвършенстване на процесите. Силите на Съединени американски щати и НАТО към този момент организират рутинни учения в Арктическия район. Въпреки това, единството на напъните за оперативна съгласуваност би трябвало да бъде увеличено, с цел да се сътвори непрекъснато наличие на НАТО, което ще обезпечи по-надеждна възпираща позиция.
В същото време засиленото наличие ще изисква по-голяма интеграция на действия за взаимно разузнаване, разузнаване и наблюдаване (ISR) и качества за осведоменост в региона. По-силната съгласуваност на разузнаването освен ще обезпечи на Arctic 7 по-добро схващане на районните планове на Москва, само че и евентуално ще възпре злонамерените съветски действия. Тези качества в допълнение ще поддържат взаимни интервенции във въздушни, морски и сухопътни области - да вземем за пример посредством усъвършенствано морско наблюдаване на пропастта GIUK и Северния Атлантик.
Освен това съдружниците от НАТО би трябвало да продължат да употребяват, съживяват и надграждат съществуващата инфраструктура и да усилят напъните за възстановяване на оперативната съгласуемост, в това число посредством съглашения за съдействие в региона на защитата. Инвестициите отвън това би трябвало да дадат приоритет на подвижността и гъвкавото базиране, с цел да се даде опция за бързо внедряване.
Заключение
Като се има поради нестабилната опасност и засиления северен потенциал на НАТО, съдружниците би трябвало да употребяват срещата във Вилнюс, с цел да задвижат амбициозни процеси, които рационализират и укрепват възпиращата позиция на НАТО и укрепват отбраната в Арктика против провокациите за сигурността, отправени от Русия и китайско-руското съдействие. Съществуващите запаси би трябвало да бъдат стратегически разпределени. Други ще изискват спомагателни вложения, проучвания и разработки. Най-важната стъпка ще бъде северноамериканските и европейските съдружници в НАТО да свържат оценките на заканите, да споделят информация и да координират дейностите. Във връзка с тези старания НАТО би трябвало да инициира съгласуван стратегически информационен проект за усъвършенстване на връзките със съдружниците и сътрудниците и да алармира за своето единение и решителност да подсигурява и пази интернационалните правни правила в Арктика.
Bloomberg: Следващият конфликт сред Русия и Запада ще е в Арктика
Около 90 милиарда барела неоткрит петрол и 1670 трилиона кубически фута газ се намират в Арктическия кръг
Присъединяването на Финландия съставлява забележителен умножител на силите за качества, структури и подготвеност в Балтийско море и Арктика. Северните старания за разширение на оперативната съгласуемост, готовността и устойчивостта, както и формалното консолидиране на високоспособни северни военновъздушни сили в Интегрираната въздушна и противоракетна защита на НАТО (IAMD), ще укрепят отбранителното обмисляне и интервенции на НАТО.
Северното разширение на НАТО и укрепването на позициите му в Арктика ще изискват стратегически решения. Планираните от алианса проверки на неговите районни проекти според концепцията за въздържане и защита на евроатлантическата зона (DDA), които са част от пакета от резултати, които се чака да излязат от срещата на върха, ще дават опция на Съединените щати и съдружници, с цел да положат основите за привеждане в сходство и възстановяване на тяхната отбранителна позиция и подготвеност. Председателят на Военния комитет адмирал Роб Бауер разгласи на 3 юли, че НАТО ще утвърди три районни проекта във Вилнюс, в това число един, воден от Съвместното командване на силите (JFC) Норфолк за Далечния север и Атлантическия океан. Това ще бъде значима стъпка към актуализиране на разбора на заканите на алианса, усъвършенстване на командната конструкция и основаване на по-стабилна позиция на НАТО в Арктика.
Оценка на заканите
Пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през февруари 2022 година окончателно промени динамичността на сигурността в евроатлантическия район. Въпреки че войната изтощи стандартните съветски сухопътни сили и утежни способността на страната да съставлява сухопътна опасност за скандинавските страни (предимно Финландия и Норвегия), за момента съветските арктически въздушни и морски сили и активи остават значително непокътнати. Въпреки заетостта си с Украйна, Кремъл и неговото военно управление остават съсредоточени върху Арктическия район, а военните му качества там не престават да съставляват предизвикателство за НАТО.
Тъй като Арктика остава централна за икономическото развиване и националния интерес на Русия и като се има поради, че основните активи на съветския нуклеарен потенциал за втори удар са ситуирани на Колския полуостров, Арктика е екзистенциално значима за изчисленията на Кремъл за сигурност. Вътрешната неустойчивост в Русия и неуспехите, засягащи нейните военни цели, могат в допълнение да покачат толерантността на Кремъл към риска, защото той се стреми да показва военната си мощ на открито. Това включва дрънчене на оръжие с основаните в Арктика нуклеарни качества, което ускорява неустойчивостта в района. Освен това Русия евентуално ще разчита още повече на тактиките за хибридна война, защото нейните стандартни качества са в допълнение влошени от стопански ограничавания и наказания, засягащи електрониката и различен хардуер. Това е в сходство със скорошно нарастване на подпраговите офанзиви и стопански и разследващи действия в арктическите страни, в това число Норвегия, Финландия и Швеция. За актуалните и бъдещите членове на НАТО ще бъде значимо да реализират общо схващане за тази опасност и да се договорят за подобаващи сюжети за отговор.
Съюзниците също ще би трябвало да поправят своето обмисляне и отношение към разширението на китайско-руското съдействие в Арктика. Поредица от реформаторски двустранни съглашения тази пролет алармираха за възходящото предпочитание на Русия да даде на Пекин по-голям достъп до Северния морски път, защото тя се оказва все по-политически и стопански изолирана. Лидерите на НАТО ще би трябвало да наблюдават от близко тези развития и да обмислят последствията им за суверенитета на Русия над нейните териториални води и китайското въздействие в района.
В последна сметка нападателната война на Русия против Украйна и изменящите се китайско-руски връзки изостриха динамичността на нараснало напрежение и възходяща неустойчивост, която стартира в средата на 2000-те години и която множеството политици в арктическите столици избраха да пренебрегват пред лицето на конкуриращи се цели. На собствен ред тези развития усилиха неотложността да се преодолеят съществуващите пропуски в тактиката, позицията и качествата на НАТО за Арктика.
Но войната в Украйна също даде визия за съветските тактики и военни качества, които НАТО би трябвало да оцени деликатно, с цел да се приготви за бъдещи сюжети на спор. Използването на хиперзвукови ракети от Русия и напъните на Украйна за прихващане на офанзиви посредством системи за противоракетна защита съдържат значими уроци за арктическата противовъздушна защита. Това постанова подробна оценка на работата на американските системи Patriot и немските IRIS-T, както и на иранските дронове и балистичните ракети, които Русия употребява. Освен това Съединените щати и НАТО би трябвало да следят военните и индустриалните нововъведения, водени от условията на бойното поле в Украйна, които биха могли да оформят бъдещето на спора и да оценят последствията за Северноатлантическия и Арктическия район. Този обзор би трябвало да включва по-отблизо потреблението на безпилотни подводни апарати (UUV) и въздушни дронове в Северно, Балтийско, Черно и Азовско море.
Да изковем пътя напред
Руската експанзия и отговорът на НАТО акцентират нови пътища за съдействие на НАТО и дават опция за създаване на по-силна възпираща позиция и засилено наличие в Арктика, с цел да се отговори на съществуващите и бъдещи провокации от страна на Русия в кратковременен проект и Китай в средносрочен и дълготраен проект. Това ще изисква наново калибриране на усещанията за опасност на Съединените щати, чиито арктически цели са завършени от по-дългосрочни възгледи към измененията в околната среда, връзките сред Съединени американски щати и Китай и стратегическата конкуренция и (северно)европейските съдружници, чийто приоритет е отбраната против Агресивното държание на Русия и нарушаването на техния суверенитет.
Северноамериканската Арктика (САЩ и Канада) и европейската и евразийската Арктика би трябвало да се спогодят за подобаващи отговори на умишлената ескалация от Русия и да реализират консенсус по отношение на стратегическите последствия от засиленото наличие на Китай в Арктика (както в Северния Тихи океан, по този начин и в Северния Атлантик). Срещата на върха във Вилнюс може да даде нужния подтик за започване на дълго чакана полемика към политика на НАТО за Арктика, която свързва оценките на заканите и открива стратегически основи, върху които съдружниците могат да градят. По пътя те ще би трябвало да се оправят с пропуските в качествата и неефективността на командването и контрола.
Рационализиране на Арктическата командна конструкция
За да укрепят позицията на НАТО в Арктика и да ръководят риска от хоризонтална ескалация, съдружниците от НАТО би трябвало да рационализират многопластовата национална и съюзническа командна конструкция за европейската и северноамериканската Арктика. Това включва установяване на най-хубавия метод за консолидиране на новите северни съдружници. За момента Финландия е интегрирана посредством командването на взаимните сили на НАТО (JFC) Брунсум. Но имайки поради консолидираното и подобряването на северните интервенции и подготвеност на НАТО, има мощни причини за интеграция посредством JFC Norfolk, който следи Норвегия и Обединеното кралство.
Тъй като алиансът се заема да реформира командването и контрола (C2), личният състав и военното управление на НАТО ще би трябвало да работят в тясно съдействие с обособени съдружници, в това число Съединените щати и Канада, за по-нататъшно консолидиране на командните проекти в Общата мощ на Съединени американски щати, NORAD и НАТО. Успоредно с това Съединените щати ще би трябвало да рационализират националната си командна конструкция и да актуализират Плана за унифицирано командване (UCP) за Арктика, с цел да се оправят с припокриванията в зоните на деяние - в това число сред 6-ти флот, основан в Неапол, 2-ри флот, настоящ отвън Норфолк и командването на Съвместните сили на Съединени американски щати, а също и с цел да се регистрира възходящото китайско-руско доближаване и по-голямата китайска ангажираност в района.
Освен това Съединените щати и Канада би трябвало да си сътрудничат тясно за по-нататъшно консолидиране и надграждане на качествата и интервенциите на NORAD, с цел да се оправят със съществени пропуски в покритието и да се приготвят за сюжети с огромен залог, които изискват бързи реакции, в това число такива, включващи дронове или хиперзвукови ракети. Надхоризонтният радар (OTHR), надграждането на системата за предизвестие за север и подобренията в консолидираното на осведомителните мрежи ще бъдат от значително значение за способността на Съединените щати и Канада, а оттова и на други съдружници в НАТО, да откриват и да се пазят против закани от север.
Използване на преимуществото на НАТО
Ревизиите на районните проекти на НАТО ще разрешат на Съединените щати и техните съдружници да съгласуват и подобрят отбранителната си позиция и подготвеност. Ключова характерност на тези актуализации ще бъдат нови проекти за конструкция на силите, които обрисуват характерни потребности от войски, качества и съоръжение за отбрана против Русия и други закани в евроатлантическия район. Регионален защитителен проект за Далечния север, който рационализира позицията на силите на НАТО в поддръжка на интервенциите в Арктика, съпроводен от по-голяма отбранителна интеграция и обмисляне с Обединеното кралство, балтийските страни, Полша и Германия, ще обезпечи по-голяма координация на защитата в Арктика.
НАТО също ще би трябвало да мисли новаторско за развиването и използването на качества и да направи равносметка на съществуващите старания, с цел да избегне повтаряне. Цялостната оценка на съществуващите качества на държавното управление и частния бранш, подготвени за Арктика в целия алианс, би помогнала да се откроят пътища за адаптиране на военни активи като UUV за нови приложения, като в същото време опрости бъдещите военни и търговски избори за доставки. Освен това, Арктика 7 (арктическите съдружници, без Русия), Обединеното кралство и балтийските страни би трябвало да продължат да развиват и надграждат взаимните качества за въздържане и защита. Инициатива за сигурност в Арктика (ASI), моделирана след Европейската самодейност за въздържане (EDI), би могла да даде път за по-нататъшно подсилване на публично-частното съдействие и да насърчи взаимен метод към научноизследователска и развойна активност и доставка на качества, предопределени за неповторими арктически условия.
Укрепване
По-силната арктическа позиция ще изисква засилено наличие. НАТО би трябвало да употребява своите запаси стратегически, с цел да усили оптимално резултатите в границите на бюджетните ограничавания. Ученията, включващи многонационални старания, служат за демонстриране на наличие, тестване на съоръжение и усъвършенстване на процесите. Силите на Съединени американски щати и НАТО към този момент организират рутинни учения в Арктическия район. Въпреки това, единството на напъните за оперативна съгласуваност би трябвало да бъде увеличено, с цел да се сътвори непрекъснато наличие на НАТО, което ще обезпечи по-надеждна възпираща позиция.
В същото време засиленото наличие ще изисква по-голяма интеграция на действия за взаимно разузнаване, разузнаване и наблюдаване (ISR) и качества за осведоменост в региона. По-силната съгласуваност на разузнаването освен ще обезпечи на Arctic 7 по-добро схващане на районните планове на Москва, само че и евентуално ще възпре злонамерените съветски действия. Тези качества в допълнение ще поддържат взаимни интервенции във въздушни, морски и сухопътни области - да вземем за пример посредством усъвършенствано морско наблюдаване на пропастта GIUK и Северния Атлантик.
Освен това съдружниците от НАТО би трябвало да продължат да употребяват, съживяват и надграждат съществуващата инфраструктура и да усилят напъните за възстановяване на оперативната съгласуемост, в това число посредством съглашения за съдействие в региона на защитата. Инвестициите отвън това би трябвало да дадат приоритет на подвижността и гъвкавото базиране, с цел да се даде опция за бързо внедряване.
Заключение
Като се има поради нестабилната опасност и засиления северен потенциал на НАТО, съдружниците би трябвало да употребяват срещата във Вилнюс, с цел да задвижат амбициозни процеси, които рационализират и укрепват възпиращата позиция на НАТО и укрепват отбраната в Арктика против провокациите за сигурността, отправени от Русия и китайско-руското съдействие. Съществуващите запаси би трябвало да бъдат стратегически разпределени. Други ще изискват спомагателни вложения, проучвания и разработки. Най-важната стъпка ще бъде северноамериканските и европейските съдружници в НАТО да свържат оценките на заканите, да споделят информация и да координират дейностите. Във връзка с тези старания НАТО би трябвало да инициира съгласуван стратегически информационен проект за усъвършенстване на връзките със съдружниците и сътрудниците и да алармира за своето единение и решителност да подсигурява и пази интернационалните правни правила в Арктика.
Bloomberg: Следващият конфликт сред Русия и Запада ще е в Арктика
Около 90 милиарда барела неоткрит петрол и 1670 трилиона кубически фута газ се намират в Арктическия кръг
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ