На преден план все повече се откроява фигурата на съвременния,

На напред във времето от ден на ден се откроява фигурата на актуалния, така наречен цифров екскурзиант. Той принадлежи на поколението, което е израснало с компютърните технологии, не може без своя смарт телефон и безусловно всичко прави по този метод. Това разяснява Константин Райков, член на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) по БНР.

„ Това е човек на възраст докъм 30 години, който има опция да пътува, компютърните технологии са неговото второ „ аз” и единствено с един телефон е в положение да извърши всичко належащо за организирането на едно пътешестване. В петък завършва работа – малко по-рано, тъй като неговата специалност е по-свободна. Приготвя си багажа, потегля към летището, по пътя до там ревизира какви полети има last minute на устройваща го цена, за две-три минути от няколко дестинации вижда къде ще има забавни събития към исторически или културни забележителности, реликви, даже атракции с авантюристичен темперамент и така нататък По този метод избира, купува си билетите онлайн. В седем вечерта, да вземем за пример, е на летището, след няколко часа е в различен град в България или някъде по света. Докато е чакал на аерогарата, в платформите за настаняване е видял уместно и преференциално място, заел го е и даже го е платил още веднъж през интернет. След като кацне на летището, взима такси и преди да се настани, отива в ресторант, който отново е избрал посредством разнообразни приложения за смарт телефон. Вечерта се наспива бързо за 4-5-6 часа и сутринта потегля по планини, морета, да кара сърф или ски, да види някоя друга цитадела, да се изкатери на върха на някоя кула.” Така Райков очерта профила на днешния цифров екскурзиант.

Според Константин Райков „ цифровият турист” е огромно предизвикателство за бизнеса, защото той по-скоро гледа съотношението цена-качество на предлаганите услуги, които даже не всеки път са предоставяни от търговци, а в някои случаи и от физически лица. По думите му този екскурзиант може да пътува споделено с някой различен до Варна или Бургас. Или да се настани в едно място дружно с двама или трима други непознати. Затова би трябвало да са ясни душeвността на желанията на подобен вид хора, с цел да може бизнесът да ги посрещне съответно.

Райков смята, че не по-малко предизвикателство този нов вид екскурзиант е и за контролните органи и даже законодателните институции, „ тъй като споделената стопанска система, която е в същността на всичко това, към момента задава въпроси на държавните мъже, на политиците, дали да се контролира или – не, какви са позитивните страни и минусите за останалите в бизнеса, за туристите? Рано или късно ще има някаква регулация. Тя по-скоро ще цели гарантиране качеството и сигурността на предоставяните по този метод услуги, тъй като това е най-важното по повод отбраната на един екскурзиант или потребител”, акцентира Константин Райков.

„ За да бъде задоволен екскурзиантът от качеството на предоставяните услуги, страната прави нужното – издала е съответните нормативни актове по отношение на условията за реализирането на дадената активност и прави ефикасен контрол”, сподели още Райков. Той означи, че в България има и много профилирани висши образователни заведения, които приготвят квалифицирани експерти. „ Запазването и развиването на тези фрагменти посредством подобаваща мотивация (финансово, кариерно) зависи от самия бизнес, а не толкоз от страната и това, което тя може да направи със законодателни и други мерки”, добави Райков.

Когато, обаче представители на бизнеса не са били задоволително ясни, почтени и лоялни към собствен клиент при отправянето на оферта, той има право да потърси правата си – първо пред търговеца, по-късно нужда и посредством контролните органи.