Проф. Георги Вълчев: Ако не покажем на невръстните малчугани пътя към кварталните библиотеки, ще ни се наложи да пишем сурови закони срещу детската престъпност
. На празника участваха ректорите на Софийския университет проф. Боян Биолчев и проф. Иван Лалов, членовете на Академичния съвет, вицепрезидентът на университета Сока проф. Джуничи Ида, преподаватели, студенти, посетители и другари на Софийския университет.
Ректорът приветства всички, присъстващи на празника в Аулата, и уточни, че eдва ли преди 174 години считаният за учредител на актуалното честване на деня на солунските братя, светите равноапостоли Кирил и Методий, си е давал изцяло сметка на каква национална традиция слага начало: " Когато по самодейност на Найден Геров през 1851 година в епархийското учебно заведение в Пловдив се отбелязва тържествено делото на двамата просветители, възрожденският ни учебен модел към този момент е набрал задоволително мощ, само че е нужен още половин век, с цел да се трансформира това честване във всеобщ празник и химнът, прославящ българския ентусиазъм към култура и знание, да зазвучи гордо във всички български градове “.
По думите на ректора през днешния ден 24-ти май е може би най-светлият, най-чаканият, най-красивият ни и обичан от всички народен празник. Празник на младостта, празник на вярата, празник на вярата, че образованието и културата са тези сфери от публичния ни живот, които ще ни преведат сполучливо през тестванията на времето и ще защитят правото ни на почтено бъдеще.
Проф. Георги Вълчев акцентира, че това празнично чувство се усилва може би и от самото време, в което отдаваме своята респект към двамата славянски първоучители и техните възпитаници – време на границата сред пролетта и лятото, време, в което самата природа като че ли е в цялостната си мощност и всичко към нас наподобява на приказна градина, изпълнена с неподражаема хубост и естествена естетика.
" Цветята и венците, които сервира пред техните монументи и с които кичим техните ликове, обаче повяхват бързо и би трябвало да ни припомнят, че всяка градина има потребност от същински стопани. Ако желаеме да ни има, в случай че желаеме езикът ни да продължава да съществува и да се развива, в случай че желаеме в последна сметка да я има страната ни, би трябвало да проумеем, че градината на духа може да съществува единствено там, където за нея се поставят нужните грижи “, акцентира проф. Георги Вълчев.
Нужно е като общественост още веднъж да намерим пътища един към различен и да осъзнаем, че в случай че в точния момент не поемем доверчиво протегната към нас детска ръка и не я приучим да разпростира страниците на дребните книжки с любознание и интерес, в случай че не покажем на невръстните малчугани пътя към кварталните библиотеки, ще ни се наложи незабавно да пишем сурови закони против детската престъпност и брутална експанзия, сподели проф. Георги Вълчев.
Ректорът посочи, че самите ние, като университетска общественост, с изключение на да развиваме знанието и науката, през днешния ден сме изправени пред комплицираната и виновна задача да създадем новите генерации въодушевени учители, които да посрещнат в идващите години децата и внуците ни в класните стаи на българските учебни заведения и да ги приготвят за провокациите на идващото тяхно време. Според него миналите години, изключително тези на коронавирус пандемията, демонстрираха какъв брой нежна е към момента вярата в познанието и какъв брой бързо може да бъде изместена тя от всевъзможни тайни теории и подправени клюки, които отприщват силите на разрухата и ерозират обществената тъкан на актуалните общества. " Точно ние като академична общественост можем да покажем, че общият път напред е вероятен, макар че дълго време се опитваха да ни разделят на небогати и богати факултети, на същински учени и на елементарни даскали, на чисти гностици и на уверени наукометрици “, акцентира ректорът.
Според проф. Георги Вълчев, с цел да бъдем на висотата на отредената ни задача, е належащо да напуснем удобната зона на клиширания език, на нищо говоренето или на красивите и възвишени метафори и да се превърнем в същински градинари, чиито труд дава действителни плодове. В края на словото си ректорът напомни фрагмент от Георги Господинов, на който през предходната година Софийският университет присъди голямата си премия за литература : " Трябва да обработваме градината си, споделя Волтер, само че засадил ли е той собственоръчно най-малко една краставица? Знаем, че в неговата градина са работили минимум две дузини служащи и прислужници, водени от двама опитни градинари. Тази негова метафора е допустима с помощта на тях, на всички същински градинари. Върху техните (прегърбени) рамене стъпват нашите красиви фрази. Къде съм бил, чудя се, през последните трийсет години, когато татко ми вършеше всичко това? Какво съм правил? Моята градина къде е? “.
Проф. Вълчев уточни, че всеки един от нас е задължен да си зададе този въпрос и то тъкмо в този празничен ден: " Дошло е време да се превърнем в същински градинари и всеки съгласно силите си да се погрижи за своята градина. Само по този начин ще успеем по-късно дружно да почистим и прораслата с бурени градина на българската нематериалност! Честит празник, уважаеми сътрудници! Честит 24-ти май! “.
Тази година обичайното академично слово в празничния ден изнесе акад. Николай Витанов от Физическия факултет, който сега е и заместник-министър на образованието и науката. Той изрази вълнението си да участва на празника и точно на 24 май в своята Алма матер да произнесе академична лекция. Темата на словото му бе: “Квантовите технологии: взор в бъдещето “.
Акад. Витанов наблюдава развиването на старите квантови технологии по време на Първата квантова гражданска война в интервала 1925 – 2000 година Те употребяват квантовите свойства на материята като цяло. Сред образците, които акад. Витанов уточни, бяха микроелектрониката, нуклеарната сила, рентгените, нуклеарно магнитния резонанс, ПЕТ скенера, лъчетерапията, протонната терапия, лазерите, фотоволтаиците, фотодетекторите и датчиците, оптичните връзки, телескопите.
По думите на акад. Витанов новите квантови технологии, развили се по време на Втората квантова гражданска война в интервала 1984 година до през днешния ден, манипулират обособените кванти (суперпозиции, сплетени състояния). Сред образците, които уточни, са актуалните компютри, криптографията, датчици, радари, метрологията и микроскопията и други, оповестиха от Софийския университет.
Акад. Витанов прегледа в лекцията си и правилата на суперпозицията, на неклонирането и на измерването. Той обърна внимание и на спора сред Алберт Айнщайн и Нилс Бор за локалния натурализъм и прегледа Неравенство на Бел (1964). Акцент в лекцията бе квантовата криптография и връзките. По думите му класическата криптография употребява математически логаритми, уязвими на офанзива от квантов компютър, до момента в който квантовата криптография употребява физически (квантови) закони и квантови правила. Акад. Витанов се спря на квантовите връзки, квантовния интернет и квантовите пари, както и на квантова телепортация през сателит.
Акад. Николай Витанов обърна внимание и на Центъра за квантови технологии, основан към Софийския университет с решение на Академичния съвет през ноември 2023 година В него сега работят към 30 души, има петима хабилитирани и огромен брой докторанти и студенти, сътрудници от цяла Европа, с които работят взаимно. Акад. Витанов уточни, че Центърът е финансиран по Плана за възобновяване и резистентност и по " Хоризонт Европа “. Имат трисеместриална магистърска стратегия " Квантова информатика “, която дава съществено образование с петнадесет курса в тези технологии и се радва на сериозен интерес от студентите.
За единадесета поредна година Българското национално радио връчи премия на студент отстрани " Радио “ на компетентност " Журналистика “. Инициативата е в памет на проф. доктор Веселин Димитров и цели поощряване на образованието по радиожурналистика.
Генералният шеф на Българското национално радио Милен Митев означи, че за него е голяма чест да бъде на този ярък български празник в Аулата на Софийския университет. По думите му това е един празник, който в най-висока степен ни сплотява, а не ни разделя, празник, който ни кара да се гордеем с достиженията на нашите предшественици. " Ние сме единствените, които честваме своята писменост, своята словесност като основата на езика си, на науката си, на културата си и с това считам, че заслужава да се гордеем “, сподели Милен Митев и добави, че с тази премия, която е стипендия и опция за стаж в националното радио, от една страна поддържат образованието по радио публицистика, само че също така желаят и да приобщят младежите към полезностите на публицистиката, към отстояването на свободата на словото, на търсенето на истината. " Ценности, които са изключително значими в образованието във Факултета по публицистика и всеобща връзка и които ние всеки ден отстояваме и в Българското национално радио “, уточни Милен Митев. Той добави, че факултетът е дал на радиото някои от най-знаковите му имена и е уверен, че измежду студентите му през днешния ден има доста бъдещи сътрудници и бъдещи знакови имена на българската публицистика, които ще отстояват полезностите на свободата и демокрацията.
" Нямам самообладание да видя какво, сътрудници, ще постигнете в бъдеще, с цел да помогнете на нашето общество да се движи напред “, сподели в умозаключение Милен Митев и връчи премията на Павел Стоев.
В рамките на тържеството заместник-ректорът проф. Ренета Божанкова разгласи носителите, а ректорът проф. Георги Вълчев връчи Годишните награди на Алма матер за образователната 2024/2025 година на студенти от Софийския университет във връзка 24 май.
Румен Мариянов Гатев, студент, компетентност " История и философия “, Исторически факултет, бе награден за научноизследователска и доброволческа активност.
Ана-Мария Бойкова Симеонова, студент, компетентност " Медицина “, Медицински факултет, бе наградена за триумфи в региона на изкуството.
Любен Мирославов Балтаджиев, студент, компетентност " Приложна математика “, Факултет по математика и информатика, бе награден за просветителна активност.
Елена Костадинова Мешкова, студент, компетентност " Арабистика “, Факултет по типичен и нови филологии, бе наградена за научноизследователска и просветителна активност.
Ясен Пламенов Пенчев, студент, компетентност " Информатика “, Факултет по математика и информатика и стипендиант по стратегия EXPLORER на Института INSAIT, бе награден за просветителна активност.
Йоанна Найденова Стефанова, студент, компетентност " Медицина “, Медицински факултет, бе наградена за научноизследователска активност.
Никола Иванов Учкунов, студент, компетентност " Право “, Юридически факултет, бе награден за научноизследователската и доброволческа активност.
Цветан Юлиянов Марков, студент, компетентност " Регионално развиване и политика “, Геолого-географски факултет, бе награден за триумфи в региона на спорта.
Стойчо Робертов Русинов, студент, компетентност " Икономика и финанси “, Стопански факултет, бе награден за научноизследователска активност.
Деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева разгласи лауреатите в Осемнадесетия народен книжовен конкурс за стихотворение и роман на Софийския университет “Св. Климент Охридски " за студенти с българско поданство, учащи се у нас и в чужбина.
Тя съобщи, че обичайно тази година е имало доста участници в студентския конкурс за лирика и за прозаичност. " Имаше извънредно положителни работи и много мъчно избрахме спечелилите “, сподели проф. Личева и прикани участниците в състезанието да не се отхвърлят, тъй като си коства да пишат. Проф. Личева добави, че на състезанието са се явили студенти от най-различни университети от страната и чужбина, измежду които е имало такива, занимаващи се с право и медицина.
Носител на премията за лирика е Йоана Евгениева от Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий “ за стихотворението си " Наследство ".
Наградата за прозаичност получи Александър Димитров от Софийския университет " Св. Климент Охридски “ за описа си Тетраптих " От връзки мемоари “.
По мотив Деня на славянската книжовност бе връчена и премията на Факултета по славянски филологии за най-хубавата научна книга в региона на литературознанието за 2025 година Тази година бе отличен доцент дфн Бойко Пенчев за книгата си " Прогресисти и консерватори “, която по думите на проф. Личева е едно доста значимо проучване – освен за тези две години, за които се дава премията, а в последните години в областта на литературознанието.
Доц. дфн Бойко Пенчев съобщи, че приема премията с възприятие на неспокойствие и признателност. " Всяка премия е самопризнание, гали самочувствието. Ако продължа метафората на господин ректора за градината, значимо е да работим своята градина, само че е хубаво и когато хоратата като минат, кажат – Браво, ето, положителни плодове ще изкара “.
Доц. Пенчев добави, че премията с изключение на самопризнание е и обвързване. Тя задължава всеки от нас да работи по този начин, че да бъде заслужен за оценката, която е получил. " Тази премия за мен е доста специфична и доста задължаваща. Първо, тъй като се присъжда от научната гилдия, от хората, с които съм работил цялостен живот. И на второ място, тъй като се връчва тук, в Аулата, в сърцето на Софийския университет “, сподели още доцент Пенчев и благодари на сътрудниците и околните си, както и на всички, събрани в залата, които вършат празника празник.
Празникът приключи с музикална стратегия на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.
По традиция по-рано денем Академичният съвет на Софийския университет " Св. Климент Охридски " се включи в празничното общоградско шествие и взе участие в формалната гала за отбелязване на празника при паметника на светите братя Кирил и Методий. Слово на церемонията произнесе деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева.
На 24 май 2025 година стана прочут и спечелилият в първото издание на Националния училищен конкурс за кино есе " Литература на лента ", проведен от Факултета по славянски филологии по самодейност на магистърската стратегия " Литература, кино и образна просвета ". Негов главен сътрудник е кино-литературният фестивал " Синелибри ". Основната цел на състезанието е да ускори интереса на учениците към книгата и четенето, към смисъла на литературата в живота на всеки човек и приноса ѝ за неговото образуване и взаимоотношения с другите. Участници са единствено възпитаници в XI и XII клас от всички български учебни заведения през настоящата образователна година, като всеки показва не повече от един автентичен късометражен филм – документален, игрален, анимационен, научно-популярен или различен разбъркан тип.
Журито, включващо преподаватели от Факултета по славянски филологии, дефинира Милица Маркова, IV ЕГ " Фредерик Жолио-Кюри " – Варна за притежател на Голямата премия " Литература на лента ".
Ректорът приветства всички, присъстващи на празника в Аулата, и уточни, че eдва ли преди 174 години считаният за учредител на актуалното честване на деня на солунските братя, светите равноапостоли Кирил и Методий, си е давал изцяло сметка на каква национална традиция слага начало: " Когато по самодейност на Найден Геров през 1851 година в епархийското учебно заведение в Пловдив се отбелязва тържествено делото на двамата просветители, възрожденският ни учебен модел към този момент е набрал задоволително мощ, само че е нужен още половин век, с цел да се трансформира това честване във всеобщ празник и химнът, прославящ българския ентусиазъм към култура и знание, да зазвучи гордо във всички български градове “.
По думите на ректора през днешния ден 24-ти май е може би най-светлият, най-чаканият, най-красивият ни и обичан от всички народен празник. Празник на младостта, празник на вярата, празник на вярата, че образованието и културата са тези сфери от публичния ни живот, които ще ни преведат сполучливо през тестванията на времето и ще защитят правото ни на почтено бъдеще.
Проф. Георги Вълчев акцентира, че това празнично чувство се усилва може би и от самото време, в което отдаваме своята респект към двамата славянски първоучители и техните възпитаници – време на границата сред пролетта и лятото, време, в което самата природа като че ли е в цялостната си мощност и всичко към нас наподобява на приказна градина, изпълнена с неподражаема хубост и естествена естетика.
" Цветята и венците, които сервира пред техните монументи и с които кичим техните ликове, обаче повяхват бързо и би трябвало да ни припомнят, че всяка градина има потребност от същински стопани. Ако желаеме да ни има, в случай че желаеме езикът ни да продължава да съществува и да се развива, в случай че желаеме в последна сметка да я има страната ни, би трябвало да проумеем, че градината на духа може да съществува единствено там, където за нея се поставят нужните грижи “, акцентира проф. Георги Вълчев.
Нужно е като общественост още веднъж да намерим пътища един към различен и да осъзнаем, че в случай че в точния момент не поемем доверчиво протегната към нас детска ръка и не я приучим да разпростира страниците на дребните книжки с любознание и интерес, в случай че не покажем на невръстните малчугани пътя към кварталните библиотеки, ще ни се наложи незабавно да пишем сурови закони против детската престъпност и брутална експанзия, сподели проф. Георги Вълчев.
Ректорът посочи, че самите ние, като университетска общественост, с изключение на да развиваме знанието и науката, през днешния ден сме изправени пред комплицираната и виновна задача да създадем новите генерации въодушевени учители, които да посрещнат в идващите години децата и внуците ни в класните стаи на българските учебни заведения и да ги приготвят за провокациите на идващото тяхно време. Според него миналите години, изключително тези на коронавирус пандемията, демонстрираха какъв брой нежна е към момента вярата в познанието и какъв брой бързо може да бъде изместена тя от всевъзможни тайни теории и подправени клюки, които отприщват силите на разрухата и ерозират обществената тъкан на актуалните общества. " Точно ние като академична общественост можем да покажем, че общият път напред е вероятен, макар че дълго време се опитваха да ни разделят на небогати и богати факултети, на същински учени и на елементарни даскали, на чисти гностици и на уверени наукометрици “, акцентира ректорът.
Според проф. Георги Вълчев, с цел да бъдем на висотата на отредената ни задача, е належащо да напуснем удобната зона на клиширания език, на нищо говоренето или на красивите и възвишени метафори и да се превърнем в същински градинари, чиито труд дава действителни плодове. В края на словото си ректорът напомни фрагмент от Георги Господинов, на който през предходната година Софийският университет присъди голямата си премия за литература : " Трябва да обработваме градината си, споделя Волтер, само че засадил ли е той собственоръчно най-малко една краставица? Знаем, че в неговата градина са работили минимум две дузини служащи и прислужници, водени от двама опитни градинари. Тази негова метафора е допустима с помощта на тях, на всички същински градинари. Върху техните (прегърбени) рамене стъпват нашите красиви фрази. Къде съм бил, чудя се, през последните трийсет години, когато татко ми вършеше всичко това? Какво съм правил? Моята градина къде е? “.
Проф. Вълчев уточни, че всеки един от нас е задължен да си зададе този въпрос и то тъкмо в този празничен ден: " Дошло е време да се превърнем в същински градинари и всеки съгласно силите си да се погрижи за своята градина. Само по този начин ще успеем по-късно дружно да почистим и прораслата с бурени градина на българската нематериалност! Честит празник, уважаеми сътрудници! Честит 24-ти май! “.
Тази година обичайното академично слово в празничния ден изнесе акад. Николай Витанов от Физическия факултет, който сега е и заместник-министър на образованието и науката. Той изрази вълнението си да участва на празника и точно на 24 май в своята Алма матер да произнесе академична лекция. Темата на словото му бе: “Квантовите технологии: взор в бъдещето “.
Акад. Витанов наблюдава развиването на старите квантови технологии по време на Първата квантова гражданска война в интервала 1925 – 2000 година Те употребяват квантовите свойства на материята като цяло. Сред образците, които акад. Витанов уточни, бяха микроелектрониката, нуклеарната сила, рентгените, нуклеарно магнитния резонанс, ПЕТ скенера, лъчетерапията, протонната терапия, лазерите, фотоволтаиците, фотодетекторите и датчиците, оптичните връзки, телескопите.
По думите на акад. Витанов новите квантови технологии, развили се по време на Втората квантова гражданска война в интервала 1984 година до през днешния ден, манипулират обособените кванти (суперпозиции, сплетени състояния). Сред образците, които уточни, са актуалните компютри, криптографията, датчици, радари, метрологията и микроскопията и други, оповестиха от Софийския университет.
Акад. Витанов прегледа в лекцията си и правилата на суперпозицията, на неклонирането и на измерването. Той обърна внимание и на спора сред Алберт Айнщайн и Нилс Бор за локалния натурализъм и прегледа Неравенство на Бел (1964). Акцент в лекцията бе квантовата криптография и връзките. По думите му класическата криптография употребява математически логаритми, уязвими на офанзива от квантов компютър, до момента в който квантовата криптография употребява физически (квантови) закони и квантови правила. Акад. Витанов се спря на квантовите връзки, квантовния интернет и квантовите пари, както и на квантова телепортация през сателит.
Акад. Николай Витанов обърна внимание и на Центъра за квантови технологии, основан към Софийския университет с решение на Академичния съвет през ноември 2023 година В него сега работят към 30 души, има петима хабилитирани и огромен брой докторанти и студенти, сътрудници от цяла Европа, с които работят взаимно. Акад. Витанов уточни, че Центърът е финансиран по Плана за възобновяване и резистентност и по " Хоризонт Европа “. Имат трисеместриална магистърска стратегия " Квантова информатика “, която дава съществено образование с петнадесет курса в тези технологии и се радва на сериозен интерес от студентите.
За единадесета поредна година Българското национално радио връчи премия на студент отстрани " Радио “ на компетентност " Журналистика “. Инициативата е в памет на проф. доктор Веселин Димитров и цели поощряване на образованието по радиожурналистика.
Генералният шеф на Българското национално радио Милен Митев означи, че за него е голяма чест да бъде на този ярък български празник в Аулата на Софийския университет. По думите му това е един празник, който в най-висока степен ни сплотява, а не ни разделя, празник, който ни кара да се гордеем с достиженията на нашите предшественици. " Ние сме единствените, които честваме своята писменост, своята словесност като основата на езика си, на науката си, на културата си и с това считам, че заслужава да се гордеем “, сподели Милен Митев и добави, че с тази премия, която е стипендия и опция за стаж в националното радио, от една страна поддържат образованието по радио публицистика, само че също така желаят и да приобщят младежите към полезностите на публицистиката, към отстояването на свободата на словото, на търсенето на истината. " Ценности, които са изключително значими в образованието във Факултета по публицистика и всеобща връзка и които ние всеки ден отстояваме и в Българското национално радио “, уточни Милен Митев. Той добави, че факултетът е дал на радиото някои от най-знаковите му имена и е уверен, че измежду студентите му през днешния ден има доста бъдещи сътрудници и бъдещи знакови имена на българската публицистика, които ще отстояват полезностите на свободата и демокрацията.
" Нямам самообладание да видя какво, сътрудници, ще постигнете в бъдеще, с цел да помогнете на нашето общество да се движи напред “, сподели в умозаключение Милен Митев и връчи премията на Павел Стоев.
В рамките на тържеството заместник-ректорът проф. Ренета Божанкова разгласи носителите, а ректорът проф. Георги Вълчев връчи Годишните награди на Алма матер за образователната 2024/2025 година на студенти от Софийския университет във връзка 24 май.
Румен Мариянов Гатев, студент, компетентност " История и философия “, Исторически факултет, бе награден за научноизследователска и доброволческа активност.
Ана-Мария Бойкова Симеонова, студент, компетентност " Медицина “, Медицински факултет, бе наградена за триумфи в региона на изкуството.
Любен Мирославов Балтаджиев, студент, компетентност " Приложна математика “, Факултет по математика и информатика, бе награден за просветителна активност.
Елена Костадинова Мешкова, студент, компетентност " Арабистика “, Факултет по типичен и нови филологии, бе наградена за научноизследователска и просветителна активност.
Ясен Пламенов Пенчев, студент, компетентност " Информатика “, Факултет по математика и информатика и стипендиант по стратегия EXPLORER на Института INSAIT, бе награден за просветителна активност.
Йоанна Найденова Стефанова, студент, компетентност " Медицина “, Медицински факултет, бе наградена за научноизследователска активност.
Никола Иванов Учкунов, студент, компетентност " Право “, Юридически факултет, бе награден за научноизследователската и доброволческа активност.
Цветан Юлиянов Марков, студент, компетентност " Регионално развиване и политика “, Геолого-географски факултет, бе награден за триумфи в региона на спорта.
Стойчо Робертов Русинов, студент, компетентност " Икономика и финанси “, Стопански факултет, бе награден за научноизследователска активност.
Деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева разгласи лауреатите в Осемнадесетия народен книжовен конкурс за стихотворение и роман на Софийския университет “Св. Климент Охридски " за студенти с българско поданство, учащи се у нас и в чужбина.
Тя съобщи, че обичайно тази година е имало доста участници в студентския конкурс за лирика и за прозаичност. " Имаше извънредно положителни работи и много мъчно избрахме спечелилите “, сподели проф. Личева и прикани участниците в състезанието да не се отхвърлят, тъй като си коства да пишат. Проф. Личева добави, че на състезанието са се явили студенти от най-различни университети от страната и чужбина, измежду които е имало такива, занимаващи се с право и медицина.
Носител на премията за лирика е Йоана Евгениева от Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий “ за стихотворението си " Наследство ".
Наградата за прозаичност получи Александър Димитров от Софийския университет " Св. Климент Охридски “ за описа си Тетраптих " От връзки мемоари “.
По мотив Деня на славянската книжовност бе връчена и премията на Факултета по славянски филологии за най-хубавата научна книга в региона на литературознанието за 2025 година Тази година бе отличен доцент дфн Бойко Пенчев за книгата си " Прогресисти и консерватори “, която по думите на проф. Личева е едно доста значимо проучване – освен за тези две години, за които се дава премията, а в последните години в областта на литературознанието.
Доц. дфн Бойко Пенчев съобщи, че приема премията с възприятие на неспокойствие и признателност. " Всяка премия е самопризнание, гали самочувствието. Ако продължа метафората на господин ректора за градината, значимо е да работим своята градина, само че е хубаво и когато хоратата като минат, кажат – Браво, ето, положителни плодове ще изкара “.
Доц. Пенчев добави, че премията с изключение на самопризнание е и обвързване. Тя задължава всеки от нас да работи по този начин, че да бъде заслужен за оценката, която е получил. " Тази премия за мен е доста специфична и доста задължаваща. Първо, тъй като се присъжда от научната гилдия, от хората, с които съм работил цялостен живот. И на второ място, тъй като се връчва тук, в Аулата, в сърцето на Софийския университет “, сподели още доцент Пенчев и благодари на сътрудниците и околните си, както и на всички, събрани в залата, които вършат празника празник.
Празникът приключи с музикална стратегия на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.
По традиция по-рано денем Академичният съвет на Софийския университет " Св. Климент Охридски " се включи в празничното общоградско шествие и взе участие в формалната гала за отбелязване на празника при паметника на светите братя Кирил и Методий. Слово на церемонията произнесе деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева.
На 24 май 2025 година стана прочут и спечелилият в първото издание на Националния училищен конкурс за кино есе " Литература на лента ", проведен от Факултета по славянски филологии по самодейност на магистърската стратегия " Литература, кино и образна просвета ". Негов главен сътрудник е кино-литературният фестивал " Синелибри ". Основната цел на състезанието е да ускори интереса на учениците към книгата и четенето, към смисъла на литературата в живота на всеки човек и приноса ѝ за неговото образуване и взаимоотношения с другите. Участници са единствено възпитаници в XI и XII клас от всички български учебни заведения през настоящата образователна година, като всеки показва не повече от един автентичен късометражен филм – документален, игрален, анимационен, научно-популярен или различен разбъркан тип.
Журито, включващо преподаватели от Факултета по славянски филологии, дефинира Милица Маркова, IV ЕГ " Фредерик Жолио-Кюри " – Варна за притежател на Голямата премия " Литература на лента ".
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ