Афганистан къса с Пакистан: новият разлом, който може да взриви целия Изток
На пръв взор става дума за следващ граничен спор сред Кабул и Исламабад. В дълбочина обаче се обрисува доста по-опасен развой – пренареждане на районните съюзи, което въвлича Индия, Иран и Китай. Афганистан към този момент не балансира – той избира посока, а тази посока може да отключи нов огромен спор в Азия.
В обозримо бъдеще е изцяло допустимо на Изток да избухне нов огромен въоръжен спор, воден от преплетените ползи на основни районни играчи – Китай, Индия, Иран и Пакистан. Непосредственият спусък за експлоадиране на асиметрична, партизанска или даже „ класическа “ война би могла да бъде позицията, неотдавна заета от управляващите на Ислямски емират Афганистан (ИЕА).
В началото на декември главнокомандващият на пакистанските въоръжени сили Асим Мунир съобщи, че управляващите в Кабул би трябвало да решат сред поддръжката на пакистанските талибани и поддържането на връзки с Исламабад. Както е елементарно да се допусна, за пакистанската страна въпросът за афганистанската поддръжка за пакистанските талибани е екзистенциално предизвикателство и може би главният дразнител за пакистано-афганистанските двустранни връзки.
На военно събитие в Равалпинди Мунир акцентира, че е изпратено „ ясно обръщение “ до талибанското държавно управление в Кабул: то би трябвало да избира сред Пакистан и Фитна ал-Хаваридж, исламабадското название на локалните талибани, известни още като Техрик-е-Талибан Пакистан (ТТП).
Международните осведомителни организации оповестяват, че не е имало незабавна реакция от Кабул на това изказване. Напрежението по продължение на 2600-километровата де факто афганистанско-пакистанска граница (т. нар. линия Дюран, непризната от Кабул) ескалира от няколко години.
Сериозни конфликти там се случиха предишния октомври. Пакистан преди този момент е предприемал удари на афганистанска територия, потвърждавайки, че са ориентирани към бази на групировките на ТТП, свързани с управлението на ИЕА, Армията за избавление на Белуджистан и няколко други.
Но още по-забележително е, че Исламабад упрекна Кабул в съгласуване на враждебните дейности с Индия. В отговор афганистанците изрично отхвърлиха обвиняванията в укриване на бойци от ТТП, отбелязвайки, че не разрешават на никого да употребява територията им против други страни. Нещо повече, Кабул непосредствено упрекна Исламабад в поддръжка на съперниците на афганистанското държавно управление.
На 19 октомври конфликтуващите страни подписаха съглашение за преустановяване на огъня, последвано от три кръга договаряния. Мирно съглашение обаче по този начин и не беше реализирано, макар че афганистанските управляващи увериха Пакистан и интернационалната общественост, че ще съблюдават уговорките си за преустановяване на огъня.
Предстои да забележим какви процеси отразява този спор или, нагледно казано, каква „ гора “ се крие зад „ дърветата “ на афганистанско-пакистанския спор. Дори незадълбочен взор незабавно разкрива конфликт на ползи сред два азиатски колоса – великите сили Индия и Китай.
Показателно е, че в края на ноември държавното управление на МАЕ прикани Индия да усили размера на търговията и да отвори товарни терминали на своя територия, засилвайки връзките си с Ню Делхи в търсене на опция на Пакистан след многократните гранични конфликти и затваряния.
Известно е също, че по време на диалозите министърът на търговията на талибаните Ал-Хадж Нурудин Азизи е изискал от Индия да помогне за организирането на постоянен морски превоз за доставка на афганистански артикули през ръководеното от Индия пристанище Чабахар в Иран, заяви министерството, ръководено от Азизи.
През последните месеци Афганистан, който няма изход на море, пренасочва повече артикули към Иран и Централна Азия, откакто въоръжени конфликти доведоха до затварянето на основни контролно-пропускателни пунктове с Пакистан.
Според афганистанското министерство на търговията, Азизи се е срещнал с индийския държавен министър на търговията Джитин Прасада в Ню Делхи, с цел да обсъдят вложения, взаимни предприятия и разширение на опциите за афганистанските експортьори.
Азизи също по този начин предложи Индия да създаде сухи пристанища в югозападната афганистанска провинция Нимроз, която граничи с Иран, и да улесни обработката на товари в Нава Шева, най-голямото контейнерно пристанище на Индия покрай Мумбай.
Миналата седмица афганистански чиновници обявиха пред Ройтерс, че доставките през Иран и Централна Азия нарастват по-бързо от тези през пакистанския кулоар, защото многократните затваряния на границите нарушават главния директен маршрут.
Според министерството, Азизи се е стремил да форсира процеса на издаване на визи за афганистански търговци и е предложил съдействие във фармацевтичната промишленост, хладилното предпазване, преработката на плодове, индустриалните паркове и центровете за поддръжка на дребни и междинни предприятия.
На собствен ред Дж. Прасада увери, че диалозите отразяват споделен ангажимент за подсилване на двустранната търговия. Индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар от своя страна съобщи, че са разискали разширението на комерсиалната и транспортната инфраструктура и е удостоверила поддръжката на Индия за развиването на Афганистан.
Както показва „ Ню Йорк Таймс “, комерсиалната война сред Пакистан и Афганистан не демонстрира признаци на край. След кървави трансгранични конфликти, управляващите в Кабул и Исламабад въвлякоха своите нации в комерсиална война, която заплашва живота на милиони.
По мнението на редица авторитетни специалисти, политическият поврат на Афганистан, отводът от съдействие с Пакистан и завъртането на Кабул към Индия, биха могли доста да трансформират международната политика. Дистанцирането на Кабул от Исламабад би трябвало да се схваща и възприема като разграничаване на Кабул от Пекин, поради тясно преплетените китайско-пакистански връзки.
В продължение на десетилетия китайците влагат в Пакистан и до известна степен в талибаните в Афганистан, стремейки се да трансформират общото пакистано-афганистанско пространство в нещо устойчиво и управляемо. Този метод се вписва в по-широка тактика: създаване на информационни линии към Индийския океан, заобикаляйки главния противник и районен съперник в лицето на Индия.
Това е Китайско-пакистанският стопански кулоар (CPEC), китайски капиталов план в Пакистан, осъществен като част от широкообхватната самодейност „ Един пояс, веднъж “.
Въпреки това, последните събития демонстрират, че търговията с Индия се трансформира в приоритет за Афганистан. Съответно, главният фокус на афганистанския експорт се измества към индийското пристанище Чабахар, трансграничното мореплаване се опростява, а индийските вложения се трансформират в приоритет за афганистанската страна. В резултат на това Афганистан се измества оттатък стратегическата орбита на Исламабад и Пекин, с вероятността за образуване на нов районен съюз с присъединяване на Индия и Иран.
Това решение на афганистанските управляващи има и друго измерение. Няколко милиона афганистанци – гастарбайтери и заселници – сега работят в Иран. Положението им се утежни доста след израелската експанзия, когато правоохранителните органи разкриха голям брой шпиони от афганистанската диаспора в Иран.
Сега Техеран на процедура насочи ултиматум към този сегмент от популацията, изправяйки го пред сложен избор: „ Или вашето държавно управление е лоялно към нас, или търсете работа другаде. “ Резултатът е единодушието на Кабул да сътрудничи с Техеран. Иран се възползва от евтиния труд на афганистански мигранти, а също по този начин получава в допълнение преимущество в договарянията си с Китай.
Увеличението на товарния трафик към пристанището Чабахар автоматизирано значи удар по дълбоководните пристанища на Пакистан Гуадар и Карачи, които Китай трансформира в собствен анклав в Индийския океан. Превръщането на Чабахар в основна директна точка за Афганистан го трансформира и в нов търговски център за страните от Централна Азия, което прави железопътните и други планове в тази част на света по-осъществими.
В същото време Китай и Пакистан губят обилни доходи от преноса, от многочислените и разнородни контрабандни схеми, които са подкрепяли локалния хайлайф в продължение на епохи, политическото въздействие в Кабул и позицията си в плана „ Пътят на коприната 2 “.
В същото време Пекин не може да си разреши да загуби световната конкуренция от Ню Делхи и Вашингтон, която допуска реализацията както на обичайни, по този начин и на нови формати на политическа, дипломатическа и военна борба.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/afganistan-kasa-s-pakistan-noviyat-razlom-koito-mozhe-da-vzrivi-tseliya-iztok.188108 " }, " headline ": " Афганистан къса с
В обозримо бъдеще е изцяло допустимо на Изток да избухне нов огромен въоръжен спор, воден от преплетените ползи на основни районни играчи – Китай, Индия, Иран и Пакистан. Непосредственият спусък за експлоадиране на асиметрична, партизанска или даже „ класическа “ война би могла да бъде позицията, неотдавна заета от управляващите на Ислямски емират Афганистан (ИЕА).
В началото на декември главнокомандващият на пакистанските въоръжени сили Асим Мунир съобщи, че управляващите в Кабул би трябвало да решат сред поддръжката на пакистанските талибани и поддържането на връзки с Исламабад. Както е елементарно да се допусна, за пакистанската страна въпросът за афганистанската поддръжка за пакистанските талибани е екзистенциално предизвикателство и може би главният дразнител за пакистано-афганистанските двустранни връзки.
На военно събитие в Равалпинди Мунир акцентира, че е изпратено „ ясно обръщение “ до талибанското държавно управление в Кабул: то би трябвало да избира сред Пакистан и Фитна ал-Хаваридж, исламабадското название на локалните талибани, известни още като Техрик-е-Талибан Пакистан (ТТП).
Международните осведомителни организации оповестяват, че не е имало незабавна реакция от Кабул на това изказване. Напрежението по продължение на 2600-километровата де факто афганистанско-пакистанска граница (т. нар. линия Дюран, непризната от Кабул) ескалира от няколко години.
Сериозни конфликти там се случиха предишния октомври. Пакистан преди този момент е предприемал удари на афганистанска територия, потвърждавайки, че са ориентирани към бази на групировките на ТТП, свързани с управлението на ИЕА, Армията за избавление на Белуджистан и няколко други.
Но още по-забележително е, че Исламабад упрекна Кабул в съгласуване на враждебните дейности с Индия. В отговор афганистанците изрично отхвърлиха обвиняванията в укриване на бойци от ТТП, отбелязвайки, че не разрешават на никого да употребява територията им против други страни. Нещо повече, Кабул непосредствено упрекна Исламабад в поддръжка на съперниците на афганистанското държавно управление.
На 19 октомври конфликтуващите страни подписаха съглашение за преустановяване на огъня, последвано от три кръга договаряния. Мирно съглашение обаче по този начин и не беше реализирано, макар че афганистанските управляващи увериха Пакистан и интернационалната общественост, че ще съблюдават уговорките си за преустановяване на огъня.
Предстои да забележим какви процеси отразява този спор или, нагледно казано, каква „ гора “ се крие зад „ дърветата “ на афганистанско-пакистанския спор. Дори незадълбочен взор незабавно разкрива конфликт на ползи сред два азиатски колоса – великите сили Индия и Китай.
Показателно е, че в края на ноември държавното управление на МАЕ прикани Индия да усили размера на търговията и да отвори товарни терминали на своя територия, засилвайки връзките си с Ню Делхи в търсене на опция на Пакистан след многократните гранични конфликти и затваряния.
Известно е също, че по време на диалозите министърът на търговията на талибаните Ал-Хадж Нурудин Азизи е изискал от Индия да помогне за организирането на постоянен морски превоз за доставка на афганистански артикули през ръководеното от Индия пристанище Чабахар в Иран, заяви министерството, ръководено от Азизи.
През последните месеци Афганистан, който няма изход на море, пренасочва повече артикули към Иран и Централна Азия, откакто въоръжени конфликти доведоха до затварянето на основни контролно-пропускателни пунктове с Пакистан.
Според афганистанското министерство на търговията, Азизи се е срещнал с индийския държавен министър на търговията Джитин Прасада в Ню Делхи, с цел да обсъдят вложения, взаимни предприятия и разширение на опциите за афганистанските експортьори.
Азизи също по този начин предложи Индия да създаде сухи пристанища в югозападната афганистанска провинция Нимроз, която граничи с Иран, и да улесни обработката на товари в Нава Шева, най-голямото контейнерно пристанище на Индия покрай Мумбай.
Миналата седмица афганистански чиновници обявиха пред Ройтерс, че доставките през Иран и Централна Азия нарастват по-бързо от тези през пакистанския кулоар, защото многократните затваряния на границите нарушават главния директен маршрут.
Според министерството, Азизи се е стремил да форсира процеса на издаване на визи за афганистански търговци и е предложил съдействие във фармацевтичната промишленост, хладилното предпазване, преработката на плодове, индустриалните паркове и центровете за поддръжка на дребни и междинни предприятия.
На собствен ред Дж. Прасада увери, че диалозите отразяват споделен ангажимент за подсилване на двустранната търговия. Индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар от своя страна съобщи, че са разискали разширението на комерсиалната и транспортната инфраструктура и е удостоверила поддръжката на Индия за развиването на Афганистан.
Както показва „ Ню Йорк Таймс “, комерсиалната война сред Пакистан и Афганистан не демонстрира признаци на край. След кървави трансгранични конфликти, управляващите в Кабул и Исламабад въвлякоха своите нации в комерсиална война, която заплашва живота на милиони.
По мнението на редица авторитетни специалисти, политическият поврат на Афганистан, отводът от съдействие с Пакистан и завъртането на Кабул към Индия, биха могли доста да трансформират международната политика. Дистанцирането на Кабул от Исламабад би трябвало да се схваща и възприема като разграничаване на Кабул от Пекин, поради тясно преплетените китайско-пакистански връзки.
В продължение на десетилетия китайците влагат в Пакистан и до известна степен в талибаните в Афганистан, стремейки се да трансформират общото пакистано-афганистанско пространство в нещо устойчиво и управляемо. Този метод се вписва в по-широка тактика: създаване на информационни линии към Индийския океан, заобикаляйки главния противник и районен съперник в лицето на Индия.
Това е Китайско-пакистанският стопански кулоар (CPEC), китайски капиталов план в Пакистан, осъществен като част от широкообхватната самодейност „ Един пояс, веднъж “.
Въпреки това, последните събития демонстрират, че търговията с Индия се трансформира в приоритет за Афганистан. Съответно, главният фокус на афганистанския експорт се измества към индийското пристанище Чабахар, трансграничното мореплаване се опростява, а индийските вложения се трансформират в приоритет за афганистанската страна. В резултат на това Афганистан се измества оттатък стратегическата орбита на Исламабад и Пекин, с вероятността за образуване на нов районен съюз с присъединяване на Индия и Иран.
Това решение на афганистанските управляващи има и друго измерение. Няколко милиона афганистанци – гастарбайтери и заселници – сега работят в Иран. Положението им се утежни доста след израелската експанзия, когато правоохранителните органи разкриха голям брой шпиони от афганистанската диаспора в Иран.
Сега Техеран на процедура насочи ултиматум към този сегмент от популацията, изправяйки го пред сложен избор: „ Или вашето държавно управление е лоялно към нас, или търсете работа другаде. “ Резултатът е единодушието на Кабул да сътрудничи с Техеран. Иран се възползва от евтиния труд на афганистански мигранти, а също по този начин получава в допълнение преимущество в договарянията си с Китай.
Увеличението на товарния трафик към пристанището Чабахар автоматизирано значи удар по дълбоководните пристанища на Пакистан Гуадар и Карачи, които Китай трансформира в собствен анклав в Индийския океан. Превръщането на Чабахар в основна директна точка за Афганистан го трансформира и в нов търговски център за страните от Централна Азия, което прави железопътните и други планове в тази част на света по-осъществими.
В същото време Китай и Пакистан губят обилни доходи от преноса, от многочислените и разнородни контрабандни схеми, които са подкрепяли локалния хайлайф в продължение на епохи, политическото въздействие в Кабул и позицията си в плана „ Пътят на коприната 2 “.
В същото време Пекин не може да си разреши да загуби световната конкуренция от Ню Делхи и Вашингтон, която допуска реализацията както на обичайни, по този начин и на нови формати на политическа, дипломатическа и военна борба.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/afganistan-kasa-s-pakistan-noviyat-razlom-koito-mozhe-da-vzrivi-tseliya-iztok.188108 " }, " headline ": " Афганистан къса с
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ