На пръв поглед, отговорът е очевиден: когато се произвежда вино,

На пръв взор, отговорът е явен: когато се създава вино, се използват гроздови сортове от съответните цветове. Но хората, които мислят по този начин, надълбоко се заблуждават

Има една известна ария: „ Вино бяло, вино бяло – що не си алено? “. Явно е обаче, че тук нещата опират до персонален усет, и феновете на аленото вино, по този начин или другояче, доминират като количество над феновете на бялото. В Средиземноморието даже се е развила цяла така наречен просвета на виното, каквото и да значи този неразбираем термин; за жалост през днешния ден понятието просвета се лепи прекомерно безсистемно. В случая „ културата на виното “ отбелязва зоните, където постоянната ежедневна консумация на вино, съпътстваща храненето, се е трансформирала в традиция. И фактически, в една Португалия или Испания, в случай че не пиеш вино по време на хранене, в 90% от случаите сътрапезниците загрижено ще те попитат дали не си болен, споделя.

Любопитен е въпросът: а каква е разликата сред бялото и аленото вино?

На пръв взор, отговорът е явен: когато се създава вино, се използват гроздови сортове от съответните цветове. Но хората, които мислят по този начин, надълбоко се заблуждават.

Истината е, че аленото вино се прави с изключение на от алено, само че и от черно грозде. Има разновидности с червени ципи на зърната, като „ Пино гри “ или „ Гевюрцтраминер “, които се употребяват за произвеждане на бяло вино. Пък и белите и червени виновност имат доста разнообразни способи на винификация, както се назовава процесът за промяна на гроздето във вино.

Винификацията на бялото вино е много обикновена: сокът, който се цеди от пулпата (във винопроизводството сокът се назовава „ отплата “) се отделя от ципата на зърната и последователно се трансформира във вино в хода на ферментацията. Ако повторите това с алено или черно грозде, няма обаче да получите алено вино: тази отплата, която е от мрачно грозде, не има ясно изразен цвят по една елементарна причина: по-голямата част от оцветяващия пигмент е в ципата.

Затова при винификацията на алено виногроздето първо се смила, с цел да се получи отплата от сок, пулпа и ципа - а по-късно, до момента в който трае ферментацията, пигментите от ципата придават на течността нужния цвят.

Възможно ли е да се приложи процесът на ферментация за произвеждане на бяло вино от тъмни сортове грозде? Разбира се! Ярък образец е шампанското. За неговото произвеждане са позволени единствено три гроздови сорта: „ Шардоне “, „ Пино ноар “ и „ Пино мьоние “. Първият от тях е бял, а другите два са черни. След прибиране на реколтата от „ Пино ноар “ и „ Пино мьоние “ пречистената гроздова отплата неотложно се подлага на ферментация за приемане на бяло вино. На френски тази процедура е известна като "Blanc de Noir ", безусловно „ бяло от черно ".

А по какъв начин стоят нещата с розето? Въпреки че съществува подобен известен мит, то напълно не е комбиниране на бяло и алено вино. Напротив, виното „ розе “ се прави от мрачно грозде със скъсен развой на ферментация на мъстта. След реализиране на стремежи цвят ципата на зърната, която отделя боята, се отстранява. Да, правилно е, че избрани розови виновност се вършат посредством взаимна ферментация на червени и бели гроздови сортове - само че това не важи за розето, а единствено за виновност от вида „ Ротлинг “.