Защо точно Унгария така силно прегърна „братската“ руска пропаганда?
На пръв взор няма никаква логичност, нали? Петдесет и шеста, съветските танкове в Будапеща, смазаното въстание, попарените фантазии, изгубените генерации, руския ботуш. А в този момент „ легнаха “ навръх руснаците и се прегърнаха с путинисткия сталинистки режим.
И то дотам, че Екологичен потенциал одобри резолюция, съгласно която Унгария, в миналото люлка на битката за независимост и народна власт в Източния блок, през днешния ден към този момент не може да се приема като… пълноценна народна власт!
И това – при цялостна липса на съветски танкове в Будапеща, при дадена им независимост и при участие в Европейски Съюз.
Те предадоха властта на един елементарен лъжец, който открадна свободата на пресата, наложи им едновремешния подправен национализъм, сделан по СССР-ски пример, сиреч: малко селско-народняшко-фолклорно декориран блян към „ положителното остаряло време “, малко префърцунени измислици за великолепие, малко всяване на боязън от огромния неприятен Запад, който желае да им изтрие „ унгарското “ и „ националното “ (да им открадне гулаша, един вид), пропука доверието им в демокрацията и им я открадна, тъкмо както им открадна и свободата на пресата и желанието за изложение на свободно мнение, друго от „ формалното “.
„ Думам ти дъще, сещай се, снахо “ е доста уместно в тази ситуация, тъй като сходна орис сполетя и една друга страна, оживяла след руския ботуш. България.
Да те поробят без танкове и автомати, без войска и опасността на дулото в главата на фамилията ти е доста по-опасно за обществото. Защо? Защото е незабелязано и прониква чак до мозъка на костите. Решаваш, че самичък си го изискал. Доброволно се отказваш да търсиш минусите на системата и сляпо възхваляваш измислените ѝ „ достижения “, до момента в който светът извън те гледа по какъв начин се свиваш и недоумява по какъв начин може свободен народ по този начин да се съобщи. Както хората постоянно недоумяват по какъв начин може някой да стане наркоман и „ непринудено “ да се откаже от здравето и разсъдъка си. Ами по какъв начин? Отровата прониква и става по-силна от индивида. Така.
Основата тук е разликата сред предизвестията на Джордж Оруел в неговата „ 1984 “ и тези на Олдъс Хъксли в неговата „ Прекрасният нов свят “.
Оруел разказва по какъв начин в бъдещето хората няма да могат да четат книги, тъй като ще ги не разрешават и цензурират. Хъксли пък разказва по какъв начин никой няма да ИСКА да чете книги. С този първи образец, усещате ли накъде клони везната за това кой от двамата по-добре е предсказал бъдещия ни призрачен сън?
Оруел разказва по какъв начин ще крият истината от нас, Хъксли пък разказва по какъв начин истината ще бъде потопена в море от незначителна информация.
И ето: лекциите на най-хубавите университети са оповестено онлайн, цели библиотеки са налични гратис, само че проверяващи публицисти и учени, посветили живота си на проучвания, са наричани „ простаци “ и „ лъжци “ от хора, които са си посветили живота на четене на жълти вести за чалга певици и силиконови импланти.
В „ 1984 “ Оруел разказва надзор посредством болежка и опасност, Хъксли пък разказва надзор посредством снабдяване на наслаждение.
Докато те насилват да казваш, че руснаците са положителни, че са „ освободители “, че са „ братя “, че са най-напреднали, най-умни, най-можещи, ти вътрешно се бориш с това принуждение над здравия разсъдък.
Когато обаче си мислиш, че си свободен, а скрито ти пробутват пропагандата, ти я попиваш и решаваш, че самичък си стигнал до това умозаключение. Много по-силно е от това да те насилват да го вярваш.
В отчет на американското разузнаване се споделя, че руснаците са похарчили $300 млн. в 24 страни (от 2014 година насам), с които са купували политици, партии, публицисти, хора, които образуват публично мнение, известни персони и т.н.
Пари, платени, с цел да се объркват демокрациите по света, да се отслабват и да се проправя път на съветската агитация. Пропаганда, родила неимоверни тъпотии, като да вземем за пример автоматизираната реакция на путинистите, която показват всякога, когато някой нападне обичания им деспот: ти си рософоб, за какво мразиш Русия, не знаеш ли какви велики писатели и какъв брой просвета е дала на света, не си ли чувал за Пушкин, за Достоевски… и още нелепости в тази линия. Опитват се да ти пробутват Путин и Пушкин в пакетна оферта. Ако мразиш Путин, считат, че мразиш и Пушкин.
Тъпо, нали? Така работи пропагандата им, кара те да вярваш в невъзможното, с цел да те приготви да извършиш немислимото.
Първата смяна в настройките към Русия идва 2000 година и първите години на новия век. Тоест: с встъпването на Путин на власт. Лека-полека той стартира новата/стара линия на пробутване на ползи, който Русия, след разпада на Съюз на съветските социалистически републики, сякаш беше загърбила. Само че го направи тайно и богатство.
Втората вълнà на пропагандата стартира през 2014 година, когато нападнаха Украйна и окупираха нелегално Крим.
И разликите могат да се усетят.
От хора, пристигнали в България от Съюз на съветските социалистически републики през шейсетте години знам (от първа ръка), че тогава е имало много по-силно антируско въодушевление измежду българите. Отбягвали са ги, наричали са ги с всякакви имена и т.н.
Днес обаче има мощно проруско въодушевление и това се дължи на всичко това, което описахме в разликите сред Оруел и Хъксли. Тоягата и моркова. Няма по какъв начин да знам сигурно, само че ще направя обосновано съмнение, че огромна част от тези хора, които тогава (млади) са били по този начин мощно антируско настроени и са мечтали за независимост, дънки и Кока-Кола, през днешния ден (вече стари) си спомнят младостта и споделят, че тогава е било по-хубаво, по-добре се е живеело и им липсва; а също по този начин през днешния ден са същински русофили.
А тук – в пропагандата – мощна роля има умишленото затъпяване на нацията, чалгизацията, убеждаването, че четенето и ученето е за смотаняци, а сполучливите хора са прочели единствено една (или нито една) книга през живота си. Това ражда хора – лесна плячка за евтина агитация. Те са функционално необразовани, те не могат да взимат независими решения, без тв приемникът или някой уебсайт да им кажат какво да мислят, а и се ловят на теории на конспирацията, тъй като ги карат да се усещат умни и знаещи освен това, а в действителност се оказват въвлечени в серпантина от неистини и промиване на мозък.
Такава е тъжната истина.
Такова леке върху здравия разсъдък е и самият Орбан в Унгария.
Ще е хубаво да се усетим в точния момент и да изхвърлим путинистката паплач, сееща семената на отровната агитация, ПРЕДИ Европейска комисия да прегледа опцията да разгласи и България за непълноценна народна власт с уклон към автокрация (както се пробват да създадат ДС-слугите, плачещи за „ президентска република например).
Има време… има време и да се оправим, само че има време и да затънем. Зависи накъде ще завием. Първият ни значим крайъгълен камък може да се окаже 2 октомври.
И то дотам, че Екологичен потенциал одобри резолюция, съгласно която Унгария, в миналото люлка на битката за независимост и народна власт в Източния блок, през днешния ден към този момент не може да се приема като… пълноценна народна власт!
И това – при цялостна липса на съветски танкове в Будапеща, при дадена им независимост и при участие в Европейски Съюз.
Те предадоха властта на един елементарен лъжец, който открадна свободата на пресата, наложи им едновремешния подправен национализъм, сделан по СССР-ски пример, сиреч: малко селско-народняшко-фолклорно декориран блян към „ положителното остаряло време “, малко префърцунени измислици за великолепие, малко всяване на боязън от огромния неприятен Запад, който желае да им изтрие „ унгарското “ и „ националното “ (да им открадне гулаша, един вид), пропука доверието им в демокрацията и им я открадна, тъкмо както им открадна и свободата на пресата и желанието за изложение на свободно мнение, друго от „ формалното “.
„ Думам ти дъще, сещай се, снахо “ е доста уместно в тази ситуация, тъй като сходна орис сполетя и една друга страна, оживяла след руския ботуш. България.
Да те поробят без танкове и автомати, без войска и опасността на дулото в главата на фамилията ти е доста по-опасно за обществото. Защо? Защото е незабелязано и прониква чак до мозъка на костите. Решаваш, че самичък си го изискал. Доброволно се отказваш да търсиш минусите на системата и сляпо възхваляваш измислените ѝ „ достижения “, до момента в който светът извън те гледа по какъв начин се свиваш и недоумява по какъв начин може свободен народ по този начин да се съобщи. Както хората постоянно недоумяват по какъв начин може някой да стане наркоман и „ непринудено “ да се откаже от здравето и разсъдъка си. Ами по какъв начин? Отровата прониква и става по-силна от индивида. Така.
Основата тук е разликата сред предизвестията на Джордж Оруел в неговата „ 1984 “ и тези на Олдъс Хъксли в неговата „ Прекрасният нов свят “.
Оруел разказва по какъв начин в бъдещето хората няма да могат да четат книги, тъй като ще ги не разрешават и цензурират. Хъксли пък разказва по какъв начин никой няма да ИСКА да чете книги. С този първи образец, усещате ли накъде клони везната за това кой от двамата по-добре е предсказал бъдещия ни призрачен сън?
Оруел разказва по какъв начин ще крият истината от нас, Хъксли пък разказва по какъв начин истината ще бъде потопена в море от незначителна информация.
И ето: лекциите на най-хубавите университети са оповестено онлайн, цели библиотеки са налични гратис, само че проверяващи публицисти и учени, посветили живота си на проучвания, са наричани „ простаци “ и „ лъжци “ от хора, които са си посветили живота на четене на жълти вести за чалга певици и силиконови импланти.
В „ 1984 “ Оруел разказва надзор посредством болежка и опасност, Хъксли пък разказва надзор посредством снабдяване на наслаждение.
Докато те насилват да казваш, че руснаците са положителни, че са „ освободители “, че са „ братя “, че са най-напреднали, най-умни, най-можещи, ти вътрешно се бориш с това принуждение над здравия разсъдък.
Когато обаче си мислиш, че си свободен, а скрито ти пробутват пропагандата, ти я попиваш и решаваш, че самичък си стигнал до това умозаключение. Много по-силно е от това да те насилват да го вярваш.
В отчет на американското разузнаване се споделя, че руснаците са похарчили $300 млн. в 24 страни (от 2014 година насам), с които са купували политици, партии, публицисти, хора, които образуват публично мнение, известни персони и т.н.
Пари, платени, с цел да се объркват демокрациите по света, да се отслабват и да се проправя път на съветската агитация. Пропаганда, родила неимоверни тъпотии, като да вземем за пример автоматизираната реакция на путинистите, която показват всякога, когато някой нападне обичания им деспот: ти си рософоб, за какво мразиш Русия, не знаеш ли какви велики писатели и какъв брой просвета е дала на света, не си ли чувал за Пушкин, за Достоевски… и още нелепости в тази линия. Опитват се да ти пробутват Путин и Пушкин в пакетна оферта. Ако мразиш Путин, считат, че мразиш и Пушкин.
Тъпо, нали? Така работи пропагандата им, кара те да вярваш в невъзможното, с цел да те приготви да извършиш немислимото.
Първата смяна в настройките към Русия идва 2000 година и първите години на новия век. Тоест: с встъпването на Путин на власт. Лека-полека той стартира новата/стара линия на пробутване на ползи, който Русия, след разпада на Съюз на съветските социалистически републики, сякаш беше загърбила. Само че го направи тайно и богатство.
Втората вълнà на пропагандата стартира през 2014 година, когато нападнаха Украйна и окупираха нелегално Крим.
И разликите могат да се усетят.
От хора, пристигнали в България от Съюз на съветските социалистически републики през шейсетте години знам (от първа ръка), че тогава е имало много по-силно антируско въодушевление измежду българите. Отбягвали са ги, наричали са ги с всякакви имена и т.н.
Днес обаче има мощно проруско въодушевление и това се дължи на всичко това, което описахме в разликите сред Оруел и Хъксли. Тоягата и моркова. Няма по какъв начин да знам сигурно, само че ще направя обосновано съмнение, че огромна част от тези хора, които тогава (млади) са били по този начин мощно антируско настроени и са мечтали за независимост, дънки и Кока-Кола, през днешния ден (вече стари) си спомнят младостта и споделят, че тогава е било по-хубаво, по-добре се е живеело и им липсва; а също по този начин през днешния ден са същински русофили.
А тук – в пропагандата – мощна роля има умишленото затъпяване на нацията, чалгизацията, убеждаването, че четенето и ученето е за смотаняци, а сполучливите хора са прочели единствено една (или нито една) книга през живота си. Това ражда хора – лесна плячка за евтина агитация. Те са функционално необразовани, те не могат да взимат независими решения, без тв приемникът или някой уебсайт да им кажат какво да мислят, а и се ловят на теории на конспирацията, тъй като ги карат да се усещат умни и знаещи освен това, а в действителност се оказват въвлечени в серпантина от неистини и промиване на мозък.
Такава е тъжната истина.
Такова леке върху здравия разсъдък е и самият Орбан в Унгария.
Ще е хубаво да се усетим в точния момент и да изхвърлим путинистката паплач, сееща семената на отровната агитация, ПРЕДИ Европейска комисия да прегледа опцията да разгласи и България за непълноценна народна власт с уклон към автокрация (както се пробват да създадат ДС-слугите, плачещи за „ президентска република например).
Има време… има време и да се оправим, само че има време и да затънем. Зависи накъде ще завием. Първият ни значим крайъгълен камък може да се окаже 2 октомври.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ