На пръв поглед науката и вярата изглеждат като два свята

На пръв взор науката и вярата наподобяват като два свята в непрекъснат спор – единият се основава на доказателства, а другият – на разбиране макар неналичието на такива.

Някъде надълбоко в човешкия мозък обаче, там, където рационалното отстъпва пред инстинкта, се крие една напълно друга картина: невронна основа за възприятие за святост.

„ Чувството за свещеното има доста мощна основа в човешкия мозък “, споделя доктор Майкъл Фъргюсън, невролог в Харвардската здравна школа, пред Popular Mechanics.

Той се занимава с така наречен невродуховност – относително ново направление, което изследва връзката сред невронауката и духовните прекарвания. През 2016 година неговият екип разгласява в Social Neuroscience проучване върху мормони, при което посредством ядрено-магнитен резонанс е проследена мозъчната интензивност по време на прекарването „ усещам Духа “.

Може би измежду най-интересните зони е periaqueductal gray – област в междинния мозък, обвързвана с контролиране на страха и болката. В друго проучване, оповестено през 2022 година в Biological Psychiatry, Фъргюсън и сътрудниците му употребяват данни, събрани от близо 200 пациенти с мозъчни увреждания.

С помощта на техника, наречена lesion network mapping, те откриват корелация сред разположението на лезиите и самодекларираната нематериалност на пациентите. Резултатът в действителност е, че повреди в periaqueductal gray се свързват с намалено чувство за духовно приемане.

Това може да значи, че тази зона от мозъка поддържа способността за прекарване на свещеното.

Според Фъргюсън освен тази конструкция, само че и целият мозъчен дънер – в това число междинният мозък – играе дейна роля в прекарвания, които хората дефинират като духовни. Тези зони контролират съществени витални функционалности като дишане и опазване на равновесие, а фактът, че точно те се свързват с чувство за „ висша мощ “, е „ замайващ “, споделя ученият. Защото значи, че религиозният опит не е единствено културно свързан или резултат от комплицирани когнитивни процеси в мозъчната кора – той е надълбоко биологично заложен.

„ Чувството за свещеното и стремежът към нематериалност допират извънредно дълбоки инстинкти вътре в нас “, споделя Фъргюсън.

Неговите проучвания в действителност не търсят доказателство за съществуването или отсъствието на господ. Вместо това те разкриват механиката на прекарванията, които хората обвързват с божественото. Но даже самият въпрос „ Дали човешкият мозък е „ основан “ да има вяра в Бог? “ – допуска съществуването на основател, разяснява доктор Андрю Нюбърг, професор по интегративна медицина към Университета Томас Джеферсън.

„ Тогава разумният въпрос сигурно е: А не е ли точно това самият Бог? “, споделя той.

Нюбърг показва, че вярата в по-висша мощ може да произтича от устрема ни към връзка. „ Имаме самостоятелно тяло, само че то би трябвало да взаимодейства със света “, споделя той. „ И по този начин, нямаме избор – би трябвало да се свържем с нещо много по-голямо от самите нас. “

Отвъд философията обаче той вижда и постепенен смисъл. Според него проведената вяра играе основна роля в основаването на обществата още от времето на Египет и Месопотамия. Религиозните системи освен задават морални правила и обществено задоволително държание, само че и служат на биологията – посредством ритуалите хората се разпознават като част от група, което улеснява основаването на връзки и даже партньорства.

„ Когато участваш в обред в черква или синагога, той разпознава членовете на групата един по отношение на различен. Така се построява заварка “, споделя Нюбърг.

Ако погледнем по-голямата картина, в съвсем всяко обществено животинско общество има водач – алфа, на който се отдава цялостно послушание. „ При множеството обществени типове има подчиненост. Има алфа. Това може да се одобри за аналог на провидение “, споделя той.

А какво се случва в мозъка на атеистите? Фъргюсън допуска, че разликата може би се дължи на друга социализация – или е въпрос на образование. Но също по този начин има опция мозъкът на невярващия да е много по-функционален в зони, свързани с рационалност.

Неговият по-дългосрочен теоретичен интерес е проучването на трансцендентните положения като евентуален ключ към неизползвани запаси на човешкото схващане. По негово мнение тези прекарвания могат да бъдат извънредно трансформиращи, а разбирането по какъв начин и къде пораждат в мозъка може да ни помогне да отключим скрити равнища на схващане.

„ Смятам, че занапред започваме да разбираме на какво е кадърен човешкият разум “, споделя Фъргюсън.