Изчезването на Луната: защо човечеството няма да оцелее след тази хипотетична катастрофа
На пръв взор Луната е просто сребрист диск в нощното небе – беззвучен сателит, който обикаля към нашата планета. Истинската роля на Луната за поддържането на изискванията за живот на Земята обаче е доста по-дълбока, в сравнение с наподобява. Този небесен комшия въздейства върху съвсем всички основни системи на нашата планета – от силата на приливите и отливите до стабилността на земната ос на въртене. Какво би станало, в случай че тази галактическа опорна точка ненадейно изчезне? Нека разгледаме поредно развиването на тази хипотетична злополука.
Първите часове и дни: Нарушаване на гравитационното равновесие
Непосредствена смяна на прилива.
С изгубването на Луната първите и най-забележими промени ще настъпят в океаните. Днес приливните талази, които постоянно заливат крайбрежията, се пораждат основно от гравитационното привличане на Луната. Ако нашият сателит ненадейно изчезне, приливните амплитуди (разликата сред прилив и отлив) ще намалеят с към две трети. Останалите приливи и отливи ще се дължат единствено на гравитационното въздействие на Слънцето, което ще основава доста по-слабо изразени съмнения на водните равнища.
Това не значи, че приливите и отливите ще изчезнат изцяло – те просто ще станат доста по-малки. Вместо впечатляващи талази с височина няколко метра, ще имаме едвам забележими съмнения на водното равнище от няколко сантиметра. За крайбрежните екосистеми това би било еднакво на изгубване на нормалния темп на живот.
Унищожаване на приливната зона
Особено наранени ще бъдат литоралните зони – зоните от крайбрежието, които се заливат и излагат на въздействието на морската вода два пъти на ден. Тези екосистеми са едни от най-плодородните и биологично дейни региони на планетата. Те са дом на раци, стриди, морски звезди, водорасли и безчет други организми, които са еволюирали особено за живот в изискванията на от време на време заливане и изсушаване.
Без естествени приливи и отливи приливно-отливните зони на процедура ще изчезнат, оставяйки тези организми без местообитание. Големите раци и морските червеи ще изгубят източника си на храна. Водораслите, които зареждат цели хранителни вериги, ще бъдат излагани по-рядко на въздействието на водата и ще получават по-малко хранителни субстанции. Броят на тези типове ще намалее пагубно, което ще докара до каскаден срив на екосистемите, зависещи от приливно-отливните зони като източник на храна.
Скалист литорал по време на отлив Средносрочни последствия: Нарушаване на океанската циркулация
Нарушаване на теченията и преразпределението на питателните субстанции.
Приливите и отливите са освен това от механично повишаване и намаляване на водните равнища. Те работят като натурален механизъм за разбъркване, който задвижва дълбоките океански течения. Тези течения са виновни за разпределянето на топлината, питателните субстанции и кислорода в международния океан. Без силата на приливите и отливите, която задвижва тези големи водни системи, циркулацията би отслабнала.
Да си спомним за Атлантическия конвейер – система от течения, която придвижва топла вода от екватора към студените ширини и връща студена вода към вътрешността на континента. Тази система е от решаващо значение за регулирането на световния климат. Без естествени приливи и отливи силата, която задвижва тази транспортна лента, ще намалее. Тропическите райони ще станат още по-горещи, европейските ширини ще се охладят и времето в международен мащаб ще стане по-малко предсказуемо.
Колапс на морските екосистеми
Намалената циркулация значи, че питателните субстанции като фосфор и азот няма да се разпределят дейно от дълбоките пластове към горните елементи на океана, където живее множеството фотосинтезиращ планктон. Фитопланктонът – микроскопичните растения, които са в основата на съвсем цялата морска хранителна верига – ще стартира да изпитва дефицит на хранителни субстанции.
Без този фитопланктон целият морски биом ще се срине. Рибните популации ще изчезнат, бозайниците ще изгубят плячката си, а човечеството ще загуби забележителна част от протеините, получавани от морските източници. Много страни, чиито стопански системи се основават на риболовната промишленост, ще бъдат изправени пред неотложен и цялостен стопански колапс.
Сътресения при размножаването на морските типове
Много морски животни са синхронизирали биологичните си часовници с лунните цикли и приливите и отливите. Морските костенурки са известни с това, че снасят яйцата си по плажовете в миг, когато приливите и отливите ще оказват помощ на дребните им да излязат в морето. Грунионите (Grunion) биват изхвърляни на брега по време на размножителните приливи, когато вълните са високи и разрешават на яйцата да се развият в крайбрежните пясъци. Коралите синхронизират всеобщото си размножаване с избрани лунни етапи.
Без този лунен сигнал цялата система за размножаване се срутва. Костенурките снасят яйцата си в неуместно време, а приливите и отливите, които са им помагали да се развъждат, към този момент ги няма. Грунионите губят местата си за мятане на хайвер. Коралите не получават сигнал за всеобщо размножаване и броят на новите човеци спада пагубно. Тази репродуктивна анархия ще докара до изгубването на цели типове в границите на няколко генерации.
Грунион на пясъка Дългосрочните катаклизми: неустойчивост на земната ос
Унищожаване на стабилизиращия резултат
Най-страшната последица от загубата на Луната няма да настъпи в продължение на месеци или години, а на хиляди и милиони години. Оста на Земята е наклонена под ъгъл от към 23,5 градуса по отношение на равнината на нейната орбита към Слънцето. Този ъгъл дефинира годишните времена, климатичните зони и като цяло прави живота на планетата вероятен.
Въпреки това без гравитационната котва, за която служи Луната, земната ос няма да остане постоянна. Гравитационните разстройства от другите планети, изключително от Венера и Юпитер, постепенно, само че непреклонно ще изтеглят земната ос в разнообразни направления. Компютърните модели, създадени през 1993 година от френските математици Жак Ласкар и Филип Робутел, демонстрират, че без стабилизиращата мощ на Луната земната ос може да се колебае в разнообразни крайности: от съвсем изцяло отвесно състояние (0 градуса) до лежане на планетата встрани (до 85 градуса наклон).
Климатичен пъкъл: сюжети за рискови наклони
Представете си сюжет, при който земната ос става съвсем отвесна – надолнище, непосредствен до нула градуса. В този случай сезоните на процедура ще изчезнат. Екваторът ще получава непрекъснат и непрекъснат поток от слънчева сила, температурите там ще бъдат отвратително високи, а топлината ще се изпарява неконтролируемо от повърхността. Полюсите, въпреки това, ще бъдат потопени във безконечен мрак и мраз, защото в никакъв случай няма да получават задоволително слънчева топлота. Полярните ледени шапки ще се уголемяват и ще заемат все по-голяма част от сушата.
А в този момент дано си представим противоположния сюжет – земната ос е наклонена на 85 градуса, а планетата като че ли лежи встрани. Последиците са още по-страшни. Полюсите биха получавали директна слънчева светлина през половината от земната година, трансформирайки се в огнени пещи, а по-късно потъвайки в цялостен мрак. Тропиците ще се намират в сумрак или цялостен мрак по време на ледниковите си интервали.
Тези климатични разстройства няма да бъдат еднократни. Земната ос ще се колебае безредно в продължение на милиони години, преминавайки от едно извънредно състояние в друго. Ледниковите интервали ще се редуват с интервали на непоносима топлота с такава скорост, че комплицираният живот просто няма да може да се развие или приспособява.
Наклонът на земната ос на въртене е към 23,44°. Въртенето, гледано от северната страна, е назад на часовниковата стрелка Допълнителни закани: Скоростта на въртене и атмосферата
Промяна на скоростта на въртене на Земята
Луната играе още една роля в динамичността на Земята: тя забавя нейното въртене. Гравитационното взаимоотношение сред Земята и Луната основава приливно търкане, което последователно трансферира въртящия миг на Земята върху Луната (която в отговор постепенно се отдалечава от нас). Без Луната този механизъм на търкане не би съществувал.
Земята би почнала да се върти по-бързо. Първоначално дните могат да станат 18 вместо 24 часа. Макар че това може да наподобява като незначителна смяна, последствията са съществени. По-бързото въртене значи по-силни центробежни сили на екватора, което може да повлияе на динамичността на атмосферата и водните маси. Ветровете могат да станат по-силни и по-малко предсказуеми.
Загуба на атмосферната отбрана
Някои проучвания сочат, че в ранните стадии от развиването на Земята Луната, с помощта на магнитното си поле, отчасти е предпазвала атмосферата на нашата планета от слънчевия вятър – потокът от заредени частици, приближаващ от Слънцето. Въпреки че магнитното поле на Луната от дълго време е изчезнало, на актуалната Земя отсъствието на Луната може индиректно да повлияе на стабилността на земното магнитно поле (макар че това е по-скоро хипотетично).
По-важното е, че без Луната слънчевият вятър ще влияе гладко върху горните пластове на земната атмосфера. Това няма да докара до цялостно унищожаване на атмосферата (процес, изискващ милиони години), само че с течение на времето горните пластове на атмосферата последователно ще се разрушат. Количеството на озона може да се промени, което ще разреши на повече ултравиолетова радиация да доближи до повърхността. Това прибавя още един напън върху оцеляването на останалия живот.
Поради обстоятелството, че атмосферните газове на нашата планета имат свойството да разсейват сините светлинни талази по-ефективно от вълните с други цветове, когато следим Земята от космоса, можем да я забележим заобиколена от наследник ореол. А в случай че погледнем небето от повърхността на планетата, то ще се появи пред нас в лазурни нюанси Увеличаване на метеоритните бомбардировки
Луната служи и като гравитационен щит за Земята. Нейната гравитация притегля някои метеорити и астероиди, които другояче биха могли да доближат Земята. Без тази гравитационна преграда честотата на метеоритните удари по нашата планета може да се усили.
Макар че огромните метеорити остават необичайност, в мащаба на милиони години смяната в честотата на ударите може да бъде забележителна. Повишената вулканична интензивност, породена от ударите на метеоритите, и обвързваните с нея излъчвания на прахуляк и газове в атмосферата биха затъмнили още повече небето и биха охладили климата.
Икономически и обществени последствия за човечеството
Въпреки че цялостният климатичен апокалипсис ще се разгърне в продължение на милиони години, човечеството ще се сблъска с злополуката доста по-рано. Още през първата година от изгубването на Луната риболовните промишлености по света ще се срутен. Пристанищните градове, където приливите и отливите са неразделна част от инфраструктурата, ще се сблъскат със съществени проблеми. Риболовът, който изхранва милиарди хора, ще стане неосъществим в предходните мащаби.
В рамките единствено на няколко години селското стопанство ще стартира да се сблъсква с провокациите на непредсказуемите климатични промени. Добивите ще намалеят, гладът ще се популяризира, ще зародят войни за запаси. Няколко генерации на обществен безпорядък, апетит и цивилен срив ще бъдат неизбежни.
Макар че по принцип човечеството би могло да преживее къси интервали на безпорядък (макар че броят на оживелите би бил незначителен), дълготрайната акомодация към климатичния безпорядък, породен от нестабилната земна ос, е невъзможна. Никоя технология не може да компенсира прехода от ледников интервал към адска горещина в продължение на хилядолетия. Земеделието, на което се основава актуалната цивилизация, ще стане невероятно.
Луната като основа на живота
Изчезването на Луната не би било единствено астрономическо събитие – то би било злополука за живота на Земята като цяло. Въпреки че е малко евентуално нашата планета да загуби изцяло живота (някои микроорганизми биха могли да оцелеят в рискови условия), комплицираният живот, в това число човечеството, надали ще оцелее.
В кратковременен проект изгубването на приливните води би опустошило крайбрежните екосистеми и риболовната промишленост. В средносрочен проект нарушаването на океанската циркулация и унищожаването на репродуктивните цикли на морските организми би довело до колапс на екосистемите. В дълготраен проект безредното люшкане на земната ос би основало климатични условия, несъвместими със съществуването на високоорганизиран живот.
Да не забравяме, че това е просто един забавен умствен опит.
(function() { const banners = [ // --- БАНЕР 1 (Facebook Messenger) --- `