Защо Илън Мъск иска да потопи колкото се може по-бързо МКС?
На пръв взор наподобява необичайно да чуем от Илън Мъск – индивидът, прочут с грандиозните си галактически проекти и основател, притежател и началник на SpaceX – компанията, която печели пари от изстрелвания към Международната галактическа станция (МКС) – че желае да изведе станцията от орбита допустимо най-скоро. И то не просто преди крайния период (2030 г.), а безусловно през идващите една-две години. Ако обаче се вгледаме по-внимателно в обстановката, излиза наяве: Мъск възнамерява по-мащабни планове и намерено декларира, че орбиталните станции „ са отслужили времето си “. Според милиардера е време човечеството да се насочи към Марс.
Прав ли е Илън Мъск, че МКС към този момент не е нужна? Защо ни е нужна МКС?
В средата на 2024 година НАСА разгласи, че подготовката на „ последната фаза “ от употребата на Международната галактическа станция е завършила. „ Управляемото събаряне “ на МКС от орбита американската галактическа организация е възнамерявала за 2030 година: модулът, наименуван Deorbit Vehicle (DOV), би трябвало деликатно да потопи останките на станцията в Тихия океан. Договорът за създаване на „ кораба за потапяне “ (на стойност почти 843 млн. долара) е поверен на компанията на Илън Мъск.
Ситуацията изглеждаше пределно ясна, само че самият Мъск съобщи в добитата от него обществена мрежа X (бившата Twitter), че станцията не просто би трябвало да бъде изведена от орбита, а това би трябвало да стане „ допустимо най-скоро “, три години по-рано от плануваното – до 2027 година Милиардерът придружаваше туитовете си с малко пояснение: „ там няма какво повече да се прави “, „ МКС съвсем не носи изгода “, а всички запаси би било по-добре да се изразходват за марсианските задачи.
„ Време е да приключим и да продължим напред – напряко към Червената планета “, написа Мъск в обществената мрежа X.
Срокът на употреба на МКС изтича през 2030 година Отстрани наподобява по този начин, като че ли притежателят на SpaceX „ реже клона, на който седи “: в последна сметка точно неговата компания получава прилични пари за доставката на екипажи (Crew Dragon) и товари (Cargo Dragon) до МКС. Нещо повече, на него е поверено и спускането на станцията от орбита, при изискване че тя ще продължи да се употребява до 2030 година Така че за какво се вършат сходни изказвания?
Политика, контракти и съперници
Вероятно става въпрос за това, че Мъск има дълготраен спор с историческия реализатор на НАСА – Боинг, във връзка с конкуренцията при изстрелването на пилотирани кораби до МКС. Да напомним, че Boeing съществено закъса със узаконяването на своя галактически транспортен съд Starliner: първите пълноценни полети с екипаж се отсрочват към този момент няколко следващи години, което значи, че осъществяването на контракта за шест полета до станцията е под въпрос.
Изводът е, че в случай че МКС бъде потопена преди 2030 година, Boeing на процедура ще изгуби смисъла на изстрелването на своя галактически транспортен съд. И защото SpaceX към този момент разполага с Crew Dragon, тя ще получи всички съществени контракти за доставка на хора и товари (докато станцията е „ жива “ и работи).
В спора сред SpaceX и Boeing Мъск несъмнено господства Освен това, в случай че изтеглянето на МКС от орбита стане предварително, не след дълго ще се появят нови планове и контракти (например полети в лунна орбита или до Марс), които, както се надява Мъск, ще отидат при него. Тези упования не са безпочвени, защото в този момент НАСА се оглавява от милиардера Джаред Айзъксман – човек, доста непосредствен до Илън.
Дали 47-ият президент на Съединени американски щати ще се съгласи на такава радикална стъпка, към момента не е ясно, само че защото Мъск се трансформира в деен политически състезател, той по всякакъв начин се пробва да склони Белия дом към преждевременното втурване на МКС от орбита: тази маневра ще разреши да се „ освободят запаси “ за по-далечни галактически задачи и планове. Оказва се, че и в първия, и във втория случай Илън печели. Но какво да кажем за самата станция?
МКС е морално остаряла
МКС е вписана в Книгата на върховете на Гинес като най-скъпия обект, издигнат от индивида (струва повече от 150 милиарда долара). След извеждането на станцията в орбита в края на 1998 година всички 14 участващи страни дефинират нейния живот до 2024 година, с допустимо удължение до 2028 или 2030 година
Днес положението на тази 17-модулна конструкция е напълно не е толкоз положително: първите пет модула са изведени на орбита преди повече от 20 години, другите девет – преди повече от 10 години, а останалите три не са кой знае каква полезност.
Ремонтирането на остарелите модули към този момент е невероятно: облицовката да вземем за пример не може да бъде сменена. А в нея прекомерно постоянно започнаха да се образуват пукнатини.
Остарялата МКС съставлява сериозен риск за здравето на астронавтите Освен това през 2019 година, откакто изследват пространството в другите модули на тази галактическа конструкция, откривателите откриват в тях обилие от бактерии и гъбички.
Друга заплаха за екипажа е последователното намаляване на МКС, която се върти към Земята на височина към 400 км. Работата е в това, че съществуващите на тази височина останки от атмосферата забавят работата на станцията, заради което нейната орбита би трябвало непрекъснато да се повдига.
Време е за Марс?
В допълнение към техническата страна на въпроса, още през цялото време на извеждането на станцията в орбита се появяват отзиви, че МКС е по-скоро знак на интернационалното съдействие, в сравнение с научни достижения и пробиви. Противниците на тази теза акцентират, че на станцията се организират хиляди опити, учат се резултатите на микрогравитацията върху човешкия организъм, тестват се нови материали и технологии.
Наистина ли научните изгоди от МКС са пресилени? Според ветераните в космонавтиката непрекъснато обитаемите модули са прекомерно скъпи, а в научно отношение не носят огромна изгода. Поне спрямо построяването на „ автоматизирани лаборатории “ или изпращането на лунни и марсиански задачи.
От друга страна, НАСА считаше и смята, че МКС е „ ключът към дълготрайното наличие в космоса “. В формалната позиция на организацията се споделя, че станцията е „ трамплин “ за бъдещите галактически задачи, където могат да се тестват системите за поддържане на живота и снабдяването на астронавтите.
Много учени слагат под въпрос нуждата от извеждане в орбита на още една галактическа станция Но има един колорит – през последните години наредбите на НАСА за радиационна отбрана станаха по-строги (което повдига доста въпроси от научна гледна точка). В резултат на това в този момент не се организира същинско образование за дълготраен престой в космоса, което може да продължи няколко години.
Кога и по какъв начин МКС ще слезе от орбита?
Ако обстановката се развие по проект и потопяването на МКС се реализира през 2030 година, НАСА ще изпрати към нея „ следен трезор “ благодарение на все същия транспортен съд на Мъск за 843 млн. $ – по този начин станцията ще може да бъде забавена и ориентирана към земната атмосфера. По този метод по-голямата част от нейната конструкция ще изгори, а отломките ще паднат в „ Пойнт Немо “ – далечен регион на Тихия океан, където обичайно се потопяват другите излезли от употреба галактически апарати.
Тъй като съгласно изчисленията сходна маневра изисква доста гориво, откривателите оферират една спомагателна концепция – по опция спускането на станцията да стане колкото се може по-дълго, с цел да се усили до най-много времето на търкане в земната атмосфера, преди да се включат насочващите мотори. В този случай всичко ще отнеме няколко месеца, през които екипажът към този момент ще е напуснал МКС, отнасяйки по-ценните научни проби и някои уреди.
Пойнт Немо в Тихия океан Мъск обаче счита, че няма смисъл да се чака до 2030 година, и приканва да се отървем от МКС допустимо най-скоро. Все още обаче не е ясно дали той ще успее да убеди НАСА и другите сътрудници на МКС (Русия, Европа, Канада и Япония). Роскосмос обаче към този момент изрази своята позиция: ще бъде мъчно да се поддържа станцията след 2028 година, а новата съветска станция се чака да бъде подготвена едвам към края на десетилетието.
Какво да кажем за Китай?
Ако МКС бъде потопена през идващите няколко години, интернационалната космонавтика ще се окаже в комична обстановка: Китай има лична станция – това е Тянгун (също непрекъснато обитаема), която може да стане на практика единствената настояща и доста ще ускори позициите на Китай в космоса.
Америка евентуално ще се опита бързо да разгърне комерсиални орбитални платформи – такива са да вземем за пример плановете Axiom и Orbital Reef (Blue Origin). Реалността обаче е такава, че нито един от тях няма да бъде подготвен до 2027 година, а SpaceX не демонстрира обществен интерес към основаването на „ стационарни “ станции: съгласно Мъск е създаването на Starship за далечни задачи е доста по-важно и „ не трябва да се губи време “.
Целта на Мъск е да изпрати галактически транспортен съд и част от човечеството на Марс Така че, в случай че станцията бъде потопена преди крайния период, идната стъпка би трябвало да бъде Марс. Идеята може да се стори безумна на някои, само че като се има поради политическото въздействие на Мъск в Белия дом, тя може да се реализира. А и дано бъдем почтени – сама по себе си тази концепция е страхотна.
Бунтът на инженерите и причините против него
Въпреки вдъхновяващите вероятности, чиновниците на НАСА и партньорите-участници в МКС напълно не са подготвени да се откажат от галактическите станции: да прекараш 25 години в осъществяването на един огромен план, в който са вложени десетки милиарди долари, и по-късно внезапно да го зарежеш предварително, за тях е просто неуместно: публично на станцията е отредена ролята на „ лаборатория на бъдещето “. Впрочем тук както нормално става дума за пари – изтеглянето на станцията от орбита ще остави голям брой хора без работа.
В допълнение към разногласието за научните проучвания съществува и политически подобен. МКС е ослепителен знак на „ обединяването “ на страните в космоса и закриването ѝ може да докара до рецесия в интернационалното съдействие в тази област. Особено като се има поради, че Китай е към този момент доста много напред в това отношение.
Китай продължава сполучливото асимилиране на космоса От друга страна, Мъск счита, че „ интернационалното съдействие може да се провежда по други способи “ – да вземем за пример в границите на комерсиални станции или при подготовката на марсианските експедиции. Самият той изрично счита, че „ предишното би трябвало да остане в предишното “ и че задържането на МКС в орбита единствено забавя напредъка.
Какво следва
Така че, в случай че Мъск убеди американското държавно управление да закрие МКС по-рано, SpaceX ще осъществя нелоша облага от своите галактически кораби за НАСА, а Boeing и съперниците ще останат на изсъхнало. Русия, като се изключи че възнамерява да създаде своя лична станция, ще продължи дейното си съдействие с Китай, само че въпреки това ще пострада Европа, защото всички модулни системи на МКС са взаимосвързани.
Изследването на космоса би трябвало да продължи. В прочут смисъл МКС е път до на никое място Независимо по кое време тъкмо МКС ще се озове в Пойнт Немо време е станцията да бъде пенсионирана. Така че човечеството ще би трябвало да направи избор – или да изпрати сурогат на МКС в орбита, или да се заеме с директната подготовка на задачи до Луната и Марс.
Както Мъск нееднократно е подчертавал, „ станциите в ниска околоземна орбита са задънена улица “ и „ същинската цел е многомесечни задачи до Луната и по-късно до Марс “. Времето ще покаже до каква степен е прав, само че едно е ясно: с изявлението си милиардерът разклати нормалния ред на нещата
