Петър Ганев: Срещу всяко евро, което даваме в общия бюджет на ЕС, България получава 2,54 евро, но има и рискове
На пръв взор наподобява разумно да се присъединим към страните, които са чисти получатели на средства от бюджета на Европейски Съюз (предимно страни от ЦИЕ). За 19 година участие в Европейски Съюз (2007-2025 г.) България регистрира вноска в бюджета на Европейски Съюз в размер на общо 10,9 милиарда евро против получени безплатни средства в размер на 27,7 милиарда евро. Срещу всяко евро, което даваме в общия бюджет, получаваме 2,54 евро за доближаване, вложения в районите и така нататък
Това е явен тласък българското държавно управление да поддържа оптимален бюджет на Европейски Съюз, изключително във връзка с фондовете за доближаване, защото упованието е, че по този начин страната ще получи повече средства за вложения в качество на живот. В този смисъл присъединяване в клуба на кохезията не е изненада.
Трябва обаче да си даваме сметка, че това крие и своите опасности. за това предизвестява икономистът от ИПИ Петър Ганев, представен от ФОКУС .
Фундаменталната роля на Европейски Съюз не е да събира пари от страните-членки и да ги дава на по-бедните. Не това е повода да имаме общ съюз и споделени полезности. Фундаменталната роля на Европейски Съюз е да подсигурява мира, сигурността и благоденствието на Европа. Последното най-много посредством икономическа интеграция и свободи, т.е. посредством действието на единния пазар.
Участието на България в единния европейски пазар е донесло повече стопански изгоди на страната от помощите от бюджета на Европейски Съюз. В този смисъл свободите в Европейски Съюз носят повече конкурентоспособност и разцвет от парите за кохезия. Съответно огромният тест пред бюджета на Европейски Съюз е дали поддържа конкурентоспособността и действието на единния пазар или просто търси повече власт и запаси.
По-големият европейски бюджет значи (по дефиниция) нови лични доходи в бюджета на Европейски Съюз и повече фискална концентрация. Участвайки в групата " Приятели на кохезията “ и натискайки за по-голям бюджет, автоматизирано отваряме вратата за нови европейски налози и споделен дълг. И това е категорично написано в общата позиция на искащите повече кохезия.
ИПИ и сътрудници от Европа неотдавна публикувахме “Алтернативен бюджет на Европейски Съюз ", в който освен демонстрираме, че по-голям бюджет не значи по-силна Европа, само че и даваме оценка на рисковете от новите европейски налози.
Само два образеца:
Ø Над 300 огромни компании в България ще бъдат наранени от новия корпоративен налог на равнище Европейски Съюз (CORE). Ще внасят спомагателен налог, без значение дали печелят през съответната година.
Ø 15% от приходите от акцизи върху тютюневите произведения са под риск, като се предлага да отидат в бюджета на Европейски Съюз. Тук България ще бъде най-засегнатата страна в Европейски Съюз, защото разчита в най-голяма степен на тези доходи.
Да, допустимо е тези хрумвания да не минат, тъй като има съпротива измежду страните-членки. Но позицията на Европейския парламент е, че в случай че една концепция за нов налог отпадне, тя би трябвало незабавно да бъде сменена от друга. Ако се одобри по-голям бюджет на Европейски Съюз, ще има нови налози. Идеи напълно не липсват. Сред другите възможности са нови европейски налози върху цифровите услуги, криптоактиви, онлайн хазарта, екологични механизми и така нататък
Всичко това не значи, че България не би трябвало да търси механизми да получи повече средства – в последна сметка това е разумно държание на всяка администрация. Но значи, че позицията на страната не би трябвало да се изчерпва с " кохезия “, а да регистрира по-дълбоките фундаментални въпроси пред Европейски Съюз и да работи за Европа на свободата, предприемачеството и нововъведенията. Такава, в която конкурентните преимущества на България ще дадат неведнъж по-голям резултат.
Нови европейски налози, споделен дълг и фискална концентрация крият опасности точно за тези конкурентни преимущества.
Това е явен тласък българското държавно управление да поддържа оптимален бюджет на Европейски Съюз, изключително във връзка с фондовете за доближаване, защото упованието е, че по този начин страната ще получи повече средства за вложения в качество на живот. В този смисъл присъединяване в клуба на кохезията не е изненада.
Трябва обаче да си даваме сметка, че това крие и своите опасности. за това предизвестява икономистът от ИПИ Петър Ганев, представен от ФОКУС .
Фундаменталната роля на Европейски Съюз не е да събира пари от страните-членки и да ги дава на по-бедните. Не това е повода да имаме общ съюз и споделени полезности. Фундаменталната роля на Европейски Съюз е да подсигурява мира, сигурността и благоденствието на Европа. Последното най-много посредством икономическа интеграция и свободи, т.е. посредством действието на единния пазар.
Участието на България в единния европейски пазар е донесло повече стопански изгоди на страната от помощите от бюджета на Европейски Съюз. В този смисъл свободите в Европейски Съюз носят повече конкурентоспособност и разцвет от парите за кохезия. Съответно огромният тест пред бюджета на Европейски Съюз е дали поддържа конкурентоспособността и действието на единния пазар или просто търси повече власт и запаси.
По-големият европейски бюджет значи (по дефиниция) нови лични доходи в бюджета на Европейски Съюз и повече фискална концентрация. Участвайки в групата " Приятели на кохезията “ и натискайки за по-голям бюджет, автоматизирано отваряме вратата за нови европейски налози и споделен дълг. И това е категорично написано в общата позиция на искащите повече кохезия.
ИПИ и сътрудници от Европа неотдавна публикувахме “Алтернативен бюджет на Европейски Съюз ", в който освен демонстрираме, че по-голям бюджет не значи по-силна Европа, само че и даваме оценка на рисковете от новите европейски налози.
Само два образеца:
Ø Над 300 огромни компании в България ще бъдат наранени от новия корпоративен налог на равнище Европейски Съюз (CORE). Ще внасят спомагателен налог, без значение дали печелят през съответната година.
Ø 15% от приходите от акцизи върху тютюневите произведения са под риск, като се предлага да отидат в бюджета на Европейски Съюз. Тук България ще бъде най-засегнатата страна в Европейски Съюз, защото разчита в най-голяма степен на тези доходи.
Да, допустимо е тези хрумвания да не минат, тъй като има съпротива измежду страните-членки. Но позицията на Европейския парламент е, че в случай че една концепция за нов налог отпадне, тя би трябвало незабавно да бъде сменена от друга. Ако се одобри по-голям бюджет на Европейски Съюз, ще има нови налози. Идеи напълно не липсват. Сред другите възможности са нови европейски налози върху цифровите услуги, криптоактиви, онлайн хазарта, екологични механизми и така нататък
Всичко това не значи, че България не би трябвало да търси механизми да получи повече средства – в последна сметка това е разумно държание на всяка администрация. Но значи, че позицията на страната не би трябвало да се изчерпва с " кохезия “, а да регистрира по-дълбоките фундаментални въпроси пред Европейски Съюз и да работи за Европа на свободата, предприемачеството и нововъведенията. Такава, в която конкурентните преимущества на България ще дадат неведнъж по-голям резултат.
Нови европейски налози, споделен дълг и фискална концентрация крият опасности точно за тези конкурентни преимущества.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ