Линейки в капан: Дунав мост се превърна в гроб за спешната помощ СНИМКИ
На пръв взор – следващо лятно запушване. На Дунав мост – нормалната картина: колони от тирове, водачи с изплезени езици, клаксони, нерви и 35-градусова горещина. Но през днешния ден имаше освен това: две коли за спешна помощ с включени сирени и мигащи буркани, блокирани сред камиони. Нито напред. Нито обратно. Нито късмет за живот.
Сцената е стряскаща, само че не нова. За нея описа и сподели във Фейсбук Гергана Филипова от Русе. От оповестените видеа се вижда, че линейките са в капан. Пациентите – в неопределеност. Животът – в ръцете на бездушна организация.
Как се стигна дотук?
Дунав мост, една от най-натоварените и сериозни пътни артерии в Северна България, от месеци е знак на безпорядък, безхаберие и административна парализа. Нерегулираният трафик сред Русе и Букурещ, неработещите канали за пропускане, неналичието на предпочитан кулоар за незабавни случаи и цялостното неявяване на надзор са трансформирали моста не в път, а в обсада с съдбовни последствия.
А законът какво споделя? Чл. 104 от Закона за придвижването по пътищата е пределно явен:
Водачите са длъжни неотложно да обезпечат свободен път на транспортните средства със специфичен режим на придвижване – коли за спешна помощ, полиция, пожарна.
Но какво става, когато това е физически невероятно, тъй като: Няма спешна лента? Няма регулация? Няма организация? Няма кой?
Кой носи отговорност, когато колата за спешна помощ закъснее с 5 минути, а животът издъхне на седмата? Гранична полиция? АПИ? Румънската страна? Българската администрация? Или всички заедно… в безмълвие?
Защото за една жена със сърдечна рецесия, за едно дете с астматичен припадък, за един човек след злополука, всяка секунда е време сред „ ще оживее “ и „ да, само че не стигнахме в точния момент “.
Когато страната не реагира, задръстването убива. Затова призоваваме неотложно: Да се вкара специфичен кулоар за коли за спешна помощ и длъжностен превоз. Да се усъвършенства координацията сред българска и румънска страна. Да се инсталират видеокамери, които наблюдават и глобяват блокиращите коли за спешна помощ. Да се постави завършек на транспортната безредица, която през днешния ден коства време, а на следващия ден – живот!
Защото когато колата за спешна помощ не стигне в точния момент, значи системата е в кома...
Сцената е стряскаща, само че не нова. За нея описа и сподели във Фейсбук Гергана Филипова от Русе. От оповестените видеа се вижда, че линейките са в капан. Пациентите – в неопределеност. Животът – в ръцете на бездушна организация.
Как се стигна дотук?
Дунав мост, една от най-натоварените и сериозни пътни артерии в Северна България, от месеци е знак на безпорядък, безхаберие и административна парализа. Нерегулираният трафик сред Русе и Букурещ, неработещите канали за пропускане, неналичието на предпочитан кулоар за незабавни случаи и цялостното неявяване на надзор са трансформирали моста не в път, а в обсада с съдбовни последствия.
А законът какво споделя? Чл. 104 от Закона за придвижването по пътищата е пределно явен:
Водачите са длъжни неотложно да обезпечат свободен път на транспортните средства със специфичен режим на придвижване – коли за спешна помощ, полиция, пожарна.
Но какво става, когато това е физически невероятно, тъй като: Няма спешна лента? Няма регулация? Няма организация? Няма кой?
Кой носи отговорност, когато колата за спешна помощ закъснее с 5 минути, а животът издъхне на седмата? Гранична полиция? АПИ? Румънската страна? Българската администрация? Или всички заедно… в безмълвие?
Защото за една жена със сърдечна рецесия, за едно дете с астматичен припадък, за един човек след злополука, всяка секунда е време сред „ ще оживее “ и „ да, само че не стигнахме в точния момент “.
Когато страната не реагира, задръстването убива. Затова призоваваме неотложно: Да се вкара специфичен кулоар за коли за спешна помощ и длъжностен превоз. Да се усъвършенства координацията сред българска и румънска страна. Да се инсталират видеокамери, които наблюдават и глобяват блокиращите коли за спешна помощ. Да се постави завършек на транспортната безредица, която през днешния ден коства време, а на следващия ден – живот!
Защото когато колата за спешна помощ не стигне в точния момент, значи системата е в кома...
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ