На пръв поглед – обикновена бележка, прикрепена с тел към

На пръв взор – елементарна записка, прикрепена с тел към дърво. А под нея – дървена касетка с няколко движимости. Но зад тези елементарни предмети се крие мощно обръщение: „ Ако имаш – остави, в случай че нямаш – си вземи “. Без непотребна драма. Без надписи с дарителски лога, без церемонии. Само човещина – тиха и същинска.

Тази дребна самодейност е част от нещо по-голямо – възходящо предпочитание на хората да се поддържат взаимно в сложни времена. Кутията е видяна на улица в столичния квартал Банишора. В нея може да се остави всичко нужно: храна, вода, медикаменти, облекла. Няма неловки въпроси. Няма засрамени погледи. Само една опция – някой да помогне и някой да получи помощ.

На тази „ станция на добротата “ попада столичанинът Антоан Хлебаров, който я прави обществено притежание посредством Фейсбук. „ Почит и почитание за този, който го е направил! “, написа той.

Това не е изолиран случай. Подобни места на взаимност съществуват от години – в София и в други градове. Те от време на време са празни – тъй като някой се е възползвал от подадената ръка. Понякога са претъпкани – тъй като положителното се връща, безшумно и неведнъж.

Тези дребни жестове потвърждават, че съпричастността не е изгубена в бързото и от време на време цинично време, в което живеем. Те ни припомнят, че обществото ни, въпреки постоянно да наподобява разграничено, още пази човешкото. И че даже в най-обикновените неща – една касетка под дърво – може да се крие най-ценното: добрина, шерване, схващане.

Надеждата е, че ще описваме от ден на ден такива истории – не за спорове и принуждение, а за споделено положително, за взаимност, която не пита кой си и за какво си тук. Само оказва помощ.