На практика всичко се променя, за да не се промени

...
На практика всичко се променя, за да не се промени
Коментари Харесай

На практика всичко се променя, за да не се промени нищо

На процедура всичко се трансформира, с цел да не се промени нищо. Тази констатация за бюджета на Асен Василев прави Пламен Милев, лекар по стопанска система, член на СИНПИ, в собствен разбор.

SafeNews го разгласява без редакторска интервенция:

От началото на бюджетната процедура „ на парче “ се пускат екзотични оферти от страна на ръководещите, за промени в посока увеличение на бюджетните доходи. Като стартираме от забележителното стесняване на нормативно приетите разноски по гражданските контракти, облагането на бакшишите в заведенията и стигнем даже до основаването на цялостен раздел в ЗДДФЛ, регламентиращ облагането на бабите, които събират гъби в гората. Не знам какъв брой действителни доходи в хазната ще донесе новия данък, само че сигурно разноските на администрацията по основаването на новата норма, както и по администрирането и ще са по-големи.

В същото време се нагледахме на редица десни анализатори, които от заран до вечер ни убеждават по какъв начин приходите са надценени,

по какъв начин разходната част на бюджета е прекомерно раздута, а един институт за пазарни политики даже направи различен бюджет, орязващ тотално обществените разноски и разноските в опазването на здравето в т. ч. и тези на здравната каса, т. е. парите на публичната институция НЗОК, които целево се събират от всеки един от нас и отново целево се харчат за здраве. Никой обаче не държи сметка на министъра на финансите и за какво няма събираемост на данъчните и осигурителните доходи, в случай, че единствено през 2022 година инфлацията публично мина 13%.

Приходите от Данък добавена стойност усилиха ли се с 13%?

Обяснението, че данъчните доходи намалели поради нулевото Данък добавена стойност на брашното и хляба, както и понижената на 9% ставка за заведенията за хранене не е съществено, т. к. и двата сектора даже и при ставка от 20% не могат да запълнят дупката в хазната от несъбрано Данък добавена стойност. Никой не дава пояснение какъв брой Данък добавена стойност за 2022 и до 3-то тримесечие на 2023 година е събрано от строителството. За последните 2 години цената на строителните материали, както и цената на недвижимите парцели набъбнаха в пъти, а да не приказваме за заплащането в строителството. С какъв брой набъбнаха приходите от Данък добавена стойност в строителството и кой не ги събра? С какъв брой набъбнаха приходите от осигуровки в строителството и кой не ги събра? Искаме да обложим бакшишите в ресторантьорството, а какво направихме с ремонтите. Тези десетки хиляди нови жилища, които се построиха единствено за последните 2 години кой ги ремонтира и какви налози и осигуровки заплати.

Колко сходни обекти посети администрацията по заетостта през последните 2 години?

Говорим за енергетика и горива. При това повишаване на цените на ел. силата с какъв брой повече Данък добавена стойност се събра от бранш енергетика? Не приказваме за производителите, а за медиаторите. Като приказваме за енергетика не можем да не създадем и едно друго съпоставяне:

Към 30.06.2023 година ФСЕС регистрира разноски за дотации в размер на 575,3 млн. лева за компенсиране разноските на небитовите крайни клиенти за електрическа сила. Това е единствено за първите 6 месеца. В същото време обществените разноски, планувани в бюджета за цялата 2024 година, са 551,5 млн. лева, в т. ч. за 2024 година за помощи и компенсации са планувани спомагателни разноски. 104 млн. лева от тях са за обществени заплащания по отношение на избрания нов размер от 526 лева на линията на беднотия за 2024 година, в т. ч. за разноските за помощите по Закона за обществено подкрепяне – 75,6 млн. лева, спомагателни разноски при установяване на финансовата поддръжка по Закона за хората с увреждания – 27,6 млн. лева и 1,1 млн. лева за помощите по Закона за протекция на детето; 230 млн. лева по отношение на резултата от смяна на МРЗ от 780 лева на 933 лева, в т. ч. 224,6 млн. лева при установяване възнагражденията на персоналните асистенти по Закона за персоналната помощ и 5,7 млн. лева за хонорари за професионалните приемни фамилии по Закона за протекция на детето и т. н.

За интервала 2024-2026 година за финансово обезпечаване на краткосрочни и средносрочни стратегически ограничения в региона на опазването на здравето са планувани спомагателни средства

като 68,8 млн. лева за обезпечаване в годишен размер на увеличените хонорари на личния състав в системата на Министерството на здравеопазването; 60 млн. лева спомагателни дотации за лечебни заведения за болнична помощ; 10 млн. лева за обезпечаване на лекарствени артикули, предопределени за лекуването на инфекциозни болести (ХИВ зараза и туберкулоза); 15 млн. лева за обезпечаване на ваксини за наложителни имунизации и реимунизации по Имунизационния календар на Република България за 2024 г.; 6,6 млн. лева за поддръжка на образованието за придобиване на компетентност в системата на опазването на здравето при предстоящо разширение в обсега на признатите специализанти тук-там, финансирани от страната, за обезпечаване на нужните за страната специализанти. Или общо държавна политика в региона на опазването на здравето е 176,9 млн. лева

Всеки може да си направи самичък извода кое има превес в бюджета

в случай, че държавните политики в опазването на здравето, труда и обществените политики за цяла година са колкото помощта и дотацията, която получиха от страната 25 компании за първите 6 месеца на още не изтеклата 2023 година

Неуместно е да вършим съпоставяне с пица, тъй като пицата, в случай че не ми харесва мога да я откажа, а да заплащам налози – не мога. Единствената опция тук е да избера друго място, където да заплащам налози. Този избор годишно прави популацията на един приблизително огромен български град. Впрочем екзотиките и опитите по повод трудовите хонорари и социално-осигурителната система в дълготраен проект ще доведат до пагубни последствия за пазара на труда.

Реформите, които се направиха в тази посока през последните 3 години, доведоха до сриване доверието в социално-осигурителната система и отчуждение от труда

Тук следва да обърнем внимание на един доста изострен проблем – приравняването на гражданския с трудовия контракт.

При трудовия контракт предмет на контракта е самата работна мощна, която се дава в избран времеви период, т. н. „ работно време “. Тоест при тези контракти става въпрос за наем на труд. Като главната специфичност е, че служащият дава своя труд против несъмнено възнаграждение – „ заплата “.

При гражданските контракти разликата е, че предмет на контракта е постигането на избран резултат. Тези контракти се отнасят до даването на избрани услуги или осъществяването на съответни задания. Затова и изпълнителят нормално не е привързан по кое време и по какъв метод да извърши работата, а разполага със свободата самичък да разпредели времето си.

Една от главните разлики сред трудовите и гражданските контракти е за чия сметка са разноските за постигането на крайния резултат

Докато при трудовите контракти те се поемат от работодателя, при гражданските те остават за сметка на изпълнителите. Поради тази причина и е признато в ЗДДФЛ да има % нормативно приети разноски. Тук в измененията се предлага тези точно разноски да отпаднат, т. е. всичко да се полза. Тези разноски, обаче, не се пипат на нотариусите и ЧСИ да вземем за пример, а единствено на работещите. Т. е. единствено на тези, на които заплатата не стига и са принудени да припечелват в допълнение с цел да свържат двата края или да платят частните уроци на децата си. И тук следва да отбележим, че продължава порочния кръг просветителната система да не дава нужните познания, с цел да положиш сполучливо кандидат-студентски изпит. Имаме министър председател – учен, който е хубаво да отговори Колко още милиарда лв. би трябвало да изсипем в просветителната система, с цел да спре феноменът частни уроци по родния – български език?

За това можем да кажем, че бюджет 2024 е противообществен,

подтиква инфлацията, посредством увеличение на потреблението, трансферира данъчно-осигурителната тежест върху работещите, дребния и междинния бизнес и в това време резервира финансовия комфорт на едрия бизнес и продължава да подтиква сивия бранш в строителството. На процедура всичко се трансформира, с цел да не се промени нищо.

Източник: Труд

Още вести четете в категорията България. 

Източник: safenews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР