На прага сме да изпратим една от най-тежките за човечеството

...
На прага сме да изпратим една от най-тежките за човечеството
Коментари Харесай

Корона на хаоса: ето каква беше 2020-а година

На прага сме да изпратим една от най-тежките за човечеството години за последните десетилетия. От времето на Втората международна война светът не е изпадал в толкоз остра санитарна и икономическа рецесия, каквато претърпя интернационалната общественост в последните дванайсет месеца. Без никакво подозрение цялата 2020-а година мина под диктата на пандемията от COVID-19, която не просто промени всекидневието ни, само че и до основна степен обезобрази идеализираната ни визия за света, в който живеем. Стотици държавни управления вкараха невиждани от генерации рестрикции и "нови правила на играта ", които трансфораха целия свят в един самобитен пандемониум, в който като че ли най-осезаемо господстваха безпокойството, страхът, гневът и най-много объркването измежду световното население.

Но събитията, случили се по света и у нас в последните 53 седмици, не свършват единствено и само с пандемията, въпреки COVID-19 да се оказа съпътстващият декор на всичко останало. И по този начин, какво значимо се случи през отминаващата си 2020 година вижте в идващите редове на късата ретроспекция на

Януари – Един фантом броди из света – призракът на мистериозната пневмония.

Както споменахме към този момент, цялата 2020-а година мина под диктата на пандемията от COVID-19. Всичко стартира едвам в самото начало на тази година. Буквално още не бяхме не запомнили махмурлука от изпращането на 2019 година, когато международната преса ненадейно прописа и проговори за "мистериозна пневмония " в Китай, която към този момент бе почнала да поваля десетки души в град Ухан.



Така за невиждано негативно време загадъчният вирус напусна рамките на Китай и скоро по-късно и в други точки на света записаха първите случаи на мистериозната пневмония. Непознатият до тогава ковид плъзна, напълно предстоящо, първо по азиатските страни – Тайланд, Южна Корея, Непал, Сингапур, Япония, Виетнам, Хонконг, Макао.

А още преди да е изминал първият месец от новата 2020 година, COVID-19 към този момент бе дебаркирал в Съединени американски щати, Австралия и Европа. На територията на Стария континент Франция бе първата страна, която удостовери за първи три случая на вируса – един в Бордо и два в Париж.

В последните дни на януари новите случаи започнаха да се множат лавинообразно и на всички места. Неохотно, светът започваше да осъзнава, че животът е напът да се промени фрапантно.

Оставяйки настрани вируса, началото на новата година стартира и с следващото, но този път надалеч по-сериозно разтягане на връзките сред Съединени американски щати и Иран. Причината беше убийството на ген. Касем Солеймани при ракетен удар по летището в Багдад, за който американското разузнаване разполагало с информация, че е подготвял удар против Съединените щати.



От Техеран дадоха обещание вендета на всички, забъркани в убийството на Солеймани.

У нас към края на януари пък стана ясно, че предприемачът Васил Божков, ощетил държавната хазна с над 700 млн. лв. около хазартната си активност и обвинен по 19 обвинявания, е напуснал България с частния си аероплан и отлетял за Обединените арабски емирства.

Два дни по-късно излезе информация, че той е арестуван в ОАЕ. Макар българските управляващи да са изпратили всичко нужни документи за изгонването му назад в България, Васил Божков и до през днешния ден продължава да се укрива в Дубай.



Февруари – В Италия настана "Ад ", у нас се зададе НОЩ

Подобно на януари, февруари също мина под знака на COVID-19 с голям брой нови случаи, жертви на болестта и от ден на ден зараждащи огнища на инфекцията. За жал Италия се трансформира в първата най-критично наранена страна в Европа, а център на болестта се оказа северната провинция Ломбардия.

Тогава Италия стана и първата европейска страна, в която започнаха да се анулират публични мероприятия, да се карантинират цели градове, а компании започнаха да приканват чиновниците си да работят от у дома.

На фона на епидемиологичната конюнктура в Европа и по света, българското държавно управление се задейства и сътвори добре познатия ни Национален действен щаб (НОЩ), а за негов началник бе определен началникът на ВМА генерал-майор проф. доктор Венцислав Мутафчийски. Целта на щаба беше ясна – да бъде в подготвеност тогава, когато и у нас бъде регистриран първият случай на COVID-19.

Припомнете си първия брифинг на НОЩ малко след учредяването му на съвещание в Министерски съвет:



Март – Когато Международният ден на дамата роди неприятния вестоносец

По подигравка на ориста първите доказани случаи на новия ковид у нас (в Плевен и Габрово) бяха оповестени точно на Международния ден на дамата – 8-и март, от ръководителя на НОЩ ген.-майор проф. доктор Венцислав Мутафчийски, който в края на април изрече една от емблематичните си изречения, че "лошите вестоносци ги убиват ", защото до тогава точно той бе претрупан със задачата да осведоми обществеността за последните настоящи данни по отношение на заболеваемостта у нас, смъртните случаи и дали се плануват нови противоепидемични ограничения.



За жал три дни по-късно в страната бе регистриран и първият смъртен случай в резултат на болестта – 66-годишна жена, която издъхна в столичната болница "Пирогов ".

В същия този ден в Турция пък бе доказан и първият случай на COVID-19 в страната.

Третият месец от годината ще запомним и с невижданите ограничения за ограничение разпространяването на COVID-19, когато на 21-ви март бе неразрешен достъпът както до парковете и градинките в столицата, по този начин и качването до Витоша.

Припомняме, че точно през март месец в страната бе въведено първото изключително състояние у нас, при което моловете и заведенията за хранене трябваше да затворят.



Април – КПП-та, отворени църкви, загубата на Милен Цветков и... радиационен декор

Като продължение на противоепидемичните правила от март, с наближаването на Великден управляващите стегнаха даже още повече ограниченията и по този метод за Възкресение Христово пътуваха единствено тези с основателна причина. Всички останали бяха връщани от органите на полицията на изходите от София и огромните регионални градове в страната.

В навечерието на великденските празници се развихри и развълнуван спор по отношение на това дали православните храмове и църкви да останат отворени и да одобряват миряни, или да последват образеца на църквите в околните до нас страни и да затворят. В последна сметка след продължителни диалози сред страната и Светия синод се взе решението църквите у нас да останат отворени за Великден и да може всеки, който изиска, да посети Божия дом.



От своя страна свещениците увериха премиера Бойко Борисов, че всички противоепидемични ограничения, написани от здравните управляващи, ще бъдат спазвани прецизно от всеки храм в страната, включително и непрекъсната стерилизация на иконите.

Уви, тъкмо точно на Великден България загуби един от най-известните си и изявени телевизионни публицисти Милен Цветков, чийто автомобил бе затрит от дрогирания Кристиан Николов посред опразнена София.



Трагичната гибел на известния публицист отключи вълна на съпричастност и яд освен в медийните среди, само че и в цялото ни общество.

Кои други известни наши сънародници изгубихме през 2020 година можете да си припомните от този.

След края на великденските празници НОЩ организира един малко по-различен среднощен брифинг, касаещ радиационния декор в България поради пожара край АЕЦ "Чернобил ". По думите им конференцията е била нужна поради клюки в обществените мрежи, че огънят край АЕЦ "Чернобил " е повишил радиационния декор в България.



В момента няма никаква заплаха за България, даже и теоритична. Ще бъдете известявани от време на време за радиационния декор в България, тъй като сега няма потребност от внасяне на в допълнение напрежение измежду българите, обясни тогава ген. Мутафчийски.

Май – В Беларус се отхвърлиха от Лукашенко в миг, в който светът "не можеше да диша "

Петият месец от годината бе белязан от две извънредно значими събития в интернационален аспект, чийто акцент падна върху отстояването на двата най-важни съставния елемент във всяко едно модерно общество – свободата и равноправието.

Най-големият отзив през май пристигна от Съединени американски щати, и по-конкретно от град Минеаполис, където афроамериканският жител Джордж Флойд загуби живота си, откакто в продължение на съвсем девет минути полицейски чиновници не му разрешиха да си поеме въздух, вследстие на което Флойд издъхна, а това възпламени съществени вълнения и всеобщ яд освен на територията на Щатите, само че и в доста останали страни по света.



Упражненото полицейско принуждение над Джорд Флойд за следващ път сложи под въпрос дали тогавашната фантазия на Мартин Лутер Кинг за пълноправие сред хората от всички раси и религии в действителност в миналото въобще се е осъществила в американското общество, повече от 50 години след гибелта му.

В резултат от събитията се роди придвижването "Животът на чернокожите има значение " (Black Lives Matter), което осъжда всевъзможни прояви на принуждение и ненавист по отношение на хора с мрачен цвят на кожата.

Извън Съединени американски щати, в Беларус беше другата гореща точка през май, в която стотици хиляди поданици на някогашната руска република излязоха на митинги по улиците на Минск и други градове в страната, с цел да изискат промяна на ръководството и най-много промяна на "вечния " Александър Лукашенко.



На идните президентски избори през август Лукашенко печели шести следващ мандат отпред на Беларус, което отприщва даже още по-голямо неодобрение измежду сънародниците му, а Европейски Съюз и доста други страни не признават резултатите от вота, акцентирайки, че гласуването е било опорочено и манипулирано.

Юни – Да отивам на море или да не вървя? Това е въпросът...

Новият летен сезон у нас стартира със подозрението дали изобщо подобен ще може да се организира пълноценно поради върлуващата пандемия от новия ковид. От Министерството на туризма тогава неведнъж заявиха, че през този сезон ще се разчита основно на българите да спасят туристическия бранш по морето, в сравнение с чужденците.



Разбира се, въпреки всичко не липсваха и летовници от чужбина, като първият под наем полет от Нидерландия бе посрещнат персонално от тогавашния министър на туризма Николина Ангелкова на летището в Бургас.

Нейният правоприемник на поста Марияна Николова също призоваваше българите да отдъхнат по родните курорти това лято, с цел да подкрепят туристическия бизнес в сложните времена.

В последна сметка близо 550 хиляди българи избраха тази година да почиват на море у нас, което надмина упованията на сектора.

Какво още забавно се случи у нас през втората половина на 2020-а година ще разберете в утрешния ни материал.
Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР