Защо Борисов мечтае за гръцка избирателна система
На прага на седмите избори за последните три години, Бойко Борисов - водачът на най-голямата парламентарно показана партия ГЕРБ, която бе и победител на последния избор, изиска нова изборна система. Целта – устойчиво болшинство. Бившият министър председател предложи два разновидността: По-късно самичък съобщи, че ГЕРБняма да внася промени в Изборния кодекс за смесена изборна система, тъй като не са получили поддръжка от останалите обединения в Народното събрание.
Избирателната система в южната ни съседкане за първи път е давана за образец от Борисов. Защо той толкоз я харесва и какво на процедура съставлява тя?
Снимка: Кирякос Мицотакис, Българска телеграфна агенция
„ Гръцкият модел “ - пояснен
Простичко казано, спечелилият в изборите получава бонус депутатски места, според от резултата. За да ги получи, спечелилият би трябвало да имаминимум 25% от гласовете на всички дали своят вот. При прекосяването на прага, партията автоматизирано получавабонус от 20 депутатски места.
Снимка: Мицотакис и Кирил Петков, Българска телеграфна агенция
За всеки идващ % над 25-те се прибавя по още един “депутат “. Така при 26% спечелилият получава 21 депутати в допълнение, при 27% - 22-ма и така нататък Така първата политическа мощ в Гърция може да си докарадо 50 спомагателни депутатски места в 300-местния парламент.
В реалност това дава едно успокоение на първата политическа мощ, която даже може да ръководи независимо, в случай че завоюва избрани гласове.
Тази изборна системавлезе в действие на вторите парламентарни избори в Гърция през юни 2023 г.Месец по-рано гърците гласоподаваха по остарялата елементарна пропорционална изборна система, каквато има и в България.
Така на вота през юни Мицотакис завоюва 40,5% от гласовете на гръцките гласоподаватели и получи еднопартийно болшинство - 158 от общо 300 депутати, с помощта на новата изборна система. Опозицията остана мощно разграничена междуосем политически сили и девет самостоятелни народни представители. Последваха и съществени земетресения в СИРИЗА.
Друга разлика сред българската система и гръцката е, че бариерата за посланичество в гръцкия парламент е по-ниска - 3%. Освен това у нас могат да гласоподават гласоподаватели, навършили 18-годишна възраст, а в южната ни съседка - 17-годишните имат право на глас.
Снимка: Румен Радев и Кирякос Мицотакис, Българска телеграфна агенция
Ако погледнем към резултата от последните парламентарни избори на 9 юни ГЕРБ-СДС не съумя да получи нужните 25 на 100, като завоюва 24,7%. Де факто и гръцкият модел нямаше „ да избави “ Борисов. При сегашната фрагментирана обстановка към Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия обаче, резултатът на 27 октомври може да се окаже и по-категоричен за ГЕРБ. Но има ли задоволително време, запас и политическо предпочитание да се трансформират изборните правила?
Избирателната система в южната ни съседкане за първи път е давана за образец от Борисов. Защо той толкоз я харесва и какво на процедура съставлява тя?
Снимка: Кирякос Мицотакис, Българска телеграфна агенция
„ Гръцкият модел “ - пояснен
Простичко казано, спечелилият в изборите получава бонус депутатски места, според от резултата. За да ги получи, спечелилият би трябвало да имаминимум 25% от гласовете на всички дали своят вот. При прекосяването на прага, партията автоматизирано получавабонус от 20 депутатски места.
Снимка: Мицотакис и Кирил Петков, Българска телеграфна агенция
За всеки идващ % над 25-те се прибавя по още един “депутат “. Така при 26% спечелилият получава 21 депутати в допълнение, при 27% - 22-ма и така нататък Така първата политическа мощ в Гърция може да си докарадо 50 спомагателни депутатски места в 300-местния парламент.
В реалност това дава едно успокоение на първата политическа мощ, която даже може да ръководи независимо, в случай че завоюва избрани гласове.
Тази изборна системавлезе в действие на вторите парламентарни избори в Гърция през юни 2023 г.Месец по-рано гърците гласоподаваха по остарялата елементарна пропорционална изборна система, каквато има и в България.
Така на вота през юни Мицотакис завоюва 40,5% от гласовете на гръцките гласоподаватели и получи еднопартийно болшинство - 158 от общо 300 депутати, с помощта на новата изборна система. Опозицията остана мощно разграничена междуосем политически сили и девет самостоятелни народни представители. Последваха и съществени земетресения в СИРИЗА.
Друга разлика сред българската система и гръцката е, че бариерата за посланичество в гръцкия парламент е по-ниска - 3%. Освен това у нас могат да гласоподават гласоподаватели, навършили 18-годишна възраст, а в южната ни съседка - 17-годишните имат право на глас.
Снимка: Румен Радев и Кирякос Мицотакис, Българска телеграфна агенция
Ако погледнем към резултата от последните парламентарни избори на 9 юни ГЕРБ-СДС не съумя да получи нужните 25 на 100, като завоюва 24,7%. Де факто и гръцкият модел нямаше „ да избави “ Борисов. При сегашната фрагментирана обстановка към Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия обаче, резултатът на 27 октомври може да се окаже и по-категоричен за ГЕРБ. Но има ли задоволително време, запас и политическо предпочитание да се трансформират изборните правила?
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ