Българските политици пропуснаха да таргетират Джен зи
На прага на следващите парламентарни избори в България, след шест вота за четири години и на фона на извънредно ниска изборна интензивност, политиците съумяха да изгубят хората, родени сред 1996 и 2012 година или така наречен джензита.
Момент. Не става въпрос за пропускане на таргет, който може да обезпечи гласове в идващите месеци. Политиците пропуснаха изцяло задачата. За тях това е поколението на модерните играчки, а не хора, които мислят и гледат по друг метод, само че са от същата планета и страна като тях. Граждани, които би трябвало да бъдат уважавани като млади гласоподаватели.
Млади хора, които желаят да бъдат виновни жители. Искат да гласоподават. Искат този избор да бъде справедлив и почтен. Най-вече желаят да знаят за какво го вършат.
Те не отиват до урните, с цел да изпълнят поръчка на водача си и към момента не са цинични, с цел да не имат вяра в нищо и в никого. Те не търсят облагите за себе си и своите родственици, когато дават своят избор. Искат да са жители с позиция. Може би за тях е ново, само че им е значимо.
Е, несъмнено е обикновено по този начин да се гледа на младежите, нали. Но с цялото това схващане, зрялост и професионализъм, след толкоз доста акции за политиците и толкоз малко опит за хората, родени след Милениума, какво демонстрираха последните предизборни акции?
Кандидатите бяха на площади, на билбордове из цялата страна, в рекламни блокове, в телевизионни студиа, на банери в осведомителни уеб сайтове, с послания в каналите за шерване.
Посланията им могат да се разделят на четири групи – остарели и преекспонирани, вторите бяха ориентирани към младите, само че без персонално отношение и без идея. Третите бяха съвременни и може би почтени, само че недоказани. Четвъртите – войнствени и манипулативни.
Познайте, кои от тях най-често попадаха в зоната на ползи на младежите и техните нови медии? Четвъртите, несъмнено. Логично джензитата не ги разпознаха като свои, тъй като те не познават остарял строй, нови политически играчи, сегашни водачи. В историята на тяхната действителност спиралата от избори към този момент беше реалност.
Според статистика на списание „ Икономист “ от март 2024 година, новите 20-годишни, избрани като поколението Z, получават най-хубави приходи с доста по-малко малко труд, по отношение на пет генерации преди тях. Следователно е мъчно да бъдат купени с банални обещания.
Проучвания на Световната здравна организация, сочат че поколението Джен зи е едно от най-тревожните за последните 100 години. А измежду аргументите се отбелязва, че обществените контакти и умения на новото потомство са най-вече виртуални. Те си споделят, работят, учат, осведомят, посредством обществените медии. Вероятно тези данни не са постигнали до ПР-те на доста от политическите партии и обединения в страната.
Междувременно, седмица преди парламентарният избор на 9 май, излезе изследване на огромна социологическа организация в България. Според него едвам 14% от гласоподавателите са търсили информация за претендентите за народни представители, посредством обществените медии.
Излиза, че младежите, които към момента имат вяра, че би трябвало да създадат осведомен избор не са били обхванати и от изследванията за настройките на гласоподавателите. Защото те са там, в мрежата и нямат нищо срещу да бъдат нечий таргет, стига да съответствува с техните разбирания, визии и цели.
Политиците ли би трябвало да бъдат открити или те би трябвало да търсят своите гласоподаватели в акция? Днес, в навечерието на следващите избори, това към този момент не е от голяма важност, тъй като похватите на политиците за търсене на нови и нови гласоподаватели са остарели. Могат да търсят днежзита, посредством инструментите в нета, възрастните, посредством вестници и малките екрани или в утрешния ден по някакъв нов и съвременен метод алфа-поколението, само че до момента в който не трансформират себе си и не ни покажат водачество, задачата им остава пропусната. А резултатът… нека той най-малко да е в нечия изгода.
Автор: Георги Петров - стажант-репортер в Дарик радио Бургас
Момент. Не става въпрос за пропускане на таргет, който може да обезпечи гласове в идващите месеци. Политиците пропуснаха изцяло задачата. За тях това е поколението на модерните играчки, а не хора, които мислят и гледат по друг метод, само че са от същата планета и страна като тях. Граждани, които би трябвало да бъдат уважавани като млади гласоподаватели.
Млади хора, които желаят да бъдат виновни жители. Искат да гласоподават. Искат този избор да бъде справедлив и почтен. Най-вече желаят да знаят за какво го вършат.
Те не отиват до урните, с цел да изпълнят поръчка на водача си и към момента не са цинични, с цел да не имат вяра в нищо и в никого. Те не търсят облагите за себе си и своите родственици, когато дават своят избор. Искат да са жители с позиция. Може би за тях е ново, само че им е значимо.
Е, несъмнено е обикновено по този начин да се гледа на младежите, нали. Но с цялото това схващане, зрялост и професионализъм, след толкоз доста акции за политиците и толкоз малко опит за хората, родени след Милениума, какво демонстрираха последните предизборни акции?
Кандидатите бяха на площади, на билбордове из цялата страна, в рекламни блокове, в телевизионни студиа, на банери в осведомителни уеб сайтове, с послания в каналите за шерване.
Посланията им могат да се разделят на четири групи – остарели и преекспонирани, вторите бяха ориентирани към младите, само че без персонално отношение и без идея. Третите бяха съвременни и може би почтени, само че недоказани. Четвъртите – войнствени и манипулативни.
Познайте, кои от тях най-често попадаха в зоната на ползи на младежите и техните нови медии? Четвъртите, несъмнено. Логично джензитата не ги разпознаха като свои, тъй като те не познават остарял строй, нови политически играчи, сегашни водачи. В историята на тяхната действителност спиралата от избори към този момент беше реалност.
Според статистика на списание „ Икономист “ от март 2024 година, новите 20-годишни, избрани като поколението Z, получават най-хубави приходи с доста по-малко малко труд, по отношение на пет генерации преди тях. Следователно е мъчно да бъдат купени с банални обещания.
Проучвания на Световната здравна организация, сочат че поколението Джен зи е едно от най-тревожните за последните 100 години. А измежду аргументите се отбелязва, че обществените контакти и умения на новото потомство са най-вече виртуални. Те си споделят, работят, учат, осведомят, посредством обществените медии. Вероятно тези данни не са постигнали до ПР-те на доста от политическите партии и обединения в страната.
Междувременно, седмица преди парламентарният избор на 9 май, излезе изследване на огромна социологическа организация в България. Според него едвам 14% от гласоподавателите са търсили информация за претендентите за народни представители, посредством обществените медии.
Излиза, че младежите, които към момента имат вяра, че би трябвало да създадат осведомен избор не са били обхванати и от изследванията за настройките на гласоподавателите. Защото те са там, в мрежата и нямат нищо срещу да бъдат нечий таргет, стига да съответствува с техните разбирания, визии и цели.
Политиците ли би трябвало да бъдат открити или те би трябвало да търсят своите гласоподаватели в акция? Днес, в навечерието на следващите избори, това към този момент не е от голяма важност, тъй като похватите на политиците за търсене на нови и нови гласоподаватели са остарели. Могат да търсят днежзита, посредством инструментите в нета, възрастните, посредством вестници и малките екрани или в утрешния ден по някакъв нов и съвременен метод алфа-поколението, само че до момента в който не трансформират себе си и не ни покажат водачество, задачата им остава пропусната. А резултатът… нека той най-малко да е в нечия изгода.
Автор: Георги Петров - стажант-репортер в Дарик радио Бургас
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ