Колко подготвени са жилищата ни за земетресения?
На прага на новото десетилетие Балканите осъмнаха в боязън и с действителни вреди от трусове. 98 на 100 от територията на България е изложена на сеизмичен риск, само че страната ни е единствената в района без национална сеизмологична лаборатория.
Единствената мощ, която индивидът не може да планува, е силата на природата. Стихийните бедствия са най-опасното зло, което не можем да направляваме. Най-добре го знаят в Червения кръст.
Преди месец бедствието удря Албания със мощ от 6,4 по скалата на Рихтер. Отнема живота на повече от 50 души, нарани стотици и остави хиляди хора без дом. В епицентъра на земетресението строителни инженери от България ревизират стотици здания.
Според нашите специалисти моментът в Албания е внимателен, тъй като популацията скърби за жертвите, само че и губи доверие у локалните управляващи. При мощен трус първо падат преградни стени и външни панели. Ако ядрото на структурата като колони, греди, плочи е наранено, то тогава постройката следва да бъде разрушена. Недопустимо е да се подценяват базовите правила в строителствонашите специалисти.
През 90-те в приземните етажи на нови, а и на остарели здания се появяват офиси, търговски обекти, банки. У нас най-опасните сеизмични региони са шест – към Благоевград, София, Шабла, Велико Търново, Горна Оряховица и Маришката зона. Някои естествени стихии изненадват сеизмолозите - като земетресението край Самоков преди седмица, предават от Нова телевизия.
В другия завършек на страната – хората в Русе към момента се опасяват от огнището във Вранча в прилежаща Румъния. Никога няма да не помнят труса от 1977-ма.
През 2012-а мощен трус разклати Перник. Строителни инженери предизвестяват да не вършим своеволни поправки в блока или кооперацията, където живеем.
Липсата на надзор може да се окаже животозастрашаваща. Хората в Пловдив и до през днешния ден си спомнят мощното земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер от 33-те на 20 век. Трусовете се усещат от над 400 000 души. Една трета от Пловдив е разрушена - умират 120 души, над 1000 са ранени. Век по-късно строителството на здания е в пъти по-сигурно и антисеизмично, твърдят ни опитни инженери.
А с цел да не се стига в наши дни до произшествия, от Българския червен кръст оферират проект на всяко семейство по какъв начин да реагира при злополучие. В раницата за оцеляване е целесъобразно да имаме суха храна, вода, документи, медикаменти, малко облекла, фенерче и радио. При земетресение токът нормално прекъсва, а мобилните телефони стопират да работят.
В случай на мощен земен трус - най-важният съвет е да останем спокойни и без суматоха да реагираме, с цел да опазим своя живот и този на околните си.
Учени и инженери приканват да се сътвори национална сеизмична лаборатория, където да се тества до каква степен устойчиви са постройките при земетресения. Ще се вършат и симулации на действителни трусове и време за реакция при злополучие. Подобен план би коствал към 25 млн. лв.. Финансиране се търси както от страната, по този начин и от Европа. Засега България се оказва единствената страна на Балканите без сходен теоретичен център.
Единствената мощ, която индивидът не може да планува, е силата на природата. Стихийните бедствия са най-опасното зло, което не можем да направляваме. Най-добре го знаят в Червения кръст.
Преди месец бедствието удря Албания със мощ от 6,4 по скалата на Рихтер. Отнема живота на повече от 50 души, нарани стотици и остави хиляди хора без дом. В епицентъра на земетресението строителни инженери от България ревизират стотици здания.
Според нашите специалисти моментът в Албания е внимателен, тъй като популацията скърби за жертвите, само че и губи доверие у локалните управляващи. При мощен трус първо падат преградни стени и външни панели. Ако ядрото на структурата като колони, греди, плочи е наранено, то тогава постройката следва да бъде разрушена. Недопустимо е да се подценяват базовите правила в строителствонашите специалисти.
През 90-те в приземните етажи на нови, а и на остарели здания се появяват офиси, търговски обекти, банки. У нас най-опасните сеизмични региони са шест – към Благоевград, София, Шабла, Велико Търново, Горна Оряховица и Маришката зона. Някои естествени стихии изненадват сеизмолозите - като земетресението край Самоков преди седмица, предават от Нова телевизия.
В другия завършек на страната – хората в Русе към момента се опасяват от огнището във Вранча в прилежаща Румъния. Никога няма да не помнят труса от 1977-ма.
През 2012-а мощен трус разклати Перник. Строителни инженери предизвестяват да не вършим своеволни поправки в блока или кооперацията, където живеем.
Липсата на надзор може да се окаже животозастрашаваща. Хората в Пловдив и до през днешния ден си спомнят мощното земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер от 33-те на 20 век. Трусовете се усещат от над 400 000 души. Една трета от Пловдив е разрушена - умират 120 души, над 1000 са ранени. Век по-късно строителството на здания е в пъти по-сигурно и антисеизмично, твърдят ни опитни инженери.
А с цел да не се стига в наши дни до произшествия, от Българския червен кръст оферират проект на всяко семейство по какъв начин да реагира при злополучие. В раницата за оцеляване е целесъобразно да имаме суха храна, вода, документи, медикаменти, малко облекла, фенерче и радио. При земетресение токът нормално прекъсва, а мобилните телефони стопират да работят.
В случай на мощен земен трус - най-важният съвет е да останем спокойни и без суматоха да реагираме, с цел да опазим своя живот и този на околните си.
Учени и инженери приканват да се сътвори национална сеизмична лаборатория, където да се тества до каква степен устойчиви са постройките при земетресения. Ще се вършат и симулации на действителни трусове и време за реакция при злополучие. Подобен план би коствал към 25 млн. лв.. Финансиране се търси както от страната, по този начин и от Европа. Засега България се оказва единствената страна на Балканите без сходен теоретичен център.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ