Изчезващият вид
На прага на новата образователна година у нас окачиха публикация: търсят се незабавно най-малко 1000 учители за трите най-големи града – София, Пловдив и Варна. За дребните градове не се търсят – повода е, че там броят им е намалял фрапантно, обаче въпреки всичко по-малко фрапантно, в сравнение с броят на децата.
Ако ви развеселява, то е евентуално, тъй като сте я чули не от някой си, а от госпожа Ваня Кастрева. Радостните усмивки, с която началничката на столичното ръководство по образованието я оповестява и коментира по малките екрани тия дни, влияят на феновете съвсем като кинопрегледите за триумфите в родината по времето на Живков.
„ Свободните места за педагогичен експерти в столицата са над 600 – радва се тя заразително. – Търсят се начални и детски учители, преподаватели по информатика, математика, непознати езици… “.
Защо се търсят? Не стигат ли? А като се търсят, намират ли се? Познанието по тези въпроси носи горест. Ама не и на госпожа Кастрева. „ Разчитаме на хора от запаса “ – усмихва се тя, като тинейджърка, която е срещнала реципрочност от хубавец. Мисълта ѝ е, че „ те “ (седящите по бюрата) чакат пенсионерите и пенсионерките да стърчат до обратен тласък над чиновете и пред дъската. Те и без друго го вършат. Средната възраст на учителите у нас е доста висока – 58 години и още пораства. Миналата година трябваше да се пенсионират 10 хиляди, а по-миналата 5 хиляди. Но много от тях одобриха предлагането да останат – някои и на 66, 67 и 70-годишна възраст преподават…
В България има към 91 000 учители и шефове на учебни заведения и школи. Хиляди от тях годишно излизат в подобаващ отдих. По малките екрани повтарят новината за нарастването на учителските заплати по-често от прогнозата за времето и човек остава с убеждението, че местата на пенсионерите се заемат на часа от стимулирани младежи. Да, само че нещата не са, като на екрана.
На състезанията за овакантените места доминират зрелите дами. Очевидно е, че младите дами нямат копнеж да учителстват. И младите мъже педагогическата специалност не ги притегля. Не и със заплатата – тя и след нарастването е 920 лв., а всеки, които кара такси, продава онлайн облекла или дреме в канцелария на кметството взема 1000 лв. месечно; Не и с работното време – то стига до 59 часа седмично; Не със обществените придобивки, като в други държави – рехабилитация, обезщетения за натовареност; Не и със свободата – в учебните каузи нея я няма, изисква се съблюдаване на тъпи стратегии, а на един даскал се падат трима от инспектората. Не е чудно, че 90% от малцината млади учители се разочароват и напущат. Не получават публично самопризнание, което да компенсира унизителното възнаграждение. Постиженията им остават без внимание, а всяка неточност се демонстрира през лупата на малкия екран, даже когато я има единствено в очите на някой родител.
Спомняте ли си учителя, който разтърва със мощ две ученички? Едната, нестабилна душевен, влачеше другата за косите…. Майката на първата го назова „ принудител “. Майката на втората съобщи, че е „ избавител “, без който дъщеря ѝ нямаше да е жива. Той изглеждаше унищожен. Виновен ли беше? Ако прокуратурата го е открила, то ние още не сме чули. Затова пък предходната пролет полицията побърза да го арестува. Учителите у нас са изчезващ тип, който има потребност от отбрана, разясниха тогава синдикалисти. Тях освен ги арестуват като нищо, а ги и бият – шамаросват ги родители, ритат ги батковци на двойкаджии, бабаитчета ги вършат в час на маймуни…
От профсъюз „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ от преди 3 години предизвестяват, че рецесията за учители ще нараства, дружно със страха, че скоро няма да има задоволително преподаватели, които да влязат в клас. Какво се случи от този момент? Нищо, от което страховете да се разбягат. За заплати, даже и двойни да станат след 2 години, както се дава обещание, няма да се подреди опашка от кандидат-преподаватели. Не и преди занаятът да заеме влиятелното място, което по традиция му се поставя. Не и до момента в който учителят се товари като магаре с писарски задания и „ стратегически “ проекти, които плануват той самичък да извади от блатото на незнанието децата, родителите им, бабите, дядовците и управниците им дори.
Щели да изследват Бърнауд резултата (професионалното привършване и прегаряне) на съсловието в европейски мащаб. Това несъмнено е опция да заемем 1-во място. Българският преподавател стене под административния си товар. Той непрекъснато е с наведена глава – апетитен за провинен и извиняващ се. Виновен е, че учениците се сбили в междучасие в класната стая – нищо, че е длъжен да стои в коридора тогава и че охранителна компания е наета да пази реда; Виновен е, че не е създал тактика за защита и за антитероризъм, въпреки за тия действия да се заплаща на други; Виновен е, че не съумява да превъзпита учениците, научени вкъщи, че най-лесният метод да се сдобиеш с нещо, е да го откраднеш; Виновен е и когато напише ниска оценка или гласоподава в педагогическия съвет за наказването на потомъка на някой олигарх, министър, народен представител или академични преподавател; Виновен е пред родителските организации, множеството от които са основани за битка с учителите на децата им; Виновен се оказва и когато някоя майка даде учебното заведение на съд за „ липса на информация “ – и по тази причина, тъй като не може, като нея, да си разреши юрист с 2000 лв. хонорар.
Една дама от Министерството на образованието разгласи по Българска национална телевизия, че къс курс е задоволителен за някоя счетоводителка, с цел да стане учителка по математика. Шегуваше ли се тая жена? Ни минимум. Учител се става с висше обучение и компетентност. Дефицитът на фрагменти постанова да се акцентира на различен фактор – желанието. На искащите се предлага „ бърза писта “, по която която човек с специалност, друга от педагогическата, може за 3 месеца да я придобие. Сто висшисти сякаш щяха да минат по тая писта…Може и да са минали, може и да не са и да е открадната дотацията. Тъй или инак, 100 учители не стигат…
Защо няма повече? „ Защото учителите са подложени на гнет “ – отсича шефът на учителския профсъюз към КТ „ Подкрепа “ доктор Юлиян Петров.. Не е неистина. Разследват ги за щяло и нещяло, унижават ги и ги бият изнервени бащи и нехранимайковци, снимат гаврите на клипове и забавляват от публиката.
В министерството са регистрирани такива 10 000 случая на вербално и физическо принуждение. „ Оттам би трябвало по-категорично да пазят учителството, изключително когато медиите го нападат “ – счита доктор Петров. Но мълчанието е главният инструмент на служителите. Те мълчат или гледат на угодят на репортерките, нежели да защитят сътрудниците! Да не приказваме за позицията на партийните фрагменти, каквито са някои шефове на учебни заведения. Те гонят до дупка някоя млада учителка, единствено поради неблагоразумието u да открие в учебника някоя глупост… Има нужда от Закон за отбрана на учителя, или от Агенция за задачата, считат хора от сектора. Тези хрумвания би трябвало да се обмислят, въпреки че в случай че съдим по резултата от Закона за отбрана на детето и Агенцията по пътната сигурност, той авансово е явен.
„ По-рано се считаше за панацея инкриминирането на похищенията над учители. И то се случи. Но не сътвори правосъдна процедура и политика. У нас неефективните закони са към този момент традиция. Помните ли пребития с прът преподавател? Осъдиха условно ученика! “ – споделя синдикалния водач.
Ами тогава? Все нещо може да се направи. 10 ограничения оферират от синдиката: 1500 лв. учителска заплата, 100 лв. за класно управление, в паралелката – до 26 възпитаници, не повече, рехабилитация на преподавателите и така нататък Въпросът е да се стартира отнякъде. Откъде? Ето едно ексцентрично предложение: на първо време да се признае от способените управляващи, че има проблем и че той е подобен, какъвто е.
Карикатура: Иван Кутузов - Кути
Инфо: www.trud.bg
