Запътва ли се Турция към икономическа криза?
На прага на икономическа рецесия ли е Турция? Последните събития на финансовите пазари в страната сигурно са притеснителни. Турската валута, лирата, загуби към 30% от цената си против $ от Нова година насам. Фондовият пазар изтри 17% от цената си, а в случай че измерваме в долари - както вършат някои вложители - спадът е 40%, написа BBC.
Друга постоянно следена мярка на пазарите е разноските на държавното управление за заеми. Лихвите по 10-годишните облигации доближиха 18% в лири и към 7% в доларови облигации.
Турската лира продължава свободното рухване
Валутата се срина до ново рекордно дъно, облигациите с върхова рентабилност
Какво се случва?
Дългова заплаха
Турция регистрира недостиг при интернационалната търговия - внася повече, в сравнение с изнася. Или с цел да го разбираем по различен метод - харчи повече, в сравнение с печели. Този недостиг би трябвало да бъде финансиран или от чуждестранн вложения, или посредством заеми.
Сам по себе си дефицитът нито е чудноват, нито е рисков. Но този на Турция е значителен - цели 5,5% от брутния вътрешен артикул през 2017 година.
Турският задграничен дълг има две черти, които усилват уязвимостта. Първо, огромна част от него би трябвало да бъде рефинансиран скоро. Кредитната организация Fitch пресмята, че финансовите потребности на Турция тази година ще бъдат към $230 милиарда.
Второ, доста турски компании са заели средства в задгранична валута. Тези заеми стават по-скъпи за погашение, в случай че цената на националната валута намалее - както към този момент се случи. По-слабата лира усилва и казуса на страната с инфлацията, правейки вноса по-скъп.
Политиката на Турция е напът да взриви стопанската система й
Страната понижава налози и лихви и раздава пари, а е по-задлъжняла от всеки път
Централната банка си е сложила за цел инфлация от 5%. Преди година повишаването бе надалеч над това - към 10%. Оттогава обстановката става все по-лоша и в този момент цените се покачват на годишна база с към 15%.
Инвеститорите на финансовите пазари се тормозят и от президента Ердоган и неговите визии за икономическата политика и натиска, който той упражнява над централната банка.
Има една явна политика, която централните банки употребяват, с цел да понижат инфлацията - да покачат лихвите. Това понижава повишаването по два метода - понижава търсенето вкъщи, а и като усилва възвръщаемостта, окуражава вложителите да купуват лири - което поддържат валутата и понижава цената на вноса.
Турската централна банка към този момент увеличи неколкократно лихвите, само че към този момент няма необикновен резултат. Това, което тревожи пазарите, е добре познатата - и както множеството икономисти биха споделили - неправилна позиция на президента против по-високите лихви. Той към този момент е наричал " зложелател на лихвите ". Резултатът е, че вложителите към този момент не са уверени, че централната банка ще направи това, което е нужно, с цел да стабилизира валутата и да успокои инфлацията.
Ердоган към този момент е едноличен владетел освен на политиката, само че и на стопанската система на Турция
Турската лира върви надолу, а фирмите в страната са все по-задлъжнели
Отношенията със Съединени американски щати
Увереността на вложителите понижава и поради сложните връзки на Турция със Съединените американски щати. Държавата задържа американски свещеник, а двете страни имат разлики и за Сирия. Съединени американски щати преразглежда и дали да продължи да разреши на Турция да внася артикули без мита.
Анкара е в риск и от развиването в Съединени американски щати. Федералният запас продължава да покачва лихвите, което окуражава вложителите да изтеглят парите си от разрастващите се пазари. Засега въздействието е умерено, само че способства за утежняването на ситуацията в южната ни съседка.
В някои връзки скорошното развиване на турската стопанска система наподобява обяснимо. От началото на века всяка година, като се изключи 2001 година (последната икономическа рецесия в страната) и през 2009 година (след международната финансова криза), брутният вътрешен артикул пораства - и то с високи темпове.
От друга страна безработицата е висока - последните данни демонстрират 9,9%.
Една значима разлика през днешния ден и през 2001 година е, че страната към този момент не е във ваутен режим и лирата е оставена в режим на свободно рухване.
Кредитната организация Moody " s споделя, че икономическият растеж на Турция е бил подсилен с неустойчиви равнища на разноски на държавното управление и данъчни политики. Fitch предизвестява, че рискът от внезапно закъснение на стопанската система - или даже криза - се е нараснал.
Fitch намали кредитния рейтинг на Турция
Стабилността на стопанската система в последните месеци се е влошила
Друга постоянно следена мярка на пазарите е разноските на държавното управление за заеми. Лихвите по 10-годишните облигации доближиха 18% в лири и към 7% в доларови облигации.
Турската лира продължава свободното рухване
Валутата се срина до ново рекордно дъно, облигациите с върхова рентабилност
Какво се случва?
Дългова заплаха
Турция регистрира недостиг при интернационалната търговия - внася повече, в сравнение с изнася. Или с цел да го разбираем по различен метод - харчи повече, в сравнение с печели. Този недостиг би трябвало да бъде финансиран или от чуждестранн вложения, или посредством заеми.
Сам по себе си дефицитът нито е чудноват, нито е рисков. Но този на Турция е значителен - цели 5,5% от брутния вътрешен артикул през 2017 година.
Турският задграничен дълг има две черти, които усилват уязвимостта. Първо, огромна част от него би трябвало да бъде рефинансиран скоро. Кредитната организация Fitch пресмята, че финансовите потребности на Турция тази година ще бъдат към $230 милиарда.
Второ, доста турски компании са заели средства в задгранична валута. Тези заеми стават по-скъпи за погашение, в случай че цената на националната валута намалее - както към този момент се случи. По-слабата лира усилва и казуса на страната с инфлацията, правейки вноса по-скъп.
Политиката на Турция е напът да взриви стопанската система й
Страната понижава налози и лихви и раздава пари, а е по-задлъжняла от всеки път
Централната банка си е сложила за цел инфлация от 5%. Преди година повишаването бе надалеч над това - към 10%. Оттогава обстановката става все по-лоша и в този момент цените се покачват на годишна база с към 15%.
Инвеститорите на финансовите пазари се тормозят и от президента Ердоган и неговите визии за икономическата политика и натиска, който той упражнява над централната банка.
Има една явна политика, която централните банки употребяват, с цел да понижат инфлацията - да покачат лихвите. Това понижава повишаването по два метода - понижава търсенето вкъщи, а и като усилва възвръщаемостта, окуражава вложителите да купуват лири - което поддържат валутата и понижава цената на вноса.
Турската централна банка към този момент увеличи неколкократно лихвите, само че към този момент няма необикновен резултат. Това, което тревожи пазарите, е добре познатата - и както множеството икономисти биха споделили - неправилна позиция на президента против по-високите лихви. Той към този момент е наричал " зложелател на лихвите ". Резултатът е, че вложителите към този момент не са уверени, че централната банка ще направи това, което е нужно, с цел да стабилизира валутата и да успокои инфлацията.
Ердоган към този момент е едноличен владетел освен на политиката, само че и на стопанската система на Турция
Турската лира върви надолу, а фирмите в страната са все по-задлъжнели
Отношенията със Съединени американски щати
Увереността на вложителите понижава и поради сложните връзки на Турция със Съединените американски щати. Държавата задържа американски свещеник, а двете страни имат разлики и за Сирия. Съединени американски щати преразглежда и дали да продължи да разреши на Турция да внася артикули без мита.
Анкара е в риск и от развиването в Съединени американски щати. Федералният запас продължава да покачва лихвите, което окуражава вложителите да изтеглят парите си от разрастващите се пазари. Засега въздействието е умерено, само че способства за утежняването на ситуацията в южната ни съседка.
В някои връзки скорошното развиване на турската стопанска система наподобява обяснимо. От началото на века всяка година, като се изключи 2001 година (последната икономическа рецесия в страната) и през 2009 година (след международната финансова криза), брутният вътрешен артикул пораства - и то с високи темпове.
От друга страна безработицата е висока - последните данни демонстрират 9,9%.
Една значима разлика през днешния ден и през 2001 година е, че страната към този момент не е във ваутен режим и лирата е оставена в режим на свободно рухване.
Кредитната организация Moody " s споделя, че икономическият растеж на Турция е бил подсилен с неустойчиви равнища на разноски на държавното управление и данъчни политики. Fitch предизвестява, че рискът от внезапно закъснение на стопанската система - или даже криза - се е нараснал.
Fitch намали кредитния рейтинг на Турция
Стабилността на стопанската система в последните месеци се е влошила
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ