На Пеевски с любов от признателния български народ. Това искат
На следващ брифинг министър председателят Борисов сподели значими неща. Като отпадането на някои ограничавания, пътуванията до Гърция, Сърбия и вероятно Германия и Австрия. Похвали този, оня и себе си.
Неочаквано му бе заложен въпрос, обикновено ли е Пеевски да ръководи страната? Нормално запитване, което все се пропуща по (не)известни аргументи от медийните мисирки. Този път се получи. И Борисов отговори: Пеевски е елементарен народен представител. Не знам да ръководи. Знам, че се занимава с дарения. И по какъв начин е назначил основния прокурор, като си има Висш съдебен съвет, там през какъв брой кръга мина, с цел да го изберат…
Кратко и (не)ясно. Борисов е прав: от неговата камбанария нещата наподобяват по този метод. От нашата – напълно друго. Винаги е по този начин. А толкоз ни се желае да чуем: Премиер съм толкоз години и се чудя къде са институциите и прокуратурата та не са го скъсали от инспекции този елементарен народен представител, дето стана невероятен олигарх по мое време. Голям грях сторих. Шефовете на Министерство на вътрешните работи, ДАНС, Национална агенция за приходите, КПКОНПИ да подават оставки! Това е безсрамие!
Или Иван Гешев: Ако Пеевски желае да каже нещо, да заповяда в съда. Нямаме смъртна присъда. Иначе от Дубай може да приказва каквото си желае, тъй като има повдигнати 32 обвинявания. Пращаме самолета – оня с фурмите – да го докара… Прокуратурата е на страната на закона и обществото, не на страната на нарушителите.
Не търсете подобен филм в Нетфликс и HBO. Тук филмите се поръчват от хора, които от години снимат опит с бели мишлета, без предел за смъртност. Кинопродукциите се излъчват по техните медии.
А тъй като въпреки всичко е повече от ясно, че Пеевски командва страната, гледайте да оцелеете, гответе се и когато пристигна благоприятен миг – да ударим. С все мощ!
Дотогава ще ни притискат да потвърждаваме своята признателност към модела на ръководство, като издигнем с есемеси и непринуден труд паметник „ На Пеевски с обич “. Утехата е, че след време оживелите ще го взривят – има българки опит в това отношение. Но постоянно след това…
***
Марина Цветаева написва малко стихотворение по време на Сталинския режим, което звучи правилно и през днешния ден.
БОГ ДА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) СПАСИ!
Бог да ви избави!
Бъдете овце!
Ходете в стада недояли
без дамги, без лични мисли
след Хитлер или след Сталин!
Явявайте се в тела, разлъчени
на свастични куки и петолъчки.
23 юни 1934
Превод: Димитър Калев
***
Преди нея българският талант Гео Милев написва „ Българският народ през днешния ден “. Предлагаме ви фрагмент.
Години наред българският народ е живял постепенно и томително обсаждан в някаква влажна, студена цитадела – без слънце и без шир пред погледа – без креативен порив на духа: отчаян, обезидеален. Обсаждан от своята така наречена „ независимост “ – към този момент толкоз години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите бъднини. Днес това състояние е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и отвратително. Днес – като резултат на една непрекъснато кресчендирана обществена несгода – българският народ е подложен на най-голямо тестване, е вцепенен в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои като че ли пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес креативният подтик на българския дух е понижен до мъртвата нула на духовния термометър. И измежду всеобщото затишие, в което не свети ни воля, ни предпочитание:
... помощ не иде,
отникъде взора вяра не види...
Този сантиментален зов на поета би бил най-хубавият израз на обезвереното затишие, в което е вцепенен през днешния ден българският народ, в случай че да не бе загаснал в духовете всеки възторг, в случай че да не бе задавен в гърлата всеки зов.
Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-накрая да тресне избавителният гръм? Няма ли да се развихри очистителната стихия?
Това усеща всеки. Това чака всеки.
***
В началото на 90-те Станислав Стратиев написва „ Българската орис “.
Българска орис е да се родиш в България.
При толкоз други страни.
Оттук нататък към този момент нищо не може да се направи. Миналото постоянно ще е черно, сегашното — историческо, а бъдещето — ярко.
Мълчанието постоянно ще е злато.
Винаги напразно ще работиш, само че в никакъв случай няма напразно да стоиш.
Винаги ще имаш необятна славянска душа и тясна вероятност.
Винаги ще се давиш накрай Дунава.
Винаги ще си произтекъл от маймуна.
Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
Винаги Бог ще е високо, а Цар — надалеч.
Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична.
Винаги българската фантазия ще бъде „ шведска маса “ със столове.
Винаги ще обичаш наште планини зелени.
Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.
Винаги министрите ще бъдат с портфейл.
Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече — в Канада.
Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.
Винаги ще бъдем най-освободими.
Дори да няма „ Що е? “, постоянно ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.
Винаги у нас Възраждането ще стартира преди цяла Европа и ще свършва след Африка.
Винаги петдесетте крайници на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.
Българската орис е да пием остарялото кафе на Европа, да караме старите им коли и да се въодушевяваме от старите им хрумвания. Българската орис е нашият общ език да е британският. Българската орис е силата да прави съединението, а не съединението — силата.
Българската орис е в никакъв случай да не се пуснем от опашките, за които в миналото сме преплували Дунава.
Българската орис е да избираме постоянно най-лошия вид.
Българската орис е нито яйцето през днешния ден, нито кокошката на следващия ден.
Българската орис и шансът са като две успоредни прави — пресичат се в безкрайността.
Човек може да избегне шанса си, само че участта си — в никакъв случай.
***
Такова е ситуацията - шантаво и тъжно. И не е отговорен коронавирусът. Публикували сме тези текстове и различен път, само че отново търсим опора в тях. Мафиотизираните модели на ръководство са известни с това, че обезличават съпротивата, подминават словото, а свободата я носят като маска против COVID-19.
Фрог нюз
Неочаквано му бе заложен въпрос, обикновено ли е Пеевски да ръководи страната? Нормално запитване, което все се пропуща по (не)известни аргументи от медийните мисирки. Този път се получи. И Борисов отговори: Пеевски е елементарен народен представител. Не знам да ръководи. Знам, че се занимава с дарения. И по какъв начин е назначил основния прокурор, като си има Висш съдебен съвет, там през какъв брой кръга мина, с цел да го изберат…
Кратко и (не)ясно. Борисов е прав: от неговата камбанария нещата наподобяват по този метод. От нашата – напълно друго. Винаги е по този начин. А толкоз ни се желае да чуем: Премиер съм толкоз години и се чудя къде са институциите и прокуратурата та не са го скъсали от инспекции този елементарен народен представител, дето стана невероятен олигарх по мое време. Голям грях сторих. Шефовете на Министерство на вътрешните работи, ДАНС, Национална агенция за приходите, КПКОНПИ да подават оставки! Това е безсрамие!
Или Иван Гешев: Ако Пеевски желае да каже нещо, да заповяда в съда. Нямаме смъртна присъда. Иначе от Дубай може да приказва каквото си желае, тъй като има повдигнати 32 обвинявания. Пращаме самолета – оня с фурмите – да го докара… Прокуратурата е на страната на закона и обществото, не на страната на нарушителите.
Не търсете подобен филм в Нетфликс и HBO. Тук филмите се поръчват от хора, които от години снимат опит с бели мишлета, без предел за смъртност. Кинопродукциите се излъчват по техните медии.
А тъй като въпреки всичко е повече от ясно, че Пеевски командва страната, гледайте да оцелеете, гответе се и когато пристигна благоприятен миг – да ударим. С все мощ!
Дотогава ще ни притискат да потвърждаваме своята признателност към модела на ръководство, като издигнем с есемеси и непринуден труд паметник „ На Пеевски с обич “. Утехата е, че след време оживелите ще го взривят – има българки опит в това отношение. Но постоянно след това…
***
Марина Цветаева написва малко стихотворение по време на Сталинския режим, което звучи правилно и през днешния ден.
БОГ ДА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) СПАСИ!
Бог да ви избави!
Бъдете овце!
Ходете в стада недояли
без дамги, без лични мисли
след Хитлер или след Сталин!
Явявайте се в тела, разлъчени
на свастични куки и петолъчки.
23 юни 1934
Превод: Димитър Калев
***
Преди нея българският талант Гео Милев написва „ Българският народ през днешния ден “. Предлагаме ви фрагмент.
Години наред българският народ е живял постепенно и томително обсаждан в някаква влажна, студена цитадела – без слънце и без шир пред погледа – без креативен порив на духа: отчаян, обезидеален. Обсаждан от своята така наречена „ независимост “ – към този момент толкоз години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите бъднини. Днес това състояние е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и отвратително. Днес – като резултат на една непрекъснато кресчендирана обществена несгода – българският народ е подложен на най-голямо тестване, е вцепенен в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои като че ли пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес креативният подтик на българския дух е понижен до мъртвата нула на духовния термометър. И измежду всеобщото затишие, в което не свети ни воля, ни предпочитание:
... помощ не иде,
отникъде взора вяра не види...
Този сантиментален зов на поета би бил най-хубавият израз на обезвереното затишие, в което е вцепенен през днешния ден българският народ, в случай че да не бе загаснал в духовете всеки възторг, в случай че да не бе задавен в гърлата всеки зов.
Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-накрая да тресне избавителният гръм? Няма ли да се развихри очистителната стихия?
Това усеща всеки. Това чака всеки.
***
В началото на 90-те Станислав Стратиев написва „ Българската орис “.
Българска орис е да се родиш в България.
При толкоз други страни.
Оттук нататък към този момент нищо не може да се направи. Миналото постоянно ще е черно, сегашното — историческо, а бъдещето — ярко.
Мълчанието постоянно ще е злато.
Винаги напразно ще работиш, само че в никакъв случай няма напразно да стоиш.
Винаги ще имаш необятна славянска душа и тясна вероятност.
Винаги ще се давиш накрай Дунава.
Винаги ще си произтекъл от маймуна.
Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
Винаги Бог ще е високо, а Цар — надалеч.
Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична.
Винаги българската фантазия ще бъде „ шведска маса “ със столове.
Винаги ще обичаш наште планини зелени.
Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.
Винаги министрите ще бъдат с портфейл.
Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече — в Канада.
Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.
Винаги ще бъдем най-освободими.
Дори да няма „ Що е? “, постоянно ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.
Винаги у нас Възраждането ще стартира преди цяла Европа и ще свършва след Африка.
Винаги петдесетте крайници на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.
Българската орис е да пием остарялото кафе на Европа, да караме старите им коли и да се въодушевяваме от старите им хрумвания. Българската орис е нашият общ език да е британският. Българската орис е силата да прави съединението, а не съединението — силата.
Българската орис е в никакъв случай да не се пуснем от опашките, за които в миналото сме преплували Дунава.
Българската орис е да избираме постоянно най-лошия вид.
Българската орис е нито яйцето през днешния ден, нито кокошката на следващия ден.
Българската орис и шансът са като две успоредни прави — пресичат се в безкрайността.
Човек може да избегне шанса си, само че участта си — в никакъв случай.
***
Такова е ситуацията - шантаво и тъжно. И не е отговорен коронавирусът. Публикували сме тези текстове и различен път, само че отново търсим опора в тях. Мафиотизираните модели на ръководство са известни с това, че обезличават съпротивата, подминават словото, а свободата я носят като маска против COVID-19.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ