На почти всеки от нас му се налага да пътува

На съвсем всеки от нас му се постанова да пътува до работното си място с градския превоз, а по-късно да изтърпява и трънливия път към дома. Ежедневно.

Дейност, придружена от време на време с доста завършения, незабравими моменти и срещи с още по-незабравими и неповторими човеци. Ето 10 от тях.

1. Агресивният

Този вид пасажери доста държат да влязат в транспортното средство доста преди то да е спряло дефинитивно на съответната спирка, да не приказваме за изчакване и предоставяне на опция на към този момент пътуващите да съумеят да излязат. Агресивният е и безочлив, тъй като може да направи остра забележка и даже да заплаши физически всеки, които си е разрешил да го побутне с рамо, с цел да си проправи път. Погледът е празен, мисълта – на квадрат.

2. Обемистият

Той. Може и да тежи 55 кг и да е 165 сантиметра на височина, само че на него са му нужни най-малко две седалки, на които да се разпростре. Рискувате да бъдете почетен с пренебрежителен взор, в случай че поискате да ползвате едно от узурпираните от него места. Места, които той е получил в завещание и му се поставят от страната по простата причина, че още с раждането си е бил изумен от тежка, преждевременна изкуфялост.

Тя. Може и да носи скромна дамска чанта, само че тя сигурно ще бъде сложена на седалката до нея. Придържа я с ръце усърдно, с цел да не избяга. Тя също може да хвърля светкавици с погледа си, а в случай че дамската чанта е сменена от пазарска чанта…, то тогава погледът се трансформира в сумтене, тежко дишане и проклинане до девето коляно на разум, в случай че поискате да седнете.

3. Болният

Този субект, самобитен биологичен терорист, ще направи всичко допустимо да се изкашля в лицето на всеки един, който попада в обсега му. След това даже няма да се извини, а доста постоянно кашлицата е съпроводена със звучно подсмърчане, заличаване на носа с ръкав, а от време на време и безотговорно кихане. Носът е почервенял, очите с жълти оттенъци. Видът – удовлетворен.

4. Вмирисан непукист

Този вид хора пък са в другата прекаленост на скалата на ароматите. Вероятно на простора им може да се види долни дрехи, на което с бял конец е извезано името на някой месец. Риза или тениска се подават под смрадлив пуловер, даже и на открито да е 32 градуса на сянка. Дрехите са обител на микроорганизми, които към момента не са изследвани от учените. Чесънът е акцент и пенкилер.

5. АТЦ 4

„ Алоу! У миетрото съм ва, ни та слушам баш в този момент! Майкооо, т‘ва какъв брой бръже фръчи… “
С това обаче диалогът не се изчерпва. Напротив. Опитите за връзка не престават на всеослушание най-малко още няколко минути. Предимно нечленоразделно. Всички слушат за Мичето, Мичо, бирата и сланината. Ако някой направи забележка, следва разкриване на зъби и безшумно ръмжене. След края на несполучливия диалог (по думите на околните) и напълно приятния и съответен (по думите на разговарящия), телефонът звъни още веднъж. Опитите за диалог се повтарят, само че този път се споделят неща и от преди малко приключилия диалог с другия събеседник.

6. Подвижна парфюмерия

Колко е хубаво заран да се полееш с обичания си парфюм, пардон тоалетна вода или тестер, докопан от другар, който пък ги раздава на кг. Просто тъй като му заплащат за тази активност. Ароматът се носи няколко метра преди своя собственик, и няколко минути след него. Да се облечеш с мирис от време на време е прелестно, освен за теб, само че и за близките, само че е груба неточност да се навлечеш със воня. В час пик тези хора също са един тип биологични терористи.

7. Пилонът, моят другар

Винаги има хора, които с влизането си в градския превоз и изключително в метрото, първото нещо, което вършат, е да се заловен крепко за близкия стълб против вратите. И не мърдат оттова при никакви условия и аргументи. Може и да пречи на всички, само че по този начин индивидът си е обезпечил опцията да излезе допустимо най-бързо от транспортното средство, без да се постанова да се бута. Настава обаче проблем, когато в едно транспортното средство се возят повече от петима души, които мислят по същия метод. Иначе в останалата част можеш с кон да галопираш и тръни по земята да влачиш – няма да закачиш различен пасажер. Всички сa на пилона.

8. Тур дьо Франс

Велосипедът наложително e вкаран в транспортното средство там, където има най-вече хора. Гумите, несъмнено, са кални и мазни, само че откакто най-малко петима души ги отъркат с облеклата си – блестят като нови. Някой даже сядат на седалките на велосипеда си, краката са на педалите и са подготвени за невисок старт и самобитно политане от транспортното средство, когато бъде достигната крайната дестинация. Две спирки. Същите след това се хвалят, че са съществени велосипедисти и проклинат общината за невъзможността да построи съответни велоалеи.

9. Модна икона

Скъпи дизайнерски облекла и аксесоари, човек да си намерения, че евентуално лимузината на контето се е развалила преди секунди някъде там, към спирката на градския превоз. Какво да го правиш и той душа носи. Само да не беше презрителния взор, с който гледа простолюдието. Плебеи долни.

10. Кинологът

Този вид обожава кучетата. Държи да среща обич и в близките по отношение на неговия любим, който в това време, напълно несмущаван, пуска гъсти лиги над обувките на всички и ръмжи съвсем непрестанно. А даже няма наложителния намордник. „ Спокойно бе, не хапе “ – безапелационен е кинологът и добавя – „ Я съм го дресирАл крепко. Стой! Не! Не скачай по индивида. А мръдни бе, като виждаш, че ми дразниш кучето. “ Ех, да имаше човек тези качества да се връща обратно във времето… и там, секунди преди най-сюблимния миг, да плесне бъдещия татко зад врата. С паве.