На път ли е балонът с изкуствения интелект да се

„ На път ли е балонът с изкуствения разсъдък да се спука? “ – разбор на икономическия анализатор и учител в Харвард и Бъркли Робърт Райх

На път ли е балонът с изкуствения разсъдък да се спука?

Някои финансови анализатори считат, че да…

Изкуственият разсъдък към този момент буди задоволително паники — ненаситната му жадност за сила и вода, способността му да замества хора на работните им места, капацитетът му в дълготраен проект да нанесе съществени вреди на планетата. Но моята непосредствена паника е друга: по какъв начин приливът на пари към непрозрачната промишленост на ИИ наду американския фондов пазар и — индиректно — стопанската система на Съединени американски щати.

Какво ще се случи, в случай че този балон се спука?

Помните ли имотния балон от 2008 година, който докара до милиони насилствени продажби на жилища и до криза? А дотком балона от края на 90-те години, който унищожи близо 200 000 работни места и трилиони долари благосъстояние? Или борсовия балон, чието пръсване прерасна в Голямата меланхолия, траяла цяло десетилетие?

Тези стопански балони следват добре прочут модел…

Даден актив стартира да провокира възторг измежду вложителите, тъй като цената му пораства — не тъй като е по природа скъп или печеливш, а главно тъй като други вложители го купуват.

С повишаването на броя на вложителите, които теглят големи заеми, с цел да се включат, балонът се раздува. Но когато стане явно, че са вложени прекалено много средства по отношение на действителния капацитет за облага, балонът се спуква.

Често най-големите вложители — тези с вътрешна информация — разпознават балона в точния момент и излизат от него преди той да се спука. Всички останали остават с хартийки с съвсем никаква стойност. А когато е застрашена цялата стопанска система, държавните управления са принудени да избавят останалите играчи, с цел да предотвратят още по-мащабни вреди.

Изкуственият разсъдък има доста от характерностите на балон.

Пазарните оценки на водещите компании в бранша внезапно се покачиха през последните години. Част от този растеж се основава на законната вяра, че ИИ ще трансформира света. Но друга част се дължи на индустриалните свръхочаквания, които — иронично — сами по себе си може да са изкуствени.

Големите компании за изкуствен интелект надуват личната си стойност посредством покупко-продажби между тях за трилиони долари — като по този начин в допълнение раздуват балона, генерират още звук и притеглят нови вложения.

Но съгласно отчет на MIT 95% от фирмите, които са внедрили ИИ принадлежности, към момента не регистрират никаква финансова възвръщаемост от тях. А някои от най-големите компании в бранша, като OpenAI, губят милиарди долари годишно. Други, като Oracle, натрупат от ден на ден задължения, с цел да финансират развиването си в региона на ИИ.

Колко огромен може да стане един балон? Дори Джеф Безос признава, че във въздуха има доста „ парещ въздух “.

Отсяването на положителните от неприятните хрумвания нямаше да е толкоз сериозен проблем, в случай че ИИ не доминираше толкоз мощно цялата американска стопанска система.

Какво съставлява балонът с изкуствения разсъдък

От 2022 година насам акциите, свързани с изкуствения разсъдък и неговите центрове за данни, образуват почти 75% от доходността на най-големите американски корпорации и 80% от растежа на облагите. Седемте най-големи софтуерни компании, обвързани с ИИ, поддържат непропорционално огромна част от целия американски фондов пазар.

А съгласно една оценка вложенията в центрове за данни и друга инфраструктура за ИИ са виновни за 92% от растежа на Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати през 2025 година Целият този напредък, несъмнено, сътвори нови милиардери и направи титаните на Big Tech още по-богати. Но какво става с всички останали?

По един или различен метод, ти и аз плащаме част от сметката за развиването на ИИ. Тридесет и седем щата одобриха законодателство, което дава стотици милиони долари под формата на данъчни облекчения за строителството на центрове за данни. Сметките за електрическа енергия порастват, с цел да зареждат ИИ. Общности виждат по какъв начин водните им запаси се изчерпват. Центровете за данни основават някакви работни места, само че доста от тях са краткотрайни — и надалеч не компенсират работните места, които може да бъдат изгубени.

Балонът с изкуствения разсъдък продължава да се надува от ден на ден и повече, до момента в който останалата част от стопанската система — същинската стопанска система, в която в действителност живеем — се задъхва. Митата на Тръмп изстрелват цените нагоре. Жилищата и опазването на здравето са недостъпни за прекалено много хора. А пазарът на труда съвсем е западнал.

Кой печели и кой заплаща цената на ИИ взрива

Кои великански корпорации или свръхбогати вложители ще завоюват милиарди — и кои ще изгубят всичко — поради балона с ИИ, е вторичен въпрос.

Тревогата е за работещите фамилии, чиито компликации не попадат в заглавията, за разлика от акциите на ИИ, които чупят връх след връх.

Тревогата е за хората, които едвам свързват двата края, до момента в който спекулативния звук  около ИИ прикрива стопанска система, която в действителност работи единствено в интерес на свръхбогатите.

Тревогата е за всички тези, които могат да изгубят работата си и спестяванията си, в случай че балонът с изкуствения разсъдък се спука — и това докара до нова огромна криза и следващ голям държавен избавителен пакет за сметка на данъкоплатците.

Това не е опит да ви тревожа. Но би трябвало да разпознаете предупредителните знаци.

Бъдещето на изкуствения разсъдък не е предопределено — към момента имаме време да го оформим.

Можем да позволим на Big Tech да иновира, само че не можем да ѝ позволим да диктува бъдещето — или да слага цялата ни стопанска система под опасност.

И в случай че балонът с изкуствения разсъдък се спука, просто не можем още веднъж да спасяваме Big Tech и да продължаваме да надуваме облагите ѝ.

Анализ на Робърт Райх