Касапница край Добринище: пак ли пътят е виновен или убийците зад волана?
На път II-19, сред Добринище и Гоце Делчев, още веднъж бе разпиляна ламарина, стъкло и човешка отговорност. Три автомобила, включително фамилии с деца, са безусловно размазани вследствие на безочливо и рисково изпреварване, осъществено в неразрешена зона. Пътят е добър. Видимост има. Времето – изсъхнало. Причината? Един човек с високо его и нулев инстинкт за самозапазване – и още по-малък за съхранението на живота на другите.
„ Това е закононарушение “, споделя специалистът по пътна сигурност Диана Русинова. И е права. Това не е случай. Това е съзнателно деяние с ясно занемаряване на разпоредбите, умишлено осъществено в условия, в които следствията са предсказуеми. Все едно да влезеш с нож в навалица – шансът някой да не пострада е незабележим.
Проблемът не е в асфалта. Не е и в маркировката. Не е в пътната инфраструктура. Проблемът е в манталитета – в убеждението, че „ на мен няма да се случи “, че „ имам бърза кола “, че „ другите да внимават “. И до момента в който не стартираме да назоваваме тези закононарушения с същинските им имена, ще продължаваме да броим трупове по пътищата.
Къде са камерите на тези сектори? Защо този път, който минава през планински терен и е прочут с честите си произшествия, към момента не е оборудван с контролна система за рисково държание? Защо не виждаме нито един случай на ефикасна присъда за сходен вид неблагоразумие?
Диана Русинова е безапелационна – с думи като „ случай “, „ пътнотранспортно произшествие “ и „ несъобразителност “ се прикриват незаконни дейности. И е време да спрем с евфемизмите.
Тази злополука би трябвало да бъде последната на този път. Не тъй като пътят ще се промени – а тъй като законът, контролът и наказванията би трябвало да се изправят против тези, които употребяват автомобила като оръжие.
„ Това е закононарушение “, споделя специалистът по пътна сигурност Диана Русинова. И е права. Това не е случай. Това е съзнателно деяние с ясно занемаряване на разпоредбите, умишлено осъществено в условия, в които следствията са предсказуеми. Все едно да влезеш с нож в навалица – шансът някой да не пострада е незабележим.
Проблемът не е в асфалта. Не е и в маркировката. Не е в пътната инфраструктура. Проблемът е в манталитета – в убеждението, че „ на мен няма да се случи “, че „ имам бърза кола “, че „ другите да внимават “. И до момента в който не стартираме да назоваваме тези закононарушения с същинските им имена, ще продължаваме да броим трупове по пътищата.
Къде са камерите на тези сектори? Защо този път, който минава през планински терен и е прочут с честите си произшествия, към момента не е оборудван с контролна система за рисково държание? Защо не виждаме нито един случай на ефикасна присъда за сходен вид неблагоразумие?
Диана Русинова е безапелационна – с думи като „ случай “, „ пътнотранспортно произшествие “ и „ несъобразителност “ се прикриват незаконни дейности. И е време да спрем с евфемизмите.
Тази злополука би трябвало да бъде последната на този път. Не тъй като пътят ще се промени – а тъй като законът, контролът и наказванията би трябвало да се изправят против тези, които употребяват автомобила като оръжие.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ