На първо място при сезонната заетосте проблемът е с недостига

На първо място при сезонната заетосте казусът е с дефицита на работна мощ. На второ място се слага това, че тези специалности са непривлекателни за младежите.Това сподели в  предаването " България, Европа и светът на фокус “  на  Радио " Фокус “  Мария Минчева, член на ИСС от група " Работодатели “, заместник-председател на Българска стопанска камара (БСК), член на Европейския стопански и обществен комитет и ръководител е на Надзорния съвет на Национален осигурителен институт.

" И до момента в който в селското стопанство това е разбираемо, доколкото там се изисква нискоквалифициран труд, в бранш " Туризъм “ се регистрира един доста сензитивен спад. За последните 5 години се твърди, че са изгубени към 20% от хората, които са работели там, като доста огромна част от тези изгубени хора са тези до 35 години, т.е. младежите не остават да работят в този бранш ", изясни тя.

" Единственото, което можем индиректно да определим, е, че през последните 6 години междинният дял на сезонните работни места при търсенето на работа, и то през бюрата по труда, съставлява сред 10 и 13% ", добави Мария Минчева.

" През 2019 година преди COVID кризата е регистриран рекордно висок дял – 26%, като главно това са били служащи в хотелиерство и ресторантьорство, само че през 2024 година, предходната година, към този момент тази число се снижава до 15%. Същият е отговор на въпроса какъв е делът от брутния вътрешен артикул – доста е мъчно да се лимити на база на данните. Затова и едно от предложенията, които ние изведохме, е да се обмисли целесъобразността за основаването на някаква електронна система, която да следи сезонната претовареност, тъй като в последна сметка тя, без значение от това, че няма точни данни какъв е нейният дял, има сензитивно влияние върху и сензитивна част от целия пазар на труда, тъй че би трябвало да се ръководи оптимално дейно ", напомни тя.

Трябва да има един по-структуриран взор върху сезонната претовареност, само че деликатно прецизирано, с цел да не залитнем в другата прекаленост, в която работодателите се трансформират в съществени податели на данни. Тази информация би трябвало да води за възстановяване в действителност на изискванията за наемане на сезонни служащи.

" Тя изясни, че се регистрира нуждата да се осъвременяват страните просветителни стандарти, тъй като се открива, че в действителност някаква част от учениците, които приключват специалности, които са нужни и за туризма, и за селското стопанство, приключват такива специалности, само че не остават да работят в бранша ", изясни Минчева.

" Програмите, по които ги образоват, не кореспондират в задоволителна степен на условията на бранша, тъй че заради неналичието на хора и хора с верните умения доста постоянно се прибягва към импорт на търсене на служащи от трети страни. Като максимален дял за предходната година, на 10 хиляди души, са били в краткосрочна сезонна претовареност, това ще рече до 90 дни. Т.е. това са хора, които идват, работодателят им заплаща пътя, осигуряваме място за настаняване, храна надлежно и заплащане. И вместо да се дава цялата тази сума, тъй като това съставлява разход за работодатели, което в случай че има лице, което е българин и желае да работи и да се образова, включително и през дуални форми в образование, нали, това ще даде едно доста по-прилично заплащане на такива хора, които желаят да се развиват в този бранш ", сподели тя.

За съществени проблеми в бранша Минчева регистрира дефицита на работната мощ и  квалификацията.

" Виждането на служащите, несъмнено, е, че изискванията не са задоволително положителни, изразяващи се в по-ниски хонорари. Това, че сезонната претовареност по своя темперамент в действителност е краткотрайна, и след приключването на сезонната претовареност те още веднъж стават без работа. Т.е. за тези хора вероятно би трябвало да се търсят стратегии за образование, тъй че те да минават от подобен вид нискоквалифицирана претовареност към опция за друга работа, която да им носи надлежно и повече приходи ", изясни тя.