“Ние оцеляхме!” - всички родени между 1950-та и 1990-та трябва да прочетат това трогателно писмо
На първо място - ние сме оживели и сме родени обикновено, макар че нашите майки, когато са били с главоболие, са пили аспирин, яли са консерви и са работили до последните дни на бременността и в никакъв случай не са били тествани за диабет...
Като деца се возехме в коли без колани и въздушни възглавници, карахме колело и летни кънки без каска на главата. Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в огромни търговски вериги. Пиехме от една бутилка и никой не е починал, поради това...
Хапвахме млечен сладолед, бял самун с масло или свинска мехлем и чесън, мажехме си филии с лютеница или си правехме циганска баница, пиехме лимонада със захар, само че не сме били с наднормено тегло, защото ние непрекъснато си играехме на открито.
Излизахме на сутринта и играехме по цялостен ден на гоненица, граничари, крадци и ченгета, стражари и апаши, кралици, каубои и индианци и всичко останало, което въображение на едно дете е в положение да роди.
Често родителите ни не можеха да ни намерят по през целия ден, а шамарът бе част от образованието, а не принуждение в фамилията.
Никога не сме имали никакви проблеми. Прекарвахме целия ден в надпревари с бордове от боклуци от мазето, карайки колело по улицата, забравяйки, че нямаме дори спирачки. След няколко рухвания, счупени пръсти и натъртвания, сме се научили по какъв начин да решаваме проблемите си. Ние нямахме мислени другари. Ние не добавяхме другари в обществените мрежи, а в последна сметка имахме същински другари!
Ние нямахме проблеми с концентрацията в учебно заведение... Не ни даваха хапчета за хиперактивност. Ние нямахме учебни психолози и педагози, само че въпреки всичко завършвахме учебно заведение. Ние не продавахме медикаменти пред учебното заведение. Ние нямахме PlayStation, Nintendo, 100 кабелни канали, ние не разполагахме с видео рекордери, съраунд тон, мобилни компютри, интернет, чат стаи...
Thinkstock
Имахме другари и те бяха действителни, бяха всичко! Играехме с лък и стрела, правехме си цитадела от сняг, хвърляхме фойерверки за Нова година, четяхме купчина комикси! Отивахме с велосипед или пешком до къщата на приятелите ни, с цел да бъдем дружно, без предварителна спогодба!
Когато се стигнеше до проблеми със закона, родителите не ни плащаха гаранцията, с цел да ни измъкнат. В реалност, те постоянно бяха по‐строги от самия закон!
Последните 50 години са били най‐продуктивните години в историята на света. Нашите генерации са се трансформирали в най‐добрите изобретатели и учени. Имахме независимост, правото на неточност, триумф и отговорност. Научихме се да живеем с тях! Вие принадлежите към това потомство?
Честито! Може би е добре да споделите това с други хора, които са имали шанса да пораснат като същински деца, преди юристи, държавни и държавни ръководители да стартират да дефинират по какъв начин да живеем! Може би желаете да изпратите това известие и на децата си, с цел да видят по какъв начин са израснали родителите им? Здравей, ново потомство! Дано се справите по-добре от нас!
Прочетете още:
Като деца се возехме в коли без колани и въздушни възглавници, карахме колело и летни кънки без каска на главата. Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в огромни търговски вериги. Пиехме от една бутилка и никой не е починал, поради това...
Хапвахме млечен сладолед, бял самун с масло или свинска мехлем и чесън, мажехме си филии с лютеница или си правехме циганска баница, пиехме лимонада със захар, само че не сме били с наднормено тегло, защото ние непрекъснато си играехме на открито.
Излизахме на сутринта и играехме по цялостен ден на гоненица, граничари, крадци и ченгета, стражари и апаши, кралици, каубои и индианци и всичко останало, което въображение на едно дете е в положение да роди.
Често родителите ни не можеха да ни намерят по през целия ден, а шамарът бе част от образованието, а не принуждение в фамилията.
Никога не сме имали никакви проблеми. Прекарвахме целия ден в надпревари с бордове от боклуци от мазето, карайки колело по улицата, забравяйки, че нямаме дори спирачки. След няколко рухвания, счупени пръсти и натъртвания, сме се научили по какъв начин да решаваме проблемите си. Ние нямахме мислени другари. Ние не добавяхме другари в обществените мрежи, а в последна сметка имахме същински другари!
Ние нямахме проблеми с концентрацията в учебно заведение... Не ни даваха хапчета за хиперактивност. Ние нямахме учебни психолози и педагози, само че въпреки всичко завършвахме учебно заведение. Ние не продавахме медикаменти пред учебното заведение. Ние нямахме PlayStation, Nintendo, 100 кабелни канали, ние не разполагахме с видео рекордери, съраунд тон, мобилни компютри, интернет, чат стаи...
Thinkstock Имахме другари и те бяха действителни, бяха всичко! Играехме с лък и стрела, правехме си цитадела от сняг, хвърляхме фойерверки за Нова година, четяхме купчина комикси! Отивахме с велосипед или пешком до къщата на приятелите ни, с цел да бъдем дружно, без предварителна спогодба!
Когато се стигнеше до проблеми със закона, родителите не ни плащаха гаранцията, с цел да ни измъкнат. В реалност, те постоянно бяха по‐строги от самия закон!
Последните 50 години са били най‐продуктивните години в историята на света. Нашите генерации са се трансформирали в най‐добрите изобретатели и учени. Имахме независимост, правото на неточност, триумф и отговорност. Научихме се да живеем с тях! Вие принадлежите към това потомство?
Честито! Може би е добре да споделите това с други хора, които са имали шанса да пораснат като същински деца, преди юристи, държавни и държавни ръководители да стартират да дефинират по какъв начин да живеем! Може би желаете да изпратите това известие и на децата си, с цел да видят по какъв начин са израснали родителите им? Здравей, ново потомство! Дано се справите по-добре от нас!
Прочетете още:
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ