Народното събрание одобри 3 проекта на закон за личния фалит
На първо четене в Народното събрание през днешния ден бяха признати три плана на Закон за неплатежоспособност на физическите лица, прочут и като закон за персоналния банкрут. Те са импортирани от държавното управление, ПП-ДБ и БСП-ОЛ.
Очаква се законът да обезпечи протекция на добросъвестните длъжници, които по независещи от тях аргументи не могат да заплащат задълженията си, като в това време отбрани и справедливите претенции на кредиторите. България е единствената страна-членка на Европейски Съюз, която няма правилник за банкрута на физическите лица. В същото време неговото приемане е един от уговорките на страната ни по Плана за възобновяване и резистентност, от който чакаме доста европейско финансиране.
Различията сред плановете не са малко, само че най-видими са тези, които засягат цената на неплатените задължения и периода, в който не се погасяват. Законопроектът на БСП-ОЛ дефинира като несъстоятелен дебитор, който не може да извърши парични отговорности на обща стойност 5 минимални работни заплати за интервал от най-малко 90 дни. Според предлагането на ПП-ДБ несъстоятелност се прогласява, когато длъжникът не може да изплати отговорности, възлизащи на над 24 минимални заплати за интервал от повече от 12 месеца. А държавният законопроект е за най-малко 10 минимални заплати за повече от 6 месеца.
И трите плана плануват процедури, при които по молба на длъжника съдът може да прогласи несъстоятелност и да открие произвеждане, в границите на което се назначава управител/синдик на имуществото на длъжника. Управителят прецизира кредиторите и провежда погасяването на задълженията за избран интервал от време.
По законопроектите има редица мнения от заинтригувани страни, в това число сериозни, които засягат голям брой противоречиви въпроси – кой може да се възползва от тази опция, какво е определението за несъстоятелност, по какъв метод да се покриват разноските в производството, по какъв начин да се опрости процедурата, какво да е възнаграждението на синдика и така нататък Тези въпроси ще се прецизират сред първо и второ четене.
Очаква се законът да обезпечи протекция на добросъвестните длъжници, които по независещи от тях аргументи не могат да заплащат задълженията си, като в това време отбрани и справедливите претенции на кредиторите. България е единствената страна-членка на Европейски Съюз, която няма правилник за банкрута на физическите лица. В същото време неговото приемане е един от уговорките на страната ни по Плана за възобновяване и резистентност, от който чакаме доста европейско финансиране.
Различията сред плановете не са малко, само че най-видими са тези, които засягат цената на неплатените задължения и периода, в който не се погасяват. Законопроектът на БСП-ОЛ дефинира като несъстоятелен дебитор, който не може да извърши парични отговорности на обща стойност 5 минимални работни заплати за интервал от най-малко 90 дни. Според предлагането на ПП-ДБ несъстоятелност се прогласява, когато длъжникът не може да изплати отговорности, възлизащи на над 24 минимални заплати за интервал от повече от 12 месеца. А държавният законопроект е за най-малко 10 минимални заплати за повече от 6 месеца.
И трите плана плануват процедури, при които по молба на длъжника съдът може да прогласи несъстоятелност и да открие произвеждане, в границите на което се назначава управител/синдик на имуществото на длъжника. Управителят прецизира кредиторите и провежда погасяването на задълженията за избран интервал от време.
По законопроектите има редица мнения от заинтригувани страни, в това число сериозни, които засягат голям брой противоречиви въпроси – кой може да се възползва от тази опция, какво е определението за несъстоятелност, по какъв метод да се покриват разноските в производството, по какъв начин да се опрости процедурата, какво да е възнаграждението на синдика и така нататък Тези въпроси ще се прецизират сред първо и второ четене.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ