Пламен Киров: В дъното на конституционните промени винаги стоят политически цели
На първо четене следва да бъде гласуван законопроект за изменение и допълнение на Конституцията.
Проф. Пламен Киров, учител по Конституционно право, съобщи пред, че конституционните промени са детайл, с цел да се получи сглобката.
" Целите, които са сложени със законопроекта, обгръщат един по-широк периметър от в началото декларирания - текстовете, които са отдадени на прокуратурата, и в частност нормите от главата за правосъдната власт. Самият законопроект минава през националния празник, пълномощията на президента, мандата на Народното събрание ".
Когато се подхващат конституционни промени, в дъното постоянно стоят политически цели, означи проф. Киров.
" Заявените цели бяха свързани с ограничение на властта на основния прокурор - да се преборим с така наречен прокурорски произвол. Люшкаме се в крайности. Ликвидираме фигурата на основния прокурор като съществена фигура на правосъдната власт, заличавайки цели функционалности на прокуратурата. Главният прокурор ще има пълномощията на Висшия адвокатски съвет. Изцяло се прекрояват функционалностите на прокуратурата. Фигурата на основния прокурор се свежда до един административен началник на Главна прокуратура ".
Той разяснява готвените промени, касаещи пълномощията на президента.
" Нашата Конституция планува два органа, които упражняват учредителната власт – Велико национално заседание и елементарен парламент. Винаги има една сянка на подозрение по кое време е умело Великото национално заседание да извърши мечтаните конституционни промени и по кое време може и елементарното да ги стори. Тълкувателно решение на Конституционния съд от 2003 година дефинира параметрите на тази споделена подготвеност ".
Спорно е и дали не е в компетентността на Великото национално заседание предлаганата смяна във Висшия правосъден съвет и основаването на два независими съвета - правосъден и прокурорски, уточни още проф. Киров.
Той изясни повече и за предстоящата оценка от Венецианската комисия по отношение на импортираните в Народното събрание промени в Конституцията.
" Тя не е наставник или контролен орган във връзка с националните парламенти и конституционни системи. Може да даде рекомендации и оценки ".
Струва ми се, че въпреки и по по-бавната процедура – с болшинство от две трети, ще се пристъпи към изменение на някои текстове, предвижда преподавателят по Конституционно право.
" Има опция някои текстове да отпаднат сред четенията, както и да да бъдат усъвършенствани. Основната задача ще бъде да се минимизират вредите, в сравнение с да се сътвори една хубава правна уредба ".
Проф. Пламен Киров, учител по Конституционно право, съобщи пред, че конституционните промени са детайл, с цел да се получи сглобката.
" Целите, които са сложени със законопроекта, обгръщат един по-широк периметър от в началото декларирания - текстовете, които са отдадени на прокуратурата, и в частност нормите от главата за правосъдната власт. Самият законопроект минава през националния празник, пълномощията на президента, мандата на Народното събрание ".
Когато се подхващат конституционни промени, в дъното постоянно стоят политически цели, означи проф. Киров.
" Заявените цели бяха свързани с ограничение на властта на основния прокурор - да се преборим с така наречен прокурорски произвол. Люшкаме се в крайности. Ликвидираме фигурата на основния прокурор като съществена фигура на правосъдната власт, заличавайки цели функционалности на прокуратурата. Главният прокурор ще има пълномощията на Висшия адвокатски съвет. Изцяло се прекрояват функционалностите на прокуратурата. Фигурата на основния прокурор се свежда до един административен началник на Главна прокуратура ".
Той разяснява готвените промени, касаещи пълномощията на президента.
" Нашата Конституция планува два органа, които упражняват учредителната власт – Велико национално заседание и елементарен парламент. Винаги има една сянка на подозрение по кое време е умело Великото национално заседание да извърши мечтаните конституционни промени и по кое време може и елементарното да ги стори. Тълкувателно решение на Конституционния съд от 2003 година дефинира параметрите на тази споделена подготвеност ".
Спорно е и дали не е в компетентността на Великото национално заседание предлаганата смяна във Висшия правосъден съвет и основаването на два независими съвета - правосъден и прокурорски, уточни още проф. Киров.
Той изясни повече и за предстоящата оценка от Венецианската комисия по отношение на импортираните в Народното събрание промени в Конституцията.
" Тя не е наставник или контролен орган във връзка с националните парламенти и конституционни системи. Може да даде рекомендации и оценки ".
Струва ми се, че въпреки и по по-бавната процедура – с болшинство от две трети, ще се пристъпи към изменение на някои текстове, предвижда преподавателят по Конституционно право.
" Има опция някои текстове да отпаднат сред четенията, както и да да бъдат усъвършенствани. Основната задача ще бъде да се минимизират вредите, в сравнение с да се сътвори една хубава правна уредба ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ