Днес се навършват 160 години от рождението на Алеко Константинов
На първи януари 2023 година се навършват 160 години от рождението на Алеко Константинов, който е обичан хуморист на доста генерации българи, само че в същото време той е и бездънен критик на българския живот.
Въпреки беднотията и нещастията, които е изживял и макар нелепата си гибел, като че ли породена от ръката на личния му воин, Алеко Константинов е останал в паметта като един от дребното Щастливи българи.
Не инцидентно: " Нашият национализъм не е любов към България, а ненавист към Запада и някаква срамежлива благосклонност към Изтока. " Този извод прави състоялата се полемика сред Александър Кьосев, Калин Янакиев, Явор Гърдев и Тони Николов.
" Напоследък постоянно се приказва за патриотизма, като родолюбец се афишира кой ли не и каква ли не дела се декларират като патриотични. Някак си свикнахме с това, свикнахме с кресливия национализъм, свикнахме с показното родолюбие, свикнахме с татуировките на бележити персони по гърбовете, с ледените хора и какво ли не още. Как обаче можем да противопоставим действителното отношение на родолюбие и любов към родното на този демонстративен, непоносим, писклив и неведнъж импортен национализъм? " – споделя Тони Николов от Портал Култура.
На 1-ви януари 2023 година от 18:00 ч. на бул. " Витоша “ 67-69, София, към скулптурната фигура на Алеко Константинов се събират интелектуалци и създатели, които ще приказват за разликата сред Алеко и неговия воин, за същинското и за подправеното родолюбие.
Писателят Георги Господинов разяснява пред медиите, че Алеко Константинов е измежду най-европейските български писатели. По думите му честването на рождението на създателя на „ До Чикаго и обратно “ е „ най-хубавото начало на една година, която се обрисува сложна “.
Проф. Александър Кьосев, един от уредниците на честването, уточни, че има същински и подправен национализъм, а Алеко е образецът, по който се учим и разграничаваме кое е същинското и кое - подправеното.
На въпрос кой национализъм доминира в България – на Алеко или на Бай Ганьо, проф. Кьосев отговори, че доминира този на Алеко. „ Но той е безмълвен, работен, той е практическа грижа за страната, а другият е писклив и доста забележим, и затова основава чувството, че е повече, само че това не е правилно. “
Според него най-важният завет е, че Алеко Константинов не ненавижда своя Бай Ганьо, не го презира, а го подлага на критика, от време на време му се присмива, само че все пак изпитва дълбока прочувствена връзка с него. „ Те са в една общественост, те са българи и Алеко Константинов желае да се грижи за своя Бай Ганьо, различен е въпросът дали противоположното е правилно “, добави проф. Кьосев.
По няколко думи можете да чуете и от писателите Михаил Неделчев, Алек Попов, Здравка Евтимова, Елена Алексиева, Деян Енев, Калин Терзийски, Иван Ланджев, Кирил Василев и други Желаещите от публиката също могат да прочетат обичани цитати.
Ще има и баница с патриотични шансове във връзка Новата 2023 година с вярата тя да бъде по-щастлива!
Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 година в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва приблизително обучение в град Николаев в Русия през 1881 година и право в Новоросийския университет в Одеса през 1885 година. Работи в София като арбитър, прокурор, юрист, юрист на свободна процедура. Двукратно е уволняван по политически аргументи. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет.
Посещава интернационалните изложби в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на сдружение „ Славянска сказка “, на Българското народообразователно сдружение, на Комисията за поощряване на локалната промишленост, на Дружеството за поощряване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит е на 11 май 1897 година край с. Радилово. Писателската си активност стартира с лирика. В „ До Чикаго и обратно “ (1894) разказва пътуването си до Америка и наблюдава цивилизационните разлики. Талантът му на хуморист и психолог личи и в книгата „ Бай Ганьо “.
Алеко Константинов е създател на пътеписи, разкази и фейлетони. Превежда от съветски и френски език.
Въпреки беднотията и нещастията, които е изживял и макар нелепата си гибел, като че ли породена от ръката на личния му воин, Алеко Константинов е останал в паметта като един от дребното Щастливи българи.
Не инцидентно: " Нашият национализъм не е любов към България, а ненавист към Запада и някаква срамежлива благосклонност към Изтока. " Този извод прави състоялата се полемика сред Александър Кьосев, Калин Янакиев, Явор Гърдев и Тони Николов.
" Напоследък постоянно се приказва за патриотизма, като родолюбец се афишира кой ли не и каква ли не дела се декларират като патриотични. Някак си свикнахме с това, свикнахме с кресливия национализъм, свикнахме с показното родолюбие, свикнахме с татуировките на бележити персони по гърбовете, с ледените хора и какво ли не още. Как обаче можем да противопоставим действителното отношение на родолюбие и любов към родното на този демонстративен, непоносим, писклив и неведнъж импортен национализъм? " – споделя Тони Николов от Портал Култура.
На 1-ви януари 2023 година от 18:00 ч. на бул. " Витоша “ 67-69, София, към скулптурната фигура на Алеко Константинов се събират интелектуалци и създатели, които ще приказват за разликата сред Алеко и неговия воин, за същинското и за подправеното родолюбие.
Писателят Георги Господинов разяснява пред медиите, че Алеко Константинов е измежду най-европейските български писатели. По думите му честването на рождението на създателя на „ До Чикаго и обратно “ е „ най-хубавото начало на една година, която се обрисува сложна “.
Проф. Александър Кьосев, един от уредниците на честването, уточни, че има същински и подправен национализъм, а Алеко е образецът, по който се учим и разграничаваме кое е същинското и кое - подправеното.
На въпрос кой национализъм доминира в България – на Алеко или на Бай Ганьо, проф. Кьосев отговори, че доминира този на Алеко. „ Но той е безмълвен, работен, той е практическа грижа за страната, а другият е писклив и доста забележим, и затова основава чувството, че е повече, само че това не е правилно. “
Според него най-важният завет е, че Алеко Константинов не ненавижда своя Бай Ганьо, не го презира, а го подлага на критика, от време на време му се присмива, само че все пак изпитва дълбока прочувствена връзка с него. „ Те са в една общественост, те са българи и Алеко Константинов желае да се грижи за своя Бай Ганьо, различен е въпросът дали противоположното е правилно “, добави проф. Кьосев.
По няколко думи можете да чуете и от писателите Михаил Неделчев, Алек Попов, Здравка Евтимова, Елена Алексиева, Деян Енев, Калин Терзийски, Иван Ланджев, Кирил Василев и други Желаещите от публиката също могат да прочетат обичани цитати.
Ще има и баница с патриотични шансове във връзка Новата 2023 година с вярата тя да бъде по-щастлива!
Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 година в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва приблизително обучение в град Николаев в Русия през 1881 година и право в Новоросийския университет в Одеса през 1885 година. Работи в София като арбитър, прокурор, юрист, юрист на свободна процедура. Двукратно е уволняван по политически аргументи. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет.
Посещава интернационалните изложби в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на сдружение „ Славянска сказка “, на Българското народообразователно сдружение, на Комисията за поощряване на локалната промишленост, на Дружеството за поощряване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит е на 11 май 1897 година край с. Радилово. Писателската си активност стартира с лирика. В „ До Чикаго и обратно “ (1894) разказва пътуването си до Америка и наблюдава цивилизационните разлики. Талантът му на хуморист и психолог личи и в книгата „ Бай Ганьо “.
Алеко Константинов е създател на пътеписи, разкази и фейлетони. Превежда от съветски и френски език.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ